Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 914 / 28,06,2018 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в закрито съдебно заседание на 28,06,2018 г. година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова
въззивно гражданско дело № 1057/2018 г. и прие следното:
Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано по жалба от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪГАРИЯ“ ЕАД
– гр. София, ЕИК ********* - длъжник по изпълнително дело № 20177570400198 по
описа на ЧСИ Атанасов рег. № 757, район на действие – ОС - Пловдив, против постановление
на ЧСИ от 02,04,2018 г. по посоченото изпълнително дело, с което е оставено без
уважение възражение за прекомерност на приетите за изпълнение разноски на
взискателя за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания акт на ЧСИ. Твърди се, че приетите за
събиране разноски са прекомерни, тъй като посоченото възнаграждение не отговаря
на действителната правна и фактическа сложност на делото. Въз основа на това от
съда се иска да отмени обжалваното постановление и вместо това да намали
приетите за изпълнение разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение до
минималния размер, съобразно Наредба № 1. Жалбоподателят претендира и
присъждане на разноски за настоящото производство.
Ответната страна по жалбата – А.Й.А. ***, ЕГН **********;
заявява становище за неоснователност на жалбата.
В
писмените си мотиви
по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител също изразява становище за неоснователност на жалбата.
Пловдивски
окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице /длъжник в
изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435 ал. 2, предл.
последно ГПК.
Следователно жалбата, по която е образувано
настоящото производство, е допустима и следва да се разгледа. По същество съдът
я приема за основателна по следните съображения:
Изпълнителното производство е образувано по молба
от „А.Й.А. ***, ЕГН **********; против „ОТП ФАКТОРИНГ БЪГАРИЯ“ ЕАД – гр. София,
ЕИК *********; въз основа на изпълнителен лист за заплащане на сумата от 527,50
лв. – деловодни разноски. В изпълнителното производство взискателят е
представляван от адвокат. Уговореното и заплатено от взискателя възнаграждение,
според представения договор за правна помощ, е в размер на 350 лв. и посочената
сума се претендира за събиране от длъжника.
В срока за доброволно изпълнение длъжникът е
заплатил по сметка на съдебния изпълнител цялата сума по изпълнителния лист,
както и посочените в поканата за доброволно изпълнение суми, представляващи
такси за изпълнителното производство, както и разноски на взискателя в размер
на 350 лв. С молба вх. № 2440/11,12,2017 г. длъжникът е възразил за
прекомерност на претендираните за събиране разноски за адвокатско възнаграждение
и е поискал намаляването им. С обжалваното разпореждане ЧСИ е оставил
възражението за прекомерност без уважение.
Според разпоредбата на чл. 10. от Наредба № 1/2004
г., минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство,
защита и съдействие на взискателя по изпълнително дело, се формира като сбор от
възнаграждението по т. 1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.; и
възнаграждението по т. 2. за процесуално представителство, защита и съдействие
на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване
на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал.
2 от Наредбата.
В случая предприетите от пълномощника на взискателя
процесуални действия са единствено по образуване на изпълнителното
производство. По делото не са извършвани никакви изпълнителни действия, тъй
като длъжникът е заплатил вземанията по изпълнителния лист в срока за доброволно
изпълнение. С оглед на това съдът приема, че заплатеното от взискателя възнаграждение
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
поради което и на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК в тежест на длъжника следва да
се възложат сторените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в
минималния нормативно установен размер по чл. 10 т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за
образуване на изпълнително производство – 200 лв..
На жалбоподателя – предвид извода за основателност
на жалбата, следва да се присъдят разноските за настоящото производство, които
се констатираха в размер на 25 лв. – заплатена ДТ, както и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 50 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановление на ЧСИ от 02,04,2018 г. по
изпълнително дело № 20177570400198 по описа на ЧСИ Атанасов рег. № 757, район
на действие – ОС - Пловдив, с което е оставено без уважение възражение за
прекомерност на приетите за изпълнение разноски на взискателя за адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лв., И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените за събиране за сметка на длъжника „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪГАРИЯ“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********; разноски на взискателя А.Й.А. ***,
ЕГН **********; за заплатено адвокатско възнаграждение по изпълнително дело №
20177570400198 по описа на ЧСИ Атанасов рег. № 757, район на действие – ОС -
Пловдив; от 350 лв. на 200 лв.
(двеста лева).
ОСЪЖДА А.Й.А. ***, ЕГН **********; да заплати на „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪГАРИЯ“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********; сумата от 70 лв. (седемдесет
и пет лева), представляваща разноски за настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: