Решение по КНАХД №1177/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр.чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Д., като управител и едноличен собственик на капитала на „Фин Виндекс“ ЕООД – гр. София и от „Фин Виндекс“ ЕООД – гр. София, чрез пълномощника – адв. Л., срещу Решение № 311/04.08.2025г., постановено по АНД № 514/2025г., по описа на Районен съд – гр. Пазарджик, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба сер. К № 9653961, издаден от ОДМВР Пазарджик /ЕФ/, с който на касатора Д.Д., като законен представител на „Фин Виндекс“ ЕООД е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400лв., на основание чл. 189, ал.4, вр.чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП, за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

В касационната жалба, и в съдебно заседание адв. Л. релевира съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение, вследствие на което същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и несъответствие с материалния закон. Сочи, че при издаване на ЕФ не са спазени изискванията за неговото съставяне и съдържание. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и издадения ЕФ, както и за присъждането на разноски, съгласно представен списък.

Ответникът по касационната жалба - ОДМВР-Пазарджик редовно призовани, не изпращат процесуален представител. В представено писмено становище, молят съда да отхвърли касационната жалба, като необоснована и недоказана. Прави се искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, алтернативно възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик редовно уведомени, не изпращат представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства.

Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, в съответствие с приложимите материално-правни норми. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила.

Установена е следната фактическа обстановка:

С Електронен фиш серия К №9653961 на ОД на МВР- Пазарджик, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя Д. Д., в качеството му на законен представител на търговско дружество „Фин Виндекс“ ЕООД- гр.София, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Нарушението е извършено на 28.08.2024г., в 09:59 часа, в обл.Пазарджик, АМ Тракия км 105+800, в посока на движение към гр.Пловдив, и се изразява в движение със скорост от 188 км/ч, при ограничение от 140 км/ч за автомагистрала. За извършеното нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в качеството му на законен представител на търговско „Фин Виндекс“ ЕООД- гр.София, чиято собственост е заснетият да се движи с превишена скорост л. а. Мерцедес ГЛЕ 350 Д 4Матик с ДК № [рег. номер], съгласно приложената по делото справка за МПС.

При вярно установена фактическа обстановка, контролирания съд е направил верни правни изводи. Касационната инстанция споделя правните съображения, изложени в обжалваното решение, което намира за правилно и законосъобразно.

Административен съд – гр. Пазарджик не установи при постановяване на решението, районният съд да е допуснал съществени процесуални нарушения. Обжалваното решение е постановено след извършване на цялостна проверка за законосъобразност на издадения електронен фиш. Фактическата обстановка по делото е правилно установена при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Събрани са писмени доказателства и веществени доказателствени средства, относими към всички факти, включени в предмета на доказване. Изводите за осъществяването на правно релевантните факти са направени след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. В решението е обективирана извършената от съда дейност по оценка на доказателствата, като са посочени фактите, които са приети за установени и доказателствата за това.

Превишението на скоростта на процесния автомобил е установено с АТСС ARH CAM S1 № 120cс9Е, записано в протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата / Наредбата /. АТСС, видно от приложените удостоверение и протокол е одобрен тип средство за измерване и е налице съответствие с одобрения тип. Следователно контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата - контролът да се осъществява с АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминало първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

Видно от посоченото в протокол за проверка №088-СГ-ИСИС/20.06.2024г. на БИМ относно преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 №120cс9Е, е налице съответствие с одобрения тип. Съгласно удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, процесното АТСС е одобрен тип средство за измерване. Видно от протокол №1006р-15711/29.08.2024г. за използване на автоматизирано техническо средство или система - протокол по образец по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/2015 г., приложима съобразно чл.165, ал.3 от ЗДвП, за дата на използване – 28.08.2024г. от 08.00ч. до 15.00ч., е посочено мястото на контрол – АМ Тракия, км 205+800, с посока на движение от гр. София към гр.Пловдив, при общо ограничение на скоростта от 140 км/ч, дигитална снимка за временно монтирано АТСС, режим на измерване – стационарен, регистрационния номер на служебния патрулен автомобил, имената и подпис на съответното длъжностно лице при ОДМВР – гр. Пазарджик, приело протокола, имена и подпис на длъжностното лице, извършило проверка, както и останалите реквизити по образец. Същият представлява официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК - съставен по предвидения ред от длъжностно лице в кръга на службата му и има доказателствена сила за описаните в него обстоятелства.

