Определение по адм. дело №1409/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.25 ал.5 от Закона за хората с увреждания вр.чл.65 ал.5 от Правилника за приложението му и чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба от Н. А. Н., [ЕГН], от [населено място], против Заповед № ЗХУ-ИО/Д-В/761-О/ФП/03.06.2025г на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, потвърдена с Решение №03-РД06-0015/20.06.2025г на директора на РДСП – Варна, с която е изменена определената на жалбоподателя месечна финансова подкрепа по чл.70 от ЗХУ – чрез изменение на правното основание от чл.70 т.4 от ЗХУ на чл.70 т.3 от ЗХУ и чрез намаляване на размера й от 191.40лв. на 159.50лв., считано от 01.05.2025г до 31.07.2027г.

С разпореждане №13125/27.11.2025г производството е насрочено в открито съдебно заседание на 13.01.2026г – 09:00ч.

С молба с.д. №19880/27.11.2025г жалб.Н. е поискал отвод на съдията-докладчик, със следните аргументи: 1). Въпреки че е имала възможност, тя не е оттеглила на осн.чл.253 от АПК определението за освобождаването му от държавна такса, с което делото е било забавено; 2). Съдията действа пристрастно и не изменя съдебен акт на друг съдия, зачитайки волята му, което означава, че тя няма да издаде правилен съдебен акт по същество, защото отново ще следва волята на предходния съдия; 3). Съдията пристрастно издирва адм.д. №1514/2025г на АС – Варна, която няма отношение към настоящото дело, защото ДСП-Варна може инцидентно да провери дали той отговаря на изискванията за социална пенсия за инвалидност; 4). Съдията водела недопустимо дело 2 години и разпространила информация от електронната система на съдилищата на вещо лице, а с настоящото изискване на решението му от ТЕЛК тя отново ще разпространи „всичко“.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

В разпоредбата на чл.22 ал.1 от ГПК, приложима на осн.чл.144 от АПК се съдържат изрично посочени основания за отвод на съответния съдия. С нейната т.6 е предвидено, че не може да участва като съдия по делото лице, относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие. Сочените от Н. в конкретния случай обстоятелства са извън този обхват, защото съдията не може да оттегли свой акт по реда на чл.253 от ГПК при наличие на касационна жалба против него (както е в конкретния казус); предходният съдия-докладчик по делото не е изразил становище по същество, което изключва възможността настоящият да следва волята му при постановяване на решението си; съдията-докладчик е изискал служебно информация за развитието на адм.д. №1514/2025г на АС – Варна, защото това производство изрично е посочено от самият Н. в жалбата му, по която е образувано настоящото – той твърди, че производството по ЗХУ е следвало да бъде спряно до влизане в сила на разпореждането на НОИ – предмет на проверка за законосъобразност по адм.д. №1514/2025г; последното твърдение пък е абсолютно произволно и не отговаря на обективната действителност. В този смисъл никое от твърденията на Н. не представляват факти по см.чл.22 ал.1 т.6 от ГПК, пораждащи съмнение във безпристрастието на съдията-докладчик, и не са основание за отвод по смисъла, предвиден от законодателя.

В случая обаче е налице друго основание за уважаване на искането за отвод от жалбоподателя. На съдията-докладчик е служебно известно, че по искови молби и жалби от Н. А. Н. са образувани множество дела в различни съдилища в РБ, ответник по които е Административен съд – Варна. Част от тях са както следва: гр.д. №1875/2024г на РС – Добрич по иск с пр.осн.чл.45 и чл.49 от ЗЗД; гр.д. №335/2023г на РС – Омуртаг по иск с пр.осн.чл.45 от ЗЗД; гр.д. №350/2023г на РС – Омуртаг по иск с пр.осн.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ; адм.д. №4/2025г на ВАС – София по иск с пр.осн.чл.1 ал.1 т.1 от ЗОДОВ; адм.д. №5919/2025г на АС - СГ по иск с пр.осн.чл.38в ал.4 от ЗЗЛД.

Съобразно практиката на Европейския съд за правата на човека в Страсбург задължение на съдията е сам да се отстрани от разглеждане на делото, ако прецени, че биха съществували съмнения у страната относно неговата безпристрастност. Така в §47 от мотивите на решението от 10.04.2008г по делото „М. срещу България“ (жалба вх. № 67719/01) ЕСПЧ е приел, че дори да няма причина за съмнение в личната безпристрастност на съдиите, участващи в производството, професионалната им принадлежност към една от страните в спора сама по себе си може да породи у жалбоподателя законни съмнение в обективната им безпристрастност и в тяхната независимост от другата страна в спора, като е намерил нарушение на правото на справедлив процес чрез гарантиране на независим и безпристрастен съд по чл.6 §1 от ЕКПЧ поради това, че съдиите от състава на съда – ответник по иск за обезщетение от страна на жалбоподателя, не са се отвели от разглеждане на делото му. В идентичен смисъл са и мотивите в решение от 05.04.2018г по делото „Б. Г. срещу България“ (жалба вх. № 28417/07), където ЕСПЧ също е намерил нарушение по чл.6 §1 от ЕКПЧ поради това, че съдии от състава на Окръжен съд – Стара Загора са разглеждали наказателно производство срещу жалбоподателя по време на висящ граждански спор по иск за вреди по ЗОДОВ, предявен от жалбоподателя против този, още няколко съдилища и други институции.

Съобразявайки практиката на ЕСПЧ и с цел гарантиране правото на Н. Н. на справедлив и честен процес, разгледан от независим и безпристрастен съд в съответствие с изискването на чл.6 §1 от ЕКПЧ, и за да се отхвърли всякакво съмнение за предубеденост и пристрастност, настоящият съдебен състав намира, че следва да се отведе от разглеждане на делото.

Предвид изложеното и на осн.чл.22 ал.1 т.6 ГПК вр. чл.144 АПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТВЕЖДА СЕ съдия Р. А. като съдия-докладчик от разглеждане на адм. дело № 1409/2025г. по описа на Административен съд-Варна.

ДА СЕ ДОКЛАДВА делото на председателя на Административен съд - Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.