М О
Т И В И
към присъда № 260041 от 26.02.2021 година, по
н.о.х.дело № 3382/2019 година
по описа на Старозагорския районен съд.
С обвинителен
акт на Районна прокуратура Стара Загора подсъдимата А.Б.Д. – родена на *** ***,
с постоянен адрес,***, българка, български гражданин, със средно образование, безработна,
неженен, неомъжена, неосъждана, ЕГН ********** е предадена на съд за това, че на
13.03.2019 година, в град Стара Загора, без надлежно разрешително е държала високорисково наркотично
вещество, а именно – коноп /марихуана, канабис/ с нетно тегло 0.8876 грама, със
съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол
1,5 % /тегловни процента/ на стойност 5.33 лева /съгласно ПМС 23/1998 година,
Приложение 2/ – престъпление, според прокуратурата по чл.354а, ал.3, т.1,
предложение първо от НК.
Представителят
на Районна прокуратура - Ст.Загора излага съображения, че поддържа обвинението,
както по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт,
така и по отношение на правната квалификация на деянието, като пледира последната
да бъде приета с оглед на това че случая е маловажен и предвид на това че
подсъдимата е неосъждана и стойността на държаното наркотично вещество е ниска,
да бъде наложено наказание „Глоба“ към законовия минимален размер. Подробни
съображения излага в пледоарията си пред съдебния състав.
Подсъдимата А.Б.Д.
не се признава за виновна, оспорва фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, като излага съображения, че не е автор на престъплението, за
което е предадена на съд. В тази връзка моли съда да постанови оправдателна
присъда. Защитника на подсъдимата – адвокат К., пледира за невинност на
подзащитната му. Излагат подробни съображения за това, че не тя е автор на престъплението,
за липса на умисъл. Подробни съображения излага в пледоарията си.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди становищата
и доводите на страните, намери за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА описана в
обвинителния акт.
Подсъдимата А.Б.Д. била родена на 06.02.10992
година и живеела в град Стара Загора. Същата не е осъждана и няма данни за
извършвани от нея противообществени прояви.
Според
прокуратурата, въз основа на събраните доказателства се установявало, че на
13.03.2019 година в град Стара Загора, подсъдимата Д. държала за себе си, без
да има за това надлежно разрешително, високорискови наркотични вещества –
зелена, суха растителна маса – коноп /марихуана, канабис/, които била закупила
за лична употреба, от позната за нея лице. Високорисковите наркотични вещества,
подсъдимата държала в дома си, в жилището си – апартамента, в който живеела в
град Стара Загора.
На 13.03.2019
година, във Първо РУ – Стара Загора се била получила оперативна информация, че
подсъдимата Д. ***, без надлежно разрешително високо рискови наркотични
вещества. Била уведомена дежурната оперативна следствена група. Във връзка с
това на 13.03.2019 година в град Стара Загора в неотложен случай, за времето от
21.30 часа до 22.00 часа по надлежния етапен ред било извършено претърсване и
изземване в дома на подсъдимата Д., представляващ жилище – апартамент, находящ
се в град Стара Загора, квартал „Трите чучура“, блок № 21, вход „А“, етаж 8,
апартамент 23, обитаван и ползван от подсъдимата. При това действие от дома на
подсъдимата Д., от гардероб в антрето на жилището й се намерила кафява
текстилна торбичка в която се намирало найлоново пликче, съдържащо суха, зелена
растителна маса. При направения полеви наркотест,
сухата, зелена растителна маса реагирала положително на наркотично вещество.
Описаните вещи били иззети и запечатани в полиетиленов
плик с лепенка с надпис „Веществени доказателства, не разлепвай“, съдържащи
подписите на поемните лица и експерт при БНТЛ при ОД
на МВР – Стара Загора.
С определение
от 14.03.2019 година постановено по ч.н.дело № 72/2019 година по описа на
Окръжен съд град Стара Загора, съдът е одобрил извършеното на 13.03.2019 година
претърсване и изземване по ДП № 236/2019 година по описа на Първо РУ град Стара
Загора.
Настоящото
наказателно производство, касаело престъпление по чл.354а, ал.3, т.1,
предложение първо от НК, въз основа и по отделени материали от ОП – Стара
Загора от ДП 236/2019 година по описа на Първо РУ Стара Загора, които са били
изпратени по компетентност на РП – Стара Загора, съгласно правилата за родовата
и местната подсъдност.
От заключението на
назначената и изготвена по делото физикохимична експертиза под № 88/2019 година
по описа на БНТЛ при ОД на МВР Стара Загора е видно, че иззетата, чрез
протокола за претърсване и изземване от 13.03.2019 година, като веществено
доказателство – суха, зелена растителна маса, представлява коноп /марихуана,
канабис/ с нетно тегло 0.8876 грама, със съдържание на активен наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол 1.5% /тегловни
проценти/, като остатъка след изследването е 0.7876 грама.
Посочва се, че
конопа /марихуаната, канабиса/ е високо рисково наркотично вещество и подлежи
на контрол съгласно ЗКНВП и Единната конвенция за упойващи вещества на ООН от
1961 година ратифицирана от Р България. Включен е в списък № 1 на чл.3, ал.1 от
Наредбата за реда за класифициране на растения и вещества като наркотични, по
смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и перкурсорите „Растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.
Посочено е и,
че съгласно Приложение № 2 на ПМС № 23 от 29.01.1998 година за определяне на
цени на наркотичните вещества, цената на 1 грам коноп /марихуана, канабис/
независимо от процентното съдържание е 6.00 лева.
В случая
цената на конопа /марихуаната, канабиса/ с нетно тегло 0.8876 грама с активен
наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол –
1.5 % е на стойност 5.33 лева.
Въз основа на
така описаното и събраните на досъдебното производство доказателства,
прокуратурата е преценила че подсъдимата А.Б.Д. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.354а, ал.3, т.1, предложение
първо от НК, тъй като на 13.03.2019 година, в град Стара Загора, без надлежно
разрешително е държала високорисково наркотично вещество, а именно – коноп
/марихуана, канабис/ с нетно тегло 0.8876 грама, със съдържание на активен
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 1,5
% /тегловни процента/ на стойност 5.33 лева /съгласно ПМС 23/1998 година,
Приложение 2/. Посочено е, че от субективна страна подсъдимата е извършила
деянието виновно при пряк умисъл на вината, като е съзнавала общественоопасния
му характер, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала
настъпването на тези последици.
Посочва се че,
по това обвинение Д. се признава за виновна, както и че то се потвърждава от
събраните по делото доказателства.
Престъпленията
по чл.354а от НК са престъпление против народното здраве. В ал.3 на този член
от закона е регламентирано обикновено държане на наркотични вещества или
техните аналози. Особеното от обективна страна тук е, че тези вещества са
поставени под специален режим и за придобиването или държането им е необходимо
надлежно разрешително. Изпълнителното деяние е съзнавано държане на наркотично
вещество или неговия аналог, като прекия умисъл изисква и дееца да е предвиждал
обществено опасните последици и да е искал и целял настъпването им. Ако дееца
не е съзнавал че държи наркотично вещество няма как да е осъществен състава на
престъплението.
В разглеждания
случай съдът намира, че по настоящото производство не се установи по един
несъмнен начин авторството на описаното престъпление. Не се събраха убедителни
доказателства, че именно подсъдимата А.Д., е осъществила държането на
намереното наркотично вещество, в апартамента където е било извършено
претърсването и изземването, тъй като тя не е била единствения негов обитател.
В тази връзка
разпоредбата на чл.303, ал.1 и ал.2 от НПК казва, че една присъда не може да
почива на предположения и съдът признава подсъдимия за виновен, когато
обвинението е доказано по несъмнен начин, а разпоредбата на чл.304 от НПК
третира въпроса, че съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се
установи, че деянието е извършено от подсъдимия или че е извършено от него
виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Според съда от
събраните по делото доказателства не се установи по един несъмнен и безспорен
начин, че именно подсъдимата Д. е извършила престъплението държане на
наркотично вещество.
В разглеждания
случай, настоящата инстанция намира, че събраните доказателства по делото не
подкрепиха изложената от обвинението фактическа обстановка, в тази насока и безспорността
относно авторството на описаното престъпление. Видно от приложеното досъдебно
производство, изначално то е било образувано на 13.03.2019 година при условията
на неотложност, като бързо такова, срещу лицето Галин Лаговски
за престъпление по чл.354а, ал.1 от НК. В тази насока е била постъпила
оперативна информация, че въпросното лице разпространява и притежава наркотични
вещества, а не подсъдимата Д.. В съпричастност към това, наказателното
производство е било насочено и към лицето Васил Николов Николов,
за същото престъпление. При неотложните следствени действия е установено, че
съпричастност към дейността на Лаговски има и лицето И.Г.А.
/свидетел по настоящото дело/, който при задържането си е посочил, че към този
момент обитава жилище – апартамент в град Стара Загора, квартал „Трите чучура“
№ 21, вход „А“, етаж 8, апартамент 23, за което жилище е установено, че е
собственост на бабата на настоящата подсъдима – А.Б.Д.. Именно при неотложност
е било извършвано претърсване и изземване на жилището което е посочил свидетеля
А. че обитава, като при това процесуално действие е намерен процесния наркотик.
Процесуалното действие е било обективирано в изготвен
протокол за претърсване и изземване от 13.03.2019 година, приложен по
досъдебното производство и одобрен от съда. Видно от протокола за претърсване и
изземване, действието е извършено в присъствието само на свидетеля А., но не и
присъствието на подсъдимата Д., което не потвърждава твърдението че и тя е
живеела нам по това време. Цитираното определение на Окръжен съд с което се
одобрява протокола за претърсване и изземване също не касае подсъдимата Д., тъй
като съдът е одобрил процесуално действие извършено в жилище обитавано от
свидетеля А., като подсъдимата Д. никъде не е посочена. В тази насока А. в
показанията си твърди, че това намерено наркотично вещество е на подсъдимата,
но това не е основание да се приеме, че обвинението е доказано. Следва да се
има предвид, че свидетеля А. е криминално проявено лице, многократно осъждано
при това и за престъпления за притежания на наркотични вещества, поради което
съдът не кредитира с доверие показанията му, като намира, че те не съвпадат със
събраните по делото доказателства. Обвинението подкрепя своята теза и на това,
че подсъдимата признала своята вина и с това обвинението било доказано. Следва
да се има предвид, че в наказателната практика не е достатъчно да са налице
самопризнания на подсъдимото лице за да се приеме, че обвинението е доказано. В
хода на съдебното следствие, подсъдимата изцяло отрече да е знаела за наличието
на наркотично вещество в апартамента на своята баба, както и да е живяла там по
време на установяване на престъплението. В тази насока по делото не се браха
доказателства в подкрепа на обвинението, напротив събраха са такива които да
подкрепят изложената теза на подсъдимата, че не е извършител на описаното в
обвинителния акт.
Като изключим
самопризнанията на подсъдимата на досъдебната фаза от събраните там
доказателства се установява, че наказателното производство е образувано спрямо
други лица а не спрямо подсъдимата. Наркотичното вещество е намерено в жилище
обитавано от криминално проявено лице, при това и за престъпления касателно
наркотични вещества. Одобряването на процесуалните действия е извършено именно
спрямо това криминално проявено лице и при отделянето на материалите досежно компетентността на престъплението е посочено, че не
е ясно от кого е извършено – дали от свидетеля А. или от лицето Д., което е
споменато предвид на това, че апартамента е на нейната баба, която живее извън
страната. Безспорно е че Д. не е осъждана и няма криминална регистрация, нито
данни за това да е съпричастна към употребата или държането на наркотични
вещества. Безспорно е и това, че подсъдимата не е адресно регистрирана на този
адрес.
Както бе
споменато в хода на съдебното следствие подсъдимата даде обяснения, като
заяви че не се признава за виновна по
така повдигнатото обвинение и че не е държала наркотично вещество и не е
знаела, че съществуването му в апартамента на баба й. Посочва че там по това
време е живеел свидетеля А. и от време на време и неговата майка – свидетелката
М.А., но не и тя, тъй като по това време е живеела при мъжа си с когото имат
две деца – свидетеля Н.Н.. Като цяло тези обяснения
се подкрепиха от събраните по делото доказателства в хода на съдебното
следствие. От показанията на свидетеля – Н.Н.,
полицейския служител присъствал на откриването на наркотичното вещество, се
установява, че до апартамента ги е отвел свидетеля А. които е заявил, че живее
там и при откриване на наркотичното вещество свидетеля е заявил, че това е на
приятелката му – подсъдимата Д., която не е присъствала на самото процесуални
действие. Това че последната не е присъствала се изясни както от липсата и в
протокола за претърсване и изземване от 13.03.2019 година така и от извършените
очни ставка между свидетеля Н. и подсъдимата Д. и свидетелката М.А. и
допълнителния разпит на свидетеля Н.. От друга страна от показанията на
свидетеля Н.Н., с когото подсъдимата съжителства на
семейни начала и с когото имат две деца, се установява, че по това време
подсъдимата е живеела при ненего и е полагала грижи за двете им деца и е ходела
на работа, като рядко е посещавала апартамента на баба си. От показанията на
свидетелката М.А. се установява, че към момента на извършеното процесуално
действие по претърсване и изземване в апартамента, тя е била там и че синът и е
довел полицейските служители, като подсъдимата Д. не е присъствала там. Това
потвърждава изложеното, че към момента на установяване на престъплението
държане на наркотици, апартамента основно е обитаван от свидетелите И.А. и М.А.,
като подсъдимата не е живеела там, което и налага посочения по-горе извод, че
не подсъдимата е автор на престъплението държане на наркотици по смисъла на
закона, тъй като наркотичното вещество не е открито при обиск на нея а в жилище
към което тя има само някаква съпричастност, като внучка на собственика, но не
и като моментен негови обитател. Действително в показанията на свидетелите има
разминавания относно това по каква причина са били в жилището, че са отишли да
чистят, че свидетеля А. и подсъдимата били повече от приятели и че живеели
заедно в този апартамент, но тези твърдения съпоставени на цялостната
съвкупност на доказателствата не налагат извода за доказаност на обвинението а
напротив водят до неговата съмненост и недоказаност
като налагат едни предположения а не безспорно установени факти. Като цяло
съдът кредитира показанията на всички разпитани свидетели, с някои изключения и
въз основа на тях приема, че производството е образувано не срещу подсъдимата а
срещи други лица съпричастни към престъпна дейност свързана с притежаване и
разпространение на наркотични вещества. Едно от тези криминално проявени лица –
свидетеля А. е посочил жилище което обитава и в което е открито наркотично
вещество и при което процесуално действие в това жилище освен свидетеля А. е
открита и неговата майка, свидетелката М.А. но не и подсъдимата Д., което
налага извода че не може да се приеме по един несъмнен и безспорен начин, че
подсъдимата е автор на описаното престъпно деяние, а именно държане на
наркотично вещество.
И накрая, в
този ред на мисли, както бе посочено по-горе, това престъпление може да бъде
извършено само с пряк умисъл. В разглеждания случай обаче няма данни за какъвто
и да е умисъл от страна на подсъдимата, а имено да се установи, че тя е знаела
за това наркотично вещество в апартамента на баба си и съзнавано да го е
държала там във времето. Следва да се има предвид, че за подсъдимата не се
събраха данни някога да е била съпричастна към този вид престъпна дейност или
да е съжителствала или била в една компания с лица от този вид. Единствено
познанството и със свидетеля А. я е поставило в съпричастност с това.
Още веднъж
следва да се отбележи, че присъдата не може да почива на предположения –
чл.303, ал.1 от НПК. Не може един подсъдим да бъде признат за виновен само на
базата на изградени хипотези. Следва несъмнено обвинението да бъде доказано със
съответните законови способи. Това в разглеждания случай не е налице, не са налице категорични
доказателства, които от своя страна да налагат извода че имено подсъдимата Д. е
лицето което е осъществило държането върху откритото наркотично вещество,
предвид на това, че жилището е било обитавано към онзи момент основно от други
лица.
Така
посоченото дотук води единствено и само до разпоредбите на чл.303 и чл.304 от НПК, а именно, че съдът признава подсъдимия за виновен единствено и само когато
обвинението е доказано по несъмнен начин и че престъплението е извършено от
подсъдимия виновно. В противен случай, както е в разглеждания, подсъдимата
следва да бъде оправдана поради недоказаност на обвинението, относно
авторството на престъплението и наличието на умисъл.
Предвид
гореизложеното съдът призна подсъдимата А.Б.Д. ЕГН ********** за невинна в
това, че на 13.03.2019 година, в град Стара Загора, без надлежно разрешително е
държала високорисково наркотично
вещество, а именно – коноп /марихуана, канабис/ с нетно тегло 0.8876 грама, със
съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол
1,5 % /тегловни процента/ на стойност 5.33 лева /съгласно ПМС 23/1998 година,
Приложение 2/ поради което и я оправда по така повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
Съдът на основание
чл.354а, ал.6 от НК постанови вещественото доказателство, иззето по досъдебното
производство, а именно – остатък от високорисково наркотично вещества – коноп
/марихуана, канабис/ с нетно тегло 0.7876 грама, със съдържание на активен наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол 1.5 %
/тегловни процента/, след фхе, транспортирани и
оставени на съхранение му в ЦМУ, отдел „МРР-НОП” в Главно управление „Агенция
митници” град София, както и пликчета и текстилна торбичка - кафява, оставени за
съхранение в първо РУ – Стара Загора, да
бъдат отнети в полза на държавата и унищожени.
Водим от
горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: