№. 260132 / 14.4.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
14.04.2021 година,. град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД М. ІV-ти граждански състав,. в ОТКРИТО съдебно заседание на 18.03.2021 година,. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Елена Ефремова и с участието на прокурора.......................................................,. като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 3004 по описа за 2020 година,. за да се произнесе,. взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.357 от КТ.
Предявени са в обективно съединение искове с правно основание чл.224 ал.1 от КТ и по чл.86 ЗЗД.
Ищецът,. Д.К.Ц.,. ЕГН xxxxxxxxxx,.xxx,. чрез процесуалния си представител адвокат Г.Ц.,.xxx е предявила иск ПРОТИВ: ,.,.М. О.,. Е. 1.,. със седалище и адрес на управление на дейността: гр. М. у. ,.. №. 1.,. управлявано от И. М. И. и К. С. И.,. заедно и поотделно.
В исковата си молба ищецът твърди,. че е работела във ,.,.М. О. ,. Е. 1.,. на длъжност ,.,.шивач",. съгласно трудов договор №. 125/1..01.2007 г.
Със заповед №. 036/02.01.2020 г. на Управителя на Дружеството,. трудовото и правоотношение е прекратено на основание чл. 326,. ал. 1 от Кодекса на труда.
При прекратяване на трудовото и правоотношение,. както и до момента,. работодателят не и изплатил полагащото и се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск общо за 37 /тридесет и седем/ дни,. от които: 17 дена за 2018 г. и 20 дена за 2019 г.,. в размер на 1075 лв.
Моли съда да постанови решение,. с което да осъди ответника ,.,.М. О. ,. Е. 1.,. със седалище и адрес на управление на дейността: гр. М. у. „Индустриална“ №. 1.,. управлявано от И. М. И. и К. С. И.,. заедно и поотделно,. да и заплати дължимото и неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 37 дена /тридесет и седем дена/,. от които 17 дена за 2018 г. и 20 дена за 2019 г.,. в размер на 1075 лв.,. както и мораторна лихва върху тази сума в размер на 120 лв.,. ведно със законната лихва,. считано от датата на предявяване на исковата молба,. до окончателното изплащане на сумите.
Претендира направените в хода на производството разноски.
Ответникът,. „М.” О.,. със седалище и адрес на управление: гр. М. у. „Индустриална“ №.1.,. Е. 1.,. чрез управителя И. М. И.,. и процесуалния си представител адвокат В.Д.,.xxx,. в срока,. предвиден за отговор взема становище по иска.
Във връзка с предявения от Д.К.Ц. иск срещу „М. О.,. по който е образувано горното дело,. уведомява,. че претендираната от ищцата сума - главница и законната лихва върху нея,. е преведена по банкова сметка xxx.01.2021 г.
Намира,. че предявеният иск е неоснователен и моли съда да го отхвърли като такъв.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът,. след като прецени доводите на страните,. доказателствата по делото,. на основание чл.235 ГПК,. намира за установени следните обстоятелства:
По допустимостта:
Искът е допустим,. тъй като е подаден в предвидения от чл. 358,. ал. 1,. т. 3 от КТ тригодишен срок,. ищецът е активно легитимиран да го предяви като лице,. което е било в трудово правоотношение с ответника,. като претендира,. че работодателят не му е изплатил всички дължими по Кодекса на труда суми след прекратяването на договора,. което обуславя и правния му интерес от образуване на настоящото производство,. налице е и пасивна легитимация у ответника като бивш работодател на ищеца,. за които се твърди в исковата молба,. че са останали задължения към последния за неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,. обуславящо извода за допустимостта на исковете,. с оглед активната и пасивна легитимация на страните. Трудовият договор с ищцата е прекратен на 02.01.2020 година,. със Заповед №. 036,. на основание чл.326 ал.1 от КТ. Искът е предявен на 29.1..2020 година,. с депозиране на исковата молба в Районен съд Монтана.
По основателността:
Налице е спор между страните – бивш работник на ответника относно дължимостта и размера на претендираните от ищеца суми относно неизпълнение на задължение по изплащане в законни срокове дължимо обезщетение при прекратяването на трудовия договор. Тези обстоятелства налагат извода,. касаещ активната процесуална легитимация на ищеца,. да претендира суми по неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,. съобразно прослужено време по чл.224 ал.1 от КТ от своя бивш работодател.
В производствата по трудови спорове доказателствената тежест е изместена и ответникът следва да докаже по безспорен и категоричен начин,. че е изпълнил задължението си на работодател,. който по силата на закона е длъжен да заплати по договорените срокове сумите,. съобразно подписания между него и ищцата трудов договор,. което бе направено. В хода на производството по делото са изплатени изцяло от ответника претендираните суми,. както за главницата,. така и за лихвата за забава. Не се установи и недобросъвестно изпълнение на задълженията от страна на ищеца по подписания трудов договор. Тези обстоятелства налагат единствено възможния извод,. че към момента на прекратяването на трудовия договор не е било изплатено дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,. но след депозиране на исковата молба,. това задължение изцяло е погасено.
При прекратяването на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск,. пропорционално на времето,. което се признава за трудов стаж. През времетраенето на трудовото правоотношение компенсирането на неизползван платен годишен отпуск със заплащане е недопустимо. Право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск (основен,. удължен и допълнителен) възниква само при прекратяване на трудовото правоотношение,. като при това без значение е основанието за това прекратяване (включително дисциплинарно уволнение). Обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 от КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по раздел III от КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца,. предхождащ месеца,. в който е възникнало основанието за съответното обезщетение,. или последното,. получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение,. доколкото друго не е предвидено. Отклонение в тази посока е нормата на чл. 177 от КТ за времето на платения годишен отпуск,. която се прилага и за обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224,. ал. 1 от КТ,. по силата на нарочната законова регламентация в чл. 224,. ал. 2 от КТ.
При прекратяване на трудовите правоотношения,. работодателят дължи на работника обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск,. пропорционално на отработеното време. В тежест на работодателят е да установи по безспорен и категоричен начин,. че работникът или служителят вече е използвал платения си годишен отпуск при прекратяването на трудовия договор или е изплатил полагащото се обезщетение при прекратяването на трудовия договор за неизползван отпуск,. което в процеса бе направено. Процедурата за ползването на платения годишен отпуск е уредена в чл. 173,. ал. 1 КТ и според същата това е субективно право на работника,. което се упражнява чрез волеизявление до работодателя. В закона няма изрично изискване искането за ползване на отпуск да е в писмена форма,. но щом законът е въвел изрично изискване съгласието на работодателя да е в писмена форма /чрез заповед/,. то в правната доктрина и трайната съдебна практика се приема,. че и искането задължително следва да е в писмена форма.
За периода на трудовото правоотношение ищецът е ползвал платен годишен отпуск. За същия период,. съгласно сключения трудов договор и чл.155 от КТ на ищеца се полагат общо 37 работни дни платен годишен отпуск,. или обезщетение за неползван платен годишен отпуск,. така както е отразено и в самата Заповед №. 036 от 02.01.2020 година,. с която е прекратен трудовият договор.
Искът по чл.224 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е в размер на 1 075.00 лв.,. за което са налице безспорни доказателства,. че е изплатено на 08.01.2021 г. на ищеца с преводно нареждане.
Неоснователно се явява и акцесорното искане досежно присъждане на мораторна лихва за забава върху установения размер на неизплатеното обезщетение,. тъй като същото е изплатено в хода на процеса.
Предвид обстоятелството,. че съгласно чл. 359 от КТ,. във връзка с чл. 83 ал. 1 т.1 от ГПК,. производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите - те не плащат такси и разноски по производството,. съдът,. на основание чл. 78,. ал. 6 от ГПК,. следва да осъди ответника да заплати в полза на Районен съд Монтана сума в размер на 50.00 лв.,. тъй като е същия е станал причина за завеждане на делото,. предвид ненавременното изплащане на полагащото се обезщетение.
На ищеца следва да се присъдят и направените в хода на производството разноски за изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв.
Водим от горното,. съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска,. предявен от Д.К.Ц.,. ЕГН xxxxxxxxxx,.xxx,. срещу ,.,.М. О.,. Е. 1.,. със седалище и адрес на управление на дейността: гр. М. у. ,.. №. 1.,. управлявано от И. М. И. и К. С. И.,. заедно и поотделно,. с правно основание чл.224 ал.1 от КТ,. в размер на 1 075.00 лв.,. представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018 г и за 2019 г.,. общо от 37 дни,. ИЗЦЯЛО,. като НЕОСНОВАТЕЛЕН,. изплатено в хода на производството;
ОТХВЪРЛЯ иска,. предявен от Д.К.Ц.,. ЕГН xxxxxxxxxx,.xxx,. срещу ,.,.М. О.,. Е. 1.,. със седалище и адрес на управление на дейността: гр. М. у. ,.. №. 1.,. управлявано от И. М. И. и К. С. И.,. заедно и поотделно,. с правно основание чл.86 ЗЗД,. в размер на 120.00 лв.,. представляващи обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение,. ИЗЦЯЛО,. като НЕОСНОВАТЕЛЕН,. изплатено в хода на производството;
ОСЪЖДА ,.,.М. О.,. Е. 1.,. със седалище и адрес на управление на дейността: гр. М. у. ,.. №. 1.,. управлявано от И. М. И. и К. С. И.,. заедно и поотделно ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Монтана държавна такса в размер на 50.00 лв. и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист,. в случай на принудително събиране на сумите.
ОСЪЖДА ,.,.М. О.,. Е. 1.,. със седалище и адрес на управление на дейността: гр. М. у. ,.. №. 1.,. управлявано от И. М. И. и К. С. И.,. заедно и поотделно ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.Ц.,. ЕГН xxxxxxxxxx,.xxx,. сумата от 300.00 лв. за изплатеното адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: