Р Е
Ш Е Н
И Е № 745
гр.Сливен, 03.07.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски районен съд, гражданска колегия, в публично
заседание на първи юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА
ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 6715 по описа за
Производството е образувано въз
основа на искова молба, с която са предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване
съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която е постъпило в законоустановения срок по
чл. 414 ГПК възражение- правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК.Исковата молба е
редовна, а предявените искове – допустими. Спазена е процедурата по чл.131 ГПК.
Правното
основание на предявените искове е чл.422, вр.чл.415 ГПК и чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че
ищцовото търговско дружество „Водоснабдяване и Канализация- Сливен” ООД
депозирало заявление по чл.410 ГПК, въз
основа на което било образувано ч.гр.д. 1129/2018 г. на Районен съд Нова Загора и съдът
издал заповед за изпълнение, като
осъдил ответника М.К.И., ЕГН: **********
*** да заплати на ВиК Сливен следните суми:
2370,06 лв. –главница, съставляваща стойността на доставената и консумирана
питейна вода за периода от 01.09.2010 г.
до 30.09.2016 г.; 1084,55 лева –мораторна лихва, изчислена върху размера на
главницата за периода от забавата до 04.06.2018 г. .; законна лихва за забава
върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на
задължението, както и сторените по делото разноски.
Издадената заповед за изпълнение
била връчена на ответника, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обусловило
правния интерес от водене на исково производство за установяване на вземането.
Сочи се, че ищеца предоставял на
ответника, в качеството му на потребител ВиК услуги в периода 01.09.2010 г. до
30.09.2016 г. на обект с адрес: с. Баня, Община Нова Загора, ул. „Пирин” № 29,
за което били издавани фактури. За този обект, ответника по делото имал открита
партида в регистрите на ВиК Сливен. Доставената и консумираната вода се била
отчитала по тази партида от представител на ищцовото дружество и стойността на
изразходваното количество се била фактурирала. След издаване на фактурата за
титуляра на партидата било възникнало задължение в 30 дневен срок да погаси
задължението си, съгласно Общите условия на ВиК оператора, които били в сила за
всички потребители. При неизпълнение на задължението в посочения срок титулярът
на партидата изпадал в забава и дължал мораторна лихва. В този смисъл цитира
чл. 31, ал. 2 и чл. 42 от „Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор- В и К Сливен ”, които били одобрени от ДКЕВР .
От съда се иска признаване на
установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца част от
присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение суми, с оглед
изтеклата погасителна давност а именно сума в размер на 463,32 лв. –главница,
съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода
от 01.06.2015 г. до 30.09.2016 г.;
105,28 лева –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода
от забавата до 04.06.2018 г. .; законна лихва за забава върху размера на главницата
от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението,
както и сторените по делото разноски в заповедното производство в размер на
70,09 лв. Претендират се разноски за исковото производство.
По делото е
постъпил отговор на исковата молба, депозиран от назначения особения
представител на ответника адв. Б.П. ***. Оспорва предявените искове като
неоснователни по основание и по размер. Цитира пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „а” от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3,
ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. относно кои лица притежават качеството
потребители на В и К услуги. Твърди, че не са представени доказателства че
ответникът притежава качеството потребител на В и К услуги, че има открита в
дружеството партида на негово име, нито че е сключил индивидуален договор за
потребление на води при ОУ на водоснабдителното дружество. От представените
фактури не могло да се установи, че ищцовото дружество е доставяло за процесния
период твърдяните количества вода до процесния имот. Цитира разпоредбите на чл.
32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл. 5, т. 7 и чл. 21, ал. 4 от ОУ на „В
иК-Сливен” ООД относно заплащането на услугите съобразно коректно отчетените и
отразени в карнетите показания на водомерите, като тяхното отчитане следвало да
стане в присъствието на потребителя. В случая не били представени карнети, нито
доказателства относно отказа да бъде осигурен достъп по чл. 22, ал. 4 от ОУ. В
условие на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност за
задълженията по първите седем фактури за периода от 31.01.2015 г. до 31.07.2015
г. в общ размер на 234,90 лв., тъй като вземанията за периодични плащания, сред
които били и задълженията за заплащане на питейната вода се погасявали с
изтичането на тригодишната погасителна давност по чл. 111, б. „в” от ЗЗД и
съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС. Падежът на всяко едно от задълженията
бил настъпвал 30 дни след датата на фактуриране и от този момент задължението
ставало изискуемо и започвала по см. на чл. 114 ЗЗД да тече погасителната
давност. Заявлението за издаването на заповед за изпълнение било подадено на
16.07.2018 г., към която дата била изтекла тригодишната погасителна давност по
отношение на периодичните задължения за плащане за периода от 31.01.2015 г. до
31.07.2015 г. в общ размер на 234,90 лв. С главното задължение се били
погасявали по давност и акцесорните задължения, поради което искът за
мораторната лихва за процесния период също следвало да бъде отхвърлен като
погасен по давност.
Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни или в условие на евентуалност искове да бъдат
отхвърлени като погасени по давност за периода от 31.01.2015 г. до 31.07.2015
г. в общ размер на 234,90 лв.
В с.з. ищцовото
дружество, редовно призовано не се представлява от представител по закон.
Представлява се от пълномощник по чл.32, т.2 ГПК, който поддържа предявените
искове и моли за уважаването им. Представя като писмени доказателства във
връзка с разпределената му доказателствена тежест карнети, от която е видно, че ответникът е ползвател
на процесния имот.
В с.з. ответникът
редовно призован се не се явява лично, а се представлява от назначения му особен
представител адв. П. ***, която оспорва предявените искове по основание и по
размер. Оттегля направеното си възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищцовото дружество “Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, гр.Сливен
депозирало на 16.07.2018 г. пред РС-Нова Загора заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против ответника М.К.И., ЕГН: **********
*** за дължими суми за доставена питейна вода и ВиК услуги 01.09.2010 г. до
30.09.2016 г. на обект с адрес: с. Баня, Община Нова Загора, ул. „Пирин” № 29.
Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д. №1129 /2018г. по описа на
РС-Нова Загора, по което съдът издал Заповед за изпълнение на парично
задължение № 883/ 19.07
Заповедта за изпълнение на паричното
задължение е била връчена на длъжника, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, заявителят
“Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД
предявил настоящия положителен установителен иск – на 29.11.
Видно
от представените от ищцовото дружеството карнети ответникът е клиент на
водоснабдителното дружество, като е извършвано отбелязване на показанията на
водомера на абоната-ответник, и отчитането им е било осъществявано редовно.
За исковия
период ищцовото дружество издавало
фактури за задължението на абоната – ответник за въпросния обект /приложени по
делото/.
Изложената по-горе фактическа
обстановка е несъмнена, тъй като се установява от събраните по делото писмени
доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви и неоспорени от
страните.
Приетото за установено от фактическа
страна, обуславя следните правни изводи:
Предявените при условията на
обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, вр.чл.415, ал.1, т. 2, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са
допустими - предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо
съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, като заповедта е била връчена на длъжника по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледани по същество исковете
са основателни.
Предявеният положителен
установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ
съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото
съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи
доказателствената тежест да установи
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В конкретния казус ищцовото
дружество следва да установи по несъмнен начин обстоятелството, че ответника е
потребител на ВиК услуги, предоставяни от ищеца и, че в недвижимия имот на ответника –абонат през процесния период са
предоставяни ВиК услуги, както и техния обем и стойност. Видно от представените
карнети и фактури от ищцовото дружество на ответника редовно са били
начислявани потребените количества питейна вода и същите са били надлежно
фактурирани.
Падежът на всяко едно от задълженията е 30 дни след датата на фактуриране /арг. чл.31, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор “ВиК” Сливен/. Както се установи от събраните по делото доказателства всеки месец ищцовото дружество издавало съответна фактура за стойността на осъществените от него към абоната ВиК услуги. След изтичането на срока по чл.31, ал.2 от Общите условия, абоната- потребител изпада в забава. В случая не е необходимо изпращане на нарочна покана до длъжника, тъй като задължението е обвързано със срок и се прилага разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД.
С
оглед изложеното съдът намира, че предявеният главен положителен установителен
иск по чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.
чл.124, ал.1 ГПК е основателен и доказан в предявения размера от 463,32
лв. –главница, съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна
вода за периода от 01.06.2015 г. до
30.09.2016 г. за обект в с. Баня, Община Нова Загора, ул. „Пирин” № 29.
От основателността на главния иск за
установяване съществуването на начислени суми за доставена и консумирана
питейна вода, следва и основателността
на акцесорното вземане за мораторна лихва върху главницата. Върху начислената
сума за дължима питейна вода при неизпълнение на задължението на потребителя за
плащане в срок /до 30 дни след датата на фактуриране/, на основание чл.86,
ал.1, вр. чл.84, ал.1 ЗЗД се дължи заплащане на обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на задължението. С
оглед дължимостта на горепосочената главница от 463,32 лв. –главница, съставляваща стойността на
доставената и консумирана питейна вода за периода от 01.06.2015 г. до 30.09.2016 г. върху нея се дължи и съответно обезщетение
за забава в размер на законната лихва, възлизащо на сумата от 105,28 лева –мораторна лихва, изчислена върху размера на
главницата за периода от забавата до 04.06.2018 г.
Върху
посочената като дължима главница в размер на 463,32 лв. –главница, съставляваща стойността на
доставената и консумирана питейна вода за периода от 01.06.2015 г. до 30.09.2016 г. следва да се признае за дължима и законната
лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 16.07
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника дължи сторените разноски от ищеца в исковото производство в размер на лв. и сторените разноски в заповедното производство в размер на 70,09 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415,ал.1
вр.чл.124, ал.1 ГПК в отношенията между страните, че М.К.И., ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември”
№ 27 сумата в размер
на 463,32 лв. –главница, съставляваща
стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от 01.06.2015 г. до 30.09.2016 г.; сумата от
105,28 лева –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода
от забавата до 04.06.2018 г. .; законна лихва за забава върху размера на
главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението и сумата от 70,09
лв., представляваща
разноски, направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1129/2018 г. по описа
на РС- Нова Загора, по което е
издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение 883 / 19.07.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК М.К.И., ЕГН: ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Сливен, ул. ”Шести септември” № 27, сума
в размер на 735 лв., представляваща
сторени в настоящото исково производство разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След
влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д. №
1129/2018г. по описа на РС-Нова Загора.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: