Р Е Ш
Е Н И Е № 260129
гр. Сливен, 19.02.2021 год.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І –
ви граждански състав в публично заседание на деветнадесети януари през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖИВКА КИРИЛОВА
при секретаря АЛБЕНА
ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от председателя гр. д. № 74 по описа за
2020 год., за да се произнесе съобрази:
Предявен е положително установителен
иск за установяване на вземане от страна на ищцовото
дружество по отношение на ответника, намиращ правното си основание в чл. 422 от ГПК във вр.
с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 124 от ГПК,
във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 01.10.2018 г. е подписан Договор за покупко-продажба
на вземания (цесия) между „Креди Йес" ООД, ЕИК
*********, и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на който
вземанията на „Креди Йес" ООД срещу С.Г.К.,
произтичащи от Договор за паричен заем № 24393 от дата 07.4.2017 г. са
прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договора за заем съдържа
изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трети лица, като в Приложение 1 от 01.10.2018 г. за цедиране на вземания към Договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 01.10.2018 г. е представено само с данните на ответника,
тъй като данните на останалите длъжници са защитени
съгласно Закона за защита на личните данни /чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр.
с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/ и книжата по делото не се представят само на съда.
Сочи, че „Креди Йес"
ООД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството си
на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от
01.10.2018 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците
за извършената цесия, като по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е
изпратено от страна на „Креди Йес" ООД чрез
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-
КРИ/24393 от 17.10.2018 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с
известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес, като
писмото е върнато в цялост, а на 29.08.2019 г. до длъжника е изпратено повторно
уведомително писмо с Изх. № УПЦ-С-КРЙ/24393 за извършената цесия чрез куриер и
отново писмото е върнато в цялост.
Към настоящата искова молба
представят копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Креди Йес" ООД чрез „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/ 24393 /29.08.2019 г., което съда да връчи на ответника
ведно с исковата молба и приложенията към нея, като се позовават на постановените
от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. №
1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на
II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера,
е приложено уведомление на цедента до длъжника за
извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на
препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно
чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника,
на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като
факт от значение за спорното право.
Молят в случай че ответникът не
бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено
по реда на чл.47, ал.1 от ГПК.
Сочат, че уведомлението по реда
на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от
двойното плащане на едно и също задължение, като длъжникът може да възрази за
липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди,
че вече е изпълнил задължението си към стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението, с оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението
за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като
претендираното с исковата молба задължение не е
погасено. Сочат съдебна практика - Определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по
гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело
788/2013г., ТК.
Излагат твърдения, че на
07.04.2017 г. „Креди Йес" ООД, като Заемодател и
С.Г.К. като заемополучател е сключен договор за
паричен заем с № 24393, при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и
договорите и Закона за потребителския кредит. Съгласно сключения договор за
паричен заем, Заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя
под формата на заем парична сума в размер на 2000,00 лв., представляваща
главница и чиста стойност на заема отбелязана в Договора в поле „размер на
отпуснатия заем". Редът и условията, при които Заемодателят е отпуснал
заема се уреждат от Договора и Общите условия на договора за заем, с
разпоредбите на които заемополучателят се е запознал
и съгласил изрично и безусловно, като е удостоверил това обстоятелство с
полагането на подписа си върху договора за заем. С подписването на Договора за
заем заемателят удостоверява, че Заемодателят го е
уведомил подробно за всички клаузи от този Договор, съгласява се с тях и желае
Договорът да бъде сключен. С полагането на подписа си на Договора за паричен
заем, заемополучателят, е удостоверил, че е получил
заемната сума в брой от представител на Заемодателя. Така предоставянето на
посочената в поле „размер на отпуснатия заем" сума съставлява изпълнение
на задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски,
указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя,
съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка съставляваща печалбата на заемодателя. Годишния процент на разходите по
заема е фиксиран за срока на Договора, като съгласно разпоредбите на
приложимите Общи условия същия не може да бъде променян едностранно от страна
на Заемодателя. Така, страните са договорили обща стойност на плащанията по
заема в размер на 2935,99 лв., като по отношение на договорната лихва по заема
страните са постигнали съгласие същата да е в размер на 935,99 лв., която
следва да се изплаща на части, включени в договорените месечни погасителни
вноски.
Сочат, че на основание сключения
между страните договор, заемополучателят се е
задължил да върне заемната сума в срок до 08.04.2019 г., на 24 броя равни
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 122,33 лв., платими при първа
погасителна вноска 07.05.2017 г. и последна погасителна вноска с падеж на
плащане 08.04.2019 г., като срока на договора е изтекъл на 08.0.2019 г. с
последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем. Съгласно
клаузите на сключения договор за заем, страните са се споразумели да обезпечат
изпълнението на договора с поне две от посочените в договора обезпечения, а
именно: издаването на запис на заповед от страна на заемателя;
предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до
изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на
заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора за заем, включваща договорната главница и лихва или поръчителство на
едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия:
имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на
минималната работна заплата за страната /а в случай, че са двама поръчители,
размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4
пъти минималната работна заплата за страната/, да не са поръчители по други
договори за заем, сключени от заемодателя, да не са заематели
по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя, да нямат
кредити към банки или финансови институции с класификация различна от
„Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях
доход.
Твърди се също, че с подписването
на договора за заем, заемателят е декларирал, че се
счита за уведомен, че в случай, че в 3 - дневен срок от подписването на
договора не предостави на заемателя договореното
обезпечение, същия дължи на Заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно
задължение. Така, поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия е
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 2704,01 лева, която е
разсрочена на 24 равни вноски, всяка в размер на 112,67 лева, платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така,
погасителната вноска, която следва да заплаща заемателя
е в размер на 235,00 лева.
Сочат, че съгласно Общите
условия, действащи по време на сключване на Договора, в случай че заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска,
същият дължи на Заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава
за всеки ден просрочие, считано от датата на
настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора
суми. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислено
обезщетение за забава в размер на 380,79 лв. за периода от 4.09.2017 г. (датата
на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска)
до датата на подаване на заявлението в съда, което е съвкупност от
обезщетенията за забава, изчислени за всяка отделна падежирала
неплатена погасителна вноска.
Сочат също, че заемополучателят не е заплатила изцяло дължимия паричен
заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 941,00
лв., с която са погасени, както следва: неустойка: 451,68 лв., договорна лихва:
214,39 лв., главница: 274,93 лв.
Предвид изложеното, молят съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на длъжника С.Г.К.,
ЕГН **********,***, че същата дължи на „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД сумите както следва: 1725,07 лв. (хиляда и седемстотин двадесет и пет лева
и 07 стотинки), представляващи главница по договор за паричен заем; 721,60 лв.
(седемстотин двадесет и един лева и 60 стотинки), представляващи договорна
лихва: за периода от 4.09.2017 г. до 08.04.2019 г. (падеж на последна
погасителна вноска); 2252,33 лв. /две хиляди и двеста петдесет и два лева и 33
стотинки/, представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение: за
периода от 04.09.2017 г. до 08.04.2019 (падеж на последна погасителна вноска);
380,79 лв. (триста и осемдесет лева и 79 стотинки), представляващи обезщетение
за забава: за периода от 04.09.2017 г. (датата на която е станала изискуема
първата неплатена вноска) до датата на подаване на заявлението в съда, както и
законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране
на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендират за направените разноски
в настоящото производство, както и да ни присъдите разноските по ч.гр.д. №
7141/2019 г. на PC - Пловдив.
В срока за отговор не е постъпил такъв от ответницата.
В с.з. ищцовото
дружество не се представлява от представител или пълномощник. С нарочна молба моли
да уважи изцяло на исковите претенции. Претендира за присъждане на направените
по делото разноски.
Ответницата не се явява в съдебно
заседание, не е изразила становище по молбата.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, че на
07.04.2017 г. „Креди Йес" ООД, като Заемодател и
С.Г.К. като заемополучател е сключен договор за
паричен заем с № 24393, при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и
договорите и Закона за потребителския кредит. Съгласно сключения договор за
паричен заем, Заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя
под формата на заем парична сума в размер на 2000,00 лв.
Между страните са налице
облигационни отношения въз основа на сключен на 01.10.2018 г. Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) между „Креди Йес"
ООД, ЕИК *********, и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на който вземанията
на „Креди Йес" ООД срещу С.Г.К., произтичащи от
Договор за паричен заем № 24393 от дата 07.4.2017 г. са прехвърлени изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на
дружеството – кредитор.
Ищцовото
дружество е подало в Районен съд – Пловдив на 08.05.2019 г. заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за което е издадена
Заповед № 3781/10.05.2019 г. за сумата от 1725.07 лв. - главница; 721,60 лв. договорна лихва за
периода от 04.09.2017 г. до 08.04.2019 г.; сумата от 2252,33 лв. - неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 04.09.2017 г. до 08.04.2019
г.; сумата от 380.79 лв. – обезщетение за забава за периода от 04.09.2017 г. до
датата на подаване на заявлението – 08.05.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 08.05.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и направените разноски по ч.гр.д. № 7141/2019 г. по описа
на ПРС в общ размер на 151.60 лв.
По
делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице подробно е изчислило
дължимите суми, съобразно погасителния план, произтичащ от сключения договор
между страните, а именно главница в размер на 2000 лв. по Договор за паричен
заем № 24393/07.04.2017 г. Договорена била месечна погасителна вноска в размер
на 122,33 лв. Съгласно чл. 8 от Договора страните се договарят за плащане на
неустойка за непредставяне на обезпечение в срок от три дни в размер на 2704.01
лв., като сумата се изплаща с всяка погасителна вноска в размер на 112,67 лв.
Разяснява, че начисленият лихвен процент е 3,33 % месечно или 935 лв. за целия
период на договора.
Вещото
лице след справка в дружеството е констатирало, че ответницата е платила
следните суми: главница в размер на 274.93 лв., възнаградителна
лихва в размер на 313.81 лв. и неустойка в размер на 450 лв.
Следователно
остават дължими следните суми: главница в размер на 1725.07 лв., възнаградителна лихва в размер на 621.19 лв. и неустойка в
размер на 2252.33 лв. Ответницата дължи и обезщетение за забава в размер на
353.56 лв. за периода от 04.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението –
08.05.2019 г.
При
представяне на заключението в съдебно заседание вещото лице разяснява, че възнаградителната лихва е 44 %, а на стр. 5 в исковата
молба е записано, че ГПР е 48.075 %, което в същност води до извода, че
процента на възнаградителната лихва представлява
договорната лихва по кредита. Размера на неустойката 2704.01 лв. която я
разпределят по 112 лв. на месец.
С
оглед на приобщеното към доказателствения материал,
съдебно икономическо заключение, съдът е направил обследване за наличие на
неравноправна клауза по свой почин, то тъй като видно от стр. 5 на гърба на
договора, съгласно клаузата изложена в чл. 8 от договора е регламентирана
неустойка, която с подписването на договора е на стойност 2704.01 лв. и тази
неустойка е предвидена предварително от ищцовото
дружество.
Горната фактическа
обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по
делото писмени доказателства ценени
както по отделно, така и в тяхната съвкупност, които съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Установеното от
фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени
положителни установителни иска – главен иск с правно
основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК и
чл. 86 от ЗЗД и следва да бъде уважен изцяло в размер на 1725.07 лв. Като
законна последица от уважаване на иска главницата, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение- по ч.гр.д. № 7141/2019 г. по описа на ПРС - 08.05.2019
г. до окончателното й изплащане.
Следва да се уважи
и иска за договорна лихва, съобразно заключението на вещото лице в размер на 621.19
лв., начислена за периода от 04.09.2017
г. до 08.04.2019 г. , като до пълният претендиран
размер от 721.60 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Що се касае до претендираната
неустойка в размер на 2252,33 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 04.09.2017 г. до 08.04.2019 г., съдът следва
да я уважи в пълен размер. Също така ответницата дължи и обезщетение за забава
в размер на 353.56 лв., съобразно заключението на вещото лице за периода от
04.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението – 08.05.2019 г., като до
пълният претендиран размер от 380.79 лв. следва да
бъде отхвърлено, като неоснователно и недоказано.
Съдът следва да се
произнесе за разноските, направени и в заповедното производство, като осъди
ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата
от 101.60 лева, представляваща държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение по ч.гр.д. № 7141/2019 г. по описа на ПРС.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски в общ
размер на 637.49 лв., съобразно уважената част на иска. При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответницата
също има право на разноски, но не следва да му бъдат присъждани, тъй като не
претендира такива.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на С.Г.К., с ЕГН **********
***, че ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано
от Изпълнителният директор Димитър Бориславов Бончев, както следва: сумата от 1725,07
лв. /хиляда седемстотин
двадесет и пет лева и седем стотинки/, представляваща главница по Договор за
паричен заем № 24393 от 07.04.2017 г., прехвърлен с цесия на 01.10.2018 г., между
„Креди Йес“ ООД и „АСВ“ ЕАД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 7141/2019 г. по описа на ПРС -
08.05.2019 г. до окончателното й изплащане, както и договорна лихва в размер на
621.19 лв. /шестстотин двадесет и
един лева и деветнадесет стотинки/, начислена за периода от 04.09.2017 г. до 08.04.2019 г.,
като до пълният претендиран размер отхвърля иска,
като неоснователен и недоказан; както и
сумата от 2252.33 лв. /две
хиляди двеста петдесет и два лева и тридесет и три стотинки/, представляваща
неустойка за периода от 04.09.2017 г. до 08.04.2017 г., ведно с обезщетение за
забава в размер на 353.56 лв.
/триста петдесет и три лева и петдесет и шест стотинки/ за периода от
04.09.2017 г. до 08.05.2019 г., като до пълният претендиран
размер отхвърля иска, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С.Г.К., с ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД ,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Изпълнителният директор Димитър Бориславов Бончев,
направените по ч.гр.д. № 7141/2019 г. по описа на ПРС разноски в размер на 151.60 лв. /сто петдесет и един лев и
шестдесет стотинки/, както и по настоящото производство в размер на 637.49 лв. /шестстотин тридесет и седем
лева и четиридесет и девет стотинки/.
Решението подлежи
на обжалване пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: