Р
Е Ш Е Н И Е
№122
гр. Габрово 03.08. 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Габровският окръжен съд колегия в открито
заседание на дванадесети
юли
през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
Председател : В. Генжова
Членове : 1. Кр.Големанова
2. С.Миланези
при секретаря
В.Килифарева
като разгледа докладваното от съдията
Генжова В. гр.д. № 160
по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №
147/25.05.2018г., постановено по гр.д. № 2164/2017г., Габровският районен съд е
отхвърлил предявеният от Р.И. *** против Т.Д.М. *** иск за признаване на
установено по отношение на ответницата, че ищецът е индивидуален собственик на
подробно описан недвижим имот с
административен адрес - гр. Габрово, ул.”М.” № , представляващ ПИ с площ 284
кв.м., заедно с построените в него сграда, със застроена площ 18 кв.м. на един
етажи предназначение – жилище и еднофамилна сграда с площ 19 кв.м. с
предназначение –хангар, депо, гараж, като неоснователен и недоказан.
В законния срок
против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца Р.И.. В
жалбата се твърди, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано.
Неправилно съдът
приел, че със споразумението по повод прекратяване на брака между страните по
взаимно съгласие се урежда въпроса със собствеността на процесния имот и не
можело в последващ исков процес да се преуреждат имуществените отношения между
бившите съпрузи, за които са сключили споразумение и,че кредитира с
доверие свидетелските показания на
групата свидетели, водени от ответницата.
Твърди, че
споразумението по чл. 51 СК макар и да наподобявало спогодба не се ползувало със сила на пресъдено нещо
досежно въпросите разрешени с него в частност- имуществените отношения на
съпрузите и е възможно преуреждане на същите. Освен това в споразумението по
брачното дело страните са посочили, че процесният имот остава съсобствен, като
логически тълкувайки израза следвало да се направи извод, че имотът остава
съсобствен за момента, но това не изключвало претенцията на някой от съпрузите
за личен принос при една евентуална съдебна делба.
Счита, че съдът не
обосновал защо дава вяра на едната група свидетели.
Обсъжда показанията на другата група свидетели
и твърди, че от същите безспорно се установявала пълна трансформация на лично
имущество при покупката на имота, придобит по време на брака. Твърди, че
показанията на свидетелите водени от ищеца, кореспондират в пълна степен на
събраните по делото писмени доказателства и неправилно не са били кредитирани
от съда. Ако тези показания са отчетени при решаване на спора, то съдът би
стигнал до друг правен извод, а именно, че предявеният иск по чл. 23, ал.1 СК е
доказан.
Претендира се
отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявеният иск бъде
уважен изцяло.
Ответницата по
жалба я е оспорила. Изложила е съображения за законосъобразност и обоснованост
на обжалвания съдебен акт. Направила е искане за оставяне на жалбата без
уважение.
След извършената служебна проверка по реда
на чл. 269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По същество то е правилно и
законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния
съд. Правните изводи са формирани въз основа на установената по делото
фактическа обстановка и са основани на материалния закон. Въззивната инстанция
с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на
първоинстанционния съд, които са изчерпателни и в съответствие със закона. На
това основание въззивния съд препраща към мотивите на районния съд относно
основателността на предявения иск.
По направените оплаквания с въззивната
жалба, въззивният съд намери следното:
Страните са сключили граждански брак на
17.10.2009г., който е прекратен с влязло в сила решение № 239/27.06.2017г. , по
гр.д. № 1853/2017г. на ГРС.
По време на брака са придобили недвижим
имот с административен адрес - гр. Габрово, ул.”М. №.. , представляващ ПИ с площ
284 кв.м., заедно с построените в него сграда, със застроена площ 18 кв.м. на
един етажи предназначение – жилище и еднофамилна сграда с площ 19 кв.м. с
предназначение –хангар, депо, гараж. Ищецът е твърдял и поддържа и пред
настоящата инстанция, че е индивидуален собственик на имота, тъй като
средствата за закупуването му са му дарени от неговите роднини- майка, баща ,
баба и брат. Дарените суми внесъл по своя сметка, от която по-късно закупил
процесният имот.Твърди, че ответницата при сключване на брака била студентка,
не разполагала със средства и изцяло била издържана от ищеца.
В
подкрепа на тези свои твърдения ищецът е ангажирал гласни доказателства –
свидетелите И.И. и Г.И. – негови баща и брат. Те подробно обясняват по какъв
начин е събрана сумата за покупката на имота. Същевременно са заявили, че
ответницата нямала средства и никога не била подпомагана финансово от своите
родители.
Представени
са и писмени доказателства: -операционна бележка от 20.04.2012г. за внесени по
с-ка на ищеца 8 000 лв.; операционна бележка за внесени по същата сметка
на 21.04.2012г. 14 000 лв. и операционна бележка за внесени по негова
сметка на 20.04.2012г. 13 000 лв.,
както и салдо на същата сметка, от което се установява, че към 21.04.2012г. по
тази сметка е налична сумата от 35 000 лв. Представена е и операционна
бележка за внесени по сметка на ищеца сума в размер на 1 520
лв.Представена е и операционна бележка за преведени от сметката на ищеца Р.И.
на продавачката на процесния имот А. на 09.05.2012г. Представено е и
доказателство за преведена от бащата на ищеца на неговата баба Д. на 08.05.2014г. сума в размер на 10200 лв.Представени
са и доказателства за покупко-продажба на валута, които не могат да бъдат
обвързани, по какъвто и да е начин с плащане цената на процесния имот при
извършване на покупката му.
Същевременно
по делото се е обособила и втора група свидетели, водени от ответницата
-свидетелите Д. Р. и М. – първите двама нейни родители, а последният неин
братовчед, които установяват, че дали през 2012г. за закупуване на недвижимият
имот парична сума. По-късно разбрали, че ищецът внесъл сумата по своята сметка.
От
представените по делото нот. акт № 62/09.05.2012г.,том І,рег. № 1307,д.№
52/2012г., на нотариус И.Колев се установява, че страните, по време на брака
си, с цитирания нот. акт са закупили
процесния недвижим имот. В нотариалният акт и двамата са вписани като купувачи.
С Решение от 27.06.2017г. по гр.д. № 1385Б/2017г. на Габровски районен съд е
утвърдено постигнатото между страните споразумение за прекратяване на брака
между станите при условията на чл. 50 СК, включително и относно
придобитият по време на брака недвижим
имот находящ се в гр. Габрово, ул.”М. № .., като по отношение на имота е прието
от страните, че остава в тяхна съсобственост.
При
така събраните доказателства е правилен извода на първоинстанционния съд, че
ищецът не е доказал, закупеният по време на брака между страните недвижим имот
да е негова лична собственост. Този
извод се подкрепя от отразеното в приложеният нот. акт за покупка на имота, и
се потвърждава със споразумението подписано от страните при прекратяване на
брака. Обстоятелството, че родителите на ответницата също са помогнали
финансово на страните при покупката на процесния имот се потвърждава именно от
факта, че ответницата фигурира като страна в нот. акт, така и с подписване на
споразумението при прекратяване на брака, където изрично е записано, че имотът
остава съсобствен.
Настоящият
състав на съда споделя и доводите на първоинстанционният съд за непререшимост
на постигнатите със споразумението по прекратяване на брака имуществени
въпроси, при условие, че това споразумение не е изменено, отменено или
развалено по предвидения от закона ред.
Неоснователно
е и оплакването, че съдът е дал вяра на едната група свидетели без да обоснове
защо възприема именно тези свидетелски показания. В мотивите си съдът подробно
е обяснил, че възприема покацзанията на втората група свидетели, доколкото
техните показания се подкрепят от приетите по делото официални свидетелстваци
документи – нот. акт. и влязло в сила
решение по по гр.д., с което е одобрена постигнатото по реда на чл. 50 СК споразумение между страните относно имуществените отношения при развода.
На основание изложеното, въззивният съд
намира , че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
решението на районния съд като правилно и законосъобразно - потвърдено.
Тъй като
въззивната жалба не е уважена, то и на жалбоподателят не се дължат разноски, а на
ответницата по жалба следва да бъдат
присъдени такива съобразноприложениат по делото списък по чл. 80 ГПК и договор
за правна помощ и съдействие в размер на 600 лв.
Водим от горното, Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 147/25.05.2018г., постановено по
гр.д. № 2164/2017г. на Габровския районен съд.
ОСЪЖДА Р.И.И., ЕГН ********** *** да заплати на Т.Д.М.,
ЕГН ********** *** сумата от 600 лв./ шестстотин лева/ разноски за тази
инстанция на осн. чл. 78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията
на чл. 280 ГПК.
Председател
:
1.
Членове
:
2.