№ 265
гр. Монтана, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и В. година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20221630201184 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 26-0000194/13.05.2022г. на Директор
РД „АА” гр.Враца, ул.В. Кънчов № 78, е наложено на В. Т. Б. с посочен адрес
в с.ЗЛ., ул.В. № 23, област П., административно наказание – глоба в размер на
500 (петстотин) лева на основание чл.93в, ал.15, т.3, пр.2 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвПр), за административно нарушение по чл.34,
§6, б.”б” от Регламент (ЕС) № 165/2014г.
Недоволен от наказателното постановление Б. моли да бъде отменено,
посочвайки, че са нарушени чл.57, ал.1, т.5 и т.13 от ЗАНН.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима и
основателна.
Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
1
съображения:
На 05.05.2022г. около 13:25 часа на главен път Е – 79, при разклона за
с.Трифоново, област Монтана при извършена проверка на водача В. Т. Б.,
който управлявал т.а. Р.М. с рег. № ХХХХ ХТ, оборудван с аналогов
тахограф SIEMENS VDO 13.24, извършващ обществен превоз на товари на
територията на РБ със заверено копие № ********** към лиценз на ЕО от
23.08.2018г., пътен лист № 548748/05.05.2022г. и товарителница №
590440/04.05.2022г. (палета със смески) по маршрут Ловнидол - Студено
буче, било установено, че Б. като водач не бил попълнил мястото на
приключване на тахографския лист от 04.05.2022г. Въз основа на
установеното св.Л. С. К. – инспектор при РД „АА” гр.Враца в присъствието
на св.С. В. Г. и А. Г. А. – също инспектори при РД „АА” гр.Враца, съставил
спрямо Б. АУАН № 315379/05.05.2022г. посочвайки, че е нарушена
разпоредбата на чл.34, §6, б.”б” от Регламент № 165/2014г. При подписване и
връчване на препис от АУАН, водача – жалбоподателя Б., отразил писмено в
графа – обяснения и/или възражения на нарушителя – „забравих да
приключа”. На базата на изготвения АУАН, административнонаказващия
орган (АНО) – Директор РД „АА” гр.Враца издал процесното НП
санкционирайки водача Б. на основание чл.93в, ал.15, т.3, пр.2-ро от ЗАвПр.
В рамките на съдебното следствие св.К. и св.Г. поддържат отразените
обстоятелства в АУАН. По фактическата обстановка не се спори от страните,
поради и което съдът не излага доводи в детайли. По същата причина съдът
прие делото за решаване, без да изслушва редовно призования и не явил се
свидетел А. Г. А. (служебно ангажиран). На практика нарушението не се
оспорва и затова съдът не събра и гласните доказателства на А., приемайки,
че показанията на св.К. и св.Г. са попълнили делото с гласни доказателства,
достатъчни за изясняването му от към фактическа страна.
Според настоящият съд не са допуснати съществени процесуални
нарушения, в т.ч. и по чл.57, ал.1, т.5 и т.13 от ЗАНН. По разбиране на
настоящия съд не е ограничено правото на защита на жалбоподателя, поради
и което не е налице съществено процесуално нарушение, защото е наложено
съответното по вид и размер административно наказание спрямо Б., като се
има предвид установеното административно нарушение, чието място на
извършване, според този съд, е достатъчно ясно и точно посочено в АУАН и
2
НП. Това, че не е посочена посоката на движение и колко разклона има за
с.Трифоново, според настоящия съд не е ограничило правото на защитата на
жалбоподателя, който в пълнота е реализирал правото на защита, като е
написал писмени възражения в АУАН, които не съвпадат с изложените в
жалбата, и като е оспорвал процесното НП. В обжалваното НП са посочени
срока за обжалване и съдът, пред който може да се обжалва, а това, че
изрично не е посочен РС – Монтана, очевидно не е ограничило правото на
защита на Б. и съответно не е довело до допускане на съществено
процесуално нарушение.
Имайки предвид доказателствата по делото, които не се оспорват от
страните, съдът намира, че нарушението по чл.34, §6, б.”б” от Регламент (ЕС)
№ 165/2014г. е извършено и доказано, а в хода на установяването му
настоящия съд не сезира допуснати съществени процесуални нарушения. По
делото обаче са налице данни за неправилно не приложение на чл.28 от
ЗАНН, като настоящия съд намира, че процесното нарушение може да се
определи като маловажно. Видно от писмо изх. № 52 – 00 – 52 –
3232/5/14.10.2022г. на РД „АА” гр.Враца, към момента на издаване на
процесното НП, Б. не е бил санкциониран за други административни
нарушения по ЗАвПр и нормативните актове по приложението му, в т.ч.
Регламент (ЕС), съставен е друг АУАН № 315333 на същата дата 05.05.2022г.
и е издадено НП № 26 – 0000194/13.05.2022г. (отменено с влязло в сила
решение по АНД № 714/22г. по описа на МРС). Процесното нарушение е
формално, не свързано с вредни последици и сериозен обществен интерес,
респ. може да се определи като маловажно. Според настоящия съд
процесното нарушение е с по–малка обществена опасност в сравнение с
другите административни нарушения, санкционирани по ЗАвПр и липсват
настъпили усложнения във връзка с допуснатото от Б. формално нарушение.
След анализ на събраните по делото доказателства, настоящия съд
намира, че формално жалбоподателя Б. е извършил нарушението по чл.34, §6,
б.”б” от Регламент (ЕС) № 165/2014г., но обстоятелствата на нарушението са
давали основание на административнонаказващия орган да обсъди дали не
следва да бъде приложен чл.28 от ЗАНН.
Фактът на нарушението е безспорно установен, но като коректив е
предвидената в процесуалния закон норма на чл.28 от ЗАНН, даваща
3
възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не наказание,
след като прецени конкретната фактическа обстановка. Това е така, защото
административните наказания не са самоцел, те се налагат, за да се
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов
ред, съответно да се въздейства предупредително върху останалите граждани.
Преценката относно наличие на основанията на чл.28 от ЗАНН следва да се
извърши от административнонаказващия орган, като се вземе предвид
тежестта на нарушението, настъпилите вредни последици от нарушението и
другите смекчаващи вината обстоятелства. Макар и да е извършено
нарушението, същото от съответния вид е извършено инцидентно, което дава
основание да се третира като такова с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения по Регламент (ЕС)
№ 165/2014г. По делото е изискана и приложена справка съдържаща се в
писмо изх. № 52 – 00 – 52 – 3232/5/14.10.2022г. на РД „АА” гр.Враца, от
която е видно, че до 05.05.2022г. Б. не е допускал нарушения по ЗАвПр, и
подзаконовите нормативни актове по приложението му, също и нарушения по
РЕГЛАМЕНТИ (ЕО), право прилагани в РБ, като част от действащото
българско законодателство. Поради изложеното, настоящия съд намира, че
следва да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Предвид
установените факти, се извежда извода, че наложеното административно
наказание очевидно е силно завишено, както и че не съответства на тежестта
на нарушението. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по тълк. н. д. №
1/2007г., ОСНК на ВКС преценката на административнонаказващия орган за
„маловажност“ на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на
чл.28 от ЗАНН са осъществени, но наказващият орган не го е приложил, той
следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в
противоречие със закона. В подобен смисъл е трайно установената съдебна
практика на АС – Монтана относно подобен тип нарушения, като касационна
инстанция, която настоящия съд съобразява.
На основание чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН (изм., бр. 109 от 2020г., в сила от
23.12.2021г.) следва да се предупреди нарушителя Б., че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящия съдебен акт, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
4
На основание горното и чл.63, ал.2, т.2 вр. с ал.3, т.4 от ЗАНН (изм.,
бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0000194/13.05.2022г. на
Директор РД „АА” гр.Враца, ул.В. Кънчов № 78, с което на В. Т. Б. с посочен
адрес в с.ЗЛ., ул.В. № 23, област П., е наложено административно наказание –
ГЛОБА в размер на 500 (петстотин) лева на основание чл.93в, ал.15, т.3, пр.2-
ро от ЗАвПр.
Предупреждава нарушителя В. Т. Б., че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящия съдебен акт, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5