РЕШЕНИЕ
№ 197
гр. К., 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20235320101931 по описа за 2023 година
Производството е по иск с плавно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД.
Ищците - Л. С. К. и С. К. К. твърдят, че двамата са съпрузи със сключен
граждански брак през 1964г. От брака си имат родени две момичета - Н. С. П.
с ЕГН ********** - ответник по делото и С. С. К. с ЕГН ********** и двете с
по едно дете. През целия си съвместен живот живели в дома си в кв. С.,
представляваща дворното място от около 1869 кв.м. по нотариален акт, а по
скица на поземлен имот 1793 кв.м., в което имали изградена двуетажна
жилищна сграда и който имот бащата на Л. С. К. им го продал през 1975г.
срещу поетото от тях задължение за издръжка и гледане. От своя страна през
1997г., двамата ищци взели решение и прехвърлили, чрез дарение на двете си
деца, при равни части собствеността върху недвижимия имот, обективирано в
нотариален акт за дарение на недвижим имот № ******г. на Районен съд - К..
Твърдят, че са имали сравнително спокоен съвместен живот, като се
радвали на децата им, и на техните деца. По време на демократичните
промени голямата им дъщеря Н. заминала и се установи да живее в Ч., където
вече бил заминал съпруга й. Не са изпитвали притеснение за това, че детето
им се отделило от тях и е заминало сравнително на далеч, защото пък в Ч. от
1
години живеело цялото семейство на леля й по бащина линия. Били спокойни,
че при необходимост има винаги към кого да се обърне и на кого да разчита.
Малката им дъщеря се омъжила и също напуснала дома им, но за кратко,
защото след две години, през 2001г. се прибрала при тях с
четиридесетдневния си син, тъй като се разделили с баща му. Така те
заживели в едно общо домакинство с дъщеря им С. и детето й - Е., до преди
десетина години, когато се преместили да живеят в гр. К. в дома на леля си по
бащина линия. Н. я виждали поне веднъж годишно, предимно през лятото,
когато си идвала да ги посети, за по няколко дни с дъщеря си – Г.. През
цялото време, докато били работоспособни правили всичко възможно да
подпомагат и двете си деца и внуците си не само морално, но и материално, и
финансово. Отглеждали рози, винаги имали продукти в градината си и при
всяка възможност споделяли плодовете и финансите си с децата и техните
деца. Били физически здрави, имали сили и изпитвали родителски дълг и
поради факта, че и двете им момичета останали сами да отглеждат децата си.
През 2013г. за първи път при тях възникнали здравословни проблеми,
като на Л. първата лекарска диагноза, поставена в гр. П. - онкологично
заболяване неприятно ги стъписала и притеснила. Дъщеря им С. направила
контакт по препоръка на лекари и заедно с майка си заминала в болница в гр.
В., където потвърдили наличното заболяване - рак на яйчниците. Веднага след
това била приета и оперирана в болница в гр. П.. С Решение на ТЕЛК била
освидетелствана с 91% намалена работоспособност. След това основно
заболяване й бил установен наличен ****** тип-2, ******, а и преди две
години получила лек инсулт. Заболявания били налични и към момента и
пълното й възстановяване е невъзможно, а съС.ието й се поддържало
ежедневно с медикаменти.
Съпругът - С. К. също бил освидетелстван от 10.11.2008г. с водеща
диагноза - ****** и е със 72% намалена работоспособност, но положението
при него се влошило през месец март 2019г., когато след оплакване от негова
страна, че чувствал единия си крак винаги изтръпнал и студен на 13.03.2019г.
постъпил в болница „С.К.“, където бил диагностициран с емболия и тромбоза
на артерии на долните крайници, като след проведена терапия бил изписан.
Прибирал се вкъщи, но съС.ието му не се подобрило, поддържал поС.на
висока температура и отново бил приет в същата болница на 01.04.2019г. със
2
същата диагноза, но този път бил опериран и престоял в болницата десет дни.
След направената операция се прибрал вкъщи, като непрекъснато му се
сменяли превръзките на раната, трудно се движел, изпитвал общ дискомфорт,
противно на очакването за облекчение след направената му интервенция.
СъС.ието му продължавало да се влошава и на 03.06.2019г. отново постъпил в
****** „П.“ - П., където отново бил опериран и престоял там 18 дни. Три
месеца по-късно, на 21.09.2019г. отново бил приет в същото лечебно
заведение и отново му била направена операция, на 27.09.2019г. отново
същото се повторило. На 01.10.2019г. отново му било проведено лечение и
отново бил приет в болницата и отново бил опериран, като престоял там 14
дни. През месец юли на 2020г. бил приеман и изписван от болницата три
пъти, два от които отново бил опериран и на практика прекарал почти целия
месец там. Цялото това лечение проведено във връзка с атеросклепоза на
артериите на долните крайници, можело да се установи от представените
епикризи, како следва:
През месец септември 2020г. постъпил в ****** „С.Г.“ - П. с оплакване
от задух и умора, където престоял пет дни. На 08.02.2021г. получил инфаркт
и бил приет в МБАЛ „Киро Попов“ - К., след което на 10.03.2021г. бил приет
в МАБАЛ „С.Г.“ - П. в отделение по инвазивна кардиология П. и десет дни
по-късно отново бил приет в същото отделение. За целия този период същият
прекарал в посочените болници над 100 дни и през това време и двамата
имали необходимост от помощ, като неотлъчно до тях била дъщеря им С.,
както и нейният син. Имали нужда от транспортиране от С. до П., имали е
нужда от непрекъснато присъствие на някого, който да им оказва
непосредствена помощ не само по време на престоя извън дома им, но и по
времето, когато се прибирали вкъщи, защото след множеството операции,
имало периоди за смяна на превръзки, раздвижвания.
Още в началото на заболяванията и престоите в болницата, С. като
видяла съС.ието им, организирала и започнала ремонт в дома им, като
направила основен ремонт на целия първи етаж, за да им създаде нормални
условия за живот. Направила вътрешна изолация на всички стени, тъй като в
етажът им имал доста влага, бил изкъртен стария под, налята нова плоча,
поставила теракот на кухнята, всекидневната и коридора, ламиниран паркет
на останалата част. Направила се нова ел. и ВиК инсталация, като се
3
подменили изцяло старите, сменила дограмата на всички прозорци, както и
подмени всички врати на помещенията с нови. Изградила чисто нова баня,
както и била изградена вътрешна тоалетна, тъй като до този момент нямали
такава, било изградено и стълбище пред входната врата, за да може да се
придвижват и изкачват по-лесно, тъй като единият от тях, след операциите се
придвижвал с помощни средства-бастун. Най-накрая подменила и всички
мебели, завеси, килими и пътеки и с всичко това направи домът им прекрасен
за живеене. През времето на ремонта, те се качили да живеят на втория етаж,
тъй като на първия било невъзможно. Колкото и да се радвали на всичко това
били изключително притеснени, че не могат да й помогнат с никакви
средства, защото не разполагали с такива, а тя им казвала, че „всичко трябва
да ни е удобно и лесно за живот" и продължавала.
През периода от 2019г. до 2023г., включително и по време извършения
ремонт дъщеря им Н. си идвала за по няколко дни и те и заявили, че и тя
трябвало да им помогне, но тя отговорила, че „няма пари“. Доколкото
ремонтът се случвал по време на най-честите влизания на единия от тях в
болницата, някой трябвало да организира воденето, престоя, връщането,
организирането на дарение на кръв, необходима за операцията, казали им, че
имало вероятност да се наложи ампутация на крака, което засили нуждата им
от помощ и подкрепа. С. направила и всичко това - занимавала се с майстори,
намирала хора - „кръводаррители“, на които разбрали, че е платила, оставала
да нощува в болницата, возела ги и двамата от С. до П., когато тя не можеа,
ангажирала и сина си. Внучка им Г. била осигурила на майка си билет от Ч.,
за да дойде на помощ, но тя не дошла. В момента С. получавал месечна
пенсия от 650 лв., а Л. 580 лева, и това бил целият им доход. Като лекарствата
на С. за месеца възлизали на стойност 160-180лв, а на Л. 100-120лв.
Отоплявали на дърва, като за сезон използвали около 5 кубика, чиято
стойност всяка година нараствал, през зимния сезон заплащали и около 100лв.
месечно за ток.
Независимо, че повече от десет години дъщеря им С. живеела в
жилището на леля си в гр. К., то всяка вечер тя ходела при тях да ги види и
никога не идвала с празни ръце. Освен, че ги обгрижвала непрекъснато, ги
обличала, грижела се да им създаде уют и спокойствие. Предоставяла им и
купоните, които й давали от фирмата за закупуване на продукти и те ги
4
ползвали изцяло. Няколкократно заявявали на дъщеря си Н., че имали нужда
от финансова помощ, още когато им казали, че имало вероятност да
ампутират крака на С. и при телефонен разговор с дъщеря им Н. от
болницата, същият й заявил, че имали нужда от средства, защото ще се
наложи да наемат човек, който да идва у тях, да прави превръзки на С.,
особено в периода на многократните операции. Нейният отговор бил - „не ми
говори глупости“ и му се изсмяла. Помолили я да им купи апарат за
измерване на кръвното налягане от Ч., а тя им казала - „купете го от България,
аз ще го платя“, но не го платила. Наложило се да търсят в чужбина едно от
лекарствата, които му предписали и я помолили да го закупи от Ч. и да го
изпрати, но тя не го направила, защото нямала възможност. Изпратила им го
леля й. През целия период на развитие на заболяването на С., тя си е идвала
всяко лято в България, но е идвала при тях само за по няколко дни, защото се
прибирала основно, за да ходи на почивка на море. При кратките й
посещения, особено последните години, когато я посрещали и й показвали -
какъв ремонт е направила сестра й в дома им, каква нова придобивка им е
осигурила тя отговаряла с думите „аз нямам пари, изплащам ипотека“. От
една година внучка им Г. - нейна дъщеря се установи да живее в С. и било
напълно естествено да иска да прекарва повече време с нея, но срещите им
вече намалявали и ставали все по-кратки.
Това лято тя отново отишла в дома им само за няколко часа и баща й
отново подхванал болната тема, че имали нужда от средства, тъй като
техните не им стигали да се издържат. Споделили й, че били наясно, че не
може да им оказва помощ с присъствието си и пряка грижа в ежедневието, от
която имали нужда, тъй като живеела далече, но поне да поеме една част от
финансовите им нужди, защото не искали да продължават да натоварват с
повече разходи сестра й, тъй като е направила достатъчно да им подпомага
финансово непрекъснато за сметка на себе си и сина си, когото издържа от
три години като студент в Б., а отговорът на Н. бил: „Вие ми дайте пари или
купете на дъщеря ми Г. апартамент в С., както и изплатете няколкото вноски,
които са ми останали да погася ипотеката за апартамента ми в Ч., след което
идвам и си ви връщам къщата, иначе ще си продам дела, защото и на мен ми
трябват пари“. С това срещата и разговорът им бил прекратен и тя заминала
на почивка, като повече не се обадила. Очевидно е споделила темата на
разговора с дъщеря си, защото и тя престанала да идва и да ги търси по
5
телефона, като споделила с братовчед си учудването, че „как може баба и
дядо да искат пари от майка ми“.
Твърдят, че двете си деца отгледали и възпитали по един и същи начин,
като никога не ги делели в нищо. Обичали ги и им било мило за тях по един и
същи начин и споделяли по равно с тях всичко, което са имали. По същия
начин са се отнасяли и към внуците си. Чувствали неудобство и притеснение,
че до момента ощетяват само едното си дете, което изключително
безкористно и всеотдайно от няколко години било неотлъчно до тях, отделя
от времето си, за да ги обслужва, споделя и средствата си, като голяма част
вложи в общия им имот, продължава да обезпечава ежедневните им нужди и
всичко това за сметка на своето семейство - себе си и сина си. Тя от години
сама се грижела за него и не получавала помощ и подкрепа отникъде. Сега
внукът им бил студент в гр. Б. и тя продължавала да се грижи и за него. По
тази причина двамата решили, че няма да й споделят от какво имат нужда и
ще се опитат да се справят сами, без да я ощетяват повече.
В тази връзка направили опит още веднъж да разговарят по телефона с
дъщеря им Н. и да поискат от нея финансова помощ, което направили в края
на септември, но тя отново категорично им отказала, без какъвто и да е израз
на някаква благодарност от нейна страна за всичко, което до момента са
направили за нея и детето й, приемайки го очевидно като тяхно задължение
като родители. Предвид напредналата им възраст и здравословно съС.ие на
всеки едни от тях двамата, липсата на каквито и да е други възможности за
реализиране на допълнителни доходи, освен двете им пенсии считат, че са
изпаднали в трайна нужда от допълнителни средства за издръжката им.
Изключително трудно им бе да признаят този факт и да поискат от дъщеря им
Н. издръжка, като морален акт на благодарност от нейна страна, но тя
категорично им отказала. Намират, че е налице правния интерес от водене на
настоящото производство.
МОЛЯТ съда, да постанови решение, с което да отмени направеното от
Л. С. К. и С. К. К. дарение на дъщеря им Н. С. П. с нотариален акт за дарение
на недвижим имот №******г. на Районен съд - К. на следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ******, гр. К., общ. К., обл. П. по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
52 от 16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, като няма данни за
6
последващо изменение на кадастралните карти и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот; адрес на поземления имот: гр. К., ул. „******“- кв.
С. №22; с площ от 1793 кв.м.; трайно предназначение на територията:
урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.);
предишен идентификатор - няма; номер по предходен план: 455, квартал 34,
парцел IV-455; съседи на имота: 36498.506.464; 36498.506.465; 36498.506.466;
36498.506.469; 36498.506.468; 36498.506.593; 36498.506.454; 36498.506.456,
ВЕДНО със СГРАДИТЕ, които попадат в имота - сграда с идентификатор:
******.1 със застроена площ от 85 кв.м., брой етажи - 2; предназначение -
жилищна сграда, еднофамилна; сграда с идентификатор: ******.2 със
застроена площ от 46 кв.м., брой етажи - 2; предназначение - селскостопанска
сграда; сграда с идентификатор: ******.3 със застроена площ от 75 кв.м.,
брой етажи - 1, предназначение - селскостопанска сграда; сграда с
идентификатор: ******.4 със застроена площ от 13 кв.м., брой етажи - 1,
предназначение - селскостопанска сграда и сграда с идентификатор: ******.5
със застроена площ от 29 кв.м., брой етажи - 1, предназначение - гараж,
съгласно Скица на поземлен имот № 15-1145065 от 27.10.2023г. на Служба по
геодезия, картография и кадастър гр. П., до получения от нея дял - 1/2 ид.ч. от
описания имот.
Ответницата - Н. С. П. в срока по чл. 131 от ГПК посочва, че между
страните е сключена Спогодба от 02.04.2024г., която прилага в копие, и с
която страните са уредили всички съществуващи или бъдещи спорове,
претенции и отношения помежду си във връзка с нотариалния акт и
процесния иск. С оглед сключената спогодба, ответницата признава
предявения иск. В спогодбата ищците признават и декларират, че ответницата
не е станала причина за предявяване на иска, с оглед на което и предвид
признанието на иска, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, всички разноски в
производството следва да бъдат възложени върху ищците, като това е
потвърдено и в спогодбата. Моли съда, да постанови решение в съответствие
със сключената спогодба и изложеното в отговора на искова молба,
включително признанието на иска. Моли всички разноски в производството
да бъдат възложени върху ищците.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
7
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на
решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението
си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК, тъй като изрично ответницата
е направила изявление, че признава иска. Спазени са и изискванията на
чл.237, ал.3, т.1 и т.2 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на
закона или на добрите нрави, както и е такова, с което страната може да се
разпорежда.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск с
правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД за основателен и доказан по
основание, като счита, че същия следва да бъде уважен. Ето защо, съдът
постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание
чл.237, ал.2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
По отношение на разноските:
В отговора на исковата молба, ответницата изрично заявява, че с оглед
постигнатата между страните спогодба ищците признават и декларират, че
ответницата не е станала причина за предявяване на иска, с оглед на което и
предвид признанието на иска, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, всички
разноски в производството следва да бъдат възложени върху ищците, като
това е потвърдено и в спогодбата. В открито съдебно заседание, процесуалния
представител на ищците признава, че следващи се разноски в производството,
да бъдат възложени на моите доверители.
С Определение № 1246/01.11.2023г., съдът на основание чл. 83, ал. 2 от
ГПК, е освободил ищците от заплащане на държавна такса и разноски.
Предвид обаче становището на страните и с оглед разпоредбата на чл.78, ал. 2
от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 6 от ГПК, ищците дължат по сметка на
Районен съд - К. държавна такса по предявения иск в размер на 311.28 лева,
изчислен върху материален интерес от 7781.90 лева, изведен съгласно
разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 във вр. с т. 1 във вр. с чл. 71, ал. 2 от ГПК
имайки предвид, че данъчната оценка на имота възлиза на 31127.60 лева.
Ответницата не претендира разноски, поради което такива не й се присъждат.
8
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ направеното на 29.12.1997г., с нотариален акт за дарение на
недвижим имот № ******г. по описа на Районен съд - К. от Л. С. К. с ЕГН
********** и С. К. К. с ЕГН **********, двамата от гр. К., кв. С., ул.
„******“ № 22, ДАРЕНИЕ на Н. С. П. от гр. С., ул. ****** с ЕГН **********
на следния собствен на дарителите недвижим имот, съставляващ -
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ******, гр. К., общ. К., обл. П. по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
52 от 16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, като няма данни за
последващо изменение на кадастралните карти и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот; адрес на поземления имот: гр. К., ул. „******“- кв.
С. № 22, с площ от 1793 кв.м.; трайно предназначение на територията:
урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.);
предишен идентификатор - няма; номер по предходен план: 455, квартал 34,
парцел IV-455; съседи на имота: 36498.506.464; 36498.506.465; 36498.506.466;
36498.506.469; 36498.506.468; 36498.506.593; 36498.506.454; 36498.506.456,
ВЕДНО със СГРАДИТЕ, които попадат в имота - сграда с идентификатор:
******.1 със застроена площ от 85 кв.м., брой етажи - 2; предназначение -
жилищна сграда, еднофамилна; сграда с идентификатор: ******.2 със
застроена площ от 46 кв.м., брой етажи - 2; предназначение - селскостопанска
сграда; сграда с идентификатор: ******.3 със застроена площ от 75 кв.м.,
брой етажи - 1, предназначение - селскостопанска сграда; сграда с
идентификатор: ******.4 със застроена площ от 13 кв.м., брой етажи - 1,
предназначение - селскостопанска сграда и сграда с идентификатор: ******.5
със застроена площ от 29 кв.м., брой етажи - 1, предназначение - гараж,
съгласно Скица на поземлен имот № 15-1145065 от 27.10.2023г. на Служба по
геодезия, картография и кадастър гр. П., до получения от дарената Н. С. П.
дял, възлизащ на 1/2 ид.ч. от описания имот.
ОСЪЖДА чл.78, ал. 2 във връзка с чл. 78, ал. 6 от ГПК, Л. С. К. с ЕГН
********** и С. К. К. с ЕГН **********, двамата от гр. К., кв. С., ул.
„******“ № 22, да заплатят по сметка на Районен съд – К., държавна такса в
размер на 311.28 лева.
9
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред П.ски окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
10