Р Е Ш Е Н И Е
№ ………/29.11.2021г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на десети ноември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Антоанета Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 66 по описа на съда за 2021 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
осъдителен иск от „И." ЕООД, ЕИК ***, със седалище *** срещу „П.М.” ЕООД, ЕИК ***със седалище ***, с правно основание
чл.75 ЗЗД за заплащане на сумата
6250,38 лева, представляваща част от общата сума от 6300.38 лв. дължима на „И."
ЕООД и представляваща заплатена на
мнимия кредитор „П.М.” ЕООД от длъжника
„Е-П.П.“ АД сума за платена без основание стойност на коригирана потребена електроенергия, за периода 19.03.2010 г. –
16.06.2010 г. за обект с абонатен № 05078087 и клиентски № **********, с
титуляр на партида „Б.“ ООД, ЕИК ***, с адрес на потребление: гр. Л., за което
е издадена фактура № **********/18.06.2010 г.,която сума е цедирана
на „И." ЕООД на
23.10.2014г., на „П.М.” ЕООД на 21.10.2014г. и на „Г.Г.Г.Е.“
ЕООД на 20.10.2014г.
Предявен е и
осъдителен иск от „И." ЕООД,
ЕИК ***, със седалище *** срещу „Г.Г.Г.Е.“ ЕООД с
правно основание чл.75 ЗЗД за заплащане
на сумата 50 лева, представляваща част от общата сума от 6300.38 лв. дължима на
„И." ЕООД и представляваща заплатена на мнимия кредитор
„Г.Г.Г.Е.“ ЕООД
от длъжника „Е-П.П.“ АД сума за платена без основание стойност на
коригирана потребена електроенергия, за периода
19.03.2010 г. – 16.06.2010 г. за обект с абонатен № 05078087 и клиентски №
**********, с титуляр на партида „Б.“ ООД, ЕИК ***, с адрес на потребление: гр.
Л., за което е издадена фактура № **********/18.06.2010 г.,която сума е цедирана на „И."
ЕООД на 23.10.2014г., на „П.М.” ЕООД на 21.10.2014г. и на „Г.Г.Г.Е.“ ЕООД на 20.10.2014г.
Ищецът
твърди, че съгласно договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. между „К.Г." ЕООД и
„И." ЕООД, ЕИК: ***, „К.Г." ЕООД прехвърля на „И." ЕООД вземанията
си от длъжника „Е-П.П." АД в размер на сумата от 6300,38 лв., представляваща платена без основание
стойност на коригирана потребена електроенергия, за
периода 19.03.2010г. - 16.06.2010г. за обект с абонатен № 05078087 и клиентски № ********** с титуляр на партидата „Б."
ООД, ЕИК: ***, с адрес на
потребление: гр. Л., за което е издадено фактура №
**********/18.06.2010г.
Сочи, че
длъжникът „Е-П.П." АД е уведомен с писмо по ел. поща с вх.№ EPRS-2763/28.10.2014г. под № 159 от списъка.
Твърди се,
че на 21.10.2014г. с договор за
прехвърляне на вземане (цесия), сключен между „К.Г." ЕООД и „П.м."
ЕООД, „К.Г." ЕООД е прехвърлило повторно на „П.м." ЕООД, в качеството
му на цесионер гореописаното вземане за сумата от 6300,38 лв., представляваща платена без основание
стойност на коригирана потребена електроенергия, за
периода 19.03.2010г. - 16.06.2010г. за обект с абонатен № 05078087 и клиентски №
**********, с адрес на
потребление: гр. Л., за което е издадено фактура № **********/18.06.2010г.За сключения
договор за цесия от 21.10.2014г. длъжникът „Енерго Про Продажби" АД е
уведомен с уведомление с вх. № 3545516 от 20.01.2015г. т.е. няколко месеца по-късно.
Ищецът твърди,
че, за да придадат достоверност на по-ранно прехвърляне, респ. да ощетят „И."
ЕООД, „К.Г." ЕООД и „П.м." ЕООД са вписали по-ранна дата на договора
за цесия - 21.10.2014г. Тази
дата обаче е недостоверна и може да ползва единствено страните по договора
/"П.м." ЕООД и „К.г." ЕООД/, поради което „И." ЕООД изрично
я оспорва като недостоверна т.е. прави възражение за антидатиране на този
договор за цесия, привидно изписан да е сключен на 21.10.2014г.
В молбата се
излага, че плащане от длъжника „Е-П.П." АД е осъществено по принудителен
ред по изп. дело № 3 89/2019г. по описа на ЧСИ Станимира Костова - Данова /чрез запор на банковите
сметки на длъжника от 21.10.2019г./. Това е станало, след като противно на
сключения договор за цесия с „И." ЕООД, "К.Г." ЕООД
недобросъвестно е предало изпълнителния лист на „мнимия" кредитор - „П.м." ЕООД вместо на „И."
ЕООД. Сумата от 6250.38 лева е получена от „П.м." ЕООД по изп. дело № 3 89/2019г. по описа на ЧСИ Станимира
Костова - Данова.
Сочи, че сумата от 50 лева е получена от „Г.Г.Г.Е."
ЕООД в качеството му на присъединен кредитор за въпросната сума по изп. дело № 3 89/2019г. по описа на ЧСИ Станимира
Костова - Данова, тъй
като същият я бил придобил с договор за цесия от 20.10.2014г. между „К.Г." ЕООД и „Г.Г.Г.Е."
ЕООД. Въпреки това възразява, че „Е-П.П." АД не са получавали уведомление за тази цесия,
поради което същата е непротивопоставима на „И."
ЕООД. Оспорва достоверната дата и на този договор за цесия.
Ищецът
сочи, че веднъж прехвърлено и съобщено на длъжника за прехвърлянето,
първоначалният цедент не може да прехвърли вземането си повторно, тъй като той
вече не е носител на правото на вземане, респ. такъв договор не би имал транслативен ефект спрямо втория поред цесионер, защото
никой не може да прехвърля повече права, отколкото сам притежава. Поради което,
счита че „И."
ЕООД е носител на процесните вземания.
Ищецът сочи,
че по изп.дело №389/2019г. по описа на ЧСИ Станимира-костова-Данова П.М. ООД е получило сумата от
6250.38 лв., а „Г.Г.Г.Е.“ ЕООД е получило сумата от 50 лв. от длъжника
Енерго Про продажби АД.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът “П.М.” ЕООД е
депозирал писмен отговор, с който счита предявеният иск за недопустим, а в
условие на евентуалност за неоснователен.
Оспорва обстоятелството, че е налице валиден,
действителен и действащ договор за прехвърляне на процесното вземане между
ищеца и „К.Г." ЕООД от дата 23.10.2014 год.
Оспорва обстоятелството, че е налице уведомление
за гореописания договор за цесия от дата 28.10.2014
год.
Признава отправеното от ищеца съдебно
признание на факт, че процесното вземане в размер на 6300.38
лева е прехвърлено на “П.М.” ЕООД с договор за цесия от 21.10.2014
год. с праводател „К.Г." ЕООД.
Признава обстоятелството, че “П.М.” ЕООД е
получило процесната сума в размер на 6300.38 лева, платена по изп.д. №
389/2019 год. по описа на ЧСИ
Станимира Костова-Данова, per. № 718 на КЧСИ, район на
действие ВОС.
Оспорва обстоятелството, че вторият ответник
„Г.г.г.е." ЕООД е присъединен кредитор по изп.д. №
389/2019 год. по описа на ЧСИ
Станимира Костова-Данова, per. № 718 на КЧСИ, район на
действие ВОС.
Оспорва обстоятелството, че вторият ответник
„Г.г.г.е." ЕООД е получавал каквито и да било
суми по изп.д. № 389/2019 год.
по оплса на ЧСИ Станимира Костова-Данова, per. № 718 на КЧСИ, район на действие ВОС.
Оспорва обстоятелството, че между втория
ответник „Г.г.г.е." ЕООД и третото, неучастващо
лице - „К.Г." ЕООД е налице валиден, действителен и
действащ договор за цесия, по силата на който е придобил сумата от 50
лева.
Сочи, че в издадения изпълнителен лист
изрично е посочен кой е кредитор и това е „К.Г." ЕООД, не ищецът.
Доколкото
уведомяването за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на
сключения на 21.10.2014г. договор за цесия, то момента на уведомяване на
длъжника за извършеното прехвърляне, е правно ирелевантен.
Предвид
изложеното се настоява за отхвърляне на предявения иск.
Ответникът „Г.Г.Г.Е.“ ЕООД в срока за отговор изразява становище за
неоснователност на предявения срещу него иск.
Релевирано е
възражение за недействителност на анекс от 23.12.2014г, на осн. чл. 26 ал.2 ЗЗД, тъй като пълномощникът на “К.Г.” ЕООД адв. Красимир Тодоров няма
представителна власт.
Третото лице помагач, на страната на ответника“ П.М.” ЕООД , “К.Г.” ЕООД също е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК,
в който счита искът за неоснователен.
За да се произнесе по
спора, съдът съобрази следното от фактическа
страна:
С
решение по гр.д. 13433/19г. на ВРС е прието за установено в отношенията между „И.”
ЕООД, ***, „К.Г.” ЕООД, ***, „П.М.” ЕООД, *** и „Г.Г.Г.Е.”
ЕООД, *** на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че „И.” ЕООД е носител на вземане в
размер на 6300,38 лв., произтичащо от сключен на 23.10.2014г. договор за цесия
между „К.Г.” ЕООД и „И.” ЕООД, която сума представлява платена без основание
стройност на начислена с фактура № **********/18.06.2010 г. електроенергия след
извършена корекция на сметка, което е съдебно установено в производството по
гр.д. № 10163/2014г. по описа на Районен съд – Варна и е издаден на 12.06.2019
г. изпълнителен лист, като същото е обезсилено с решение на ВОС поради
недопустимост на иска.
Приет като писмено
доказателство по делото е договор за прехвърляне на вземане от 24.07.2014 г.,
сключен между „К. Г” ООД
като цесионер и „Б.“
ООД, ЕИК *** като цедент, в което цедентът прехвърля
на цесионера вземане за сумата от 6300,38 лв., представляваща корекция
на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия
за период от 19.03.2010
г. до 16.06.2010
г. в обект - находящ се
в гр.***, , аб.№ 05078087, платена от цедента без
основание за
сумата от 6300,38 лева.
С
договор за цесия от 23.10.2014г., “К.Г.” ЕООД представлявано от пълномощника си
адв. К.Т. е прехвърлило на „И.” ЕООД вземането си от 6300,38 лв., представляваща цедирано
вземане по силата на договор
за цесия между „К. Г.” ООД и „Б.“ ООД, ЕИК ***, включващо
сума по корекция
на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия
за период от 19.03.2010
г. до 16.06.2010
г. в обект - находящ се
в гр***, аб.№ 05078087, което вземане цедентът е придобил от абоната „Б.“
ООД, ЕИК *** с договор за прехвърляне на вземания от 24.07.2014г.
Уговорено
е, че цената, срещу която вземането се прехвърля, е в размер на 6200,38 лв., за
която страните се съгласяват, че ще бъде заплатена изцяло от цесионера на
кредитора на цедента „Б.“ ООД на основание чл. 101 ЗЗД.
Със спогодба –анекс от 23.12.2014г.,
сключена между „К.Г.” ЕООД, „И.“ ЕООД и „Г.Г.Г.Е.“ЕООД, имаща за цел да уреди
отношенията между страните, възникнали по 198 договора за прехвърляне на
вземания, сключени между първите две страни на 23.10.2014г., страните са
приели, че „К.Г.” ЕООД е изпълнило
задължението си да уведоми на осн. чл. 99 от ЗЗД длъжника „Е-П.П.” АД за прехвърлените вземания с писмо по ел поща от 26.10.2014г.
с вх.№ ЕPRS-2762/28.10.2014г.(чл. 3 от
договора). Уговорено е, че общата стойностна прехвърлените вземания по чл.1 от
Спогодбата е в размер на 2999 148,15 лева (чл. 2). С подписването на анекса „И.“ ЕООД се е задължило да заплати на кредиторите на „К.Г.” ЕООД по всичките 198 договора сумата от
282 887,67 лева(чл. 5). „К.Г.” ЕООД се е задължило да преде на „И.“ ЕООД
изпълнителните листи по производствата с предмет 198-те вземания (чл.13).
Представено по делото е пълномощно /л.17 от
делото/ , с което “К.Г.” ЕООД упълномощава адв. К.Д.Т.
да го представлявава пред „Е-П.П.И”
АД , пред съда и други дружества неограничено със срок и в полза на
упълномощеното лице.
Представено е уведомление от “К.Г.” ЕООД , чрез пълномощника
адв. К.Д.Т., до „Е-П.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ,
с което се уведомява последното , че съгласно 198 договора за прехвърляне на
вземане от 23.10.2014г. К.Г.” ЕООД е
прехвърлило на „И." ЕООД своито вземания,
подробно описани в уведомлението, сред които в т.159
е посочено процесното вземане в размер на сумата от 6300.38 лева.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Ищецът
основава претенциите си по чл.75 ЗЗД срещу ответниците на твърдения, че той е
истински кредитор на вземането от 6300,38 лева, а ответниците са мними
кредитори. Съобразно твърденията на ищеца и представените доказателства,
правата на ищеца се основават на договор за цесия от
23.10.2014г., по силата на който “К.Г.” ЕООД е прехвърлило на „И.” ЕООД
вземането си от 6300,38 лв., представляваща цедирано вземане по силата на
договор за цесия между „К. Г. ” ООД и „Б.“ ООД. Доколкото се касае за
облигационни отношения възникнали между
ищеца „И.” ЕООД и трето лице-помагач “К.Г.”
ЕООД, то ищецът следва първо да упражни правата си по договора за цесия срещу “К.Г.”
ЕООД. Липсват твърдения, респ. не са представени доказателства ищецът да е
упражнил правата си по договор за цесия от 23.10.2014г. Ирелевантни
в случая са възникнали впоследствие договорни отношения между “К.Г.” ЕООД и
ответниците.
Предвид
изложеното, предявените осъдителни искове следва да се отхвърлят като
неоснователни.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК в тежест на ищеца
следва да се възложат и направените от ответниците разноски. Същите не са
ангажирали доказателства за извършването на разноски, поради което такива не се
присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „И." ЕООД, ЕИК ***, със седалище *** срещу „П.М.” ЕООД, ЕИК ***със седалище ***, с правно основание чл.75 ЗЗД за заплащане на сумата 6250,38 лева, представляваща част от общата сума от 6300.38 лв.
дължима на „И." ЕООД и представляваща заплатена на мнимия кредитор
„П.М.” ЕООД от длъжника „Е-П.П.“ АД сума
за платена без основание стойност на коригирана потребена
електроенергия, за периода 19.03.2010 г. – 16.06.2010 г. за обект с абонатен №
05078087 и клиентски № **********, с титуляр на партида „Б.“ ООД, ЕИК ***, с
адрес на потребление: гр. Л., за което е издадена фактура №
**********/18.06.2010 г.,която сума е цедирана в „И." ЕООД на 23.10.2014г.,в „П.М.”
ЕООД на 21.10.2014г. и в „Г.Г.Г.Е.“ ЕООД на
20.10.2014г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „И." ЕООД, ЕИК ***, със седалище ***
срещу „Г.Г.Г.Е.“ ЕООД с правно основание чл.75 ЗЗД за заплащане на сумата 50 лева, представляваща част от общата сума от 6300.38 лв. дължима
на „И." ЕООД и представляваща заплатена на мнимия кредитор
„Г.Г.Г.Е.“ ЕООД от
длъжника „Е-П.П.“ АД сума за платена без основание стойност на коригирана потребена електроенергия, за периода 19.03.2010 г. – 16.06.2010
г. за обект с абонатен № 05078087 и клиентски № **********, с титуляр на
партида „Б.“ ООД, ЕИК ***, с адрес на потребление: гр. Л., за което е издадена
фактура № **********/18.06.2010 г.,която сума е цедирана
в „И." ЕООД на 23.10.2014г.,в
„П.М.” ЕООД на 21.10.2014г. и в „Г.Г.Г.Е.“ ЕООД на
20.10.2014г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
трето лице-помагач, „К.Г.“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *** на страната на ответника „П.М.“ЕООД, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: