Присъда по дело №452/2018 на Районен съд - Провадия

 

Мотиви по НЧХД 452/2018г. по описа на Провадийски районен съд

 

         Д.И.Л., ЕГН ********** ***, в качеството си на частен тъжител е повдигнал обвинение срещу М.Н.М., ЕГН ********** с адрес *** затова, че на 20.08.2018 г., в гр. П., казал нещо унизително за честта и достойнството на Д.И.Л., ЕГН **********, в негово присъствие, а именно: „Вие сте мръсни хора. Вие сте гадни хора. Вие сте лоши хора. Вие не сте хора.“- престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК и затова, че на 20.08.2018 г. в гр. П., е разгласил позорно обстоятелство за Д.И.Л., ЕГН **********, а именно: „Вижте Л. какво е написал и как ме е очернил.“- престъпление по чл. 147, ал. 1, от НК

         В тъжбата си частният тъжител разказва, че от известно време неговият съсед с когото живеят в един вход- М.Н.М. се заяждал с него и семейството му, без да му е бил даван, какъвто и да е повод, като с действията си го злепоставял пред съседи, приятели и познати.

На 20.08.2018г. около 21:00 ч. отишъл до дома на частния тъжител, звънял и блъскал по входната му врата. Л. със съпругата си се подготвяли да си лягат и останали учудени кой ги търси по това време. Отваряйки вратата на апартамента М. замахнал да го удари ,но не успял.Ядосал се от този факт и започнал да ги обижда с думите "Вие не сте хора бе "/'Вие сте мръсни хора, гадни и лоши хора ".Обиждал и ругаел. Л. от своя страна не разбирайки какво е станало се опитвал да го попита и да получа ясен отговор, какво точно се случва, така и не можал да разбере. Получил обиди и викове, ругатни и заплахи.Успял да затвори вратата и се прибрали с жена си вкъщи.

На другият ден целият блок говорел за случката. Л. се почувствал обиден и унизен от постъпката на съседа си, още повече че с нищо не бил станал причина за такива обиди.

От съседи разбрал, че М. е разнасял и някакъв лист с думите "Вижте Л. какво е писал и как ме е очернил ". Според Л., всички са възприели тези негови думи, но на никой не е дал да прочете въпросният текст и никой не знаел какво точно е неговото съдържание, но всички знаели,че аз той писал някакви неща за М. с което го бил унизил.

Не можел да търпи поведението му и затова имам правен интерес да потърся правата си пред съда с цел да защити името и достойнството си.

За всяко едно от деянията е предявил граждански иск от по 2000,00 лева за причинените му неимуществени вреди претърпени от него в резултат на действията на М..

         В проведеното съдебно заседание частният тъжител, чрез процесуалния си представител адв.Д.К. *** поддържа повдигнатите обвинения, като твърди, че същите са доказани от обективна и субективна страна и моли съдът  да признае подсъдимия за виновен.

         Подсъдимият М.Н.М. се явява в съдебно заседание. Същият не се признава за виновен по повдигнатите му обвинения и отрича да е обиждал частния тъжител.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, събрани по реда на чл.14 и 18 от НПК, намира за установено следното:

         На 20.08.2018г. според свидетели по делото, подсъдимият М.Н.М. *** св.С. И. Т. и П. Д. П. и им показал бележка, за която твърдял, че е написана от частния тъжител, но не показал нейното съдържание. За бележката казал, че същата била написана от Л. и залепена на неговата кола.

         На 20.08.2018г. частният тъжител и съпругата му си били у дома, когато се позвънило на входната врата. Л. излязъл да види кой е, и в този момент неговата съпруга чула шум от караници. Излязла да види какво става и видяла, че това е съпругата на подсъдимия. Същата обиждала семейството на Л., че са лоши хора. В този момент отсреща се появил и подсъдимия М., който вдигнал високо бастуна си и изрекъл същите думи, което преди това изрекла и неговата съпруга. Л. помолила съпруга си да не им обръщат внимание и се прибрали в дома си. Според Л. спорът е бил за някаква бележка, която според подсъдимия именно Л. са я били написали.

         В хода на делото е разпитана св.К. М. Л.-съпруга на частния тъжител, която разказва, че на въпросната дата се позвънило на входната им врата и съпругът и отворил. Чул се шум от караница и тогава тя излязла и видяла, че това е съпругата на подсъдимия. Не е чула обидни думи от нейна страна. Тогава се появил и подсъдимия, който също не изричал обидни думи, но упреквал, че Л. не са хора.

За друг инцидент от същата дата, не свидетелства.

Съдът не кредитира показанията на св.Л., тъй като същата е съпруга на частния тъжител и нейните показания би следвало да се приемат, като дадени в полза на Л., макар и същите по никакъв начин да не уличават подс.М. в извършване на престъпление.

Разпитаните по делото свидетели С. И. Т. и П. Д. П. също не дават яснота за случилото се. Същите твърдят, че М. е разнасял някаква бележка, чието съдържание не им е станало известно. Поради тази причина съдът кредитира техните показания по отношение на фактите за които същите свидетелстват.

В хода на делото бе допусната до разпит и разпитана св.Д. И. А., която живее на семейни начала с подсъдимия. Същата заявява в съдебно заседание, че е чувала разговори между съседки, че М.М. задирял съпругата на Л..

Един ден през м.август 2018г. А. и М. тръгнали на разходка и като стигнали до колата си видели въпросното листче, което било поставено на предната чистачка на колата.

На листчето пишело: „Отвори си очите, М. ходи с чужди жени“. Тя го прибрах. М. много се разстроил. Като се върнали от разходката, той бил още при колата, а тя с това листче отишла до Л.. Звъннала на вратата, излязъл Л.. Тя отворила листчето и му казала: „Този почерк познаваш ли го?“. Той се опитал да вземе листчето, но тя не го дала. В това време дошъл М. и се качили в асансьора. М. влязъл в банята и след пет, десет минути се звъннало на вратата. Отворила вратата и бил Л.. Казала му: „Махай се от вратата, не искам да те гледам“, защото той започнал да вика. Твърди, че М. не е обиждал Л..

Съдът кредитира показанията на св.А., въпреки, че същата живее на семейни начала с подсъдимия, тъй като същите напълно се припокриват с показанията на св.Л., по отношение на изречените думи от всеки един от тях в момента на тяхната среща.

Съдът не счита, че следва да коментира показанията на свидетелите Б. и Ч., тъй като същите не са били свидетели на инцидентите, а са добили представа за случилото се само на базата на квартални сбирки около блока.

В хода на делото бе допусната и назначена съдебно-графическа експертиза със задача: вещото лице, след като се запознае с приложената по делото бележка с надпис с печатни букви:“Отвори си очите М. ходи при чужди жени“, да даде заключение дали текста изписан върху въпросната бележка е изписан от Д.И.Л..

Видно от заключението по допуснатата експертиза, ръкописният текст не е бил изпълнен от частния тъжител.

         Видно от събраните по делото доказателства, съдът прави извода, че не се доказа по безспорен и категоричен начин, че подсъдимия М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вменените му от частния тъжител престъпления.

         В подкрепа на това са събраните по делото, както писмени така и гласни доказателства.

         Съдът счита, че не е осъществен състава на чл.146 от НК, тъй като не се доказа по безспорен и категоричен начин, че подсъдимия е изрекъл унизителни за честта и достойнството на частния тъжител думи в негово присъствие.

         За да е налице състава на престъплението по чл.146, ал.1 от НК би следвало пострадалият да е възприел обидните изрази, както и да формира съзнание и чувство за лична чест и достойнство. Л. е възприел думи изречени от съпругата на подсъдимия, но не и от самия него и тези думи не са станали доС.ие на други хора, които да потвърдят това обстоятелство.

Съдът счита, че не е осъществен състава на чл.147, ал.1 от НК, тъй като не се доказа по безспорен и категоричен начин, че подсъдимия е разгласил позорно обстоятелство за частния тъжител.

За да е налице състава на престъплението по чл.147, ал.1 от НК би следвало позорното обстоятелство да е станало доС.ие на други хора, каквито доказателства не се събраха.

         По силата на чл.103 ал.1 от НПК, тежестта да се докаже обвинението по дела образувани по тъжба на пострадалия лежи върху частния тъжител.Независимо от позицията изразена от подсъдимия, независимо от съдържанието на неговите обяснения, независимо от невъзможността да подкрепи с доказателства свое искане, бележка или възражение-тежестта да се докаже обвинението по дела от частен характер се носи от тъжителя.Следователно, ако в резултат на своята процесуална активност частният тъжител не съумее да докаже, че подсъдимият е виновен, съдът следва да постанови оправдателна присъда.В случая твърдяното от тъжителя не е подплатено с никакви доказателства, които да водят на категоричния извод, че подсъдимия М.Н.М. е извършил описаните в тъжбата престъпления.

         Съобразявайки се с всичко изложено и на основание чл.304 от НПК, съдът прецени, че подсъдимия М.Н.М. следва да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения за извършени престъпления по чл. 146, ал.1 от НК и по чл.147, ал.1 от НК.

         Водим от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: