№ 448
гр. Ловеч, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на втори
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело
№ 20234310100703 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.239 от ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ЕООД,
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул.“България“№81 В,
представлявано от Борис Димчев Тихолов против А. Ф. Д., с адрес: ***.
От страна на ищеца са наведени твърдения, че на *** г. ответницата А. Ф. Д., е сключила
Договор за паричен заем № *** с Изи Асст Мениджмънт, по силата на който е получил сумата от *** лева, срещу
което се съгласила да върне 5 броя вноски по *** лева в срок до *** г., когато е падежирала последната вноска,
съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за паричен заем. Уговорен бил и фиксиран лихвен
процент в размер на 40.00 %. както и годишен процент на разходите в размер на 49.23 %.
Ищецът посочва, че съгласно чл. 9 ЗПK, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне па стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и
кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или
юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята
професионална или търговска дейност. Ищецът счита, че приложените Общи условия и Договор за
потребителски кредит № *** с дата *** г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор,
задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.
Ищецът сочи, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и
разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-
малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. Твърди, че представеният по делото Договор за
кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване, като намира, че изложеното обосновава
извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10. чл. 11 и чл. 22
от ЗПК.
Твърди се, че в чл. 8 от Договора за паричен заем страните са се съгласили, че Длъжникът ще дължи
1
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 9
от Договора за паричен заем страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с
неизпълнението му. Наред с това, в чл. 9, ал. 2 от Договора за паричен заем било уговорено правомощие на Изи
Асет Мениджмънт да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане па
съобщения, писма, менли. СМС-и и стикери.
Наведени са твърдения, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ oт 31.03.2022 г.
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по процесния
договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гp. София, п.к. 1404, бул. „България" № 81 В, ап. 3.
Излага, че връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за
цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде
предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на
длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за
цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Посочва, че връчването на уведомлението няма
характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на
цедента. Изтъква, че с оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да
упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяванею на длъжника да става по
конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено. Ако съдът приеме,
че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то моли да
приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договор за
кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита, като към настоящия момент
задължението все още не е погасено.
С исковата молба е претендираната сума за лихва за забава, която представлява
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление
№ 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от
ответника по силата на чл. 8, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който при
забавяне па плащането на погасителна вноска А. Ф. Д. ще дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.
Отбелязно е, че за периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за
забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло
съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение па народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020г.
В петитумната част е отправено искане съдът да се произнесе с решение, с което
да приеме за установено със сила на пресьдено нещо по отношение на ответника А. Ф. Д.,
ЕГН: **********, че съшият дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес иа управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България" № 81 B, an. 3.
представлявано от юрк. Борис Тихолов, сума в общ размер от *** лв. формирана както следва:
1. главница в размер на *** лв.,
2. договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на *** лв. за период от *** г. до *** г,
3. законна лихва за забава върху главницата в размер на *** лв. за период от *** г. до *** г.,
4. както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно
изплащане на вземанията.
Претендирани са направените по делото съдебно-деловодни разноски, в т.ч и
разноските по заповедното производство.
Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от ИМ
заедно с приложенията, като му е указана възможността да подаде писмен отговор в
2
едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването
на такъв или неупражняването на права. В законоустановения едномесечен срок от
връчване на исковата молба и приложенията към нея ответникът не е депозирал писмен
отговор, като не е изразил становището си по исковата молба ,не е направил възражения и
не е посочил и представил доказателства.
С определение, постановено в закрито заседание на 13.07.2023 г. съдът е допуснал
като писмени доказателства по делото представените такива с ИМ и е насрочил делото в
открито съдебно заседание .
С изпратените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и
подаване на писмен отговор/чл.131 от ГПК/ и определението за насрочване на открито
с.з./чл.140 от ГПК/, са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
В насроченото открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се е
явил и не е изпратил процесуален представител. Съдът е дал ход на делото при условията на
чл.142, ал.1 от ГПК. От страна на ответника не е направено и искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, поради което съгласно разпоредбата на чл.238 от ГПК,
процесуалният представител на ищеца е отправил искане съдът да се произнесе с
неприсъствено решение.
Съдът е обявил делото за решаване, приемайки, че са налице законоустановените
предпоставки по чл.239 от ГПК.
Настоящият съдебен състав приема, че в случая са изпълнени формалните
изисквания на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК, както и че с оглед твърденията на ищеца
и приобщените към делото доказателства искът е вероятно основателен. Тъй като
решаващият съд приема, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение, то последното не следва да се мотивира по същество.
След съвкупен анализ на наведените в ИМ твърдения и приложените по делото
писмени доказателства и с оглед разпоредбата на чл.239 от ГПК, съдът приема, че
предявения положителен установителен иск с правно основание по чл.422, ал.1 от ГПК,
следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
понесе сторените от ищеца разноски по настоящото производство, а именно: 25.00лв лв.-
платена държавна такса и 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно задължителната практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното
производство (ч.гр.д.№*** г. по описа на РС – Ловеч) в общ размер на 125,00лв.
Мотивиран от горните съображения, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, по
отношение на А. Ф. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи на „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Триадица, бул.“България“№81 В, представлявано от Борис Димчев Тихолов следните суми -
предмет на Заповед № 30 от *** год, издадена по ч.гр.д.№ *** г. по описа на Ловешки РС, а
именно: сума в общ размер от *** лв., формирана както следва: главница в размер на *** лв.,договорна
възнаградителна лихва върху главницата в размер на *** лв. за период от *** г. до *** г, законна лихва за забава
върху главницата в размер на *** лв. за период от *** г. до *** г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението/*** г./ до окончателно изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А. Ф. Д., ЕГН: **********, с адрес:
*** ДА ЗАПЛАТИ на АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул.“България“№81 В, представлявано от
Борис Димчев Тихолов разноски по настоящото производство в общ размер на 125.00 лв.
/сто двадесет и пет лева/, както и разноски в заповедното производство в общ размер на
125,00 лв /сто двадесет и пет лева/.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.239, ал.4 от ГПК.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч. гр. дело
№*** г. на Ловешки РС, за съобразяване.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
4