№ 1690
гр. Варна, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20223110113936 по описа за 2022 година
Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.
Производството е образувано по предявени от "**" АД срещу Д. И. В., с
адрес гр. *, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата в размер
на 3060,70 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит
* от 26.03.2015 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда – 28.07.2022 г.
до окончателното изплащане на вземането, сумата от 229,16 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 15.08.2016 г. до 14.04.2018 г.,
сумата от 1398,53 лв.,представляваща обезщетение за забава заплащане на
главницата за периода от 15.08.2016 г. до 28.07.2022 г.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника, поради което делото с определение № 1450/02.02.2023 год. е
насрочено за разглеждане в о.с.з.
Първо по делото заседание е проведено на 21.04.2023 г., като редовно
призования ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, а ищецът е направил такова за постановяване на
неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
съдебно заседание.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че между страните е
налице сключен Договор за потребителски кредит *, като е предоставена
1
сумата от 5000лв., договорен 36 месечен срок за издължаване на кредита, в
равни месечни вноски, ведно с фиксирана възнаградителна лихва в размер на
7,99% годишно, за целия срок на договора. Сочи се, че кредитът е усвоен на
26.03.2015 г. Ищецът твърди, че е налице неизпълнение на 21 месечни
вноски. Сочи се, че крайният падеж на договора е настъпил на 15.04.2018
год., поради което е инициирал заповедно производство. Предвид че
заповедният съд е отхвърлил заявлението, се инвокира интереса на ищеца от
предявяване на осъдителния иск. При тези съображения моли за уважаване на
предявения иск.
Ответникът не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415,
ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД ищецът е представил писмени
доказателства, които съответстват на твърденията за незаплатени суми по
договор за кредит и анексите към него от ответника, които се дължат.
Преценени в тяхната съвкупност доказателствата обуславят извода за
вероятна основателност на претенциите.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, поради което и
претенциите следва да се уважат по този ред.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят сторените
разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съобразно представения списък по
чл. 80 от ГПК в размер на 228,37 лв. за производство /заповедно и исково/ за
заплатена държавна такса, и 200 лв. юрисконсулстско възнагражедение,
определено от съда на основание чл. 78, ал.8 вр. ал. 1 вр. чл. 25, ал.2 от
Наредбата за заплащане на правната помощ /за заповедно и исково
производство/.
По изложените съображения и на основание чл.239, ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. И. В., с адрес гр. *, да заплати на „*” АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. *, р-н *, следните суми: сумата в размер
на 3060,70 лв. /три хиляди и шестдесет лева и седемдесет стотинки/,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит * от 26.03.2015
година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда – 28.07.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 229,16 лв. /двеста двадесет
и девет лева и шестнадесет стотинки/, представляваща договорна лихва за
периода от 15.08.2016 г. до 14.04.2018 г., сумата от 1398,53
лв.,представляваща обезщетение за забава заплащане на главницата за
периода от 15.08.2016 г. до 28.07.2022 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. И. В., с адрес гр. *, да заплати на „*” АД, ЕИК *, със
2
седалище и адрес на управление: гр. *, р-н *, сумата от 428,37 лв.
/четиристотин двадесет и осем лева и тридесет и седем стотинки/,
представляваща сторени съдебни разноски в исковото производство на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 от
ГПК.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 от
ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3