№ 35
гр. Айтос, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Административно
наказателно дело № 20232110200049 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството по делото е образувано въз основа на жалба от И. А. И., ЕГН:
**********, адрес: ***, чрез адв.Я., съдебен адрес: ***, против НП № 22-0335-000281/
05.01.2023г. на Началник Група ОД МВР-Б., РУ-Б. с което на осн. чл. 174 ал.1, т.2 от ЗДвП
му е наложено административно наказание – Глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 12 месеца; на основание Наредба № 1з-2539 на МВР са отнети
10 контролни точки .
Жалбоподателят И. А. И., редовно призован не се явява , представлява се от адв. Я..
В о.с.з. адв. Я. оспорва АУАН и НП, като твърди че е нарушена процедурата по Наредба 1 и
не са спазени правилата за вземане и транспортиране на кръвната проба.
Административно - наказващият орган, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител.
Страна Районна прокуратура - Айтос, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в предвидения от закона изискуем преклузивен срок, от
надлежна страна, имаща правен интерес да обжалва, пред компетентен орган , поради което
е процесуално допустима и редовна. Като такава е проявила своя суспензивен и деволутивен
ефект.
Съдът, след като обстойно прецени събраните по надлежен ред доказателства
,намира за установено от фактическа страна следното :
На 18.12.2022 година, около 20,55 часа свид. Б. М. и К. К. изпълнявали служебните
си задължения в с.Д., когато към тях се насочил л.а. „***“ с рег. №***. След извършена
проверка на водача било установено, че водач на автомобила е жалбоподателя И. А. И..
Свид. Б. М. го тествал с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, който отчел 1,17
промила алкохол в кръвта в издишания. Поканен да даде кръвна проба жалбоподателят
отказал. Въпреки това свид.М. издал талон за кръвно изследване и пристъпил към издаване
на АУАН №465707/18.12.2022г. Около час и половина след проверката свид.М. получил
обаждане от ЦСМП-с.Б. , че жалбоподателят се е явил и е дал кръв. Свид. Б. М. и К. К.
посетили ЦСМП от където взели кръвната проба и в хладилна чанта я транспортирали до
РУ-Б., където я оставили в специално определен за целта хладилник.
1
След като била на правена химическа експертиза на кръвната проба било установено
наличие на 0,89 промила алкохол в кръвта на жалбоподателя (л.15).
При така описаната фактическа обстановка и след прякото разкриване на
извършителят на адм.нарушение, свид. М. издал АУАН бланков № 465707/ 18.12.2022г. Въз
основа на издаденият АУАН, АНО издал процесното НП № 22-0335-000218/05.01.2023г, в
което изцяло възприел фактическата обстановка и правните констатации, отразени в акта.
Възпроизведените с гласни доказателствени средства – разпити на свидетелите по
време на съдебното следствие – показанията им се открояват с последователност,
непротиворечивост, логическа обоснованост и с подчертана убедителност, поради което
съдът ги кредитира, като достоверни и обективно дадени. С така дадените показания
свидетелите изпълниха отредените им от закона функции да възпроизвеждат доказателства.
Въз основа на описаната фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът изпълни задълженията си и извърши служебна проверка, в хода на която
установи. Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Наложена санкция за деяние,
третирано като нарушение от ЗАНН. Против издаденото наказателно постановление е
подадена жалба от лице, носител на активна правна легитимация, пред компетентен за това
съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид
което същата се счита процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата се явява
неоснователна по следните съображения.
Настоящото производство е от административно-наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява
административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и
НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган
(по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е
субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това
произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14,
ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на
противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за
необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в
хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените
законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били
съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде
отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено
административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се
произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва
също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните
норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-
наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са
спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в
хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган
не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП
следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени
са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е
извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не
съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие
с нормата на чл. 63 ЗАНН).
Проверявайки поотделно съответствието на процесуалните предпоставки при
издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на
2
наложеното наказание в съответствие с материалните норми, съдът намира: АУАН и
издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на
делегираните им правомощия по закон . НП е редовно връчено лично на нарушителя на
20.01.2023г. съгласно отбелязването направено в текста на НП.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за
цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира
следното: съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и
правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните
правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по
ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите,
изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на
събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за
извършено нарушение по ЗДвП, като след задълбочено разследване на обстоятелствата на
извършване на нарушението е дал правна квалификация на извършеното от въззивника. Въз
основа на квалификацията на деянието правилно е била определена санкционната норма на
Закона за движение по пътищата. Правилно са били преценени и вида и размера на
наказанието.
Събраните по делото доказателства – АНП и възпроизведените от гласните
доказателствени средства, ясно и напълно обосновават извода, че извършеното деяние
представлява нарушение по ЗДвП, извършено е от жалбоподателя, извършено е виновно,
правилно е ангажирана административно- наказателната отговорност. Разпоредбата на чл. 5,
ал.3, т.1 от ЗДвП въвежда , като санкционно релевантно поведение, при което водачът на
МПС го управлява под въздействие на алкохол. Съгласно чл.174, ал.1,т.2 ЗДвП на санкция
подлежи всеки водач, който управлява МПС с количество на алкохол в кръвта над 0,8 на
хиляда до 1,2 на хиляда включително, установено по надлежния ред с техническо средство,
установяващо количеството алкохол в издишания въздух или с медицинско изследване,
установяващо количеството алкохол в кръвта. От обективна страна извършеното от
жалбоподателя И. деяние, консумира признаците на нарушението по чл.174 ал.1,т.2 ЗДвП.
Количеството алкохол в кръвта е установено с техническо средство Алкотест Дрегер 7510”,
с фабричен № ARDN-0067, а по-късно и с химическа експертиза. Показанията на
експертизата не се оспорват от нарушителя. Що се отнася до възражението, че има разлика
между количеството алкохол посочено в АУАН и НП ,това се дължи на факта, че
жалбоподателят първоначално е заявил, че няма да даде кръв за изследване и контролният
орган е пристъпил към издаване на АУАН. В последствие от ЦСМП свид.М. е разбрал, че
нарушителят се е явил и е дал кръв за изследване. Не е съществено процесуално нарушение,
че има разлика между количеството алкохол посочено в АУАН и НП, т.к. НП очертава
рамката на обвинението и доколкото количеството посочено в НП (0,89 промила) е по-малко
от количеството, посочено в АУАН (1,17 промила), това не нарушава правото на защита на
въззивника. На следващо място в хода на съдебното следствие не се събраха доказателства
да са нарушени изискванията за вземане и транспортиране на кръвта, поради което и това
възражение на жалбоподателя следва да бъде оставено без уважение.
От субективна страна деянието е извършено от нарушителят виновно при форма
на вината пряк умисъл, като деецът е съзнавал общественоопасният му характер, знаел е че е
употребил алкохол , знаел е че не бива да управлява МПС и въпреки това го е направил.
Относно вида и размера на наказанието същото е императивно определено в
закона и АНО правилно е наложил адм.наказание „Глоба“ в законоустановеният размер от
1000 лева и наказание „лишаване от правоуправление“ за срок от 12 месеца.
За изчерпателност на изложеното и тъй като съставлява част от дължимия съдебен
контрол за законосъобразност на обжалваното НП, необходимо е правно обсъждане, относно
приложението на чл. 28 ЗАНН. По убеждение на решаващия съдебен състав, процесното
административно нарушение няма характеристиките на маловажен случай, по смисъла на
чл.28 ЗАНН и не представлява такъв, доколкото не се установиха каквито и да било
3
фактически обстоятелства с ефект на смекчаващи, които да характеризират конкретно
деяние като отличаващо се със значително по-ниска степен на обществена опасност, от
типичната за този род административни нарушения. Чл.93, т.9 НК по силата на
препращането от чл.84 ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно
санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за
незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата преценка на АНО, обективирана с
издаването на санкционен акт, с който е ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя, съдът споделя за правилна.
Относно отнемането на контролни точки съдът, счита че не представлява
принудителна административна мярка, както и наказание по ЗДвП /глава VI и глава VII/.
Същото не се явява санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване и респективно -
отмяна. При отнемане на контролни точки АНО действа в условията на обвързана
компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на наказание за
извършеното нарушение, т.е. отнемането на точки е само една последица от извършеното
нарушение, която възниква „екс леге“ по силата на законовата норма, а не по силата на
нормите на Наредбата. В НП само се посочва конкретния брой на отнетите точки, т.е. само
се констатира последицата, но отнемането не се налага, като самостоятелно наказание.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-0335-000281/ 05.01.2023г. на Началник Група ОД
МВР-Б., РУ-Б., с което на И. А. И., ЕГН: **********, адрес: *** на осн. чл. 174 ал.1, т.2 от
ЗДвП е наложено административно наказание – Глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 12 месеца; на основание Наредба № 1з-2539 на МВР са отнети
10 контролни точки.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Б. в 14
дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4