РЕШЕНИЕ
№ 546
гр. Бургас, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20222120106048 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Дирекция „С. п.” – гр. Бургас,
действаща чрез директора А. К., против С. П. К. с ЕГН **********, адрес:
г***************, с която се претендира установяване дължимостта на част от сумите
по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 2219/25.07.2022 г.
и изпълнителен лист от 26.07.2022 г., издадени по ч.гр.д. № 4407/2022 г. по описа на
Бургаския районен съд, дължими на основание влязла в сила заповед за възстановяване
на недобросъвестно получена семейна помощ № 0201 – РД 01-0177/11.05.2022 година
на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, а именно: сумата 300
лева - главница, сумата 12, 50 лева представляваща лихва за забава, начислена върху
сумата 150 лева, представляваща първа вноска, за периода от 14.09.2021 г. до
10.07.2022 г., и сумата от 4, 96 лева, представляваща втора вноска, за периода от
14.03.2022 г. до 10.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 300 лева,
считано от датата на подаване на заявлението - 11.07.2022 г., до окончателното й
изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски, в това число
и на юрисконсултско възнаграждение.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за
наличието на влязла в сила заповед за възстановяване на недобросъвестно получена
семейна помощ № 0201 – РД 01-0177/11.05.2022 г. на директора на Дирекция „С. п.“ –
1
Бургас, постановена на основание чл.14, ал.3 от Закона за семейните помощи за деца
вр. чл.10б, ал.7 т.3 от Закона за семейните помощи за деца и чл.34е, ал.1, т.3 от
Правилника за прилагане на закона за семейните помощи за деца. Ответницата е
подала до директора на дирекция „С. п.“ - Б. заявление - декларация вх. № ЗСПД/Д-
А/9792/19.08.2021 г. за отпускане на еднократна помощ по чл. 106, ал. 1 от ЗСПД за
детето М. И. М., ЕГН **********, записано в 8-ми клас за учебната 2021/2022 г.
Искането е удовлетворено със заповед № ЗСПД/Д- А/9792/20.08.2021 год. на директора
на ДСП - Бургас, с която на заявителя е отпусната помощ в размер от 300.00 лева,
платима по посочена от лицето банкова сметка. Съгласно чл. 106, ал. 6 от ЗСПД във
връзка с чл. 34г, ал. 1 от ППЗСПД, отпуснатата помощ се изплаща на два пъти, като 50
на сто от нейния размер се изплаща след влизане в сила на заповедта за отпускането й,
а остатъкът се изплаща в началото на втория учебен срок, ако детето продължава да
посещава училище. В случая след влизане в сила на заповедта за отпускане на
помощта на 14.09.2021 г. по банков път е изплатена полагащата се половина в размер
на 150.00 лв. от отпуснатата помощ, а на 14.03.2022 год. - втората половина от
отпуснатата помощ. Впоследствие, при извършена служебна проверка и подадена по
служебен път информация от МОН е установено, че детето има 12 неизвинени
отсъствия през месец март 2022 г., потвърдени от МОН по електронен път през април
2022 г. Съгласно чл. 106, ал. 7, т. 3 от ЗСПД във връзка с чл. 34е, ал. 1, т. 3 от
ППЗСПД, помощта се възстановява, ако ученикът в рамките на един месец от учебната
година има допуснати отсъствия от 5 учебни часа, за които няма уважителни причини.
С оглед на така установеното и на основание чл. 14, ал. 3 във връзка с чл. 106, ал. 7, т.
3 от ЗСПД и чл. 34е, ал. 1, т. 3 от ППЗСПД, със заповед № 0201-РД01-0177/11.05.2022
год. на директора на ДСП - Бургас е наредено възстановяване на получената помощ от
300.00 лв., ведно със съответните лихви. Заповедта е връчена срещу подпис лично на
адресата на 08.06.2022 г. Действия по оспорването й в законоустановения срок не са
предприети и заповедта е влязла в сила. По пощата до лицето е изпратена и покана за
доброволно изпълнение в седемдневен срок, с възможност за доброволно плащане чрез
сключване на споразумение за разсрочване на сумата, но такова не е постигано.
Поради това се претендира установяване дължимостта на сумите по процесната
заповед за изпълнение.
Правното основание на иска е чл. 14, ал. 3 във връзка чл. 10а, ал. 7, т. 3 от
Закона за семейни помощи за деца.
Ответницата, редовно уведомен, не е депозирал отговор на исковата молба, не се
явява в производството пред съда, нито изпраща свой представител, и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да
2
поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
В процесния случай са налице тези предпоставки.
Освен това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
от неявяването им в съдебно заседание и исковете са вероятно основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради
което съдът постановява настоящото решение, което се основава на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Вероятната основателност на иска се установява от представените по делото
писмени доказателства от ищцовата страна, като със заявление-декларация за
отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в осми клас, ищцата е поискала
ползването на такава на основание чл. 10б от Закона за семейните помощи за деца. Със
заповед от 20.08.2021 г. на същата е отпусната еднократна помощ в размер на 300 лева
на основание чл. 10б, ал. 1 и ал. 6 от закона, като сумата е заплатена по банков път,
видно от представените по делото извлечения от сметка – 150 лв. на 14.09.2021 г. и 150
лв. на 14.03.2022 г. Цитираната норма предвижда, че на семействата, чиито деца са
записани в осми клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от
разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и
не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила
на детето. Ал. 6 гласи, че помощта по ал. 1 се изплаща на два пъти, като 50 на сто от
нейния размер се изплаща след влизане в сила на заповедта за отпускането й, а
остатъкът се изплаща в началото на втория учебен срок, ако детето продължава да
посещава училище.
С последваща заповед от 11.05.2022 г. е наредено връщането на вече предоставената
помощ от 300 лева, тъй като съгласно предоставена информация от министерството на
образованието и науката детето М. И. М. е допуснало 5 неизвинени отсъствия в
рамките на един месец, за които няма уважителни причини. Така и съгласно чл. 10ч,
ал. 7, т. 3 от ЗСПД помощта се възстановява, ако ученикът е допуснал в рамките на
един месец от учебната година отсъствия от 5 учебни часа, за които няма уважителни
причини, като ответницата е уведомена за заповедта на 08.06.2022 г., видно от
отбелязването върху същата. Няма данни сумата да е възстановена, нито пък са
изложени някакви основания за наличието на уважителни причини, поради, които са
допуснати отсъствия от ученика.
Ето защо съдът намира, че исковете като вероятно основателни следва да се
уважат, ведно с акцесорната претенция за законна лихва от датата на депозиране на
заявлението.
3
При това положение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК основателна се явява
ищцовата претенция за заплащането на направените по делото разноски и следва да
бъде осъден ответника да заплати сумата от 200 лв. за заплатената държавна такса - 25
лв. за заповедното производство и 75 лв. за настоящото дело, и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на материалния
интерес и степента на фактическата и правната сложност по делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
Приема за установено, че С. П. К. с ЕГН **********, адрес:
****************, дължи на Дирекция „С. п.” – гр. Б., действаща чрез директора А.
К., сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК №
2219/25.07.2022 г. и изпълнителен лист от 26.07.2022 г., издадени по ч.гр.д. №
4407/2022 г. по описа на Бургаския районен съд, дължими на основание влязла в сила
заповед за възстановяване на недобросъвестно получена семейна помощ № 0201 – РД
01-0177/11.05.2022 година на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Б., а
именно: сумата 300 лева - главница, сумата 12, 50 лева представляваща лихва за
забава, начислена върху сумата 150 лева, представляваща първа вноска, за периода от
14.09.2021 г. до 10.07.2022 г., и сумата от 4, 96 лева, представляваща втора вноска, за
периода от 14.03.2022 г. до 10.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 300 лева, считано от датата на подаване на заявлението - 11.07.2022 г., до
окончателното й изплащане.
Осъжда С. П. К. с ЕГН **********, адрес: ***************** да заплати на
Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Бургас, Булстат 12101505****, адрес: гр.
****************, представлявана от А. Р. К., сумата от 200 лв. /двеста лева/ за
направените по делото разноски, от които 25 лв. по ч.гр.д. № 4407/2022 г. и 175 лв. по
настоящото гр.д. № 6048/2022 г., двете по описа на Бургаския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване, но може да бъде атакувано пред
Бургаския окръжен съд в едномесечен срок от връчването му по реда на чл. 240
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4