РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Елин Пелин, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, II СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ
ДЕЛА, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Грета Ив. Денчева
при участието на секретаря Миглена М. Димитрова Славова
като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Административно
наказателно дело № 20251820200021 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на В. С. П. с ЕГН **********, с адрес с. Б., ул. "Т.
П." № ** срещу електронен фиш за налагане на глоба серия К, №10031300 за
нарушение установено с автоматизирано техническо средство, с който на
основание чл. 189, ал. 4, вр. вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 100 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1
ЗДвП.
Жалбоподателят излага оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания
електронен фиш. Сочи, че нито е собственик на посочения автомобил "Тойота
Ланд Круизер", с ДКН *****, нито е управлявал автомобила на посочената
дата и място. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
явява лично и с надлежно упълномощен защитник. Моли за уважаване на
предявената жалба и присъждане на разноски.
Административно наказващият орган редовно призован, не изпраща
представител. С депозирана писмена защита поддържа, че жалбата е
неоснователна и недоказана. Изпраща цялата административнонаказателна
преписка. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от правоимащо лице, а именно лицето чиято
административно наказателна отговорност е ангажирана с издаването на
1
процесния електронен фиш. Съдът приема, че жалбата е подадена в
законоустановения в чл. 189, ал. 8 ЗДвП 14-дневен срок за обжалване, което не
се оспорва от въззиваемата страна, и е срещу електронен фиш, който подлежи
на обжалване. Предвид това съдът приема жалбата за допустима и счита, че
следва да я разгледа по същество.
Административно наказателното производство срещу жалбоподателя е
започнало със съставянето на електронен фиш за налагане на глоба серия К,
№10031300 за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство,
издаден от ОДМВР София. В този фиш е отразено, че на 03.06.2023 г. в 14:34
часа в обл. Софийска, общ. Горна Малина, АМ Хемус, км 32+000, посока
(София-Варна), при ограничение на скоростта от 80 км., въведено с ПЗ B-26,
при отчетен толеранс от 3% в полза на водача, е извършено нарушение от
МПС, лек автомобил "Тойота Ланд Круизер 200" с регистрационен номер
******, установено и заснето с ATCC АРH CAM S 1, насочено към гр.Варна,
като при ограничение на скоростта 80км/ч, е установена скорост на движение
на посоченото МПС - 105 км/ч и превишение от 25 км/ч. Деянието е
квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21,
ал. 1 ЗДвП. За това нарушение на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.2, т.3
от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лева.
Електронният фиш е съставен на основание снимков материал за заснето
нарушение п о ЗДвП, а именно - за превишена скорост, като нарушението е
установено с автоматизирано техническо средство за заснемане на
нарушенията на правилата за движение тип ARH САМ S1, като
ограничението на скоростта на движение в този участък от пътя е 80 км/ч.
максимално допустима скорост, а установената стойност на скоростта е 105
км/ч.
От приобщената администативнонаказателна преписка се установява, че
отговорността на жалбоподателя е ангажирана вследствие подадена от
собственика на лекия автомобил "Е.-Т.-С." ООД, действащо чрез управителя Р.
А. И. декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява и от
приложените по делото писмени доказателства: електронен фиш серия К №
10031300 от 03.06.2023 г. от АИС на МВР; протокол от проверка № 111-
СГИСИС/12.09.2022 г. на преносима система за контрол на скоростта на МПС
с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1, с
инвентарен №120CD16 от БИМ; удостоверение за одобрен тип средство за
измерване от БИМ №17.09.5126; 2 бр. заповеди, относно утвърждаване
образец на електронен фиш на Министерство на вътрешните работи ведно с
приложения към заповедта; снимков материал № 120CD16/0336893 от
03.06.2023 г.; протокол за използване на АТСС с „ARH CAM S1”, с инвентарен
№ 120CD16 на 03.06.2023 г. ведно със снимков материал на разположението
на АТСС – „ARH CAM S1”; ежедневна форма на отчет; справка за собственост
на МПС с рег.№ ***** от ИИС на МВР, АИС-КАТ; разпечатка от АИСАНД,
удостоверяваща връчването на електронен фиш серия К №10031300 на дата
2
28.12.2024 г.; Декларация основание чл.189, ал.5 от ЗДвП с вх.№ 967000-
15211/04.11.2024 г., относно електронен фиш серия К № 7580627; копие от
шофьорска книжка на жалбоподателя В. П..
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимно лице - наказания с
електронния фиш и е процесуално допустима, а разгледана по същество,
съдът намира същата за основателна, по следните съображения:
Според чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Правната уредба за констатиране на
нарушения с автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата е регламентирана и в чл.2 от Наредба №
8121з-552 от 12.05.2015 г., като в чл.3 се посочва, че за установените от
автоматизирани технически средства и системи нарушения на правилата за
движение по пътищата се издават електронни фишове, чрез използване на
автоматизирана информационна система. От друга страна според чл.165, ал.2,
т.6 от ЗДвП органите по контрол за спазване правилата за движение по
пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида
технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство и заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената
скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, който е годно
веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП,
изготвено по предвидения в закона ред.
В случая, съдът намира, че електронният фиш отговаря на изискванията на
чл.189, ал.4 от ЗДвП и съдържа данните, които следва да бъдат вписани в него,
съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец.
Посочени са териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението - ОД на МВР София,
мястото обл. Софийска, общ. Горна Малина, АМ Хемус, км 32+000, посока
(София-Варна) датата и час на извършване на нарушението – 03.06.2023 г. в
14:43 ч.; регистрационният номер на моторното превозно средство и
собственикът, на когото е регистрирано/ползвател; описание на нарушението -
управление на лек автомобил с превишена скорост - от 25 км/ч, при
ограничение от 80 км/ч., обозначен с пътен знак „B-26”, нарушената
разпоредба - чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, размерът на глобата – 100
лева, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане - 14-дневен
срок в БНБ по указаната сметка. В съответствие с методическите указания за
работа с техническото средство от така установената скорост е била
приспадната допустимата грешка в измерването и законосъобразно е приета
посочената скорост на движение. В този смисъл съдът намира, че в случая не
са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на
електронния фиш, свързани с липсата на задължителни реквизити
3
изчерпателно изброени в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
В представената преписка по издаване на обжалвания електронен фиш се
съдържат доказателства, които съдът кредитира изцяло, че техническото
средство е настроено и работи съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания, че АТСС е преминало
изискуемата метрологична проверка. Нарушението е безспорно установено от
приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков
материал, от който се установява дата, място, регистрационен номер на
автомобила и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, като
същата е годно доказателствено средство съобразно разпоредбата на чл. 189,
ал. 15 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва авторството на деянието и твърди, че не е
управлявал на посочената дата лекия автомобил. От приобщената
администативнонаказателна преписка се установява, че отговорността на
жалбоподателя е ангажирана вследствие подадена от собственика на лекия
автомобил декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба
изр. второ в 14-дневен срок от получаване на електронния фиш собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление
на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава
и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение, а
първоначално издаденият електронен фиш се анулира.
Следователно тежестта да докаже факта на управление на МПС, с което
нарушението е извършено, от друго лице, носи собственикът на това МПС.
Собственикът е упражнил правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП, посредством
депозиране на писмена декларация, в която е посочил данни на друго лице,
управлявало МПС на процесните дата, час и на посоченото място, като към
декларацията е приложил копие на СУМПС на водача, за когото твърди, че е
управлявал автомобила. Представянето на СУМПС е индиция, че лицето, за
което се твърди, че е предоставено МПС за управление, се е съгласило именно
в тази връзка да предаде копие на своето СУМПС. В противен случай всяко
деклариране на лица като водачи при установено нарушение единствено по
твърдение на собственика, би довело до тяхното санкциониране, без
възможност последните да се защитят. Кумулативно изискуемите
предпоставки за ангажиране на отговорност от действителния ползвател на
автомобила са попълване на декларация и предоставяне на копие от СУМПС,
които обаче не са налице. В случая съдът намира, че доказателствената
стойност на декларацията по чл.189, ал.5 ЗДвП е разколебана от приложеното
към самата нея СУМПС. Видно от приложеното СУМПС, същото е издадено
на дата 25.07.2024 г., а декларацията по чл.189, ал.5 ЗДвП е подадена за
управление на лек автомобил на дата 03.06.2023 г. Следователно няма как
жалбоподателят да е предоставил посоченото СУМПС към дата 03.06.2023 г.,
след като същото е издадено на 25.07.2024 г.
В хода на съдебното производство е разпитана в качеството на св.Р. И. –
4
управител на "Е.-Т.-С." ООД, която заявява, че в конкретния случай,
фотокопието на шофьорската книжка не й е предадено лично на нея от
жалбоподателя, а е оставено в офиса на фирмата. Заявява, че друг служител й е
предал СУМСП, като в случаите когато се получат такива наказания се
установява кой е карал колата и кой е направил нарушението. Заявява, че
жалбоподателят В. П. е бил в тяхната фирма на изпитателен срок, като не
може да конкретизира период, но не е продължил работа. За конкретната дата
03.06.2023 г., заявява, че не е дала лично ключа от автомобила на В. П., тъй
като в офиса имало служител, при когото се оставят ключовете.
Жалбоподателят оспорва авторството на вмененото деяние с твърдения, че
към датата на нарушението 03.06.2023 г. е бил служител в друга фирма,
поради което няма как да е управлявал посочения автомобил. В тази насока са
приети като доказателство заповед от 17.10.2024 г. за прекратяване на трудово
договор №198/03.04.2023 г. и допълнително споразумение №198/03.04.2023 г.,
сключено с "О.М.С. Салери Клон България КЧТ". Съдът намира същите за
неотносими към предмета на спора, доколкото няма нормативно предвидено
изискване за това във всички случаи собствено на търговско дружество МПС
да бъде предоставено за ползване само на негов служител.
В случая обаче, както бе посочено и по-горе е налице противоречие между
декларираните данни в декларацията по чл.189, ал.5 ЗДвП и приложеното към
нея СУМПС. Възможността да бъде понесена отговорност, включително и
наказателна, за деклариране на неверни данни е обективно съществуваща и
ясно разписана дори в самата декларация, която лицето попълва и подписва
собственоръчно и има своя ред за реализация. Всякога обаче когато биват
засягани и ограничавани правата на едно лице в производство с наказателен
характер /каквото несъмнено е това по ангажиране на
административнонаказателната му отговорност за нарушение по ЗДвП/ това
следва да бъде реализирано въз основа на обективно установени факти.
Съмненията относно истинността на заявените факти следва да бъдат
отстранени чрез допустими от закона способи и от овластения и задължен за
това съобразно нормата на чл.52, ал.4 от ЗАНН орган. Последната ясно
регламентира задължението за изясняване на спорните обстоятелства в тежест
на АНО.
В случая АНО не е положил необходимите усилия за установяване на
лицето, което действително е управлявало лекия автомобил на дата 03.06.2023
г., предвид очевидните противоречия между представената декларация и
приложеното към нея СУМПС, поради което авторството на деянието не е
установено, а обжалвания електронен фиш се явява незаконосъобразен и като
такъв подлежи на отмяна.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба серия К, №10031300, с
който на В. С. П. с ЕГН **********, с адрес с. Б., ул. "Т. П." № ** за
5
нарушение установено с автоматизирано техническо средство, на основание
чл. 189, ал. 4, вр. вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП му е наложена глоба в размер на
100 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК пред Административен съд - София област в 14-дневен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
6