В процесния ЕФ по категоричен и ясен начин е посочено мястото на извършеното административно нарушение и посоката на движение на процесното МПС. Снимковият материал, приложен към последния / с посочване ДК № на автомобила, дата, час и място на нарушението/ еднозначно дава възможност за определяне на рег. номер и посоката на движение на МПС, както и на установеното превишение на скоростта. Липсват нарушения при съставяне на протокола за използване на АТСС по чл.10 от Наредбата. В разглеждания случай скоростта на автомобила е установена в пътен участък, където максимално разрешената скорост е 140 км/ч., като приложения снимков материал, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.15 от ЗДвП е годно веществено доказателство.

Стационарно преносимият уред за контрол на скоростта /СПУКС/ на моторни превозни средства ARH CAM S1 е предназначен за автоматично фиксиране и на допуснатите нарушения за скорост, като уредът измерва скоростта и разстоянието на преминаващите МПС само в автоматичен режим от статив/тринога/ или от конзола в патрулен автомобил в станционарно положение. Принципът на работа на системата е основан на лазерен модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващите превозни средства, като измерванията се документират от две конструктивно идентични камери, оборудвани с обективи, с различни фокусни разстояния и след всички измервания и направените изчисления, устройството предоставя една валидно измерена текуща скорост на всяко от наблюдаваните МПС. Всички заснети МПС, индексирани с превишена скорост, се съхраняват в устройството, с възможност за автоматично предаване в цифров вид на разпознатите регистрационни табели, придружени със снимков материал и данни. Системата включва стационарно преносими уреди за контрол на скоростта, специализиран софтуер, интегриран със софтуера за проверка и автоматизираната система "Административнонаказателна дейност" за обработка на нарушенията за скорост и генериране на електронен фиш.

В приложението към въпросното удостоверение за одобрен тип средство за измерване / служебно известно на съда /, е указан начина по който се извършва измерването и се разчитат снимките направени с устройството, визуализиран и в ръководството за използването му.

На фигура 3 от приложението озаглавена „Преглед на събитието“ е посочено, как се определя зоната на измерването. Посочено е, че пресичането на линиите на маркерите в средата на страните на изображението показват, скоростта на кой автомобил от снимката е засечена. Същевременно са обособени три зони на измерване: - лазерна измервателна зона /площ покрита от лазерния лъч/; - ръб на измервателна площ /определя се от пресичането на линиите ограничени с черта с тъмен цвят, разположена над маркерите в средата на страните на изображението/ и зона за безопасност /определя се от пресичането на линиите ограничени с черта с бял цвят, разположена над маркерите в средата на страните на изображението/.

Като уточнение на „зоната за безопасност“ е посочено, че „в този кръг е позволено само едно превозно средство, за да се запази абсолютната сигурност.“

От приложената по делото снимка, въз основа на която е издаден процесния фиш е видно, че в зоната за безопасност попада само автомобила на касационния жалбоподател. Тоест, изискването в зоната за сигурност на измерване да попада само един автомобил не е нарушено, което обуславя и абсолютната сигурност на измерването. Системата от процесния вид измерва скоростта на движещи се МПС в автоматичен режим и принципът на работа е основан на лазерния модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен лъч, отразен от преминаващи превозни средства. Лазерният импулс се отразява от МПС и се връща към системата, като за всички заснети МПС, които са индексирани с превишена скорост има съхранени данни в локална база, които могат да се възпроизвеждат с възможност за предаване на разпознатите регистрационни табели, придружени със снимков материал. Тоест, от установеният принцип на работа на АТСС става ясно, че тя не допуска съмнение относно това за кой автомобил е регистрираната отчетената скорост.

Гореизложеното отговаря и на изискванията, залегнали в чл. 746, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Изискванията от Наредбата се включват в метрологичните характеристики, които пък са част от метрологичния контрол, който се извършва за гарантиране на точност и достоверност на измерванията по аргумент от чл. 5 от Закона за измерванията. Удостоверението за одобрен тип средство за измерване удостоверява по безспорен начин одобряване на типа на средството за измерване, което по правилото на чл. 32, ал. 1 от Закона за измерванията означава, че средството е изпитано и е установено съответствие с типа на средствата за измерване и изискванията към тях, част от които изисквания са посочените такива в чл. 746, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, което от своя страна обуславя, че използваното АТСС отговаря на изискванията на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с „електронен фиш“, като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на наказанията. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Посоченото отсъствие на контролен орган касае издаването на електронния фиш, а не както понякога се тълкуваше
преди изменението на закона, че контролният орган трябвало да отсъства от мястото, на което е било монтирано автоматизираното техническо средство при заснемане на нарушението.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на ЕФ не участват двете страни, характерни за първата фаза на административнонаказателното производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано“ техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП -„Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с което реализирането на административнонаказателната отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролния орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така
и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от
сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система. Ето защо, съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество и не може да се счете, че ЕФ представлява документ с характеристиките на тези, уредени чрез ЗЕДЕУУ и ЗАНН. Видно от приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., издадена от министъра на вътрешните работи, в частност т.1.3 ОД на МВР и СДВР в рамките на обслужваната територия са определени като служби, осъществяващи контрол по ЗДвП, поради което е спазено изискването на чл. 39, ал.4 от ЗАНН. След като сред реквизитите на ЕФ, изброени в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП законодателят не е предвидил посочването на конкретен негов издател, то и възраженията в тази насока са неоснователни, освен всичко посочено по-горе.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Самият електронен фиш е приравнен от законодателя на наказателно постановление, тъй като с него, освен че се установява нарушението, се налага и конкретно наказание за това нарушение. Тоест тук процедурата е различна от тази по ЗАНН, като няма отделен АУАН и НП, а двата акта са инкорпорирани в електронния фиш.

Нормите на чл.189 ал.4 и ал.5 от ЗДвП уреждат процесния случай и са граматично ясни. Съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП при нарушение установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Цитираните разпоредби не се нуждаят от друго тълкуване, освен за да се даде отговор на наведените в касационната жалба доводи относно задължението да се разследва и установи кое е лицето управлявало МПС преди да се издаде електронния фиш. Видно е от чл.189 ал.5 от ЗДвП, че контролните органи нямат това задължение, а то е изключено по нормативен път от чл.189 ал.4 от същия закон вр. чл.188 ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Без да се дерогира личния характер на административнонаказателната отговорност, но за да се осигури приложение на особения ред за установяване и санкциониране на нарушенията, определени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, законодателя е предоставил на субектите по чл. 188, ал.1 и ал.2 от същия закон, процесуалната възможност да декларират в 7-дневен срок от връчването на кое лице са предоставили управлението на собствения си автомобил. Логично декларирането на това обстоятелство, когато собствеността принадлежи на юридическо лице, е предоставено на неговия представител по закон, а именно управителя. Декларирането се извършва след връчване на електронния фиш тоест първо се издава електронен фиш на лицето, посочено в чл.188 от ЗДвП и това лице, което винаги за юридическите лица – собственици е управителя, има възможността да възрази, чрез декларация, която задължава ответната ОД на МВР да анулира фиша и да издаде друг срещу посоченото в декларацията лице. Собственика на моторното превозно средство, също така и неговия законен представители имат възможността в 14-дневен срок, считано от връчването да обжалват пред съда наложеното им административно наказание. На юридически лица не се налагат имуществени санкции за нарушенията, очертани в чл.189, ал.4 от ЗДвП, отново по аргумент за личната административно наказателна отговорност на водачите на МПС, извършили нарушение на правилата за скорост – те я избират и контролират. След като касатора не се е възползвал от предоставената му възможност да бъде анулиран ЕФ по почин на негова декларация, придружена с копие от СУМПС на лицето, управлявало процесния автомобил, то всички негови възражения, че не е извършено разследване на лицето, управлявало автомобила са правно несъстоятелни по аргумент от цитираните разпоредби. Собственика на МПС се установява от съответните регистри и без спор в случая това е «Фин Виндекс» ЕООД. Не се спори, че касатора е законен представител на собственика, тъй като има качеството на негов управител. Съгласно чл.188 ал.2 от ЗДвП, когато

нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Втората алтернатива е налице, когато и ако управителя декларира на кого е предоставил управлението, с декларация подадена в 7-дневен срок от връчване на издадения срещу него ЕФ. Налага се извода, че за да възникне правната възможност за подаване на декларация, трябва да е издаден електронен фиш срещу управителя, какъвто е настоящия случай. Хипотезата на чл.186, ал.4 от ЗДвП, на която очевидно се позовава касатора е дерогирана за нарушенията, очертани от чл.189, ал.4 от същия закон, на принципа, че специалния закон изключва общия.

В продължение, и въз основа на гореизложеното, видно от разпореждането за насрочване на делото пред въззивния съд, в протокола от проведеното съдебно заседание, както и в обжалваното в настоящото производство решение, недвусмислено е посочено, че страна в съдебното проиизводство като адресат на издадения ЕФ е конституиран Д. Д., в качеството му на управител на търговското дружество, поради което не са допуснати твръдяните в касационната жалба процесуални нарушения. На следващо място административнонаказателната отговорност е ангажирана за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, където са изрично установени скоростните режими, които не следва да се надвишават от съответната кетогрия ППС, а не по чл. 21, ал.2 от ЗДвП, когато ограничението на скоростта се обозначава с пътен знак, доколкото двата вида нарушения са различни от обективна страна, следователно правилно е приложен материалния закон от страна на административнонаказващия орган. Правилно, в съответствие с разпоредбата на чл. 21, т.3 от ППЗДвП процесното МПС е определено като категория «В», с оглед посочената в СРМПС и данните за първоначална регистрация максимално допустима маса и брой места за сядане. В чл. 149 от ЗДвП са определени критериите, по които се категоризират съответните ППС, като вписаното в първоначалната регистрация кат. М1 напълно изпълва критериите на посочената в чл. 21, ал.1 от ЗДвП кат.»В».

Принципът на пропорционалност е част от общите принципи на общностното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. Принципът на пропорционалност задължава държавите-членки да приемат мерки, които са подходящи за постигането на преследваните цели и не надхвърлят необходимото за постигането им. Този принцип, който е гарантиран и в член 49, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз предвижда, че тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението, и е задължителен за държавите членки, когато прилагат правото на Съюза в съответствие с член 51, § 1 от Хартата, съответно, тежестта на санкцията трябва да съответства на тежестта на съответното престъпление, като това изискване произтича не само от член 52, § 1 от Хартата, но и от принципа на пропорционалност на наказанията, установен в член 49, § 3 от Хартата. Възприето като краен извод от първоинстанционния съд е заключението по цитираното решение на СЕС, съобразно което, от една страна, че не може да се приеме, че изискването за съразмерност, предвидено в член 9а от Директива 1999/62 има директен ефект, и от друга страна, че с оглед на задължението си да предприеме всички необходими общи или специални мерки, за да гарантира изпълнението на тази разпоредба, националният съд трябва да тълкува националното право в съответствие с посочената разпоредба или, ако такова съответстващо тълкуване е невъзможно, да остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат. В съответствие с последното от районния съд е прието, че наложената санкция е категорично съответна на тежестта на нарушението, което се изразява в движение с над допустимата скорост на АМ, което е предпоставка за настъпване на ПТП, и чрез което останалите участници в движението са подложени на риск, и доколкото предвиденото административно наказание е в абсолютно определен от закона размер, същото не подлежи на ревизиране.

Обжалваното решение е постановено въз основа на събраните доказателства, като първонстанционния съд е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи с допустимите от закона доказателства, дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, както и законосъобразността на наложеното административно наказание. При субсидиарното прилагане на НПК, контролирания съд, е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, по който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, при съблюдаване на процесуалните правила относно събирането, проверката и анализа на доказателствената съвкупност и не е допуснал процесуални нарушения.

Първоинстанционния съд не е допуснал твърдяните от касатора процесуални нарушения, тъй като е обсъдил в цялост доказателствата по делото и правилно е приложил материалния закон.

Касационната инстанция се солидаризира изцяло с мотивите на районния съд, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК не намира за нужно да ги повтаря. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, Административен съд – гр. Пазарджик приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните в жалбата отменителни основания не са налице.

С оглед изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер от 130 лева, доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

С тези аргументи, касационната инстанция намира, че обжалваното решение не подлежи на отмяна по чл.348, ал.1 от НПК, вр.чл.63в от ЗАНН и като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр. ПАЗАРДЖИК, ХII-ти касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 311/04.08.2025г., постановено по АНД № 514/2025г., по описа на Районен съд – гр. Пазарджик.

ОСЪЖДА Д. Д. Д., като управител и едноличен собственик на капитала на „Фин Виндекс“ ЕООД – гр. София да заплати на ОДМВР – гр. Пазарджик сумата от 130 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.