№ 17807
гр. София, 14.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110118859 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, с правно основание чл. 9 от
ЗПК, във вр. чл. 240, вр. чл. 79 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, от „Еос Матрикс“ ЕООД срещу ЯВ. Д.
Н. и Н. Н. Н. за признаване за установено , че ответниците дължат солидарно сумата
4049,37 лева за главница по Договор за банков кредит №000LD-R-007053/29.06.2011г. за
периода 01.01.2017-01.07.2021г., ведно със законна лихва от 17.12.2021 г. до изплащане на
вземането, 609,45 лева за договорна лихва за периода от 01.01.2019 г. до 01.07.2021 г., и
223,84 лева за мораторна лихва за периода от 01.07.2021 г. до 16.12.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело
№72286/2021 г. по описа на СРС.
В искова молба са изложени фактически твърдения, че правото на парично вземане
произтича от неизпълнение на задължение за връщане на парична сума по горепосочения
договор, сключен между длъжника, всеки един като кредитополучател, и „Първа
инвестиционна банка“ АД. Поради неплащане в срок е начислена лихва за забава. С договор
за цесия от 19.12.2019г. банката прехвърля вземанията по договора на „С.С. Груп“ ЕАД, а
последното с договор за цесия от 11.12.2020 г. на новия кредитор „Еос Матрикс“ ЕООД, за
което длъжникът е уведомен.
В срока по чл. 131 и чл. 414 от ГПК ответната страна оспорва исковете по
допустимост, основание и размер. Оспорва активната материална легитимация на ищеца
поради липса на надлежно съобщени уведомления за извършени цесии. Оспорва заемните
средства да са предадени на длъжника. Оспорва размера на исковете, като навежда
възражение за изтекла давност по чл. 111, б. „ в“ от ЗЗД и с твърдение, че поръчителят по
договора е сторил плащания. Ответниците оспорват представените от ищеца документи
частта за положени подписи за тях. Твърди се, че договорът за кредит е нищожен поради
нарушаване на чл.11, ал.1, т.7-т.12 от ЗПК. Не са приложени общи условия, подписани от
страните, съгласно чл.11,ал.2 от ЗПК; не е спазен чл.10, ал.1 от ЗПК за изписване на текста
на договора с шрифт 12; както и чл. 11, ал.1, т.20 от ЗПК.
Съдът счита за неоснователни съображенията на ответника за недопустимост на
производството. Безспорно трябва да съществува идендитет между удостоверените в
заповедта парични вземания и заявените по реда на чл.422, ал.1 от ГПК. В случая е налице
съответствие, тъй като исковете предявени, макар и за по-малки суми и/или периоди, са в
1
рамките на вече заявените, като за непредявените заповедния съд ще се произнесе по реда
на чл.415, ал.5 от ГПК.
На основание чл. 146, ал.1, т. 5 от ГПК, съдът указва, че ищецът трябва да докаже
наличието на валидно основание за възникване на задълженията на ответника и техния
размер, с посоченото в исковата молба съдържание; вкл. настъпила изискуемост на
задълженията по договора, наличие на валиден договор за цесия между ищеца и
заемодателят, който е породил правни последици спрямо длъжника, вкл. последният е
уведомен за сключването му. Ищецът доказва, че са спазени изисквания на Закон за
потребителския кредит за релевантните за спора факти, правопораждащи спорното
материално право и материалната му легитимация, и евентуално противоречие на клаузите,
от които произтичат заявените парични вземания и наведените от ответника възражения с
разпоредбите на ЗПК. Указва на ищеца, че не сочи доказателства, че е спазен чл.11,ал.2 от
ЗПК и чл.10, ал.1 от ЗПК за изписване на текста на договора с шрифт 12. При
установяването на тези обстоятелства ответникът следва да докаже, че е погасил паричните
вземания, за което се указва, че не сочи доказателства.
Представените от страните документи са допустими и относими и необходими.
Искането по чл. 183 от ГПК на ответника представяне в оригинал на документи за връчване
на уведомления за цесия е неоснователно, тъй като противоречи на чл.154 от ГПК, а в
останалата част процесуалното искане следва да бъде разгледано в контекста на оспорване
авторството на представените от ищеца документи, които от формална страна носят подпис
на ответника – договор за кредит,погасителен план и искане за отпускане на кредит. По арг.
чл. 7, ал.3 и чл. 162 от ГПК следва да се допусне ССчЕ на разноски на ищеца, доколкото
негова е тежестта на доказване за размера на исковете.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на
определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проект за
доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-
късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им
възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените страните документи като писмени
доказателства и ПРИЛАГА ч. гр. дело № 72268/2021 г. по описа на СРС.
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 183 от ГПК на ответника в частта за
представяне в оригинал на документи за връчване на уведомления за цесия.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да заяви, на
основание чл. 193, ал. 2 от ГПК, дали ще се ползва от представения договор за
кредит,погасителен план и искане за отпускане на кредит, с оглед откриване производство
за проверка истинност в частта подпис на ЯВ. Д. Н. и Н. Н. Н., като при неизпълнение
съдът ще ги изключи от доказателствата по делото; в случай, че ще се ползва- в този срок да
представи в оригинал съответния документ.
УКАЗВА на страните, че при откриване на производство по реда на чл. 193 от ГПК за
ответниците е доказателствената тежест да установят автентичност на документа- договор за
кредит,погасителен план и искане за отпускане на кредит, в частта подпис за ЯВ. Д. Н. и Н.
Н. Н., на осн. чл. 193, ал.3, изр.I от ГПК.
2
ДОПУСКА на основание чл. 195 от ГПК съдебно-счетоводна експертиза, по която
вещото лице след запознаване с материалите по делото и извършване на необходимите
справки /в счетоводството на ищеца и посочения цедент/, да отговори на следните задачи: 1/
усвоена ли е заемната сума и по какъв начин; 2/постъпили ли са плащания по кредита, ако
да - как са отразявани и всяко плащане за погасяване на какво вземане по договора е
отнесено; 2/в какъв размер възлизат непогасените и заявени в искова молба парични
вземания; 3/в какъв размер възлиза мораторна лихва, договорна лихва и главница, съобразно
установените първи и последващи просрочия и плащания, и предвидения в договора ред за
погасяване или в ред – съразмерно лихви, и главница, ако се изключат от дълга такси и
неустойки, респ. се формира само от главница и договорна лихва, евент. мораторна лихва.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещо лице по ССчЕ от 360 лв., което ДА се внесе от
ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението по сметка на Софийски районен
съд, като представи доказателство за това в този срок. При неизпълнение доказателството не
се събира и съдът приема за недоказани твърденията за усвояване/предаване на заемна сума
и размер на исковете, на осн. чл.161 ГПК.
ВЪЗЛАГА на ВЕЩО ЛИЦЕ М М за изготвяне на ССчЕ.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238
ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на
спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл.
78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл.
234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи
на обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните
сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията
споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните
съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на
интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски районен съд действа
Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за
всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби”
можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” №
54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.09.2022г. от
10,10 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, а на ищеца и препис на
отговор на искова молба, с приложения.
ДА се уведоми вещото лице за възложените задачи и призовано за датата на
съдебно заседание, СЛЕД представяне на документ за внесения депозит.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4