Р Е Ш E Н И Е
№ 25
гр. Перник, 06.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание
проведено на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при
съдебния – секретар Емилия Владимирова, като разгледа докладваното от съдия
Георгиева административно дело № 712/2019 година по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка
с чл. 4 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба на М.П.К.,
с ЕГН **********, с адрес *** чрез адв. М.Т.
против Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи-К.***, със седалище гр. К.***, бул. „***“ № 12.
В исковата молба се претендира
обезщетение за претърпена имуществена вреда в размер на 500 лв., представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение по повод оспорване
на наказателно постановление № 19-0245-000345 от 04.07.2019г., издадено от
началник група към ОД на МВР-К.***, РУ-Б.***, по което е образувано АНД №
903/2019г. по описа на Районен съд-Д.***. С решение № 361/18.10.2019г., постановено
по АНД № 903/2019г. е отменено като незаконосъобразно наказателното
постановление. В
исковата молба се сочи, че на ищеца е издадено наказателно постановление за
нарушение на Закона за движение по пътищата, което в последствие е отменено от районен съд. В хода на съдебното
производство К. е направил разноски за адвокатско
възнаграждение на процесуалния си представител в размер на 500 лв.. В резултат
на незаконосъобразния акт, издаден от ответника за К. е настъпила имуществена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско
възнаграждение, което е в пряка връзка с неправомерните действия на служителите
на ответника по издаване на порочното наказателно постановление. Ищецът моли да
се уважи исковата претенция и да се присъдят сторените по настоящето делото
разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява,
както и не изпраща представител. В постъпили по делото писмени бележки се
излагат аргументи, че искът е доказан по основание и размер. Прави се искане
същият да се уважи, както и да се присъдят направените в настоящото съдебно
производство съдебни разноски по приложен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
по иска редовно призован не се явява и не изпраща представител. В постъпила по
делото молба се поддържа депозирания по делото отговор. Иска претенцията да се
отхвърли като неоснователна и недоказана.
Алтернативно да се присъди обезщетение в минимален размер, съгласно Наредба № 1
от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения. Прави искане за
присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Перник дава заключение за основателност на предявения
иск по основание. По размер предлага същият да се уважи до минималния такъв
посочен в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Административен
съд–Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите
на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл.
235 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От събраните по делото писмени доказателства и тези съдържащи се в АНД № 903/2019г. на Районен
съд-Д.***, се установява, че с НП № 19-0245-000345 от 04.07.2019г. началник група при РУ-Б.*** към ОД на МВР-К.***
е
наложил на М.П.К. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 200.00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Наложеното административно наказание е било обжалвано. Образувано е АНД № 903/2019г. по описа на районен съд-Д.***. Пред
районен съд-Д.***, К. е ползвал
адвокатска защита в лицето на адв. М.Т.,***, съгласно представено
по делото пълномощно. Съгласно отбелязаното в договор за правна защита и съдействие,
уговореното и платено в брой възнаграждение за един адвокат по делото на районен съд-Д.***
е в размер на 500/петстотин/ лева. С решение № 361 от 18.10.2019г. постановено по АНД № 903/2019г. е отменено като незаконосъобразно НП № 19-0245-000345 от 04.07.2019г., издадено от началник група при РУ-Б.***дол
към ОД на МВР-К.***. Решението на районния съд е влязло в сила на 11.11.2019г..
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът за
обезщетение е предявен пред съда по адрес на
увредения, съгласно чл. 7 от ЗОДОВ,
поради което се приема, че Административен съд–Перник е компетентният съд,
който да разгледа и да се произнесе по исковите претенции.
Съгласно, разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в
резултат на отменено с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразно наказателно
постановление издадено от ответника. Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-К.*** е юридическо лице, съгласно чл.
37, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Исковете за отговорност на държавата за вреди,
причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, са редовно предявени от
надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205
от АПК.
Предявеният иск
е допустим. Разгледан по същество е основателен.
Съгласно,
разпоредбата на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност.
Съгласно, чл. 4
от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
В конкретния случай
претенцията се основава на това, че е налице отменено като незаконосъобразно НП
и от тази отмяна се претендират имуществени вреди, представляващи платено
адвокатско възнаграждение.
Основателността на иск с правно основание чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага
кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
(претърпяна загуба или пропусната полза) от такъв административен акт или от
незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
Липсата, на който и да било от елементите на този фактически състав препятства
реализирането на отговорността на държавата по посочения ред.
По делото се установи безспорно да е
налице първата от визираните в чл. 204, ал. 1 от АПК предпоставки от
фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно
незаконосъобразен акт–наказателно постановление, отменен като такъв с влязло в
сила съдебно решение, представено по делото. Решението е влязло в сила на
11.11.2019г.
От събраните по
делото писмени доказателства се установи, че ищецът е претърпял имуществена
вреда, причинена от отменения като незаконосъобразен акт, представляваща платено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита срещу
постановения незаконосъобразен акт. Установи се по делото, че именно във връзка
с оспорване на наказателното постановление, ищецът в настоящото производство е
упълномощил адвокат и е заплатил адвокатски хонорар. Ищецът не би ангажирал
адвокат и не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление,
като намаляването на неговото имущество, поради заплащане на адвокатско
възнаграждение, е предизвикано във връзка с издаването на акта. В този смисъл
издаденият от административния орган акт е необходимо условие за съществуване
на договора за правна помощ и съдействие, сключен именно с цел защита срещу
конкретния акт. В този смисъл установи се по делото и причинна
връзка между причинената вреда и незаконосъобразния акт, тъй като се доказа, че
вредата е пряка и непосредствена последица от отмененото, като
незаконосъобразно, наказателно постановление. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ
държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие, като
цитираната разпоредба е приложима и по отношение на вредите, причинени от
незаконосъобразни наказателни постановления, отменени по съдебен ред.
Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима предпоставка за
отмяната на наказателното постановление и единствено средство за защита на
лицето, което твърди, че не е виновно и/или че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.
Ако в производството по съдебно обжалване съответното лице е ползвало адвокатска защита, защото не е
могло само да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази
защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на
незаконосъобразното наказателно постановление. Така претърпяната загуба е в
пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на
администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение,
ако не бе издадено наказателното постановление, за обжалването на което е
ангажиран квалифициран защитник. Заплащането на адвокатската
защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за
обезпечаване на успешния изход на спора и се намира с обжалвания акт в
отношение на обуславяща причина и следствие. Хонорарът,
платен за осъществяване на тази защита не е нищо друго освен имуществена вреда,
която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен
административен акт и е непосредствена последица от него. Независимо, че
заплащането на адвокатско възнаграждение е извършено въз основа на изрично
писменно пълномощно и по силата на
облигационни отношения между адвоката и ищеца, несъмнено съществува пряка
причинно-следствена връзка, тъй като единствената причина за упълномощаването и
използването на адвокатска услуга за реализиране на правото на защита е
издаденото наказателно постановление. При това положение се приема, че
ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане на съответно възнаграждение е
пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление и е
израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и
интереси. С оглед на това и вредите се явяват пряка и непосредствена последица
от издадения незаконосъобразен акт. Намаляването на имуществото на ищеца е
предизвикано от издаването на това наказателно постановление, което
впоследствие е отменено от съда. С оглед на това и като се съобрази напълно с изложените в Тълкувателно
решение № 1/15.03.2017г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело №
2/2016г.
доводи, настоящият състав намира предявеният иск за
имуществени вреди за доказан по основание.
Следва да се
отбележи и това, че нито чл. 204, ал. 1 от АПК, нито чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
държат сметка на какво основание е отменен актът. Недопустимо е в настоящото
производство съдът да извършва косвен контрол за материалната законосъобразност
на наказателното постановление, отменено поради констатирани нарушения при
издаването му. Необходимо условие за допустимост на иск с такъв характер е
отмяна на акта, като в случая тази отмяна е налице.
С оглед горното съдът намира исковата
претенция за доказана по своето правно основание.
По отношение
размера на исковата претенция:
Ищецът претендира имуществена вреда в
размер на 500.00 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство и защита срещу постановения незаконосъобразен акт.
Въз основа на приетите по делото писмени
доказателства се приема, че във връзка с обжалването пред първоинстанционния
съд на наказателното постановление,
издадено срещу ищеца, последният е ангажирал адвокат. Налице е сключен договор
за оказване на правна защита и съдействие от
17.07.2019г., който не е оспорен. Същият се намира в кориците на АНД №
903/2019г. по описа на районен съд-Д.***. Адвокат М.Т.
е изготвил жалба срещу наказателното постановление, както и е депозирал писмени
бележки. По въпроса за доказването на разноските в исковото производство, ВКС
се е произнесъл с Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на
ВКС по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК. В него е прието, че когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този
случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не
само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Предпоставките в
случая са налице- има договор за правна защита и съдействие с отбелязано в същия плащане в брой. Същият има
значението на разписка за заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид
това се приема, че във връзка с обжалването на наказателното постановление,
издадено против ищеца, последният е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв.
По отношение
размера на иска, съдът следва да се съобрази с предвиденото в чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата (ЗА) във вр. с чл. 18, ал. 2 и чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По разбиране на състава предявяването на
искове по чл. 1 от ЗОДОВ не трябва да се превръща в средство за неоснователно
обогатяване на ищеца. В производството по обжалване на наказателното
постановление не е предвидена възможност за страните да претендират за
направените разноски, както и да правят възражения за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар. Както е посочено в Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017г. по тълкувателно дело № 2/2016г. на ВАС, възражението за
прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната
фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния
такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е
една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и
да не позволи на другата страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на
критериите на този член от закона. Именно и в тази връзка е отговорът на ответника
и се възприема от съда.
Съгласно чл.
36, ал. 2 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в договор между
адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може
да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа. В чл.
18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е разписано, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от
300 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, при интерес
до 1000 лв., възнаграждението е 300 лв.
В конкретният казус делото пред районния
съд е от административнонаказателен характер. Административното наказание по
процесното НП е „глоба“ в размер на 200.00 лв. Делото пред районния съд е
разгледано в едно съдебно заседание, в което не се е явил пълномощник на ищеца.
Делото не представлява фактическа и правна сложност. Изложеното мотивира съда да приеме, че
заплатеното адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ, представени
по АНД № 903/2019г., което е в размер на 500.00 лв., каквато е и претенцията за
обезвреда на ищеца, е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Размер на адвокатския хонорар над минималния
по чл.
36, ал. 2 от ЗА във вр. с чл.
18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
не представлява вреда, намираща се в пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. В такава
пряка и непосредствена причинна връзка е единствено този разход за адвокатско
възнаграждение, който не надвишава минимално определения по наредбата размер за
съответния вид адвокатска помощ. В този смисъл са и Решение № 8765 от
5.07.2017г. на ВАС по АД № 13788/2015г.; Решение № 7709 от 19.06.2017 г. на ВАС
по АД № 4087/2016г. Предвид това съдът намира, че подлежащата на репариране
имуществена вреда, причинена на ищеца от отмененото като незаконосъобразно
наказателно постановление, е в размер на 300.00 лв. за съдебното производство-пред
РС-Д.***. Налице е доказана пряка причинно-следствена връзка между изплатената
сума за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. и отмененото като
незаконосъобразно наказателно постановление. Размерът на имуществената вреда се
определя на основание чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Представлява
обезщетение, съответстващо на критериите на чл.
36, ал. 2 от ЗА - "справедлив и обоснован размер", и е
обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в платено
адвокатско възнаграждение при ангажирането на адвокат по АНД № 903/2019г. по
описа на Районен съд–Д.***. Следователно
подлежащата на обезвреда имуществена вреда, причинена на ищеца от
отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, е в размер на 300
лв..
Не е
направено с исковата молба акцесорно искане за присъждане на законна лихва
върху обезщетението, поради което и съдът не може да присъди такава служебно
върху уважения размер на иска.
В
случая не е налице и чл.
5 от , тъй като не може да се
приеме, че ищецът е допринесъл виновно за увреждането посредством осигуряването
на своята процесуална защита в производството по отмяна на наказателното
постановление, за което е заплатил претендирано като вреда адвокатско възнаграждение.
С оглед изложеното предявеният иск се
явява доказан по размер за сумата от 300.00 лв. и ще бъде уважен, като се осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 300.00 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди от отмененото по съответния ред наказателно постановление.
За разликата от 300.00 лева до пълния претендиран размер от 500.00 лева, искът,
като неоснователен и недоказан, ще се отхвърли.
При този изход от делото ищеца има право на разноски.
Искането за присъждане е направено своевременно. Придружено е със списък на
разноските по чл. 80 от ГПК. Разгледано по същество е основателно.
Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Искът е уважен частично. Разноски са поискани
своевременно и са придружени със списък на разноските
по чл. 80 от ГПК. Ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на 190.00лв.,
представляващи-10.00 лв. държавна такса и 180.00лева, възнаграждение за
един адвокат, съобразно уважената част на иска. Направеното от ответника възражение по
чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност е неоснователно.
Ответникът
по делото, с оглед датата на депозиране на исковата молба няма право на
разноски, съгласно пар. 6, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ, обн. ДВ, бр. 94 от 2019г..
На основание чл. 203 от АПК във вр. с чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на
вътрешните работи-К.***, със седалище и адрес на управление: гр. К.***, бул. „***“
№ 12 да заплати на М.П.К., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща
обезщетение за причинена имуществена вреда,
изразяваща
се в заплатено адвокатско възнаграждение
по обжалване на наказателно постановление № 19-0245-000345 от 04.07.2019г., издадено от началник група към ОД на МВР-К.***,
РУ-Б.*** отменено с влязло в сила съдебно решение по
АНД № 903/2019г. по описа на районен съд-Д.***, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 300.00
/триста/ лева до пълния предявен размер от 500.00
/петстотин/ лева.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на
вътрешните работи- К.***, със седалище и адрес на управление гр. К.***, бул. „***“
№ 12 да заплати на М.П.К., с ЕГН **********, с адрес *** сумата сумата от 190.00 /сто и деветдесет/ лева
съдебни разноски за държавна такса и възнаграждение
за един адвокат, съразмерно на уважената
част от иска.
Решението подлежи на обжалване чрез Административен
съд-Перник пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ:/П/