№ 5883
гр. София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110160406 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК от М. Н. К.,ЕГН
**********,от гр.**********,против **********,със седалище и адрес на
управление гр.**********,представлявано от **********,с искане да бъде
постановено решение,с което да бъде признато за установено,че ищцата не
дължи сумата от 4815,55 лева главница,начислена и претендирана за
********** услуги за абонатен № **********,за периода 25.10.2014 г. до
23.08.2022 г.
Исковата претенция се основава на твърдения,че с фактура №
**********/23.08.2022 г. и справка за клиентски номер № **********
ответникът претендира паричната сума за доставена питейна вода и отведени
и пречистени отпадни води,при което за ищцата е налице интерес да отрече
дължимост на паричната сума. Твърди се,че сумата от 3762,98 лева главница
за доставена питейна вода и отведени и пречистени води за периода
25.10.2014 г. до 26.09.2019 г. е недължима като погасена по давност,а
начислената за периода 23.12.2019 г. до 25.07.2022 г. парична сума в размер
от 1052,57 лева е недължима поради липса на договорно правоотношение.
Ищцата моли съда да уважи предявената искова претенция.
Ответното дружество в депозиран писмен отговор заявява,че не отрича
наличието на погасяване по давност на сумите за периода 25.10.2014 г. до
26.09.2019 г.,но същите са в размер от 3709,16 лева. Исковата претенция е
оспорена в останалата й част като се твърди,че между страните съществува
договорно правоотношение,в подкрепа на което изтъква,че ищцата е поискала
пломбиране на водомери към 04.06.2019 г. Моли съда да постанови
решение,с което частично да отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
1
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Видно от фактура № ********** от 23.08.2022 г.,**********
претендира от М. Н. К. сумата от 4815,55 лева,от която 4761,73 лева старо
салдо и 27,41 лева лихва за забава за периода до 31.07.2022 г.
Според извлечение за задълженията към ********** по клиентски
номер ********** с клиент М. Н. К. същите възлизат общо на 4883 лева.
Представен е талон за пломбиране на водомери от 04.06.2019 г. на
клиент М. К. за имот **********
С молба от 03.12.2018 г. М. Н. К. е поискала отписване на задължения
като погасени по давност съгласно влязло в сила съдебно решение,както и е
поискала определяне размер на задълженията по отчет на водомер,а не на
база.
Приета е справка от ********** относно начислените суми по фактури
и лихви върху същите.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на иска :
С оглед твърденията на ищцата К.,че ответникът претендира от нея
парична сума,която не е заплатена,а ищцата отрича дължимостта на тази
парична сума,съдът счита,че за ищцата е налице правен интерес от
предявяване на установителната искова претенция.
По основателността на иска :
Когато е предявен отрицателен установителен иск,в тежест на ответната
страна е възложено доказването,че вземането,чиято дължимост ищцовата
страна оспорва,съществува и е дължимо от ищцата. Софийският районен съд
намира,че исковата претенция подлежи на уважаване за сумата от 3053,36
лева главница за вода и ********** услуги за периода 25.10.2014 г. до
26.09.2019 г. поради настъпила погасителна давност,а за разликата до пълния
предявен размер от 3762,98 лева подлежи на отхвърляне като недоказан,искът
за сумата от 1052,57 лева за периода 23.12.2019 г. до 25.07.2022 г.,основан на
твърдения за липса на договорно правоотношение, подлежи на отхвърляне. В
хипотезата,когато ищцовата страна оспорва дължимост на главница,предмет
на отрицателния установителен иск е само главницата,т.е. начислената сума
за консумирана вода и за предоставени ********** услуги,при съобразяване
диспозитивното начало на гражданския процес. Софийският районен
съд,отчитайки представените по делото писмени доказателства приема,че
начислената главница за вода и предоставени ********** услуги възлиза на
3374,49 лева,от които 3053,36 лева са фактурирани в периода между
25.10.2014 г. до 26.09.2019 г.,а 321,13 лева са начислени в периода между
23.12.2019 г. до 25.07.2022 г.,а за разликата над тези размери до пълните
предявени размери на исковете – съответно от 3762,98 лева и 1052,57 лева
същите подлежат на отхвърляне,защото не се установява ответникът да е
начислявал,респективно не се установява ответникът да е претендирал от
ищцата плащане на парични суми. Софийският районен съд намира,че от
събраните в хода на производството доказателства може да бъде направен
2
извод,че между страните съществува договорно правоотношение – съгласно §
1,т.2 от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги ( ЗРВКУ ) потребител на
********** услуги е собственикът или ползвателят на имота,в който са
доставени съответните услуги. Това означава,че преценката дали съществува
договорно правоотношение между страните съдът следва да реализира при
съобразяване дали ищцата е собственик или носител на вещно право на
ползване върху имота. Съдът приема,че от съвкупния анализ на
доказателствата може да бъде направен извод,че договорно правоотношение
съществува – по делото са представени доказателства,които отразяват
подадени от страна на ищцата по настоящото дело искания до ответника за
отписване на задължения и др.,които искания представляват признание,че
договорно правоотношение съществува – наличието на изявление,с което
ищцата по настоящото производство претендира начисляване на вода въз
основа на отчет от водомер,а не не база представлява признание за
договорната обвързаност между страните,а и в подкрепа на разбирането,че
страните са обвързани от договор е доказателството,че за същия имот ищцата
К. е поискала поставяне на водомери,каквото задължение има потребителят
на вода и ********** услуги. Отделно от това,следва да бъде отчетено,че
адресът на ищцата,посочен в исковата молба и в доказателствата,приети в
хода на производството,съвпада с адреса на имота,до който е доставяна вода и
са предоставени ********** услуги. За да счете,че е доказано съществуването
на договорно правоотношение,съдът взе предвид и липсата на дадени
обяснения от страна на ищцата К. по поставените от насрещната страна
въпроси относно правото на собственост или вещно право на ползване,в която
насока намира,че следва да бъде отчетено,че макар да съществуват пречки за
явяване на ищцата за даване на обяснения в открито съдебно заседание
предвид здравословното й състояние,ищцата чрез процесуалния си
представител е разполагала с възможност да поиска даване на обяснения чрез
видеоконферентна връзка,каквото искане не е формулирано,поради което
следва да се приеме,че са доказани обстоятелствата,за които не са дадени
обяснения. Предвид това,че съдът приема,че договорно правоотношение
съществува,съдът намира,че искът за сумата от 1052,57 лева за периода
23.12.2019 г. до 25.07.2022 г. подлежи на отхвърляне. Софийският районен
съд счита,че исковата претенция,предявена от ищцата К. е доказана по
основание и по размер в частта за сумата от 3053,56 лева главница за вода и
********** услуги за периода 25.10.2014 г. до 26.09.2019 г. като счита,че тази
парична сума не подлежи на принудително изпълнение поради настъпила
погасителна давност,а за разликата над 3053,56 лева до претендирания размер
от 3762,98 лева искът подлежи на отхвърляне,тъй като такава парична сума не
се доказва да е начислена и претендирана от ответника. Погасителната
давност е уредена в полза на длъжника,който може да се позове на настъпила
давност,ако в определен период от време,считано от настъпване изискуемост
на вземането кредиторът не предприема действия по реализиране на
вземането си,с което да прекъсне давността. Приложимата погасителна
давност към вземания за вода и ********** услуги е тригодишната давност
съгласно приетото Тълкувателно решение по тълк.дело № 3/2011 г. по описа
на ОСГТК на ВКС. Предвид липсата на ангажирани доказателства от
ответното дружество да е предприемало действия по събиране на вземането
3
си,съдът счита,че към датата на предявяване на иска – на 08.11.2022 г.
вземанията за посочения период са погасени по давност и за сумата от
3053,56 лева,представляваща начислена главница за вода и **********
услуги искът подлежи на уважаване.
При този изход на делото и като съобрази,че и двете страни
претендират присъждането на съдебноделоводни разноски съдът приема,че в
полза на ищцата следва да бъде присъдена държавна такса в размер от 122,14
лева, а в полза на адв.И. Н. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер от 359,54 лева. Съдът приема,че в полза на
ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер от 36 лева съответно на отхвърлената част от исковете.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124,ал.1 от ГПК по
отношение на **********,със седалище и адрес на управление
гр.**********представлявано от **********,че М. Н. К.,ЕГН **********,от
гр.**********,не дължи сумата от 3053,56 лева ( три хиляди петдесет и три
лева петдесет и шест стотинки ) главница за вода и ********** услуги за
периода 25.10.2014 г. до 26.09.2019 г. чрез способите на принудително
изпълнение поради настъпила погасителна давност като отхвърля
иска,предявен от М. Н. К. против ********** за разликата над 3053,56 лева
до 3762,98 лева главница за периода 25.10.2014 г. до 26.09.2019 г. и за сумата
от 1052,57 лева за периода 23.12.2019 г. до 25.07.2022 г.
ОСЪЖДА **********,със седалище и адрес на управление
гр.**********,представлявано от ********** да заплати на основание чл.81
от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на М. Н. К.,ЕГН **********,от гр.**********,
сумата от 122,14 лева ( сто двадесет и два лева и четиринадесет стотинки )
сторени съдебноделоводни разноски.
ОСЪЖДА **********,със седалище и адрес на управление
гр.**********,представлявано от ********** да заплати на адв.И. А. Н.,с
адрес **********,сумата от 359,54 лева ( триста петдесет и девет лева
петдесет и четири стотинки ) за предоставена безплатно правна помощ по
реда на чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА М. Н. К.,ЕГН **********,от гр.********** да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на **********,със седалище и
адрес на управление гр.**********,представлявано от **********, сумата от
36 ( тридесет и шест ) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4