№ 16792
гр. София, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. А.
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. А. Гражданско дело №
20211110168688 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на М. А. Г., ЕГН **********,
с адрес: гр. С чрез адвокатска кантора „М” - София, с адрес гр. С, адвокатско дружество „В”,
адвокат Е. Т. срещу „Е.
Ищцата твърди, че срещу нея има издадена заповед за незабавно изпълнение за
парично задължение в полза на „Б” АД по ч.гр.д. № 13903/2014 г. по описа на Софийски
районен съд, 72 състав, за следните суми: 12 346.72 евро - сума представляваща главница,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.03.2014 г. до окончателното U
плащане; 867.02 евро - договорна лихва за периода от 25.08.2013 г. до 13.03.2014 г.; 30 евро -
заемна такса; 368.50 евро - наказателна лихва за периода от 26.11.2013 г. до 13.03.2014 г.;
532.47 - държавна такса; 716.23 - юрисконсултско възнаграждение. Сочи, че бил издаден
изпълнителен лист от 28.03.2014 г. по гореописаните суми. На 27.08.2014 г. въз основа на
изпълнителния лист било образувано и.д. №1316/2014 г. на ЧСИ ............. В
законоустановения срок ищцата не е подала възражение срещу заповедта за незабавно
изпълнение и същата е влязла в сила. Сочи, че на 09.09.2014 г. държавата е присъединена
като взискател по изпълнителното дело.
Твърди, че на 09.05.2016 г. „Б” АД е прехвърлила чрез договор за цесия вземането си
срещу ищцата на „О. Твърди, че на 23.11.2016 г. бил наложен запор върху банковите й
сметки. На 21.10.2020 г. бил сключен договор за цесия, с който „О” ЕАД е прехвърлило на
настоящото ответно дружество по делото гореописаните вземания, вследствие на което то е
поискал да бъде конституирано като взискател по делото. Твърди, че в продължение на две
години от 09.09.2014 г. до 15.11.2016 г. не са били предприемани изпълнителни действия по
горепосоченото изпълнително дело и счита, че същото прекратено по силата на закона.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за
установено, че ищцата не дължи на ответника сумите по заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № 13903/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 72
състав, а именно: 12 346.72 евро - сума представляваща главница, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 14.03.2014 г. до окончателното й изплащане; 867.02 евро -
1
договорна лихва за периода от 25.08.2013 г. до 13.03.2014 г.; 30 евро - заемна такса; 368.50
евро - наказателна лихва за периода от 26.11.2013 г. до 13.03.2014 г.; 532.47 - държавна
такса; 716.23 - юрисконсултско възнаграждение.
Иска се да бъде осъден ответника да заплати на процесуалния представител на ищцата
справедлив размер на адвокатското възнаграждение за оказаното безплатно процесуално
представителство. Прави се искане за присъждане на съдебни разноски за ищеца за исковото
производство.
С отговора на исковата молба се оспорват изцяло исковите претенции като
неоснователни. Ответникът твърди, че процесното вземане било установено с влязла в сила
заповед за изпълнение, поради което според чл. 117, ал. 2 от ЗЗД давностния срок бил
петгодишен. Сочи, че в процесния случай била налице процесуална активност на кредитора,
с която била поддържана висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за
прилагане на нови изпълнителни способи, поради което счита, че ответникът не следвало да
бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално
бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен
способ. Сочи, че в процесния случай ще намери приложение т. 10 на Тълкувателно решение
№ 2 от 2015 г., което започвало да се прилага от 26.06.2015 г. за напред. Счита и че
твърденията за перемпция били неоснователни.
В съдебно заседание – ищцата, редовно призована не се е явила, както и не се е явил
неин процесуален представител. Постъпило е писмено становище, с което се поддържа
заявения иск и се оспорват възраженията заявени с отговора на исковата молба.
Ответното дружество, редовно призовано не е изпратило законен или упълномощен
представител в съдебно заседание.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на чийто
анализ и по смисъла на чл.12 от ГПК, съдът е мотивиран да стори следните фактически
констатации:
Доказва се, че срещу ищцата по молба на „Б“ ЕАД е било образувано изпълнително
дело № 20147900401316 по описа на ЧСИ ............, за което няма данни да е приключило към
настоящия момент.
Доказва се, че изпълнителния титул, въз основа на който е образувано изпълнителното
производство е изпълнителен лист, издаден на 28.3.2014 година по ч. гр. дело № 13903/2014
година по описа на Софийски районен съд, издаден въз основа на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК от 28.3.2014 година, по силата на който ищцата е
осъдена да заплати на „Б“ ЕАД, следните суми: главница от 12346,72 евро, договорна лихва
в размер на 867,02 евро, за периода от 25.8.2013 г. до 13.3.2014 г., заемна такса в размер на
30 евро, ведно със законната лихва върху сумите за периода от 14.3.2014 г. до изплащане на
вземането, наказателна лихва в размер на 368,5 евро за периода от 26.11.2013 г. до 13.3.2014
г. и разноски по делото, а именно: 532,47 лв. държавна такса и 716,23 лв. възнаграждение
на юрисконсулт.
Доказва се, че в хода на изпълнителното производство са извършвани действия по
проучване имущественото състояние на длъжника, като е направена справка от Национална
база данни „Население”, както и справка за налични трудови правоотношения, по които
длъжникът полага труд, извършена е справка в Агенция по вписвания за придобити от
длъжника недвижими имоти.
В хода на изпълнителното производство се доказва, че е била връчена покана за
доброволно изпълнение лично на длъжника – ищцата на 03.09.2014 година.
Доказва се, че на 02.9.2014 година са били изпратени запорни съобщения до „..........
На 15.11.2016 година по молба на „О“ ЕАД на основание чл.429 от ГПК, дружеството е
било конституирано като взискател на мястото на „Б“ ЕАД.
2
На 21.11.2016 година са били изпратени запорни съобщения до „О“ АД, „Р“ ЕАД, „П“
АД.
На 19.6.2017 година, взискателят „О“ ЕАД отново е поискал налагането на запори
върху всички левови и валутни сметки на длъжника в „П“ АД.
На 2.7.2018 година е изпратено запорно съобщение до „Б“ ЕАД.
На 26.6.2020 година, взискателят е поискал извършването на справка относно
установяване на банкови сметки на длъжника, установяване на регистрирано МПС на
длъжника, установяване на получавани пенсии и трудови възнаграждения.
На 8.6.2021 година с молба от същата дата, „Е“ ЕООД е поискало да бъде
конституирано като взискател и на основание чл.429 от ГПК – ответникът „Е“ ЕООД е
конституиран като взискател на мястото на предходния – „О“ ЕАД.
По искане на новия взискател – с молба от 8.6.2021 година са изпратени запорни
съобщения до „У“ АД.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на събраните писмени
доказателства, които съдът приема за достоверни, доколкото не са оспорени и са
безпротиворечиви.
Въз основа на доказаното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори следните
правни изводи:
В настоящето производство е заявен отрицателен установителен иск с квалификация
чл.439, ал.1 от ГПК, с който длъжникът оспорва с иск изпълнението, като основава
твърденията си на факти настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
По същество
По предявен отрицателен установителен иск в доказателствена тежест на ответника е
да установи възникването и съществуването на оспореното от ищеца вземане.
В процесния случай предмет на предявените искове са вземания на ответника,
признати в производство по чл.417 от ГПК. С оглед конкретно наведеното в исковата молба
основание за недължимост на вземанията, спорът по делото е концентриран върху това дали
след издаване на изпълнителния лист същите са били погасени по давност, поради което с
изготвения доклад по делото съдът е указал на ответника, че носи тежестта да установи
настъпването на факти, довели до спиране/прекъсване течението на давностния срок.
С уважаването на заявлението по чл.417 от ГПК и издаването на изпълнителен лист
започва да тече давността за вземането по издадената заповед за изпълнение. В казуса тя е
тази по чл. 117, ал. 2 ЗЗД и е петгодишна, като не следва да се прилага давността за
периодичните плащания, тъй като съдът приема, че с влизането в сила на заповедта за
изпълнение по чл.417 от ГПК – се следва приложението на давността предвидена
законодателно в чл.117, ал.2 от ЗЗД.
По смисъла на чл.117, ал.2 от Закона за задълженията и договорите – ако вземането е
установено с влязло в сила съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Настоящият съдебен състав следва да посочи, че в конкретиката на казуса влязлата в сила
заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на която е издаден изпълнителния
лист, има характера на съдебно решение. Това е така, доколкото влязлата в сила заповед за
изпълнение, има сила на пресъдено нещо, като проявява преклудиращо действие, доколкото
признатото с влязлата в сила заповед за изпълнение вземане на кредитора не може да бъде
оспорвано по исков ред въз основа на факти, които са съществували и на които длъжникът
е могъл да се позове в хода на заповедното производство - било чрез възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, било чрез оспорване на разпореждането за издаване на
изпълнителния лист. Съдът е категоричен, че в случай като настоящия с влизане в сила на
3
заповедта за изпълнение е настъпил и преклудиращия ефект на силата на пресъдено нещо.
В този смисъл е и Решение №6/21.01.2016 по дело №1562/2015 на ВКС, ТК, I т.о. и
Определение № 956, постановено по реда на чл. 274,ал. 3 ГПК при допуснато касационно
обжалване по ч.т.д.№ 886/2010г. на I т.о.
Безспорно е, че с образуване на изпълнителното производство давността е била
прекъсната – така още с образуването на изпълнителното дело през 2014 година давността
по изпълнителния лист е прекъсната и не е текла. В този смисъл и е прието с Постановление
№3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС.
С Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че новата давност започва да тече от перимирането на изпълнителното
производство.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК
на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по Т.Д. № 2/2013 Г. ОСГТК, ВКС.
С оглед приетото тълкуване на ВКС съдът счита, че до 26.06.2015 г. в настоящия
случай не е текла погасителна давност, доколкото изпълнителното дело е било образувано
преди 26.06.2015 г.
Течението на погасителната давност може да бъде прекъсвано с предприемането на
действия по принудително изпълнение (чл. 116, б. „в“ ЗЗД). В разглеждания случай с
молбата за образуването на изпълнителното производство кредиторът, чийто частен
правоприемник е ответникът, е поискал предприемането на изпълнителни действия, поради
което давността е била прекъсната и оттогава е започнала да тече нова петгодишна
погасителна давност съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД.
Действително, със същата молба взискателят е възложил на съдебния изпълнител
осъществяването на изпълнителни действия съобразно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Предприемането
на подобни изпълнителни действия по инициатива на съдебния изпълнител, щом по волята
на кредитора са били възложени на съдебния изпълнител, би могло да прекъсне давността (в
този смисъл т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 2015 г. по тълк. дело № 2 от 2013 г. на
ОСГТК на ВКС).
Течението на погасителната давност, както и течението на двугодишния
„перемпционен“ срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, могат да бъдат прекъснати от един и същ
юридически факт – ако кредиторът-взискател поиска предприемането на изпълнителни
действия. Настоящият съдебен състав обаче споделя актуалната съдебна практика, според
която правните последици на изтичането на всеки един от двата срока са различни.
Така изтичането на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК води до
прекратяването на изпълнителното производство по право и до процесуалната
незаконосъобразност на последващи изпълнителни действия по него.
От друга страна, изтичането на петгодишната погасителна давност води до погасяване
на правото на взискателя да изпълни принудително вземането си и обуславя материалната
незаконосъобразност на изпълнително производство и изпълнителни способи, които са
предприети въпреки изтичането й.
Ако взискателят поиска предприемането на действия по принудително изпълнение
след перимирането на изпълнителното производство, но преди изтичането на погасителната
давност, то погасителната давност все пак се прекъсва на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД (в
този смисъл решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. дело № 1747/2020 г., IV г. о.;
решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. дело № 1722/2021 г., IV г. о.; в различен смисъл
са цитираните съдебни актове в определение № 50035 от 27.02.2023 г. по гр. дело № 1836 от
2022 г. на ВКС, IV г. о., с което се предлага постановяване на тълкувателно решение).
4
По смисъла на чл.117, ал.2 от Закона за задълженията и договорите – ако вземането е
установено с влязло в сила съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Настоящият съдебен състав следва да посочи, че в конкретиката на казуса влязлата в сила
заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на която е издаден изпълнителния
лист, има характера на съдебно решение. Това е така, доколкото влязлата в сила заповед за
изпълнение, има сила на пресъдено нещо, като проявява преклудиращо действие, доколкото
признатото с влязлата в сила заповед за изпълнение вземане на кредитора не може да бъде
оспорвано по исков ред въз основа на факти, които са съществували и на които длъжникът
е могъл да се позове в хода на заповедното производство - било чрез възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, било чрез оспорване на разпореждането за издаване на
изпълнителния лист. Съдът е категоричен, че в случай като настоящия с влизане в сила на
заповедта за изпълнение е настъпил и преклудиращият ефект на силата на пресъдено нещо.
В този смисъл е и Решение №6/21.01.2016 по дело №1562/2015 на ВКС, ТК, I т.о. и
Определение № 956, постановено по реда на чл. 274,ал. 3 ГПК при допуснато касационно
обжалване по ч.т.д.№ 886/2010г. на I т.о.
Безспорно е, че с образуване на изпълнителното производство давността е била
прекъсната – така още с образуването на изпълнителното дело през 2014 година давността
по изпълнителния лист е прекъсната и не е текла. В този смисъл и е прието с Постановление
№3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС.
С Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че новата давност започва да тече от перимирането на изпълнителното
производство.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК
на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по Т.Д. № 2/2013 Г. ОСГТК, ВКС.
С оглед приетото тълкуване на ВКС съдът счита, че до 26.06.2015 г. в настоящия
случай не е текла погасителна давност, доколкото изпълнителното дело е било образувано
преди 26.06.2015 г.
Въпреки това настоящата искова молба е подадена на 01.12.2021 година, като към този
момент са изтекли пет години от започването на новата погасителна давност, а именно от
26.06.2015 година до 01.12.2021 година.
В настоящия случай ответникът носи доказателствена тежест да докаже, че давността е
спирана или прекъсвана, но той не е ангажирал доказателства в тази посока, поради което
настоящия състав приема, че са изтекли пет години и вземанията предмет на процесния
изпълнителен лист са погасени по давност.
По разноските
При изводите на съда за основателност на исковите претенции на ищеца се дължат
разноски в претендирания размер. Ищецът не е доказал разноски, доколкото е освободен от
заплащането на такива, поради което се следва ответникът да бъде осъден да заплати
дължимата се държавна такса за образуване на производството – така по аргумент от чл.78,
ал.6 от ГПК – 1232,31 лева.
Ответникът следва да заплати и възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в
размер, определен съгласна Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (редакция от 31.07.2020 г.), ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г. –
дължимо на основание чл.7, ал.2, т.4 от същата наредба в размер на 1639,39 лева с ДДС.
На ответника с оглед изхода на спора не се дължат разноски – по аргумент от
противното на чл.78, ал.3 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.439, ал.1 от ГПК и на основание чл.78, ал.1 и
5
ал.3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между М. А. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. С, представлявано от управителите .........., заедно и поотделно, че
М. А. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С не дължи на „Е” ЕООД, ЕИК ......, гр. С
представлявано от управителите .........., заедно и поотделно, сумите, за които е била
издадена Заповед за незабавно изпълнение за парично задължение в полза на „Б” АД по
ч.гр.д. № 13903/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 72 –ри състав и изпълнителен
лист, издаден на 28.3.2014 година за следните суми: 12 346,72 евро - сума представляваща
главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.03.2014 г. до
окончателното й плащане; 867.02 евро - договорна лихва за периода от 25.08.2013 г. до
13.03.2014 г.; 30 евро - заемна такса; 368.50 евро - наказателна лихва за периода от
26.11.2013 г. до 13.03.2014 г.; 532.47 - държавна такса; 716.23 - юрисконсултско
възнаграждение, за които е образувано изпълнително дело № 20147900401316 по описа на
ЧСИ ............, с рег.№ 790 в КЧСИ и раон на действие – района на софийски градски съд -
поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА „Е” ЕООД, ЕИК ......, гр. С представлявано от управителите .........., заедно
и поотделно да заплати:
- по сметка на Софийски районен съд – сумата от 1232,31 лева, представляваща
дължимата се държавна такса за образуване на производството по гр.дело № 68688/2021
година по описа на Софийски районен съд;
- на АД “В и Л“, БУЛСТАТ ......., вписано в регистъра на адвокатските дружества под
№ .........., представлявано от адвокат Георги В – сумата от 1639,39 лева с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца
М. А. Г., ЕГН ********** в производството по гр.дело № 68688/2021 година по описа на
Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6