Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Провадия, 10.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично съдебно заседание на единадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ
при
участието на секретаря И. В. като разгледа докладваното от съдията
гр. дело №168 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по молба от Генка И.Д. срещу С.В.В., с която е предявен иск с правно
основание чл.240 от ЗЗД за заплащане на сумата 15893,25 лева от които 9917,00
лева главница, представляваща невъзстановена сума по два договора за заем от
07.06.2005г. и 04.07.2005г. и 5976,25 лева лихва за последните три години преди
датата на завеждане на делото.
Ищецът твърди, че
между страните бил сключен договор, по силата на който дал в заем на
ответницата сумата от 3107,00 лева, която тя се задължила да й върне ведно с
договорената лихва в срок до 07.06.2008г., като за получената сума тя подписала
разписка. С допълнително споразумение от 06.06.2008г. срокът за издължаване бил
продължен до 07.06.2012г.. на 04.07.2005г. сключили друг договор, по силата на
който ищцата й дала в заем сумата от 6810,00 лева, която тя се задължила да й
върне ведно с договорената лихва в срок до 15.06.2010г., като за получената
сума била подписана разписка. С допълнително споразумение от 15.06.2010г.
срокът за издължаване бил продължен до 15.06.2012г.. в договорените срокове ответницата
не върнала никаква част от задължението си по заема.
Ответникът оспорва иска.
Твърди, че на
07.06.2005г. с ищцата сключили договор, с който тя й предоставила в заем сумата
от 3107лв., със срок на издължаване 07.06.2009г. Парите и били предоставени с
Договор за потребителски кредит с ОББ, от 03.06.2005г., като лихвата, уговорена
по договора била лихвата на банковия кредит. Уговорили се устно тя да погасява
вноските по кредита в банката за издължаване на договора помежду им. С
допълнително споразумение от 06.06.2008г. срокът на договора бил променен на
07.06.2012г.. Тя издължила кредита към банката, ведно с лихвите за погасяване
на задължението си към Г.И.Д..
На 04.07.2005г. с ищцата сключили
договор, с който тя й предоставила в заем сумата от 6810лв., със срок на
издължаване 15.06.2010г. Парите й били предоставени с Договор за потребителски
кредит с Райфайзенбанк на 30.06.2005г., като лихвата, уговорена по договора
била лихвата на банковия кредит. Уговорили се устно тя да погасява вноските по
кредита в банката, както бил погасителния план за 60 месеца по 156лв. на месец
за издължаване на договора помежду им. С допълнително споразумение от
15.06.2010г. срокът на договора бил продължен до 15.06.2012г. Тя издължила
кредита към банката напълно ведно с лихвите, с което погасила задължението си
към Г.Д. напълно.
Твърди, че не е запазила вносните
бележки от банките, защото заемите били изплатени напълно и мислела, че
отношенията помежду им са уредени.
От така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Съобразно разпоредбата на чл.240,ал.1 ЗЗД договорът за заем е реален и неформален, като същият се счита за сключен с предаването на сумата от заемодателя на заематели без да е необходимо спазването на някаква форма.В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно правоотношение, предаването на сумата, размера и изискуемостта на същата.
В приетия по делото писмен документ,
озаглавен “Разписка” от 07.06.2005г. се съдържа изявлението на ответника, с което същият удостоверява получаването
на сумата и с допълнително
споразумение №1 към договор за заем от 07.06.2005г. се задължава да издължи
отпуснатата сума по заема, включително с лихвите до 07.06.2012г.
В приетия по делото писмен документ,
озаглавен “Разписка” от 04.07.2005г. се съдържа изявлението на ответника, с което същият удостоверява получаването
на сумата и с допълнително
споразумение №1 към договор за заем от 04.06.2005г. се задължава да издължи
отпуснатата сума по заема, включително с лихвите до 15.06.2012г.
Не се спори, че документът е подписан именно от лицата, сочени за негови издатели.
Ответникът сочи, че сумата била изплатена напълно, но не е запазила вносните бележки
от банките, защото заемите били изплатени напълно и си мислена, че отношенията
помежду им са уредени.
В хода на делото бе
допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза със задача, вещото лице,
след като се запознае с материалите по делото да определи, какъв е размерът на
дължимата лихва от страна на ответника за посочения период от 07.06.2005г. до
15.06.2012г., от заключението на която е видно, че общата сума по двата
договора е 15915,14 лева, от които 9917,00 лева главница и 5998,14 лева лихва
за последните три години преди датата на завеждане на делото.
Съобразно горното съдът намира, че страните
по делото са обвързани от валидно
облигационно правоотношение по договори за заем от 07.06.2005г. и 04.07.2005г., по силата на
който заемодателят е предал в заем на ответника сумите съответно от 3107,00
лева и 6810,00 лева, срещу задължението на същият да ги върне в срок от четири години за първата сума и две години за
втората сума.
С оглед на уговорения
срок между страните падежът на задължението за връщане на взетите в заем суми е настъпил на 08.06.2012г. за сумата по
първия заем и 16.06.2012г. за сумата по втория заем и същите са изискуеми към
подаване на исковата молба в съда.
Ответникът се
задължавал да плати и лихва на заемодателя от датата на отпускане на заема до
неговото изплащане възлизаща на 5998,14 лева.
С оглед изхода на делото в тежест на ответницата следва да бъдат възложени направените от ищцата разноски за заплащане на д.т. в размер на 640.73 лева, 204,00 лева за вещо лице, 107,00 лева за такси за обезпечителна заповед, за такса за обезпечаване на бъдещ иск и такса за вписване на възбрана и 1780,00 лева адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Воден от горното съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.В.В., ЕГН: ********** с адрес ***
да заплати на Г.И.Д., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 9917,00/девет хиляди
деветстотин и седемнадесет/, дължима главница по сключен договор за заем между
страните от 07.06.2005г. и 04.07.2005г. на основание
чл.240,ал.1 ЗЗД, както и сумата от 5998.14 /пет хиляди деветстотин деветдесет и
осем лева и четиринадесет ст./ лева , представляваща лихва за последните
три години преди датата на завеждане на исковата молба (07.02.2017г.) до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.В.В., ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на Г.И.Д., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 2731,73 /две хиляди седемстотин тридесет и един лева и седемдесет и три ст. / лева, представляваща стойността на направените в настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от получаването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: