№ 62
гр. Провадия, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Е.К.А.
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20233130200160 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„Найд 62 Н.М.“ ЕТ против Наказателно постановление № 23-0000783/31.08.2022г. на
Началника на отдел „Контрол“ при РД ”АА”-****, с което на „Найд 62 Н.М.“ ЕТ
наложена „ Имуществена санкция ” в размер на 3 000лв. на основание чл.96 „г“ ал.1
пр.2 от ЗАвП.
С жалбата са изложени съображения за това , че неправилно е отразена
фактическата обстановка, че неправилно е приложен материалния закон и са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.Наведени са доводи за това, че
наказаният субект е описан противоречиво , доколкото нарушителят е „Найд 62 Н.М.“
ЕТ, а е наложена санкция на „Найд 82 Н.М.“ ЕТ, както и че е налице неяснота относно
датата на извършване на нарушението.На следващо място се сочи, че към настоящият
момент са настъпили законодателни промени относно валидността на удостоверението
за психологическа годност, което се явява по-благоприятен закон, във връзка с което е
посочена и съдебна практика. Поради тези и други съображения се иска отмяна на
постановлението и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована , не се явява
представител.Постъпила е писмена защита от надлежно упълномощен процесуален
представител, в които депозираната жалба се поддържа на изложените в нея основания
, които се и преповтарят.В заключение отново се иска отмяна на постановлението и
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, също не се явява
представител.Постъпило е писмено становище, в които жалбата се оспорва и са
изложени съображения за това, че извършването на нарушението е доказано по
1
необходимия начин, че случаят не е маловажен и се иска постановлението да бъде
потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Направено е и искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение , както и възражение за прекомерност
на поисканото адвокатско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
През м.юли 2022г. служители на РД „АА“-****, един от които св. Б. И.,
извършили комплексна проверка на „Найд 62 Н.М.“ ЕТ.Установило се, че
превозвачът притежава лиценз № 10 060 за извършване на обществен превоз на товари
на територията на Р.България.От представени пътен и тахографски листи станало ясно,
че на 11.03.2022г. е бил извършен обществен превоз на товари за собствена сметка-
тор, с товарен автомобил „ Ман “ с рег. № *****, управляван от водача Н.Ф.Н., който
въобще не притежавал удостоверение за психологическа годност. След направена
справка в информационната система на РД“АА“ било установено, че на водача не е
било издавано такова удостоверение, като въпреки това той съгласно Заповеди за
превоз, на 08.05.2022г. и на 16.05.2022г. бил осъществил превози.
Поради това св. И. съставил против „Найд 62 Н.М.“ ЕТ акт за установяване на
нарушение, в който описал констатациите си, а именно че превозвачът на 11.03.2022г.
е извършил обществен превоз на товари с водач, който не отговаря на изискванията за
психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП, тъй като
никога не му е било издавано валидно удостоверение за психологическа годност. Било
посочено още, че случаят не е изолиран, тъй като водачът е извършвал превози и на
08.05.2022г. и 16.05.2022г. Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 7 „а“
ал.2 пр.3 от ЗАвП. При предявяването на акта на надлежно упълномощено лице, както
и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.
Въз основа на съставения акт и писмените доказателства по преписката,
наказващият орган издал атакуваното постановление.С него била възприета изцяло
описаната в акта фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението- по
чл.7“а“ ал.2 пр.3 от ЗАвП. За него, на „Найд 62 Н.М.“ ЕТ била наложена „
Имуществена санкция” в размер на 3 000лв. на основание чл.96 „г“ ал.1 пр.2 от ЗАвП.
В хода на съдебното следствие бе разпитан св. Б. И. - актосъставител, чиито
показания съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно. От показанията
му стана ясно, че нарушението е било установено при извършена комплексна проверка
на дружеството, както и след справка в информационната система на РД „АА“.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно-наказателната преписка, приобщените в хода на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства, които преценени в тяхната
взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги
кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 23-0000783 / 31.08.2022г. е издадено от
компетентен орган- от Главен инспектор в Отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна
2
инспекция”-**** към изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", съгласно
заповед № РД-08-30/24.01.2020г.на Министъра на транспорта , информационните
технологии, в шест месечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата
на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира
защитата. Посочена е нарушената материално- правна норма, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано. По преписката са приложени всички относими
към нарушението писмени доказателства.След предявяване на акта не са били
направени възражения, съдържащи спорни обстоятелства, нуждаещи се от
разследване.
