Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик, 15.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав,
в публичното заседание на
16.12.2019, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното от районен съдия Бишуров АНД № 2096/2019 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т.Х.А., ЕГН **********
***-1818-000591 от
14.11.2018г. на началника сектор
в РУ МВР-Пазарджик, с
което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.184 ал.3 от ЗДП и за нарушение на чл.114, т.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 20лв. /двадесет лева/.
Релевираните в жалбата
оплаквания се свеждат до това, че атакуваното НП е материално и процесуално незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща
процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира писмени
доказателства и излага съображения за отмяна на НП.
За ответникът по жалбата – АНО, редовно призован, не се явява представител.
Заедно с административнонаказателната преписка постъпва писмено становище, с
което се оспорва жалбата и се иска потвърждаване на НП.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки
закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и
гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
Жалбоподателят А. е санкционирана за това, че на 06.11.2018 год., около 11:40
часа, на Главен път І-8, в района на Община Пазарджик, в качеството си на
пешеходец, е навлизала внезапно на
платното за движение. С това създавала предпоставки за ПТП.
Това
било установено от полицейският служител – св.Х.Ш.. На инкриминираната дата той
изпълнявал служебните си задължения, като с патрулен автомобил извършвал обходи
по Главен път І-8, в района от гр.Пазарджик до табелата, указваща началото на
обл.Пловдив. При един от обходите той видял, че движещите се пред него автомобили
намаляват и присветват с фарове. Малко след това видял жалбоподателката, която
била на пътя, направила 2-3 крачки и навлязла в пътното платно, като махала с
ръка към преминаващите автомобили, след което се връщалаа отстрани на пътя.
Това било направено два-три пъти, включително и пред патрулния автомобил. Св.Ш.
спрял автомобила и попитал А. какво се опитва да направи, а тя отвърнала
„нищо”. Не дала адекватно обяснение за поведението си.
Това
поведение на А. съставлявало нарушение на чл.114, т.1 от ЗДП, поради което
против нея бил съставен АУАН № 18-1818-000591 от 06.11.2018г., който тя
подписала без възражения.
Въз основа на акта
било издадено и атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на
23.10.2019г., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 29.10.2019 год. ,
т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като
подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на атакуваното НП.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
показанията на актосъставителя - св.Ш..
Съдът кредитира
изцяло събраните писмени доказателства и показанията на актосъставителя, т. к.
същите са непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по безспорен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка.
Независимо че св.Ш.
е полицейски служител и е налице служебна обвързаност между него и АНО, съдът
намери неговите показания за добросъвестни и незаинтересовани от изхода на
делото, т.к. се установи, че той няма никакъв личен мотив да уличава
нарушителя, като му приписва поведение или деяние, което обективно да не е било
извършено.
От показанията на
актосъставителя стана категорично ясно, че по подробно описания по-горе начин,
пешеходецът А. е навлизала внезапно на платното за движение, с което е нарушила
императивната разпоредба на чл.114, т.1 от ЗДП, забраняваща на пешеходците да
навлизат внезапно на платното за движение.
Показанията на св.Ш.
в горния смисъл не се опровергават от никое друго събрано по делото пряко или
косвено, писмено или гласно доказателство.
С оглед на всичко
това правилно е била ангажирана нейната административнонаказателна отговорност
по реда на чл.184 ал.3 от ЗДП.
Не
може да бъде споделено виждането на защитата в смисъл, че А. не била извършила
вмененото й нарушение виновно, т.к. имала заболяване – лека умствена
изостаналост, което било причината за евентуално нейно неадекватно поведение.
Действително по делото е прието като писмено доказателства експертно решение №
1989 от 10.12.2008г. на ТЕЛК при „ОДПЗС – София област” ЕООД, от което е видно,
че жалбоподателят А. е с 50% намалена работоспособност – пожизнено, т. к.
страда от лека умствена изостаналост. Това
обаче не значи, че А. е невменяема, респ. админисративнонаказателно
неотговорна. Служебно е известно на настоящия съдебен състав, че в РС-Пазарджик
е било образувано АНД № 1090/2019г., по което е направено предложение от
РП-Пазарджик за освобождаване на Т.А. от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание глоба по реда на чл.78а от НК, за престъпление по
чл.329 ал.1 от НК, извършено от нея в периода 17.07.2017г. – 17.01.2029г., на
Главен път І-8 /гр.Пазарджик – гр.Пловдив/. Служебно е известно и това, че по
горецитираното АНД е била изготвена съдебнопсихиатрична експертиза на А., която
е изследвала и дала отговор на въпроса относно вменяемостта й в посочения
период, а именно, че е била в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното, както и да ръководи постъпките си.
Не
може да споделено възражението на защитата за допуснато съществено процесуално
нарушение /СПН/, накърняващо правото на защита, т. к. в НП не било посочено кое
е точното място на извършване на нарушението. Видно е, че в НП мястото на
нарушението е описано така „ … в Община Пазарджик, на път първи клас № 8”. От
това следва недвусмислено, че нарушението е извършено в участъка на този път,
който попада на територията на Община Пазарджик, а А. не би могла да твърди, че
не е съзнавала къде точно на пътя се е намирала на 06.11.2018г., около 11740
часа, когато е извършила нарушението и против нея е бил съставен АУАН, т.к.
този акт й е бил предявен, подписан от нея и то без възражения, т.е. била е
наясно с всички съществени елементи на нарушението – време, място и начин.
Не
може да споделено възражението на защитата за допуснато СПН, накърняващо
правото на защита, т. к. в НП нарушението не било описано достатъчно
обстоятелствено и не ставало ясно по какъв начин А. навлязла на платното за
движение. Видно е от НП, че в него е посочено, че пешеходецът А. навлязла
„внезапно” на платното за движение, което е достатъчно като описание на
обективните елементи на състава на нарушението по чл.114, т.1 от ЗДП, която
норма разписва, че на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното
за движение.
Не
може да споделено възражението на защитата за допуснато СПН, т.к. наказващият
орган не разполагал с материална компетентност да издава НП. Видно е от
отразеното в НП, че то е издадено от началник на сектор в РУ към ОД
МВР-Пазарджик, а видно от отразеното в Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи /т.2.9. от заповедта/, че с нея началниците на
сектори към РУ при ОДМВР на обслужваната територия, са оправомощени за издават
НП по ЗДвП.
Нарушението
не съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, т. к. е със
завишена степен на обществена опасност предвид на това, че с поведението си А.
е съставлявала опасност, както за себе си, така и за останалите участници в
движението и най-вече водачите на преминаващите покрай нея автомобили.
Съществувала е реална опасност горната да бъде блъсната или пък да предизвика внезапно
спиране, респ. рязко отклонение от посоката на движение на съответен автомобил,
с цел да се избегне блъскането на пешеходката, но с това пък да се предизвика
ПТП с този автомобил и евентуално друг, движещ се срещу него, зад него или
преминаващ покрай него.
При
определяне размера на санкцията по чл.184 ал.3 от ЗДП. наказващият орган се е
съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на
административните наказания, като е отчел високата степен на обществена опасност на конкретното
нарушение, с оглед на което е наложил наказание глоба в абсолютно установения в
закона размер на 20 лева, с което ще се постигнат целите на наказанията, визирани
в чл.12 от ЗАНН.
С оглед изхода на
делото, респ. потвърждаване на обжалваното НП, то искането на пълномощника на
жалбоподателя за присъждане на разноски за заплатен адвокатски хонорар, на
основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143 от ГПК, не следва да бъде
уважавано.
Пазарджишкият
районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените
обстоятелства и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 18-1818-000591
от 14.11.2018г. на началника сектор в РУ МВР-Пазарджик, с което на Т.Х.А.,
ЕГН ********** ***, на основание чл.184
ал.3 от ЗДП, във вр. с чл.114, т.1 от
ЗДП е наложена глоба в размер на 20лв. /двадесет лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: