Определение по дело №468/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е образувано въз основа на материали, изпратени от ВАС (частно адм.дело № 4730/25г. по описа на ВАС и адм.дело № 175/25г. по описа на АС-Ловеч),съдържащи искова молба от Г. Ц. И. с [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], за осъждане на Министерство на вътрешните работи, адрес: [населено място], [улица], представлявано от Д. П. М..

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от ответника.

Съдът като съобрази съдържанието на исковата молба приема същата за допустима. Исковата молба е подадена от активно легитимирано лице, което има правен интерес от подаването й, срещу юридическото лице, чийто орган е издал отмененият акт.

На основание чл.154 ал.1 във връзка с чл.153 ал.1 от АПК следва да се конституират страните по делото, а съгласно чл.157 ал.1 от АПК делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание и страните да бъдат призовани, като им се съобщи проекта за доклад на съда.

Във връзка с направените доказателствени искания от страните, съдът приема следното:

На ищеца следва да се предостави възможност на ищеца да уточни с допълнителна писмена молба в 7 дневен срок от съобщението на трите имена на лицата, които ищецът иска да бъдат допуснати в качеството на свидетели и фактите и обстоятелствата, за които ще свидетелстват, с препис от молбата за останалите страни.

Искането за приобщаване на препис от Решение № 2309/27.12.2024г. по адм.дело №350/24г. по описа на АС-Ловеч с отбелязване на датата на влизане в сила, следва да бъде уважено, като допустимо и свързано с предмета на спора.

По останалите доказателствени искания вкл. за назначаване на СПЕ и приемане по делото на представените към исковата молба и отговора писмени доказателства, съдът ще се произнесе в съдебно заседание.

Водим от горното, съдът

КОНСТИТУИРА като страни по адм.дело №468/2025г. по описа на Административен съд-Плевен, както следва:

-ищец- Г. Ц. И. с [ЕГН], адрес: [населено място], [улица],

-ответник- Министерство на вътрешните работи, адрес: [населено място], [улица], представлявано от Д. П. М.,

- контролираща страна-Окръжна прокуратура Плевен.

Обявява проекта си за доклад по делото на основание чл.144 АПК вр. чл.140, ал.3 ГПК:

„Производството е образувано въз основа на материали, изпратени от ВАС (частно адм.дело № 4730/25г. по описа на ВАС и адм.дело № 175/25г. по описа на АС-Ловеч),съдържащи искова молба от Г. Ц. И. с [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], за осъждане на Министерство на вътрешните работи, адрес: [населено място], [улица], представлявано от Д. П. М.. Посочва се в исковата молба, че със Заповед № 8121К-10219/27.06.2024г. на Министъра на вътрешните работи на основание чл.204 т.1, чл. 197, ал.1 т.6 от ЗМВР за твърдяно деяние по чл. 194, ал.2 т.3 от ЗМВР на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, както и на основание чл.210 ал.7 от ЗМВР е отнето почетно отличие на МВР „За доблест и заслуги“ – III степен и „Почетен знак“ – III степен. Сочи се, че Заповед № 8121К-10219/27.06.2024г. на Министъра на вътрешните работи е отменена от АС-Ловеч, като решението не е обжалвано и е влязло в сила на 11.01.2025г. Твърди се, че от получаването на Заповед № 8121К-10219/27.06.2024г. на Министъра на вътрешните работи на 28.06.24г. до 11.01.25г. (датата на влизане в сила на решение №2309/27.24г. на АС-Ловеч) ищецът се намирал в тежко психо-емоционално състояние. Получил нарушения на съня от постоянния стрес, трудност при заспиването, лек и неспокоен сън, чести събуждания, заради наложеното дисциплинарно наказание. Заради неправомерната заповед градения с години авторитет пред колеги и приятели се сринал, което довело до понижаване на самочувствието му. Ищецът започнал да страни от близки и приятели, ограничи социалните си контакти. Достигнал до състояние на отчаяние и депресия, което се отразяваше неблагоприятно и на отношенията в семейството му, тъй като не можел да обясни защо изобщо е наказан. Издаването на заповедта породило неприятно чувство за „нарушител“, въпреки че през цялата си служба винаги се стремял да спазва законите и разпорежданията на ръководството на МВР. Чувствал се некомфортно и от факта, че поради наложеното наказание загубил доверието на колегите си, относно правомерното му поведение и професионализъм. Като заместник ръководител на ОД на МВР-Ловеч и публична личност на ищеца били причинени отрицателни емоции и психологически преживявания. Бил накърнен и авторитетът му в обществото. Отнемането на почетните знаци, с които заслужено бил награден, още повече засилило нервното му напрежение, повишило раздразнителността му, имал прояви на непредизвикана избухливост, враждебност, гневност, трудно съсредоточаване, чувство на безполезност. С отнемането на почетните знаци била потъпкана и гордостта на И..Твърди, че цялата му професионална кариера е преминала в системата на МВР, като последователно е преминал от най-ниското стъпало да най-високото в йерархията на една дирекция, като винаги се стремял да изпълнява стриктно и съвестно служебните си задължения. По време на службата си в МВР за повече от тридесет години ищецът винаги се стремял към безупречно поведение. Посочва се още в исковата молба, че ищецът е награждаван многократно при различни ръководства на МВР. Приемал служенето си като полицай като призвание. Твърди, че уволнението му било отразено широко в медиите и интернет пространството и станало достояние до широк кръг от лица, вкл. било съобщено по БНР. Твърди се, че и до момента ищецът търпи неприятни психологически емоции, въпреки че актът е отменен, като все още не е възстановил състоянието си на пълноценен човек. Излага се становище, че са налице всички предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като наложеното му наказание е най-тежкото предвидено в системата на дисциплинарните наказания по чл. 197, ал.1 т.1-6 от ЗМВР, поради приема за справедливо по обезщетение за причинени неимуществени вреди, оценими в размер на 20 000 лв., както и мораторна лихва в размер на 658,78 лв. за периода от 11.01.2025г. до 07.04.2025г. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди Министерство на вътрешните работи да заплати сумата от 20 000 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в причинен стрес, изнервяне, нарушение в съня, понижено самочувствие вкъщи и сред колегите, затваряне в себе си и намаляване на контакти с хората, депресия, нарушени семейни взаимоотношения, нарушен авторитет, причинени в периода от 26.08.2024г. до 11.02.2025г. , в резултат от отменен акт- Заповед № 8121К-10219/27.06.2024г. на министъра на вътрешните работи, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 204 т.1, чл.197, ал.1 т.6 от ЗМВР, както и на основание чл.210 ал.7 от ЗМР е отнето почетно отличие на МВР „за доблест и заслуги„ – III степен и „Почетен знак“ III; както и сумата от 658,78 лв. – мораторна лихва за периода от 11.01.2025г.- до 07.04.2025г. и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 08.04.2025г. до окончателното изплащане на вземането. Прави доказателствени искания и претендира направените разноски в производството.

Към исковата молба са приложени като писмени доказателства: заверено копие на Заповед № 8121К-10219/27.06.2024г. на Министъра на вътрешните работи; заверено копие на Заповед № 8121К-8770/20.05.2024г.; Решение № 2309/27.12.2024г. по адм.дело № 350/24г. по описа на АС-Ловеч; заверено копие на кадрова справка рег.№ 8121р-11471/06.06.2024г.; извлечение от ел.издание на Дарик и БНР.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от ответника, в който взема становище за неоснователност и недоказаност на исковете. Посочва се, че по делото не са ангажирани доказателства за предпоставките по чл.1 от ЗОДОВ вкл. за причинно следствена връзка между дисциплинарното уволнение на И. и твърдените от его вреди . Твърди се, че вредите не са доказани както по основание, така и по размер. Сочи се, че служители на МВР не са извършвали съзнателни прояви, които съставляват поведение или деяние т.е. конкретен волеви акт или съвкупност от отделни, индивидуално обособени действия и постъпки, от значение да причинят на ищеца твърдените неимуществени вреди. Посочва се в отговора, че не е налице елемент от състава на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, тъй като дейността по налагане на дисциплинарно наказание на служители на МВР не е административна, а вредите произтичат от незаконосъобразен административен акт, който обаче е постановен по повод служебно правоотношение, свързано с полагане на труд респ. като такъв не е резултат от административна дейност. Възразява се срещу действителността на претърпените неимуществени вреди, като се сочи, че не всяко неразположение представлява неимуществена вреда, а неблагоприятните усещания, които предизвиква един деликт, но без да се отразява съществено върху душевността, не се схваща като изменение на душевното спокойствие. Твърди се, че на стр.3 пети абзац, ищецът признава факта, че се е почувствал като всеки нормален човек. Оспорва твърденията на И. на стр.2 абзац 6, че след отнемане на почетните знаци се е повишила раздразнителността му има прояви на избухливост, враждебност и гневност, както и твърди, че ищецът и преди уволнението е бил избухлив ,враждебен и гневен, изводимо от съдържанието на Решение № 2309/27.12.2024г. по адм.дело № 350/24г. по описа на АС-Ловеч в частта относно показанията на свидетеля Ц. П.. Твърди се, че не са причинени на ищеца неимуществени вреди. Посочва се още, че от момента на евентуалното увреждане е изтекъл период от шест месеца, като през този период няма писмени доказателства за претърпяно увреждане на здравето на И.. Здравословното състояние на ищеца към момента на уволнението и непосредствено след него не е установено от лека специалист чрез необходимите медицински изследвания. Посочва, че липсва приложена медицинска документация в исковата молба за наличие на заболявания на ищеца, установени чрез епикризи, като ако е имал здравословни проблеми, възникнали вследствие на уволнението , то те не могат да се определят като сериозни, щом не е потърсил незабавно медицинска помощ, а ефектът им е преходен. Твърди се още, че ищецът е съпричинил вредоносния резултат, като не е положил обичайна грижа за здравословното си състояние, като потърси медицинска помощ преди прекратяване на служебното му положение. На следващо място се излага становище в отговора на ответника, че претендирания размер на обезщетение е крайно завишен и оспорва размера на иска и по размер. Твърди се, че ищецът не е посочил писмени доказателства за твърденията в исковата молба, а цената на иска е несъразмерна на твърдените претърпени неимуществени вреди. Счита, че ищецът злоупотребява с правото си по ЗОДОВ, за да се обогати неоснователно. Твърди се, че решението не е оспорено от министъра на вътрешните работи, а развръзката е можела да бъде друга, ако делото е гледано на втора инстанция. Посочва се, че не е налице и причинната връзка между твърдените вреди и деянието. Поради неоснователността и недоказаността на главния иск, се иска отхвърляне и на акцесорните такива. Оспорва се началната дата, от която се претендира мораторна лихва, като се твърди, че съдебното решение е влязло в сила на 21.01.2025г., а не на 11.01.2025г. Твърди се още, че след влизане в сила на решението на АС-Ловеч ищецът е възстановен на ръководна длъжност – началник на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към отдел „Криминална полиция“, а поради обстоятелството, че на 14.03.2025г. ВПД директор на ОД на МВР-Ловеч издава отказ за достъп до класифицирана информация №1 на И., вследствие на което със Заповед № 8121К-2910/21.03.25г. на министъра на вътрешните работи ищецът е временно отстранен от длъжност. Иска се от съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Излага становище по направените доказателствени искания от страна на ищеца. Прави възражение за прекомерност на претендирани разноски за адвокатско възнаграждение от страна на ищеца. Претендира юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК.

Към отговора са приложени като писмени доказателства: заверено копие на справка рег.№ 295000-6545/29.05.2024г., съобщение по адм.дело 350/24г., докладна записка рег.№ 295р-4551/19.03.2025г., отказ за достъп до класифицирана информация от 14.03.25г., заповед № 8121К-2910/21.03.2025г. пълномощно на юр. Р. М..; списък на разноските.

Съдът намира, че е сезиран с искова молба с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и чл.203 и сл. от АПК, с която се претендира присъждане на обезщетение в размер на 2000 лева за причинени неимуществени вреди, вследствие на отменено като незаконосъобразно наказателно постановление.

Безспорно е по делото и не се спори между страните, че със Заповед № 8121К-10219/27.06.2024г. на Министъра на вътрешните работи на основание чл.204 т.1, чл. 197, ал.1 т.6 от ЗМВР за твърдяно деяние по чл. 194, ал.2 т.3 от ЗМВР на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, както и на основание чл.210 ал.7 от ЗМВР е отнето почетно отличие на МВР „За доблест и заслуги“ – III степен и „Почетен знак“ – III степен.

Не се спори и относно обстоятелството, че Заповед № 8121К-10219/27.06.2024г. на министъра на вътрешните работи е отменена от АС-Ловеч с Решение № 2309/27.12.2024г. по адм.дело № 350/24г. по описа на АС-Ловеч.

Спори се между страните на коя дата е влязло в сила съдебното решение по адм.дело № 350/24г. по описа на АС-Ловеч, причинени ли са неимуществени вреди на ищеца и в какъв размер от отменения акт, има ли причина връзка между отменения акт и твърдените вреди, както и съпричиняване на вредите от страна на ищеца.

С оглед на горното, съдът разпределя доказателствената тежест между страните по следния начин:

Указва на ищеца, че в исковото производство тежестта на доказване относно посочените положителни факти и обстоятелства в исковата молба е негова, вкл. реално настъпили неимуществени вреди и наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и отменения незаконосъобразен акт, както и че в случая не сочи и представя доказателства за тези елементи от състава на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Указва на ответника, че следва да докаже наведените възражения в отговора вкл. за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.“

ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.144 АПК вр. чл. 146, ал.2 от ГПК възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 от ГПК.

УКАЗВА на страните, че в случай, че причинят отлагане на делото, поради несвоевременно направени доказателствени искания и представяне на писмени доказателства, ще са налице основания за прилагане на чл.144 от АПК във вр. чл.92а от ГПК.

ПРЕДОСТАВЯ възможност на ищеца да уточни трите имена на лицата, които иска да бъдат разпитани като свидетели и обстоятелствата, за които ще свидетелстват, в допълнителна писмена молба депозирана по делото в 7 дневен срок от съобщението, с препис за останалите страни в производството.

Да се изиска от АС-Ловеч заверен препис от Решение № 2309/27.12.2024г. по адм.дело №350/24г. по описа на АС-Ловеч с отбелязване на датата на влизане в сила на съдебния акт.

По представените с исковата молба и отговора писмени доказателства и искането за СПЕ съдът ще се произнесе в съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.09.2025г. от 14.00 часа, за която дата да се призоват страните и Окръжна прокуратура-Плевен.

Преписи от определението, ведно с призовки за откритото съдебно заседание да се изпратят на страните (на ищеца ведно с препис от отговора и приложенията към него, а на ОП-Плевен ведно с исковата молба, отговора и приложенията към тях).

Определението не подлежи на обжалване.