Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 26.02.2018г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на двадесет
и шести януари две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Иванка
Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №3189/2017г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на Н.К.М.. В същата се излагат твърдения, че на
16.12.2016г. **, при управление на лек автомобил *водачът С.Д.Н. предизвикал
пътнотранспортно произшествие като нарушил правилата за движение по ЗДвП,
отнемайки предимството на ищеца докато преминава по пешеходна пътека, при което
му е причинил охлузна рана на челото, кръвонасядане по челото и лицето,
кръвонасядане по лявата мишница и ляво бедро, и мозъчно сътресение. Твърди се,
че от инцидента ищецът е преживял силен стрес като в резултат от причиненото
увреждане е претърпял болки и страдания. Изтъква се, че виновният за
произшествието водач на автомобила за периода от 22.11.2016г. до 21.11.2017г. е
имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с
ответника, която следва да покрие причинените вреди. Ищецът твърди, че на 19.04.2017г. е предявил претенция
пред застрахователя по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ, като с писмо от
29.07.2017г. последният е предложил да му заплати обезщетение, с което той не
се е съгласил. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда да постанови
решение, с което да осъди ответника, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 5000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото
разноски.
Ответникът, в срока по чл.
131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността на предявения
иск по основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на пътнотранспортното
произшествие и че вина за настъпването му има водачът на лекия автомобил. Навежда доводи, че отговорност за настъпване
на пътнотранспортното произшествие има ищецът, който в качеството на
велосипедист не е спазила правилата за предимство в зоната на пешеходната
пътека. Оспорва претендираните от ищеца неимуществени вреди и връзката им с
произшествието като алтернативно излага становище, че исканото за тях
обезщетение е прекомерно. С оглед гореизложеното се отправя искане за
отхвърляне на предявения иск и за присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото е иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 16.12.2016г. около 09:45 часа ищецът управлявал велосипеда си
по *, в посока към центъра на града. При навлизане в района на кръстовището между
*траекторията на велосипеда била пресечена от тази на лек автомобил * с *,
управляван от С.Д.Н., който завивал в обратна посока от съседната пътна лента.
В резултат на това автомобилът ударил велосипеда в задната част като ищецът
загубил устойчивост и паднал на платното за движение. Първоначално ищецът бил
неадекватен, но постепенно се свестил и установил, че е ударил главата си.
Последвало транспортирането на пострадалия до болнично заведение, където след
извършване на необходимите изследвания и констатиране само повърхностни травми
на главата, същият е освободен за домашно лечение. Ищецът продължил да изпитва
главоболие и световъртеж като на 20.12.2016г. е прегледан от съдебен лекар като
са установени охлузна рана на челото, кръвонасядания по челото и лицето,
кръвонасядане по лявата мишница и ляво бедро, и мозъчно сътресение. От
събраните по делото гласни доказателства се установява, че повече от месец след
инцидента ищецът продължил да има горепосочените оплаквания, което възпрепятствало
възможността да ходи на работа. По делото няма спор, че по отношение на
участвалия в произшествието автомобил е сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответника, която е валидна към 16.12.2016г.
На 19.04.2017г. ищецът предявил писмена претенция до застрахователя за
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от произшествието
имуществени и неимуществени вреди с посочване на банкова сметка ***, към която
приложил констативен протокол за ПТП, медицински документи и такива за извършени
разходи. С писмо от 29.07.2017г. ответникът отправил предложение за сключване
на споразумение с ищеца относно изплащане на обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 700 лв., което не е прието. Във връзка с произшествието е
образувана административнонаказателна преписка в *********, с което му е наложена
глоба за нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. От заключението на съдебно-техническата експертиза се
установява, че причина за произшествието е както неправилната преценка на
пътната обстановка от водача на лекия автомобил,
който при завиване в обратна посока и преминаване в съседна пътна лента, не е
пропуснал движещият се по нея велосипедист, така и движението на последния без
светлоотразителна жилетка, която да провокира вниманието и съответните реакции
от останалите участници в движението. По делото е допусната съдебно-медицинска
експертиза, от заключението на която се установява, че констатираните
увреждания на ищеца са в резултат от тъпи травми, които могат да бъде получена
при обстановката, при която е настъпило процесното пътнотранспортното
произшествие. Вещото лице е изяснило, че травматичните увреждания са
съпроводени със значителни болки през първите 20 дни от възстановителния
процес, които постепенно са намалели и изчезнали. По отношение на мозъчното
сътресение е посочено, че срокът за възстановяване е от един до три месеца. Същото
заедно с охлузната рана по главата са причинили на ищеца временно разстройство
за здравето, неопасно за живота, а кръвонасяданията - болки и страдания. Вещото
лице е достигнало до извода, че след проведеното лечение е настъпило пълно
възстановяване на ищеца като е възможно от полученото мозъчно сътресения за в
бъдеще да са налице преходни главоболия с променлив интензитет.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ тъй като ищецът
не се е съгласил с определеното от ответника обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”.
Налице е противоправно поведение на водача на лекия автомобил, който на 16.12.2016г.
*, при завиване в обратна посока в района на *не е изпълнил задълженията си по чл.
25 и чл. 38, ал. 2 от ЗДвП да се убеди, че няма да създаде опасност за
останалите участници в движението като се съобрази с тяхното положение, посока
и скорост на движение, и да пропусне насрещно движещият се и управляван от
ищеца велосипед, в резултат на което е пресякъл траекторията му като се е
реализиран удар между двете превозни средства. Поведението на водача е
извършено виновно, защото е могъл да предвиди, че при извършване на
горепосочената маневра без да пропусне насрещно движещото се превозно средство,
ще навлезе в полагащата му се пътна лента и може да пресече неговата траектория
на движение. От горепосочените разпоредби се установява, че при конкретната
пътна обстановка водачът на автомобила е бил длъжен да пропусне велосипедиста, за
да не допусне настъпване на пътнотранспортното произшествие. Водачът не е
предприел предвиденото в закона поведение за избягване на опасността като е
действал небрежно и с поведението си е станал причина за увреждане на ищеца. Нарушението
е в пряка причинна връзка с реализираното
произшествие, при което е последвал удар между процесните превозни средства, вследствие
на който ищецът е получил множество леки телесни повреди. Последният няма вина
за настъпване на вредите тъй като с поведението си нито е поставил началото на
причинно-следствения процес, нито е способствал за неговото развитие. Към
момента на произшествието ищецът се е движил с велосипеда си в дясната част на
полагащата му се пътна лента като по аргумент от чл. 80, т. 1 от ЗДвП не е имал
задължение да носи светлоотразителна жилетка. Произшествието е настъпило в
населено място, в светлата част на денонощието и при липса фактори, които да
водят до намаляване на видимостта. Водачът на лекия автомобил към момента на
произшествието е имал качеството на застрахован по смисъла на чл. 477, ал. 2 от КЗ по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с
ответното дружество, поради което съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ последното
се явява задължено да покрие причинените от неправомерното му поведение имуществени
и неимуществени вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. От гореизложеното се достига до извода, че са налице
елементите от фактическия състав обосноваващи отговорността на С.Д.Н. по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, а оттам и правото на
ищеца да претендира обезщетение за вреди от неговия застраховател, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, поради което предявеният иск се явява доказан по
основание.
От
вредоносното поведение на застрахования ищецът е претърпял неимуществени вреди
свързани с увреждане на здравето, изразяващо се в леки телесни повреди в
областта на главата и крайниците, които са го направили неработоспособен за
период от над един месец. Уврежданията първоначално са били съпроводени със значителни
болки, които за горепосочения период постепенно са отшумели, с изключение на
последвалото главоболие и световъртеж от
мозъчното сътресение, които са отшумели в един по-късен момент. Всичко това е
довело и до нарушаване на обичайния начин на живот на ищеца. В допълнение на
изложението следва да бъде посочено че ищецът е изживял и стрес от инцидента
като липсват доказателства това трайно да е довело до нарушаване на
психоемоционалното му състояние. При това положение, съдът след като съобрази
характера и интензитета на уврежданията, начинът и обстоятелствата, при които те
са причинени, продължителността на оздравителния период и отражението му върху
начина на живот на увреденото лице, с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
намира, че обезщетението за претърпени неимуществени вреди за сумата от 4000
лв. се явява справедливо. С оглед на това и предвид представяне на данни за
банкова сметка, ***. 429, ал. 3 от КЗ застрахователят следва да бъде осъден да
го заплати, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
застрахователната претенция – 19.04.2017г. до
окончателното изплащане. Претенцията за разликата до 5000 лв. се явява
неоснователна, прекомерна и следва да бъде отхвърлена тъй като ищецът за един относително
кратък период от време се е възстановил напълно от уврежданията на здравето си
като по делото липсват доказателства последните да са довели до някакви
усложнения или да са променили трайно начина му на живот. При извършване на
съдебно-медицинската експертиза не са установени данни за продължаващи главоболия
в резултат от причиненото мозъчно сътресение на ищеца, поради което не е
доказано по безспорен начин, че такива оплаквания могат да се проявят и за в
бъдеще.
При
този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 960 лв., представляващи направените по делото
разноски за държавна такса, възнаграждения за вещи лица и адвокатско възнаграждение.
Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение е неоснователно тъй като размерът му съответства на фактическата
и правна сложност на делото и е близък до този по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№1 от 09.07.2004г. за минималните размерни на адвокатски възнаграждения. На
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника
сумата от 120 лв., представляващи направените по делото разноски за
възнаграждение на свидетел и за юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда
*, *, да заплати на Н.К.М. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило
на 16.12.2016г. **, в размер на 4000 лв. /четири
хиляди лева/, ведно със законната лихва считано от 19.04.2017г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 960 лв. /деветстотин и шестдесет лева/,
представляваща направени по делото разноски.
Отхвърля
като неоснователен предявения от Н.К.М. с ЕГН:
********** *** срещу *, *, иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 16.12.2016г. **, в частта за разликата от 4000 лв.
до 5000 лв.
Осъжда
Н.К.М. с ЕГН: ********** ***, да заплати на *, *, сумата от 120 лв. /сто
и двадесет лева/, представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: