№ 219
гр. ЛЕВСКИ, 19.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на трети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-И.
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело №
20254410100258 по описа за 2025 година
въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са от А. Т. С. от с.Обнова, общ.Левски срещу „***“ ЕАД
гр.София и „***“ЕООД, гр.София, кумулативно обективно съединени искове,
както следва:
- установителен иск за прогласяване нищожност на Договор за
потребителски кредит №***/03.02.2024г., сключен между ищеца и „***“ ЕАД;
- установителен иск за прогласяване нищожност на Договор за
предоставяне на поръчителство от 03.02.2024г., сключен между ищеца и
„***“ЕООД за обезпечаване на Договор за потребителски кредит
№***/03.02.2024г.;
- осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД срещу
ответника „***“ ЕАД за заплащане на сумата в размер на 1106,39 лв.,
представляваща недължимо платени суми по процесните договор за
потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане на вземането.
Ищецът твърди, че сключил с първия ответник „***“ЕАД Договор за
потребителски кредит №*** от 03.02.2024 година на стойност 1500 лева, с
период 5 месеца, 5 погасителни вноски, както следва: на 10.03.2024 - 321,66
лева; на 10.04.2024 - 323,76 лева; на 10.05.2024г. - 331,20 лева; на 10.06.2024 -
338,40 лева; на 10.07.2024 - 339,96 лева. Общата дължима сума съгласно
1
погасителния план възлизала на 1654,98 лева, от които 1500 лева главница и
154,98 лева лихва.
Твърди, че по силата на чл.4 от Договора, задължението по него
следвало да бъде обезпечено чрез банкова гаранция или чрез сключване на
договор за поръчителство с одобрен от кредитора гарант, в срок от 48 часа от
подаване на заявлението за кредит. На същата дата - 03.02.2024г. А. С.
сключил с втория ответник - „***“ЕООД, Договор за предоставяне на
поръчителство, съгласно който поръчителят се задължил да сключи договор за
поръчителство с „***“ЕАД, по силата на който да отговаря пред кредитора
солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на
потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, както и
за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по
договора, като за поемане на тези задължения потребителят дължи
възнаграждение на поръчителя в размер на 805,87 лева, платимо на месечни
вноски, както следва: на 10.03.2024 - 170,51 лева; на 10.04.2024 - 168,41 лева;
на 10.05.2024 - 160,97 лева; на 10.06.2024г. - 153,77 лева; на 10.07.2024 -
152,21 лева.
Съгласно чл.8, ал.4 от Договора за поръчителство, потребителят имал
правото да заплаща възнаграждението по сметки на „***” ЕАД, като по този
начин общата месечна вноска по договора за кредит и договора за
поръчителство възлизала на 492,17 лева.
Твърди, че ищецът погасил задълженията си по двата договора, чрез
заплащането на следните суми: на 22.04.2024 - 100 лева; на 09.05.2024 - 480
лева; на 27.05.24 - 490 лева; на 09.07.2024 - 524 лева и на 29.07.2024 година.
Кредитът бил закрит чрез рефинансиране със сумата от 1012,39 лева. Така
общата сума, заплатена по Договор за потребителски кредит №*** от
03.02.2024 година и Договор за предоставяне на поръчителство от 03.02.2024
година била в размер на 2606,39 лева.
Навежда довод за нищожност на договора за потребителски кредит на
основание чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК - поради невключването на
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство в ГПР при
изчисляването му.
Сочи, че в процесния договор за кредит са посочени процентните
стойности на ГПР, но от съдържанието на същия не може да се направи извод
за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.
Допълнителният разход за възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство не е ясно съдържанието на договора как се отразява на общия
размер на ГПР. Твърди, че ако към посочения в договора разход за договорна
лихва се прибавят и скритите разходи - допълнителната сума за
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, то общият
размер на ГПР значително ще надхвърли максимално допустимия размер по
2
чл.19, ал.4 от ЗПК - пет пъти размера на законната лихва. Навежда довод, че
грешното посочване на ГПР се приравнява на непосочен ГПР по смисъла на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и води до недействителност на договора на основание
чл.22 от ЗПК. Твърди, че договорите са сключени при предварително
определени от ответника клаузи и потребителят е бил лишен от възможността
да повлияе върху съдържанието им, тъй като кредиторът включил
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство при
формирането на месечните погасителни вноски.
Излага аргументи, че възнаграждението в полза на гаранта е разход,
свързан с предмета на договора за потребителски кредит, потребителят дължи
възнаграждение за него (независимо дали ще се стигне до ангажиране на
отговорността на гаранта или не) и този разход е известен на кредитора,
поради което следва да бъде включен в ГПР.
Сочи, че възнаграждението е разход, пряко свързан с кредита и известен
на заемодателя, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.
Заемодателят е овластен да приема вместо гаранта възнаграждението по
договора за предоставяне на гаранция. Клаузите относно обезпечението на
кредита водят до извод за липса на доброволност при избора на обезпечение и
за да бъде потребителят одобрен за отпускане на кредита, следва да сключи
още и договор за предоставяне на гаранция с посочено от кредитора
юридическо лице - гарант.
Навежда довод, че в процесния случай договорът за предоставяне на
гаранция има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна
фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с
предвиденото в чл.16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да
оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за
ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
Твърди, че между договора за кредит и договора за предоставяне на
поръчителство е налице обвързаност, която се извежда от следното:
сключване на договора за гаранция с посочено в сайта на кредитора и
одобрено от кредитора ЮЛ, сключване на договорите в един и същи ден,
еднакъв период на дължимост на сумите по договорите, с погасяване на
кредита и възнаграждението за гарант по изрично посочени банкови сметки на
„***“ ЕАД, едноличен собственик на капитала на дружеството „***“ ЕООД е
„***“ ЕАД, в договориа за предоставяне на гаранция изрично е посочено, че
„***“ ЕАД е овластено да приема вместо гаранта възнаграждението по
договора за предоставяне на гаранция.
Излага аргументи, че възнаграждението по договора за поръчителство
се явява допълнително възнаграждение за кредитора и прикрит разход по
кредита, който значително го оскъпява, имащо за цел да се заобиколят
ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК относно размер на ГПР.
3
Навежда довод за нищожност на договора за предоставяне на
поръчителство и на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради противоречие със
закона и добрите нрави.
Счита, че въпреки, че всеки един от договорите - за кредит и за
предоставяне на поръчителство формално представляват самостоятелни
договори, следва да се разглеждат като едно цяло. Излага аргументи, че
обвързаността на двата договора следва от уговорката за необходимост от
предоставяне на обезпечение по чл.4, сключването на договора за
предоставяне на поръчителство в деня, в който е сключен самият договор за
кредит - с одобрено от заемодателя лице, както и с изричната уговорка за
изплащане на възнаграждението за предоставяне на поръчителство, ведно с
основното задължение по кредита.
Навежда довод, че поради посочената свързаност недействителността на
договора за кредит, рефлектира и по отношение на договора за предоставяне
на гаранция, поради естеството на правоотношенията.
Излага аргументи, че договорът за предоставяне на поръчителство
изначално е лишен от основание, тъй като по силата на посоченото
правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга.
Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора, за което цялото
възнаграждение е поето от потребителя. В случай, че поръчителят изпълни и
погаси вземането на длъжника, има право на регрес срещу него за пълната
стойност на платеното, като по този начин срещу заплащането на
възнаграждението по договора за поръчителство в размер на 805,87 лева - над
1/2 от получената в заем сума от 1500 лева, ищецът - потребител не получава
каквато и да било услуга. На това основание договорът се явява нищожен,
като накърняващ добрите нрави.
Сочи, че при недействителност на договора за потребителски кредит и
договора за предоставяне на поръчителство, съгласно разпоредбата на чл.23
ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Твърди, че от ответника е надплатената
сума от 1106,39 лева над главницата, която на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
подлежи на връщане, като недължимо платена по недействително
правоотношение.
На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба е връчен на
ответниците „***“ ЕАД и „***“ ЕООД които в законоустановения срок са
депозирали писмени отговори.
Ответникът „***“ ЕАД оспорва твърдението на ищеца, че процесният
договор за потребителски кредит е нищожен, тъй като съдържанието му не
отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК (да бъдат посочени
„годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
4
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“).
Твърди, че в Приложение №1 към процесния договор по ясен и
разбираем начин са посочени ГПР (т.8) и общата дължима сума (т.9), като и е
упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени
в Общите условия. По-конкретно допусканията са подробно описани в т.11 от
Раздел VII. „Кредитни продукти. Годишен процент на разходите“ на
приложимите към договора за кредит Общи условия.
Навежда довод, че възнаграждението за поръчител не е включено като
разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход
по кредита, Формулирана в §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК.
Излага аргументи, че за ищеца не е задължително да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с „***“ЕООД.
Посочва, че съгласно раздел III, т.12 от приложимите към договорите за
потребителски кредит Общи условия за предоставяне на кредити,
кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави
обезпечение на кредита. Кредитоискателят може и да не предостави
обезпечение, като в този случай „***“ ЕАД ще разгледа заявлението му, ще
направи оценка на кредитоспособността му и ще прецени дали да предостави
кредит съгласно вътрешните си правила за оценка и управление на риска.
Твърди, че договорите за кредит предвиждат изрична възможност в чл.4, ал.3
потребителят да си избере необезпечен кредит - т.е. потребителят има избор
да реши дали иска обезпечен и необезпечен кредит и няма задължително
условие кредитът да е обезпечен.
Излага съображения, че дори и кредитоискателят да е заявил кредит с
обезпечение „поръчител“, то той е имал правото, закрепено в раздел III, т.13
от приложимите Общи условия, съгласно което преди подписване на договора
първоначално заявените условия на кредита могат да бъдат едностранно
променени от кредитоискателя в телефонен разговор, като в този случай
първоначалното заявление за кредит се анулира и клиентът заявява желаните
условия в телефонен разговор с „***“ ЕАД - т.е. клиентът е имал право да се
откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство.
Навежда довод, че като незадължителен, договорът за предоставяне на
поръчителство, не попада в хипотезата на §1, т.1 от ДР на ЗПК, респективно
разходът за него не се включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл.19 от
ЗПК.
Твърди, че към момента на сключване на процесните договори за кредит
„***“ ЕАД не е знаело какъв е размерът на дължимото възнаграждение за
предоставяне на поръчителство.
Посочва, че договорът за предоставяне на поръчителство, в случай че
бъде избран такъв, се сключва след сключването на договор за кредит с „***“
5
ЕАД. „***“ ЕАД не знае и няма как да узнае предварително какво
възнаграждение ще се уговори по един бъдещ договор между кредитоискателя
и поръчителя „***“ ЕООД, по който бъдещ договор „***“ ЕАД не е страна.
Едва след подписването на договора за кредит и в случай, че клиентът е избрал
да предостави обезпечение в полза на кредитора, същият се препраща към
платформата на „***“ ЕООД, където се преминава към процедура по
сключване на договор за предоставяне на поръчителство. Договорът за
предоставяне на поръчителство се сключва в среда, над която „***“ ЕАД няма
контрол и достъп, като „***“ ЕООД и клиентът уговарят условията по него (в
това число и размерът на дължимото възнаграждение) в момент, когато
договорът за кредит вече е подписан и неговите параметри (в това число и
ГПР) са договорени и не могат да бъдат променяни.
Сочи, че действително „***“ ЕАД е едноличен собственик на капитала
на „***“ ЕАД. Въпреки това двете дружества са самостоятелни юридически
лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и
правила на дейност, поради което твърди „***" ЕАД да няма достъп до
договора за предоставяне на поръчителство, съответно данни за размера на
паричните задължения на кредитополучателя по същия.
Навежда довод, че тъй като възнаграждението на поръчителя „***“
ЕООД по бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на
сключването на договора за кредит от кредитоискателя, то не попада в
хипотезата на §1, т.1 от ДР на ЗПК, за да е общ разход по кредита за
потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК.
Навежда довод, че договорът за предоставяне на поръчителство между
ищеца и „***“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД и
уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по
кредита. По силата на процесния договор за предоставяне на поръчителство
„***“ ЕООД се е задължило да извърши за сметка на доверителя (ищеца)
възложените от него действия, а именно да отговаря пред кредитора „***“
ЕАД солидарно с него за изпълнението на всички негови задължения по
договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията по него.
Навежда довод, че дори и при споделяне доводите на ищеца, следва
недействителност на клаузата за възнаграждение по договора за предоставяне
на поръчителство, но не и недействителност на целите договори за кредит и за
предоставяне на поръчителство. Сочи, че договорът за поръчителство поражда
единствено права за потребителя, поставя го в по-благоприятно положение,
повишава кредитоспособността, при изпълнение от страна на поръчителя
кредитополучателят ще връща суми в същия размер, без да бъдат увеличени
със вземания, възникнали на различно основание от договора за кредит -
поради недействителност единствено на клаузата за възнаграждение.
6
Моли предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Ответникът „***“ ЕООД оспорва предявения срещу него иск като
неоснователен.
Твърди, че сключил с първия ответник договор за поръчителство, по
силата на който поел задължение да гарантира като поръчител задължението
на ищеца по договора за кредит. За посочената услуга е дължимо
възнаграждение в размер на 805,57 лв., погасяването на което е разсрочено на
12 месечни вноски съгласно погасителен план към договора за предоставяне
на поръчителство. Твърди, че възнаграждението се дължи само за периода, за
който е гарантирано задължението по кредита, като при предсрочно
погасяване на задължението, кредитополучателят не дължи възнаграждение
на „***“ ЕООД за периода след пълното изплащане на кредита. Излага
съображения, че възнаграждението за поръчител има характеристика на
възнаграждение, дължимо на лице, което по занаят предоставя услуги по
гарантиране на задължения на контрагенти, дейност, която не е забранена от
закона, като размерът е съобразен с риска, който гаранта поема.
Наведен е довод, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде
включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на §1, т.1 от ДР
на ЗПК, респективно на член 3, б.„ж" от Директива 2008/48/EО - да е разход за
кредитополучателя, който е свързан с договора за кредит и е известен на
кредитора към датата на сключване на договора.
Излага съображения, че процесните договори за поръчителство не са
задължително условие за получаването на кредита, поради което
възнаградението за поръчителство не следва да бъде включено в ГПР. Сочи, че
„***“ ЕАД предоставя потребителски кредити при условия, които
индивидуално се уговарят с кредитополучателя, част от тези условия е
обезпечаването на договора. В раздел „Одобряване и усвояване на кредита“,
чл.4, ал.1 от договора за кредит, изрично е вписано, че кредитополучателят
има право да заяви кредит без обезпечение. Т.е. обезпечението, в това число
предоставянето на поръчител в лицето на „***" ЕООД, е единствено
възможност, но не и задължение за кредитополучателя. Кредитополучателят
има право да избере дали да кандидатства за обезпечен или необезпечен
кредит, като и в двата случая искането му ще бъде прието за разглеждане и ще
премине през процес на оценка и одобрение съгласно вътрешните правила на
кредитодателя „***“ ЕАД.
Твърди, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство
става след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните
параметри на кредита вече са договорени между страните. Сключването на
договора става в рамките на независима електронна среда на „***“ ЕООД, до
която „***“ ЕАД няма достъп.
7
Твърди, че при подаване на заявката за отпускане на кредит
кредитоискателят посочва размера на главницата и периода на кредита, като
системата на кредитодателя автоматично генерира примерен погасителен
план спрямо посочените параметри. На този етап кредитоискателят посочва
желае ли кредитът да бъде обезпечен и какво обезпечение може да
предостави, като в случай че избере опцията за предоставяне на
поръчителство от страна на „***" ЕООД на кредитоискателя се визуализира
месечна вноска, чиято стойност е сбор от вноската по потребителския кредит
и вноската за възнаграждението на поръчителя. След подписване на договора
за кредит по описания начин и в случай че е избрал кредитът да бъде
обезпечен чрез поръчителство от „***“ ЕООД, кредитоискателят се прехвърля
автоматично към електронната система на „***“ ЕООД, където се визуализира
договорът за предоставяне на поръчителство и клиентът има възможност да го
подпише. Впоследствие „***“ ЕООД предоставя на „***" ЕАД данни относно
размера на дължимото възнаграждение за поръчител и начина, по който е
разсрочено плащането му, единствено с цел улесняване на плащането от
страна на потребителя.
На следващо място излага аргументи, че възнаграждението за
поръчителство не отговаря на изискването да е разход, пряко свързан с
договора за кредит и да е „известен на кредитора“ към момента на сключване
на договора за кредит, за да се счита за общ разход по кредита за потребителя.
Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство (в случай, че бъде
избран такъв), се сключва след подписването от кредитоискателя на договора
за кредит с „***“ ЕАД. Твърди, че „***“ ЕАД не знае и няма как да узнае
предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между
кредитоискателя и поръчителя „***“ ЕООД, по който бъдещ договор „***“
ЕАД не е страна. Възнаграждението на поръчителя „***" ЕООД по бъдещия
договор не е известно на кредитодателя към момента на сключването на
договора за кредит от кредитоискателя, поради което не попада в хипотезата
на §1, т.1 от ДР на ЗПК, за да е общ разход по кредита за потребителя при
изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК.
Моли иска да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
С доклада по делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че между ищеца А. Т. С. и „***“ ЕАД е сключен Договор за
потребителски кредит №***/03.02.2024г. при параметрите, описани в исковата
молба. На основание сключения договор е отпуснат заем в размер на 1500
лева, с период на връщане на заемната сума 5 месеца, чрез 5 месечни
погасителни вноски. Общата дължима от кредитополучателя сума по
8
договора съгласно погасителния план е в размер на 1654,98 лева, от които
1500 лева главница и 154,98 лева лихва.
Не е спорно, че в договора за потребителски кредит е предвидено
задължения за ищеца - кредитополучател да обезпечи вземането на кредитора
към него чрез банкова гаранция или чрез сключване на договор за
поръчителство с одобрен от кредитора гарант, в срок от 48 часа от подаване на
заявлението за кредит.
С доклада по делото съдът е обявил за безспорно и се установява от
приетия Договор за предоставяне на поръчителство, че на 03.02.2024г. между
А. Т. С. и „***“ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство.
Съгласно клаузите на договора „***“ ЕООД е поело задължение да
сключи договор за поръчителство с „***“ ЕАД, по силата на който договор да
отговаря пред „***“ ЕАД солидарно с потребителя за всички задължения на
потребителя, възникнали по повод договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.8 от договора за предоставяне на
поръчителство, потребителят - заемател се е задължил да заплати на
поръчителя възнаграждение за предоставеното обезпечение.
Видно от Приложение №1 към договора за предоставяне на
поръчителство възнаграждение в размер на 805,87 лв., платимо на 5 месечни
вноски съгласно погасителен план, с падежи, съответстващи на датите на
падеж на погасителните вноски по договора за кредит.
В чл.8, ал.5 от договора за предоставяне на поръчителство е установено,
че „***“ ЕАД е овластено вместо поръчителя „***“ ЕООД да приема
изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. В същата
клауза е предвидено приоритетно изплащане на възнаграждението по
поръчителството пред това по
основното задължение по кредита, в случай, че платената от потребителя сума
е недостатъчна за покриване и на двете задължения.
От справка в търговския регистър се установява, че „***“ ЕАД е
едноличен собственик на капитала на „***“ ЕООД и двете дружества са с един
и същ адрес на управление.
Съдът е обявил за безспорно между страните, че при изчисляване на
ГПР в процесните договори за кредит възнаграждението за предоставяне на
поръчителство, дължимо и платимо на „***“ ЕООД, не е включено в ГПР като
разход.
С доклада по делото е обявено за безспорно и се установява от
Удостоверение №119622/29.07.2024г. от „***“ ЕАД, че задълженията на ищеца
А. Т. С. по Договор за потребителски кредит №***/03.02.2024г. са изцяло
погасени. Отделено е като безспорно между страните, че по банкова сметка на
„***“ ЕАД е постъпила сумата от 1106,39 лв., с които са били погасени
9
задължения, различни от главницата по кредита.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
По установителните искове за прогласяване нищожност на договора за
потребителски кредит и договора за предоставяне на поръчителство:
Основателен е наведения от ищеца довод, че сключения с ответника
„***“ ЕАД договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл.22 от
ЗПК.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 от
ЗПК - изначална недействителност на целия договор за потребителски заем,
тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
В процесния случай, не е спазено императивното изискване на чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК. Разпоредбата предвижда, че договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение №1 към закона
начин.
Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност по
смисъла на чл.22 от ЗПК на договора за потребителски кредит, е налице не
само, когато в него изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице
такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен,
точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на
посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова
посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на
действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице
еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото потребителят се
явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия
ГПР.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В посочената величина, следва по
ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи,
които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Основателен е доводът на ищеца, че с посочването в договора на ГПР
единствено като абсолютна стойност и липса на ясно разписана методика на
10
формиране на годишния процент на разходите - кои компоненти точно са
включени в него и как се формира същият - какъв е математическият
алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на кредита, кои
разходи са включени, потребителят е поставен в положение да тълкува
клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи и в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на
ползвания от него финансов продукт. Посоченото представлява нарушение на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
На следващо място, ГПР, посочен в договора, не отговаря на
действителния такъв, при спазване разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК.
Както бе посочено по-горе, съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които
са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, включително застрахователни премии, в случаите, когато сключването
на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита.
Основателен е доводът, че такъв разход по кредита, който следва да бъде
включен в ГПР, представлява възнаграждението, дължимо по договора за
предоставяне на поръчителство с „***“ ЕООД. Въпреки, че всеки един от
двата договора – договорът за кредит и договорът за предоставяне на
поръчителство представляват самостоятелни такива, съдът приема, че същите
следва да бъдат разглеждани не самостоятелно, а като съвкупност от
правоотношения и във връзка един с друг.
Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство
отговаря на критериите, заложени в §1, т.1 от ДР на ЗПК.
На първо място, същото представлява разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае разход във връзка с
обезпечение на вземанията по договора.
На следващо място, възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство представлява и разход, който изначално е известен на
кредитора и на практика е сигурно, че потребителят ще го заплати. Този
извод следва при анализа на клаузите относно условията за предоставяне на
обезпечение.
Клаузата на чл.4 от Договора за кредит възлага в тежест на
кредитополучателя да осигури едно измежду следните обезпечения: да
предостави на ответника банкова гаранция в срок от 10 дни от сключване на
договора за всички задължения по сключения договор за кредит или одобрено
11
от заемодателя дружество – поръчител, в срок от 48 часа. При тълкуване
съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на
сключения договор за паричен заем, се налага разбирането, че по своето
същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредита и
на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави
обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза
от договора възвежда за потребителя в изключително кратък срок от 48 часа,
се явяват на практика неосъществими за него. Поставяйки изначално
изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, кредиторът цели
да го насочи към единствената форма на обезпечение, която длъжникът
обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от
ответника „***“ ЕАД дружество. Предвид изложеното, то разходът за
потребителя по договора за поръчителство с „***“ ЕООД е сигурен - от една
страна предоставянето на поръчителство е необходимо условие да се усвои
финансовия ресурс, а от друга - условията за другото обезпечение е на
практика невъзможно за осъществяване от длъжника. Следва да бъде
отбелязано, че така уговореното представлява и неравноправно третиране на
потребителите. Договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора
за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което
влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 ЗПК изискване към доставчика
на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции.
Извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен
на заемодателя още към момента на сключване на договора за кредит, следва и
от обстоятелствата, че договорът за поръчителство е сключен в същия ден, в
който е сключен договорът за кредит, изричната уговорка в чл.8, ал.5 от
Договора за предоставяне на поръчителство за приоритетно изплащане на
възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по
кредита, изрично предвиденото овластяване на „***“ ЕАД да приема вместо
поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство,
както и обстоятелството, че двете дружества са свързани лица – „***“ ЕАД е
едноличен собственик на капитала на „***“ ЕООД, като двете дружества са с
един адрес на управление.
При съвкупния анализ на изложеното по-горе следва извод, че с
предвиждане на избор за сключване на възмездно поръчителство с одобрено
от заемодателя дружество – поръчител, на практика не се цели обезпечаване
на договора, а оскъпяване на кредита с кумулиране на скрито възнаграждение
под формата на възнаграждение за поръчител, свързан с кредитора.
Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по
кредита, доколкото договорът за предоставяне на поръчителство и разходите
12
по него са пряко свързани с договора за кредит, предвид на което и същото
възнаграждение е следвало да бъде посочено в договора за кредит, в общата
дължима във връзка с кредита сума, както и включено в ГПР.
В същия смисъл е Решение на СЕС по дело C‑337/23, постановено по
преюдициално запитване на съдия от СРС в рамките на производства за
издаване в полза на „***“ ЕООД и на „***“ АД на заповеди за изпълнение на
парични задължения по договори за потребителски кредит и по договори за
поръчителство.
В решението на СЕС е прието, че Член 3, букви ж) и и) от Директива
2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за
поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в
подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия
размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на
разходите“.
Прието е още, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива
2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски
кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница.
Не е спорно между страните и изрично е признато от ответника –
кредитор, че в ГПР по процесните договори за кредит не е включено
възнаграждението, дължимо от кредитополучателя по договорите за
поръчителство.
Следователно нарушена е разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
предвиждаща, че договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита, като в процесния случай нарушение е налице не само с
формалното посочване на ГПР, но и с това, че посоченият в договора размер
на ГПР не съответства на действително прилагания между страните.
Нарушаването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, води до недействителност на
целия договор за кредит на основание императивната разпоредба на чл.22 от
ЗПК.
Поради изложените по-горе доводи за свързаност между договора за
кредит и договора за предоставяне на поръчителство, представляващи
основание за разглеждането им съвкупно като комплекс от правоотношения,
недействителността на договора за кредит рефлектира и по отношение на
договора за предоставяне на поръчителство поради естеството на
правоотношенията, който договор също се явява недействителен. Процесният
13
договор за предоставяне на поръчителство, като акцесорен такъв, се явява и
лишени от основание, предвид недействителността на договора за кредит,
който обезпечава и във връзка с който е възникнало правоотношението по
поръчителството – договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен на
основание чл.26, ал.2, предл.4 ЗЗД.
С оглед гореизложените доводи, следва да бъдат уважени като
основателни предявените установителни искове за прогласяване нищожност
на договора за потребителски кредит и на договора за предоставяне на
поръчителство, сключен за обезпечаване на договора за кредит.
По осъдителния иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД:
В чл.34 ЗЗД е предвидено, че когато договорът бъде признат за
нищожен, всяка от страните трябва да върне на другата всичко, което е
получила от нея, което е проявление на заложеното в нормата на чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД правило за връщане на дадено при изначална липса на основание -
нищожен акт.
На основание чл.23 от ЗПК, когато договор за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят дължи само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В процесния случай ищецът е погасил всички свои задължения,
произтичащи от нищожните договори, в т.ч. главница, лихва, възнаграждение
за поръчителя. Недължими поради липса на основание предвид нищожността
на договорите са платените суми с изключение на тази за главницата – чистата
стойност на кредита, която е в размер на 1500 лв. Недължими са вземанията за
договорна лихва в размер на 154,98 лв. и възнаграждение по договора за
поръчителство в размер на 805,87 лв., или общо платена при липса на правно
основание сума в размер на 960,85 лв.
На основание изложеното, предявеният осъдителен иск с правно
основание чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата в размер на
960,85 лв., като бъде отхвърлен за разликата над тази сума до претендирания
с исковата молба размер от 1106,39 лв.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца платената държавна такса за
уважената част от исковете, а именно: ответникът „***“ ЕАД следва да
заплати на ищеца държавна такса в общ размер на 95,77 лв., а ответникът
„***“ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ищеца държавна такса в
размер на 45,10 лв.
На основание чл.38, ал.2 ЗА, вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА на пълномощника на
ищеца адв.С. Т. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство по уважените
искове. С представения списък на разноски по чл.80 ГПК е претендирано
адвокатско възнаграждение в общ размер на 700 лв. От ответниците е
14
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като
се иска намаляването му с оглед ниската фактическа и правна сложност на
делото под размерите, визирани в Наредбата за възнаграждения за адвокатска
работа. Ответникът „***“ ЕАД сочи като справедлив размер за осъщественото
процесуално представителство адвокатски хонорар в размер на 150 лв.
Съдът намира, че претендираният адвокатски хонорар в размер на 700
лв. е справедлив размер при съобразяване на фактическата и правна сложност
на делото, осъществените от пълномощника процесуални действия,
материалния интерес по всеки от исковете и ориентировъчните размери на
адвокатско възнаграждение визирани в Наредба №1 от 9.07.2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа.
Претендираното адвокатско възнаграждение в общ размер на 700 лв.,
като общ сбор е под размерите, визирани в Наредба №1 от 9.07.2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа, по всеки един от предявените три иска,
по които се дължи възнаграждение, при съобразяване на материалния интерес.
Отчетена е правната и фактическа сложност на делото, приключило в едно с.з.
при събиране само на писмени доказателства и без явяване на пълномощника
в о.с.з., поради което съдът намира, че претендираният адвокатски хонорар се
явява справедлив такъв и следва да бъде присъден в полза на адвоката -
съразмерно на уважената част от исковете. На основание чл.38, ал.2 ЗА
ответникът „***“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати на адв.С. Т.
адвокатско възнаграждение в размер на 513,31 лв., а ответникът „***“ ЕООД
да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 158,14 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД,
вр. чл.22 от ЗПК Договор за потребителски кредит №*** от 03.02.2024г. ,
сключен между А. Т. С., ЕГН:**********, адрес: *** и „***“ ЕАД, ЕИК:***,
със седалище и адрес на управление: ***.
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД
Договор за предоставяне на поръчителство от 03.02.2024г., сключен между
А. Т. С., ЕГН:**********, адрес: *** и „***“ ЕООД, ЕИК:***, със седалище
и адрес на управление: ***.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД „***“ ЕАД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: ***, да заплати на А. Т. С., ЕГН:**********,
адрес: ***, сумата в размер на 960,85 лв. - платена без правно основание по
нищожните Договор за потребителски кредит №*** от 03.02.2024г. и Договор
за предоставяне на поръчителство от 03.02.2024г., който го обезпечава, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 20.03.2025г., до
15
окончателното плащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата от 960,85 лв. до претендирания с исковата молба размер от 1106,39 лв.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „***“ ЕАД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: ***, да заплати на А. Т. С., ЕГН:**********,
адрес: ***, разноски за държавни такси съразмерно на уважената част от
исковете в размер на 95,77 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „***“ ЕООД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: ***, да заплати на А. Т. С., ЕГН:**********,
адрес: ***, разноски за държавни такси в размер на 45,10 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА „***“ ЕАД,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на адв.С. С. Т.,
личен №***, адрес на адвокатска кантора: ***, адвокатско възнаграждение
съразмерно на уважената част от исковете в размер на 513,31 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА „***“
ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на
адв.С. С. Т., личен №***, адрес на адвокатска кантора: ***, адвокатско
възнаграждение в размер на 158,14 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
16