Съдът намира за неоснователни възраженията в жалбата и писмената защита за
това, че е налице неяснота относно наказания субект. От всички доказателства по
преписката се установява, че актът е бил съставен против „Найд 62 Н.М.“ ЕТ след
извършена комплексна проверка именно на този превозвач.Срещу него е издаден и
актът за установяване на нарушение. Действително, в диспозитивната част на
постановлението е посочено, че се налага санкция на „Найд 82 Н.М.“ ЕТ.Това обаче
съдът счита, че следва да бъде възприето като техническа грешка, доколкото
нарушителят е бил индивидуализиран не само с наименованието си, но и с БУЛСТАТ
№ *********.В този смисъл и доколкото жалбата е подадена от „Найд 62 Н.М.“ ЕТ
именно срещу това наказателно постановление, съдът намира, че не е налице
нарушение на процесуалните правила, което да е от категорията на съществените и
което да води до неяснота относно нарушителя, с което пък да е нарушено правото му
на защита.Неоснователно е и възражението относно датата на извършване на
нарушението.От съдържанието на акта и постановлението е видно, че единственото
датата 11.03.2023г. е тази, на която наказващият орган е приел, че е извършено
нарушението. Другите две дати - 08.05.2022г. и 16.05.2022г. , за които е посочено, че
също са били извършвани превози, наказващият орган е вписал за да обоснове извода
си, че нарушението не е изолиран случай.По никакъв начин обаче с така направеното
описание на нарушението от фактическа страна не може да се направи извод, че
същото е противоречиво, неясно и е направено в нарушение на чл.43 и чл.57 от
ЗАНН.Поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, които да са съществени. По никакъв начин не е
накърнено правото на защита на жалбоподателя, което е упражнено с подаването на
жалба до въззивната инстанция.
Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.Разпоредбата
на чл. 7 „а“ ал.2 пр.3 от ЗАвП , предвижда, че лицензираните превозвачи могат да
осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7 ал.3 и чл.12
„б“ ал.1 от ЗАвП и по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП. Наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДП е
Наредба № 36 от 15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и условията и
реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на
изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на
психологически изследвания. С нея, съгласно чл.1 т.4 и ал.3 се определят изискванията
за психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите
изследвания на водачите на автомобили за обществен превоз на товари, с цел да се
установи психологическата годност да управляват МПС без опасност за допускане на
3
пътно-транспортни произшествия. В случая от доказателствата по делото се
установява, че на водача Н.Н., допуснат от превозвачът да осъществява обществен
превоз на товари за собствена сметка, никога не му е било издавано удостоверение за
психологическа годност.В този смисъл възраженията в жалбата и писмената защита,
свързани с валидността на това удостоверение и настъпилата законодателна промяна ,
са неотносими към настоящият казус. Те биха били разгледани ако водачът е
притежавал удостоверение за психологическа годност, което към момента на
извършване на превоза е било с изтекъл срок на валидност, доколкото съгласно
настоящата редакция на чл.8 от наредбата тези удостоверения са
безсрочни.Настоящият случай обаче не е такъв доколкото водачът въобще не е
притежавал изискуемото удостоверение. Поради това съдът , съобразявайки
приложимите правни норми намира, че правилно наказващият орган е приел, че от
страна на „Найд 62 Н.М.“ ЕТ е допуснато нарушение на чл.7 „а“ ал.2 пр.3 от ЗАвП,
тъй като за него като превозвач, е било налице задължение да осъществи превоза с
водач, който отговаря на изискванията за психологическа годност, което той не е
изпълнил. Поради това съдът намира, че безспорно е установено, че от страна на „Найд
62 Н.М.“ ЕТ е допуснато описаното в акта и постановлението нарушение. Правилно е
била ангажирана отговорността му в качеството на превозвач.Тази отговорност е
безвиновна и представлява обективната отговорност на едноличния търговец за
неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се
реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на
обществена опасност на дееца и т. н.
Правилно е била приложена и санкционната норма, тъй като чл.96 „г“ ал.1
пр.2 от ЗАвП предвижда наказание за този, който допусне водач, който не отговаря на
някое от изискванията, определени със закона, да управлява превозно средство за
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. В случая
превозвачът е допуснал да се извърши обществен превоз на товари с МПС,
управлявано от водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност.
На „Найд 62 Н.М.“ ЕТ е наложена “Имуществена санкция“ в императивно
предвидения в закона размер на 3 000лв., поради което и не може да се приеме, че при
определяне на неговия размер наказващият орган не се е съобразил с разпоредбата на
чл.27 ал.5 от ЗАНН.
Съобразно събраните по делото писмени доказателства, съдът намира че случаят
не е маловажен.Допуснатото нарушение не се отличава от останалите от своя вид, за да
се приеме че обществената му опасност е явно незначителна. За неговата
съставомерност не е необходимо настъпване на вредоносен резултат.Поради това
съдът намира, че степента на обществена опасност на нарушението не е явно
незначителна и че не следва да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Поради изложеното до тук, съдът намира че наказателното постановление е
правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63
„д“ от ЗАНН , съдът намира, че следва на РД „АА“-**** да се присъди
юрисконсултско възнаграждение .При определяне на неговия размер съдът съобрази
разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е предвидено, че заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет на НБПП.На следващо място съдът взе предвид, че за
защита по дела по ЗАНН, чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ,
предвижда възнаграждение от 80 лв. до 150лв. Поради това и като прецени
4
продължителността на делото и неговата сложност, съдът прецени, че следва да
определи на РД „АА“-**** юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0000783/31.08.2022г. на
Началника на отдел „Контрол“ при РД ”АА”-****, с което на „Найд 62 Н.М.“ ЕТ
наложена „ Имуществена санкция ” в размер на 3 000лв. на основание чл.96 „г“ ал.1
пр.2 от ЗАвП.
ОСЪЖДА „Найд 62 Н.М.“ ЕТ, Булстат ********* , да заплати на РД „АА“-
**** юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-**** по реда на АПК .
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
5