О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр. София, 03.01.2017г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и първи септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : М. ВРАНЕСКУ
Секретар
: Е.К.
като разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. № 5666 по описа за 2014 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на .чл.692, ал.3 вр.чл.690 от ТЗ.
Синдикът на длъжникът И. ЕООД ЕИК ******** е изготвил списъците на
предявените и приети и неприети вземания
на осн.чл.686 от ТЗ, и е публикуван в ТР
по партидата на длъжникът на 17.03.2016г.
.
В срока по чл. 690 от ТЗ са постъпили
следните възражения :
1.Възражение от кредитора Н.А.П.. Кредиторът твърди, че в публикувания в ТР на
17.03.2016г. списък на служебно приетите публични вземания, които кредиторът е
предявил и с изрично искане изх.№ 24-28-1282/14#17 от 10.02.2016г. , в общ размер от 93 850.28 лв., от които главница в размер на
58 133.87 лв. и лихви начислени до 08.02.2016г. в размер на 35 716.41
лв. Намира, че синдикът неправилно е
определил част от публичните вземания и конкретно задълженията за ДДС и лихва,
за м.08.2011г. , по справка декларация вх.№223421101820311/21.09.2011г., в размер на 2 411.01 лв. за главница и
лихви в размер на 1 083.96 лв. до 08.02.2016г. с поредност на
удовлетворяване по т.6 и т.9 от чл.722 от ТЗ, вместо по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ.
Твърди, че за част от тези публични вземания са наложени обезпечителни мерки с
Постановление изх.№ 53 – 06 – 3434#1/29.09.2011г. на публичен изпълнител от ТД на НАП София,
вписано в ЦРОЗ под №
2011100600792., за което е представено удостоверение. Моли посочените
вземания да се предвидят като приети с правилната поредност по т.1 на
чл.722,ал.1 от ТЗ.
СИНДИКА излага съображения, че искането е неоснователно. Твърди, че в
постановлението за налагане на обезпечителни мерки има подробна разбивка на
дължимите суми, и посочената от НАП справка декларация не фигурира в него, като
не се установяват и суми, които да отговарят на посочените в нея. Наред с това
постановлението за налагане на обезпечително мерки обезпечават вземанията за
ДДС съгласно справка декларация за периода 01.03.2008г. – 31.08.2011г. и няма
как да включват декларация подадена на 21.09.2011г. НАмира, че от
синтактическото тълкуване на текста посочен в постановлението следва да се приеме,
че се обезпечават вземанията за които са подадени справки декларации за
посочения в него период, а именно 01.03.2008г.-31.08.2011г. Наред с това за
налагане на обезпечителната мярка по ДОПК е предвидена специална процедура, с
изпращане на покана за доброволно изпълнение, и в случая не е изтекъл
достатъчен срок за налагане на обезпечение
.
2.Възражение предявено от кредитора И. срещу предявените и неприети вземания от
синдика, по списъците по чл.685 от ТЗ, публикувани в ТР на 17.03.2016г. Синдика
твърди, че е предявил негови изискуеми парични вземания за лихви върху главници
по лизингови вноски № 36 до № 46 за месеците август, септември, октомври,
ноември и декември 2010г. , и м.януари, фавруари, март, април, мая и юни
2011г., дължими съгласно чл.7.2 вр.л.7.1 и чл.7.8.3 във връзка с чл.7.8.1 от
договора за лизинг в общ размер от 15 683.47 лв. и синдикът неправилно ги
е включил в списъка на неприетите от синдика вземания, а не в списъка на
приетите, както и пропорционалната на тази част сума за юристконсултско
възнаграждение в размер на 474.58 лв. Намира, че вземанията са подробно
посочени в приложената към искането справка и са правилно определени и се
дължат на основание уговорки в договора за лизинг – чл.7.2 и чл.7.8.3.
Претендираните лихви по своето същество представляват възнаградителна лихва в
полза на кредитора И. ЕАД за
предоставената от него финансова услуга на длъжника. Възнаградителната лихва е
основен елемент от договора за финансов лизинг и същата е регламентирана в
чл.342,ал.2 от ТЗ. Тя представлява възнаграждение за предоставеното от
лизингодателя финансиране с цел придобиване оборудването предмет на договора за
лизинг. Лихвите които синдикът е включил в списъка на непритетите вземания не
възникват вследствие забава и неизпълнение от страна на лизингополучателя, а
вследствие продоставяне на оборудването. Тези лихви са дължими едновременно с
разсроченото заплащане на главницата по договора,като заедно с главницата формират размера на съответните
лизингови вноски, съгласно погасителен план – Приложение Б от договора за
лизинг. Неправилен е изводът на синдика, че тези лихви имат обезщетителен
характер и дублират неустойката. Моли вземанията от 15 683.47 лв. за
възнаградителна лихва и за сумата от 474.58 лв. за юр.възнаграждение да се
включат в списъка на приетите вземания.
СИНДИКА намира възражението за изцяло неоснователно. Със вземането е посочено, че
се претендира сума в размер от 51 559.96 евро, която сума съставвлява
дължими и неизплатени лизингови вноски и вноски за разсрочен ДДС. Няма разбивка
на главница и лихви, като задълженията за лихва и ДДС следва да се претендират
на самостоятелно основание и да бъдат конкретизирани. Наред с това твърди, че
видно от приложения погасителен план се установява, че погасителните вноски периодично
и съобразно уговореното погасяват както главницата, така и лихвата върху нея,
поради което неоснователно тя се
претендира отделно и върху сумата формирана от лизинговите вноски. В случай на
забава при плащането на месечните лизингови вноски е предвидено обезщетение в
размер на договорена неустойка, което вземане
синдика е включил в списъка на приетите вземания. Предвид на горното и доколкото претенцията за
възнаградителна лихва правилно е включена в списъка на неприетите вземания, то
правилно е намален и размера на дължимото юр.възнаграждение.
По направените възражения и изготвените списъци
съдът намира следното:
1.
По отношение възражението на НАП съдът намира, че самото възражение
доколкото касае поредността на удовлетворяване, следва да се разгледа, предвид
установената съдебна практика, но самата поредност подлежи на контрол по реда
на контрола при разпределението на сумите от масата на несъстоятелността. Наред
с това поредността на удовлетворяване е по т.1 от чл.722 от ТЗ, само по
отношение на събраните суми от наложеното обезпечение – т.е. от сумите по
банковите сметки в 5-те банки и банковите касети и трезори и сумите
предоставени на доверително управление. Предвидено е, че се обезпечават с това
обезпечение вземанията за данъци, единия от които ДДС в размер на общо
29 440.69 лева, като се обхваща по-голям период от процесния, а именно
01.03.2008г. до 31.08.2011г. Със
заявлението си НАП не е конкретизирало всяко отделно вземане по период и размер,
което е било необходимо за да може да се прецени обхваща ли обезпечението и
вземането за ДДС за м.08.2011г.. Доколкото
обаче в обезпечителното постановление на публичния изпълнител изрично е
посочено, че се обезпечават и вземанията за ДДС и за м.08.2011г. , то съдът
намира, че следва да се приеме и, че това вземане е обезпечено и се явява
такова по т.1 за главницата и за лихвата, поради което в този смисъл списъкът
на приетите вземания да бъде изменен. Разбира се при разпределението синдика
отново следва да прецени поредността на вземанията, в зависимост от какво и как е попълнена масата на
несъстоятелността, която се разпределя и удовлетворява вземанията.
2.
По отношение на възражението на И. ЕАД . Синдикът е
включил в списъка на приетите вземания заявените от кредитора 11 лизингови
вноски, в общ размер от 85 195.05 лв. т.е 43 555.75 евро. По
приложения към лизинговия договор и неговото допълнително споразумение № 1
погасителен план лизинговите вноски – погашения за главница и лихви от вноски
№36 до № 46 вкл., 11 на брой възлизат общо в размер на 4022.88+3999.52+3976.15+
3952.79 + 3929.42 + 3906.06 + 3882.69 + 3859.33 + 3835.96 + 3812.60 3 789.23 евро общо в размер на 42 966.63 евро или в левовава
равностойност това е сумата от 83 999.76 лв. Съдът намира възражението за
неоснователно, относно твърдението, че не е включено вземането за
възнаградителна лихва. Лихвата е включена в лизинговата вноска, видно от
приложения погасителен план и доколкото това вземане за 11 броя
неиздължени лизингови вноски е прието
изцяло от синдика, то може да се приеме, че възражението е изцяло
неоснователно, тъй като то касае само възнаградителната лихва. Отделно към
договора и споразумение № 1 има погасителен план и за разсрочено плащане на
ДДС, в което е посочено дължимо месечно ДДС в размер на 659.71/2 евро, като
върху тях месечно е предвидено да се начислява лихва. Общо за 11-те процесни
лизингови вноски е предвидено ДДС и лихва според погасителния план към
споразумението, както следва : 804.58 + 799.91 + 795.24 + 790.56 + 785.89 +
781.22 +776.54 + 771.87 + 767.26 + 762.53 + 757.85 евро или общо в размер на 8 593.45 евро . Тази сума събрана
със сумата на лизинговите вноски прави общо предявената сума от 51 560.08 евро. Предвид, че макар
и възразилия кредитор, да е преценил, че не е приета възнаградителната лихва,
като цяло възразява, срещу неприемането на 11 броя лизингови вноски, съставени
от вноски за главница, възнаградителна лихва върху главница и вноски за ДДС и
възнаградителна лихва върху ДДС, то съдът приема, че като цяло възражението
може да се разгледа като такова срещу неприетото като цяло задължение по
договора за финансов лизинг в общия му размер от 51 560.08 евро. Доколкото
така договорените месечни вноски са договорени с договора и споразумението към
него и погасителните планове, то съдът намира, че същото следва да се приеме в
пълния предявен от 51 560.08 евро, в левовата му равностойност. С оглед на
това съдът намира, че към вземането за
прието задължение от 85 195.05
лв. следва да се прибави и сумата
от 15 683.47 лв. или общо приетата
сума възлиза в размер на 100 878.52 лв. представляваща левова равностойност
на 51 560.08 евро, включващо главница, възнаградителна лихва върху
главницата, разсрочени месечни вноски за ДДС и лихва върху дължимото ДДС. Може
да се спори за дължимост на лихва върху определеното и дължимо ДДС, но тя е
изрично договорена в погасителния план, поради което съдът намира, че трябва да
я приеме, като дължимо вземане.
При така направеното изменение следва да се приеме и неприетата част за
юристконсултско възнаграждение в размер на 474.58 лв. .
Водим от
горното съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ИЗМЕНЯ списъкът на приетите
вземания публикуван от синдикът на 17.03.2016г. в ТР по партидата на длъжника И.
ЕООД ЕИК ******** , КАКТО СЛЕДВА :
ОПРЕДЕЛЯ поредност на
удовлетворяването на вземането на НАП за ДДС за м.08.2011 в размер на главница
от 2 411.01 лв. за главница и лихви в размер на 1 063.17 лв. до
08.01.2016г. с поредност на вземането по т.1 на чл.722,ал.1 от ТЗ и лихва в размер на 13.37 лева до 08.02.2016г.
с поредност по т.9 на чл.722,ал.1 от ТЗ.
ИЗКЛЮЧВА от списъка на неприетите
вземания сумата от 15 683.47 лева и я включва към сумата на приетите
вземания от 85 195.05 лв. ,като
общо приетото вземане е в размер на левова равностойност от
100 878.52 лв. включващо вземане за главница, възн.лихва върху главница,
вноски за ДДС и лихва върху тях по договорени месечни вноски от № 36 до № 46 по
погасителните планове, както и вземане в размер на 474.58 лева за
юристконсултско възнаграждение.
ОДОБРЯВА списъците на приетите вземания
публикувани от синдикът в ТР на 17.03.2016г. изготвени на осн.чл.686,ал.1,т.1 и т.3 от ТЗ ,
в едно с по-горе направените изменения .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се обяви в
Търговския регистър към Агенцията по вписвания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: