№ 1829
гр. Варна, 11.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20253100500693 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от П. С. Х., с ЕГН **********, с адрес:
гр.В., ул.“Б. Б.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, действащ чрез адв.Д. Т., със съдебен адрес: гр.Варна,
ул.“Поп Харитон“ №13, против Решение №4318/02.12.2024г., постановено по гр.д.
№20233110109819 по описа на Районен съд Варна, в частта, с която са уважени частично
предявените от “ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-Казанджията“ №4-6, със
съдебен адрес: гр.Варна, бул.“Сливница“ №52а, ет.2, ателие, чрез адв.Р. М., искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.79 вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.86 и чл.99 от ЗЗД за
установяване съществуването на задължение на жалбоподателя в размер от 6700.38лв.,
представляващи дължима главница по договор за потребителски кредит от 10.06.2014г.,
сключен между “Сибанк“ ЕАД и П. С. Х., което задължението е прехвърлено в полза на
“ЕОС Матрикс“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
15.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението-05.06.2023г. до окончателното й изплащане, както и задължение в размер от
1183.64лв., представляващи дължима лихва за периода от 16.12.2021г. до 04.06.2023г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№7195/2023г. по описа на Районен съд Варна.
В подадената въззивна жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно,
необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Оспорват се изводите на съда, че не е налице недействителност на процесния
договор за кредит или на отделни негови клаузи, като се сочи, че насрещната страна по него
е потребител и с оглед съществуващите уговорки /чл.13 от договора/, предвиждащи ред за
увеличаване на главница, чрез прибавяне на изтекли лихви и начислена върху тях договорна
лихва, по три стари кредита, то те са нищожни на основание чл.26, ал.4 във връзка с чл.10,
ал.3 от ЗЗД, тъй като е водят до анатоцизъм. На следващо място се твърди се, че договора е
недействителен на основание чл.143, т.3 и т.10 от ЗЗП, поради неравноправния характер на
клаузите предвиждащи възможност за едностранна промяна на базовия лихвен процент,
който участва при формиране на възнаградителната и наказателната лихви. Поддържа се, че
съдът приложил неправилно закона при обсъждане на възражението на ответника за
1
нищожност на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД на Договора за продажба и прехвърляне на
вземания от 15.12.2021г., поради липсата съгласие на страните по него по отношение на
съществен негов елемент-цената на договора. Сочи се, че договора за цесия е възмезден,
като в процесният такъв липсва уговорка за конкретна цена или начин на определянето й,
като това не е възможно да стане на база обичаите в практиката. Ето защо се поддържа, че
договора за цесия е недействителен, поради липса на постигнато от страните съгласие,
съответно че в полза на въззиваемия не е възникнало правото да претендира процесното
вземане от П. Х..
По отношение на оплакването за допуснати нарушения на съдопроизводствени
правила, се поддържа, че не е налице произнасяне на съда по направено от ответника
възражение за нередовност на исковата молба-липса на ясно формулиран петитум с
посочване на размери и периоди на претендираните главница, договорна лихва и
обезщетение за забава, както и на брой неплатени вноски и техният размер. Поддържа се
още, че в решението не са изложени мотиви по оспорването на ответника за кумулация на
три стари задължения за главници и лихви, посочени в чл.13, т.1,т.2 и т.3 от Договор за
потребителски кредит от 10.06.2014г. Твърди се, че и доклада по делото е непълен и
схематичен, без да са посочени подлежащи на доказване обстоятелства и да е разпределена
доказателствена тежест на страните. В този смисъл се поддържа, че ответника е бил лишен
от възможността да ангажира доказателства и да наведе доводи в подкрепа на тезата си.
Твърди се още, че съдът не е провел служебна проверка за действителност на процесният
договор за кредит в хипотезата на чл.22 вр. чл.11 от ЗПК. С оглед гореизложено, се
поддържа, че атакуваното решение е и необосновано. Моли се за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част.
От въззиваемата страна, в срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно, като в същото са обсъдени всички твърдения на страните и са взети
предвид направените възражения по делото. Поддържа се, че съдът е разпределил правилно
доказателствена тежест и извършил задълбочено обсъждане на събраните по делото
доказателства. Поддържа се още, че постановеното първоинстанционно решение е правилно
и обосновано. Моли се отхвърляне на жалбата и за присъждане на сторени съдебно-
деловодни разноски.
Страните не представят нови доказателства и нямат доказателствени искания.
В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е
редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като са подадени в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими
приложения.
Не се констатират пропуски на първоинстанционния съд, които да налагат
допълнителни указания по разпределение на доказателствена тежест между страните.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на П. С. Х., с ЕГН ********** против
Решение №4318/02.12.2024г., постановено по гр.д.№20233110109819 по описа на Районен
съд Варна, в частта, с която са уважени частично предявените от “ЕОС Матрикс“ ЕООД, с
ЕИК *********, искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.79 вр. с чл.240 от
ЗЗД, чл.86 и чл.99 от ЗЗД за установяване съществуването на задължение на жалбоподателя
в размер от 6700.38лв., представляващи дължима главница по договор за потребителски
2
кредит от 10.06.2014г., сключен между “Сибанк“ ЕАД и П. С. Х., което задължението е
прехвърлено в полза на “ЕОС Матрикс“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 15.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението-05.06.2023г. до окончателното й изплащане, както и
задължение в размер от 1183.64лв., представляващи дължима лихва за периода от
16.12.2021г. до 04.06.2023г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№7195/2023г. по описа на Районен съд Варна.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.05.2025г. от 13.00
часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящето определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3