Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 26.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми юли две
хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18788 по описа на ВРС за 2018-та
година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК*, искове с правно
основание чл.422 ГПК за установяване между страните,
че Н.Ж.Н., ЕГН**********, дължи на ищеца сумите:
- 1010.59лв. – главница
по договора за кредит от 21.10.2015г.;
- 199.32лв. – възнаградителна
лихва по договора за кредит, начислена за периода 13.05.2016г.
– 16.12.2016г.;
- 186.52лв. – обезщетение за забава по договора за кредит, начислена за
периода 19.05.2017г. – 20.09.2018г.;
- 42.09лв. – такса за „оценка на
досие“, начислена по договора за кредит;
- 799.70лв. – такса за допълнителни услуги „кредит у дома“, начислени
по договора за кредит, включващи услуга „доставяне на кредита у дома“ и услуга „събиране
на вноски у дома“;
- законна лихва върху
главницата от подаване на
заявление – 20.09.2018г. до окончателното й изплащане,
всичките по договор за кредит от 21.10.2015г. с „П. Ф. Б.“
ООД, всички прехвърлени от
кредитора на ищеца с договор за цесия 19.05.2017г., за всички
от които е издадена заповед по чл.410 ГПК,
по ч.гр.д. №14177/2018г. на ВРС.
Ищецът твърди, че подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение за
процесните суми, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК. В законоустановения срок длъжникът възразил, поради което за ищеца се породил правният интерес
да предяви настоящия
иск.
Твърди още, че на 21.10.2015г. между кредитора „П. Ф. Б.“ ООД и ответника по делото бил сключен договор за кредит, по силата
на който дружеството
предоставило на ответника паричен
заем в размер на 1900.00лв. Кредитополучателят
се задължил да върне получената сума, ведно с договорната възнаградителна лихва
от общо 374.75лв., на 60 броя
седмични анюитетни вноски в
размер по 37.91лв. всяка, с падежи по погасителен
план.
Длъжникът обаче не изпълнявал срочно договорните си задължения, като на дата 16.12.2016г. настъпил
крайният падеж на договора, към
който твърди че са останали
непогасени претендираните
по делото главница и възнаградителна лихва. По същата
причина и изпадането в забава се твърди, че ответникът дължи и обезщетение за забава в процесните
размер и период.
Ищецът счита още, че му се следва вземане за такса „оценка на досие“,
за която страните постигнали съгласие с договора, в
исковия размер.
Ищецът счита още, че му се следва и такса допълнителни услуги „кредит у дома“, включващи
„доставяне на кредита у дома“ и „събиране
на вноски у дома“, за които страните
са постигнали съгласие с договора, в исковия
размер.
Твърди отделно, че с договор за цесия 19.05.2017г., между първоначалния
кредитор и ищцовото дружество, в полза
на ищеца били прехвърлени всички вземания по процесния договор за кредит, за което
длъжникът бил уведомен (с
получено съобщение), а евентуално
с получаване на исковата молба.
С оглед на изложеното и липсата на последващи плащания се твърди, че ответникът дължи на ищеца стойността на всички заявени задължения.
В първото о.с.з.
поддържа позицията си.
По същество
моли за уважаване на исковете
и присъждане на разноски.
В срока
по чл.131 ГПК ответникът депозира
писмен отговор, с който не оспорва сключването на договора
за кредит с началния кредитор, получаването
на кредитната сума и твърдяното
спиране на плащанията.
Исковете обаче оспорва по допустимост и
основателност, в която връзка сочи следните доводи: 1/
за същите суми било образувано ч.гр.д. №4776/2018г. по
което издадената заповед била обезсилена, което воедело до недопустимост на настоящото
производство; 2/ макар да е сключил
кредита и получил сумата по него, пълната
му стойност е била изплатена още през
лятото на 2016г. 3/ за други задължения и неплатени суми, както и за други обстоятелстелства, ответникът не
е бил последващо уведомяван;
4/ документите не доказват задълженията.
В първото о.с.з.
поддържа позицията си, като доразвива оплакванията си срещу договора за цесия
между началния кредитор и ищеца.
Моли за прекратяване
на делото или
за отхвърляне
на исковете.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото
и становищата на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното частно гражданско дело на ВРС, по същото на осн. чл.410 ГПК е
издадена в полза на ищеца срещу ответника заповед за изпълнение, включваща процесните суми.
Видно от
представения по делото договор за кредит и приложенията към него, на 21.10.2015г. между „П. Ф. Б.“ ООД и ответника бил сключен договор
за кредит, по силата на който
дружеството е предоставило на ответника паричен заем в
размер 1900.00лв. Срещу това кредитополучателят се задължил да върне получената сума, ведно с договорната възнаградителна лихва от общо 374.75лв.,
на 60 броя седмични анюитетни вноски в размер по 37.91лв. всяка, с падежи по погасителен план.
Към договора за
кредит са приложени декларация съгласие за обработка на лични данни, формуляр
за кандидатстване за кредит и подробен стандартен европейски формуляр за
предоставена информация за потребителски кредит, в които се съдържа пълна и
подробна информация за параметрите на кредита.
Всички цитирани
документи съдържат имената и подписа на ответника и не са оспорени по
автентичност.
Видно от
релевантната по делото позиция от отговора на исковта
молба и от протокола от първото о.с.з., между страните не е възведен спор по
сключване на горепосочения договор за кредит и получаването на заемната сума по
него. В същия смисъл е и изготвения проект за доклад, срещу който липсват
възражения от страните по делото. Аналогични данни се съдържат и в ССчЕ.
Видно от приетите от
делото договор за цесия, приложение към него и потвърждение на същия, с договор за цесия 19.05.2017г.,
между първоначалния кредитор и ищцовото
дружество, в полза на ищеца
били прехвърлени всички вземания по процесния договор за
кредит
За цесията няма
данни за уведомяване на длъжника (изпратени съобщения не са получени реално),
но горепосочените материали са връчени на ответника със съобщението по чл.133 –
чл.133 ГПК.
На л.51-67 от
делото са представени преписи от ч.гр.д.
№4776/2018г. по което издадената
заповед в
полза на ищеца, срещу ответника, е
била обезсилена,
поради непредявен иск по чл.422 ГПК в срока за това.
Материалите са без пряко отношение към настоящото дело.
На л.78-93 от
делото са приети документи относно правосубектността
на заемодателя и ищеца, както и договора за цесия между заемодателя на
ответника и ищеца по делото. Част от тях са оспорени за неотносими към делото.
От заключенито по приетата ССчЕ,
което съдът кредитира като обективно, мотивирано и базирано на първична и вторична
счетоводна документация към процесния договор кредит,
се установява, че размерът на останалите неплатени към момента задължения на
ответника, по договора за кредит, след приспадане на направените погашения от
длъжника, е следният: главница –1098.83лв.; лихва за ползването (възнаградителна) – 114.16лв.; такса за услуга „оценка на
досие“ – 51.04лв.; такса за услуга „кредит у дома“ – 787.67лв.; законна лихва –
94.79лв. с оглед записванията при ответника или 137.55лв. по изчисленията на
експерта, всички за исковите периоди, допреди заявлението. По данни от ищеца
сумата по кредита е усвоена от длъжника, което той и не оспори по делото.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът
достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав на предявените искове се свързва с пълно и главно
доказване от ищеца на: Наличието на твърдяната договорна връзка с ответника; предоставянето на кредитната сума в полза на кредитополучателя; изпадането в забава на кредитополучателя; настъпването на (предсрочната) изискуемост на неплатените анюитетни дългове; размера и периода на исковите вземания. Още в ищецът следва да докаже сключването на договор за цесия за исковите вземания, за който договор длъжникът е уведомен. Изрично следва
да докаже и валидното
основание и дължимостта на вземанията
за „такса оценка досие“ и „такса доставяне
на кредит и събиране на вноски у дома“.
В тежест на
ответника е да докаже своята изправност по
задължението си за плащане и положителните
твърдения, на които основава своевременните свои доводи – в случая за пълно
връщане на дължимата сума по кредита преди да се образува делото и за наличие
на предходно производство, правещо недопустимо разглеждането на настоящото.
По договора: Видно от представения договор за кредит и приложенията
към него, на 21.10.2015г. между
„П. Ф. Б.“ ООД и ответника е бил сключен договор за кредит, по силата
на който дружеството е
предоставило на ответника паричен
заем в размер 1900.00лв. Срещу това кредитополучателят се задължил да върне получената сума, ведно с договорната възнаградителна лихва от общо 374.75лв.,
на 60 броя седмични анюитетни вноски в размер по 37.91лв. всяка, с падежи по погасителен план. Към договора за кредит са приложени формуляр за
кандидатстване за кредит и подробен стандартен европейски формуляр за
предоставена информация за потребителски кредит, в които се съдържа пълна и
подробна информация за параметрите на кредита. Всички цитирани документи
съдържат имената и подписа на ответника и не са оспорени по автентичност.
Поради това те несъмнено обвързват изцяло страните по тях. Прочее и сключването
на договора не е оспорено от ответника.
По предаването на
кредита: Видно от заявената позиция на
ответника в отговора на исковта молба, както и видно
от протокола от първото о.с.з., между страните не е възведен спор не само по
сключването на сделката, но и отновно получаването от
ответника на заемната сума по кредита. Нещо повече – в случая ответникът в
отговора се защитава чрез възражението, че преди образуването на делото е
върнал изцяло дълга си, което още веднъж потвърждава признанието му за получване на сумата. В същия смисъл е и изготвения проект
за доклад, срещу който липсват възражения. Аналогични данни се съдържат и в ССчЕ. При тези данни съдът намира за несъмнено и
неоспореното предаване на крединтата сума.
По защитата на
ответника: В контекста на изложеното в
предходните два абзаца и за процесуална яснота съдът счита за необходимо да
отбележи някои императивни правила на ГПК, а именно: Съгласно чл.133 ГПК в срока за отговор на исковата молба следва да се
направят всички възражения и доказателствени искания
на ответника, в противен случай те ще бъдат преклудирани.
Трайната съдебна практика приема, че този срок не е краен, но само по отношение
на тези обстоятелства, които ищецът по общо правило следва да докаже, на
основание императивния чл.154, ал.1 от ГПК. Със сигурност обаче с изтичане на
срока за отговор се преклудират фактическите
твърдения за наличието на положителни обстоятелства, които не са наведени с
отговора, които налагат доказване от ответника и на които ответникът базира
своята защитна теза. В този смисъл е налице трайна съдебна практика, например Решение №48/25.04.2014г. по гр.д.
№2410/2013г. на ВКС, 1-во ГО и други. Или казано по друг начин – ответникът
не може, след отговора на исковата молба, да навежда нови положителни твърдения
на които да основава защитата си, ако е можел да ги релевира
в срока за отговор. Ако такива се вземат предвид от съда, то ще извърши той
съществено процесуално нарушение. Изложеното е относимо
и към доводите за нищожност и за неравноправност на сделките, в който смисъл също
има практика на ВКС. С едно изключение, което ще бъде коментирано по – долу.
В настоящия случай нито в
отговора, нито в първото о.с.з., са направени възражения срещу автентичността
на договора и приложенията, срещу тяхната действителност или срещу получаване
на исковата сума, поради което заявените за първи път във второто и последно
о.с.з (в устните състазания) оспорвания са преклудирани и не подлежат на разглеждане от съда. С едно
изключение, което ще бъде коментирано по – долу.
По тези причини, по своевременните
доводи съдът намира следното:
По
допустимостта възраженията на ответника не са основателни, защото само влязлото в сила решение и производство, прекратено
поради отказ от иска, съставляват
пречка за ново разглеждане на делото. В случая предходното дело е приключило с обезсилване
на заповед, поради непредявяване на иск, което не е пречка за ново разглеждане
на задълженията.
По твърдяното връщане на сумата по кредита преди образуване на делото не се
ангажираха от ответника никакви доказателства, като напротив данните по ССчЕ са в обратен смисъл, тоест възражението е недоказано.
По изискуемостта: Автоматична такава е предвидена в договора, а делото не
е след заповедно по чл.417 ГПК, като в производство реда на чл.410 ГПК вр. чл.422 ГПК е мислимо уведомяването за това с връчването
на материалите на длъжника. Нещо повече – процесният
кредит е сключен на 21.10.2015г. и е със срок за изпълнение 60 седмици (т.е. около 15
месеца), а заявлението е подадено на 20.09.2018г., т.е. близо три години след
това, т.е. към този момент несъмнено е настъпил крайния падеж на договора.
По цесията: Сключването на договор за цесия между заемодателя и
между актуалния ищец се установява от представените договор за цесия и
приложение към него. За цесията наистина няма данни за уведомяване на длъжника,
но тъй като цитираните материали са
връчени на ответника със съобщението по чл.133 – чл.133 ГПК, то в хода на
делото той е известен за това. От друга
страна той не доказва, че е платил преди исковото производство на цедента, което да може да го легитимира да се брани с
обсъжданото възражение, съобразно и с практиката на ВКС по този въпрос.
По таксите за
услугите „оценка на досие“; „доставяне на кредита у дома“ и
„събиране на вноски у дома“: Както се посочи
доводите за недействителност на тези клаузи от облигационната връзка се
въведоха от ищеца, но след сроковете за това по ГПК. Същевременно обаче съдът
има служебното правомощие да следи за нищожност и неравноправност на клаузи от
индивидуален договор или ОУ към него, дори и без изрични възражения (така решение №178/26.02.2015г. по т.д.
№2945/2013г. на 2-ро ТО на ВКС, решение №229/21.01.2013г. по т.д. №1050/2011г.
на ВКС и други; така и многобройната практика на съда на ЕС, напр. решенията по
дела С-415/11, С-472/11 и други.).
В
изпълнение на това служебно правомощие настоящият съдебен състав намира, че на
първо място нито в исковата, нито в уточняващата молба, въпреки указанията на
съда, не бяха наведени твърдения какви реални услуги, кога и от кого, са били
реално извършени, за да се дължи цената за тях. Също така не бяха изобщо и
доказани какви реални услуги, кога и от кого, са били извършени, за да се дължи
цената за тях. Напротив – „оценка на досие“ се извършва по абсолютно всяко предостоящо кредитно правоотношение; „доставяне на кредита у дома“,
при договорен превод на същия по банкова сметка, ***; а „събиране на кредита у
дома“ е спорно дали изобщо е услуга, но дори да би било, няма данни това реално
да се е случвало. При това положение простото обективиране в договора за кредит на едно парично
задължение на кредитополучателя, без да е налице доказана конкретна насрещна на
него престация, води до нарушение на закона и добрите
нрави, защото на практика резултира в чист приход за
едната страна, без възмездност, т.е. до неоснователно
обогатяване. По тези причини обсъжданите клаузи съдът преценява за
неравноправни и подлежащи на пълно отхвърляне, като искове.
В обобщение, по изложените съображения съдът приема, че единствено
вземанията за главница, възнаградителна лихва и мораторна
такава (от момент следващ крайния падеж на договора и започващ от деня на
цесията) са доказани по основание. По размер следва да се съобрази заключението
на вещото лице по ССчЕ, поради което и исковете
следва да се уважат както следва: главницата – в пълния предявен размер, който
е под изчисления от вещото лице; договорната лихва за ползването – до 114.16лв.
по заключението, над която сума следва да се отхвърли; мораторната
лихва – до 137.55лв. по заключението, над която сума следва да се отхвърли, за
исковите периоди, преди заявлението. Следва се и законна лихва върху главницата
от подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
По разноските: Предвид изхода по спора на ищеца се следват разноски (за
държавна такса, юк хонорар на база 100лв. и част
депозит ССчЕ на база 130лв.), съразмерно с уважената
част от интереса, а именно в размер на общо 245.47лв.
Предвид изхода по
спора на ответника се следват разноски (за част от депозит ССчЕ
на база 130.00лв.), съобразно отхвърлената част от интереса, а именно в размер
на общо 56.68лв.
Предвид изхода по
спора на адвоката на ответника, при условията на чл.38 от ЗАдв.
се следват разноски (адвокатски хонорар), съобразно отхвърлената част от
интереса, а именно в размер на 168.31лв., платими директно на адвоката.
На осн. ТР №4/18.06.2014г. съдът дължи произнасяне с
осъдителен диспозитив и за разноските в заповедното
производство, съразмерно с уважената част от интереса, а именно в размер на
общо 53.44лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
изцяло исковете н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК*, за
установяване между страните,
че Н.Ж.Н., ЕГН**********, дължи на ищеца сумите: 42.09лв.
– такса за „оценка на досие“, начислена по договора
за кредит и 799.70лв. – такса за допълнителни услуги „кредит у
дома“, начислени по договора за кредит, включващи услуга „доставяне на
кредита у дома“ и услуга „събиране на вноски у дома“, всичките по договор за кредит от 21.10.2015г. с „П. Ф. Б.“
ООД, всички прехвърлени от
кредитора на ищеца с договор за цесия 19.05.2017г., за всички
от които е издадена заповед по чл.410 ГПК,
по ч.гр.д. №14177/2018г. на ВРС, на осн. чл.422 ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че Н.Ж.Н., ЕГН**********, дължи н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК*, сумата 1010.59лв.
– главница по договора за кредит от 21.10.2015г.; сумата 114.16лв. – възнаградителна
лихва по договора за кредит за периода 13.05.2016г.
– 16.12.2016г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над
114.16лв. до 199.32лв.; и сумата 137.55лв.
– мораторна лихва за забава върху главницата по
договора за кредит, за
периода 19.05.2017г. –
20.09.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 137.55лв.
до 186.52лв., а също и законна
лихва върху главницата
от подаване на заявление – 20.09.2018г. до окончателното й изплащане, всичките прехвърлени от кредитора на ищеца
с договор за цесия 19.05.2017г., за всички от които е издадена заповед по чл.410 ГПК,
по ч.гр.д. №14177/2018г. на ВРС, на осн. чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА Н.Ж.Н., ЕГН**********, да заплати
н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК*,
сумата 245.47лв. – разноски в
исковото производство пред ВРС, по уважената част от
интереса, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „А.з.с.н.в.” ЕАД,
ЕИК*, да заплати
на Н.Ж.Н., ЕГН**********, сумата 56.68лв.
– разноски в исковото производство пред ВРС, по отхвърлената част
от интереса, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „А.з.с.н.в.” ЕАД,
ЕИК*, да заплати
на адв. Д. Т.– АК *сумата 168.31лв. – разноски
за исковото производство пред ВРС за адвокатско възнаграждение, при условията
на чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв, според отхвърлената част от интереса, на осн.
чл.38 ЗА и по арг. от чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Н.Ж.Н., ЕГН**********, да заплати
н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК*,
сумата 53.44лв. – разноски в
заповедното производство, съразмерно с уважената част от интереса, на осн. ТР №4/18.06.2014г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………