№ 272
гр. Перник, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА Р. КРЪСТАНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ Административно
наказателно дело № 20251720200957 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Б. С. Г. от с. В., обл. К., чрез адв. К., против
Наказателно постановление (НП) № 34-0000644 от 14.05.2024 г., издадено от
началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Перник, с което
на основание чл. 177, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в“ от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното
НП. Излгат се доводи за извършени процесуални нарушения при издаването
на АУАН и НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, не се явява. Представлява се от
адв. К., която, излага доводи, че НП е незаконосъобразно и моли съда за
неговата отмяна. Посочва, че НП е издадено от некомпетентен орган и
нарушението не е доказаното от изслушаните свидетелски показания.
Посочва, че установяването на претоварването не е извършено от служители
на ОО „АА“ на място чрез измерване. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение.
Ответникът – началник Областен отдел „Автомобилна администрация“
гр. Перник, редовно уведомен не се явява и не се представлява.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и
1
становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
На 22.04.2025 г. около 17:08:05 часа, на АМ Струма, разклона за с.
Боснек, посока гр. София, водачът Б. С. Г. управлявал МПС марка и модел
„МАН ТГС“ с peг. № ******* от кат. N3, с четири оси от които две
управляеми като извършвал обществен превоз на товари (трошен камък 0-
4мм) на територията на Република България по маршрут Студена - М. Долина
видно от пътен лист № 163237/22.04.2025 г., Товарителница №
**********/22.04.2025 г. и кантарна бележка № 23213200/22.04.2025г.
издадена от пункта при натоварване фирма „Щрабаг“ ЕАД.
При извършената проверка от служители на Автомобилна
администрация се установило, че водачът управлявал и извършвал превоз с
пътно превозно средство, което е с обща маса - 51 340 кг., видно от кантарна
бележка № 23213200/22.04.2025 г., като надвишавал допустимите максимални
маси за движение по пътищата отворени за обществено ползване. За моторно
превозно средство с четири оси с две управляеми оси е допустимо до 32000
кг. като надвишението е с 19 340 кг.
При извършена справка в система АНД, за същото по вид нарушение
водачът е бил наказван с влязло в сила на 30.09.2024 г. наказателно
постановление № 34-0000173/20.06.2024 г.
При така изложената фактическа обстановка бил издаден АУАН, а въз
основа на него и процесното НП.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на
свидетелите Е. Д. и К. А., тъй като същите се явяват логични, последователни,
вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени
доказателства. Показанията на свидетелите са достатъчно информативни, като
съдържат изчерпателна информация за елементите от състава на
нарушението.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от
НПК, писмени доказателства, като намира, че същите са логични,
последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в
хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от
легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и
срещу акт, подлежащ на обжалване.
При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и при издаването на наказателното постановление за нарушението
2
са спазени изискванията за форма и съдържание, както и специфичните
процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на
АУАН, и сроковете за това. АУАН и НП отговарят на отговаря на изискванията
за форма, съдържание и реквизити, регламентирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Мястото на нарушението е конкретизирано, като е посочено като на АМ
„Струма“ на разклона със село Боснек с посока гр. София.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съобразно
предоставените доказателства, приложени по делото. НП е издадено от
началника на ОО „Автомобилна администрация“ гр. Перник. Това, че преди
издаването му е получил доклад от служителя В.Н. не води до процесуално
нарушение, тъй като издателя на акта е от началника на ОО „Автомобилна
администрация“ гр. Перник и доводите в тази насока на жалбоподателя са
неоснователни.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за неяснота на описаното
нарушение. ЗДвП и ЗП са различни нормативни актове, които регулират
различни по вид обществени отношения.
В разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП е предвидена санкция за
лицата, които, без да спазват установения за това ред, управляват ППС с
размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени
от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Закона за
пътищата регламентира обществените отношения, свързани със
собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането,
ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението
на безопасността на пътната инфраструктура в Република България. Водачът
на ППС, управлява ППС което не притежава разрешение за дейност от
специалното ползване на пътищата.
От така описаното съдът констатира, че не са налице нарушения на
процесуалните правила, които да се определят като съществени и да внасят
неяснота относно фактическите и правни рамки на формулираното обвинение,
водещи до нарушаване на правото на защита на наказаното лице.
По отношение на приложението на материалния закон:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, движещите
се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с маса, която не
надвишава нормите, установени от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството. С Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, се определят
допустимите размери, маса и натоварване на ос на категориите пътни
превозни средства и техните ремаркета, съгласно чл. 139 от ЗДвП, които не
представляват опасност за участниците в движението, както и условията и
редът за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за
обществено ползване.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 6, б."в" от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за
3
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена
от министъра на регионалното развитие и благоустройството, допустимата
максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване, е за съчленени ППС с пет, шест и повече оси, както следва: моторно
превозно средство с четири оси с две управляеми оси - 32 t;
От приложеното по делото писмени доказателства, както и изслушаните
свидетелски показания по безспорен начин се установява, че жалбоподателят е
управлявал е управлявал ППС, състоящо се от товарен автомобил с четири
оси и две управляеми оси с маса 51 340 тона, при нормативно установен
максимален тонаж от 32 тона. От така изложеното по безспорен начин се
установява, че е извършено процесното нарушение.
Съгласно чл. 166, ал. 2 т. 8 ЗДвП, при изпълнение на функциите си по
този закон определените от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията служби на ИААА имат право да ползват
технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на
ос и за проверка на техническата изправност на превозните средства,
предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на
пътници и товари, както и за проверка на обезопасяването на превозваните
товари. Съдържанието на цитираната норма ясно показва, че се касае за право,
а не за задължение на контролните органи да ползват технически средства за
измерване на масата на проверените ППС. Норма на чл. 35, ал. 3 от Наредба №
11 от 03.07.2001 г. действително предвижда, че проверката се извършва със
средства за измерване, отговарящи на изискванията на Закона за
измерванията. Но тази норма логически се отнася до проверките, визирани в
нормите на чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от същата Наредба, които проверки са за
съответствието между масата и габаритните размери на извънгабаритно и/или
тежко ППС със записаните данни в разрешителното по чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от
Наредбата и в документа за платена такса по чл. 14, ал. 3 от Наредбата. Тези
проверки(по чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата) се извършват от
администрацията, издала разрешителното или документа за платена такса, а
такива в настоящия случай не са били издадени. Ето защо по отношение на
процесния казус както ЗДвП, така и Наредба № 11/03.07.2001 г., не изискват
установяването на допустимата максимална маса, съответно превишаването й
да става с техническо средство за измерване.
Установяването на масата на съчленната композиция въз основа на
документ, какъвто е товарителницата е законосъобразно. Последната е
издадена от работодателя на жалбоподателя частен свидетелстващ документ,
установяващ надлежно масата на ППС с превозвания товар. Същата е
приложена и по делото (л. 14).
След като е носил товарителницата, в която е посочена надвишаващата
32 тона маса на композицията, и след като не е разполагал с документ за
заплатена пътна такса за претоварване, жалбоподателят като водач е
управлявал тази композиция със знанието, че нарушава изискванията на
4
ЗДвП.
Представянето на разрешително за движението на тежко
извънгабаритно, превозно средство при условията на чл. 14, ал. 8 от Наредба
№11 на МРРБ евентуално след издаване на разрешение по чл. 20 от Законът за
пътищата е задължение на водача. Същото не е представено от него и АУАН е
подписан без възражение, поради което така изложените доводи от страна на
защитата се явяват недоказани и част от защитната версия на наказаното лице.
Нещо повече, в процесния случай такова разрешително не е необходимо
да бъде издавано, предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от
3.07.2001 г. на МРРБ, както и с оглед характеристиките на превозвания товар –
трошен камък, за който не са налице условията посочени в цитираната
разпоредба. Според § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Наредба №
11/03.07.2001 г., "неделим товар" e товар, който не може да се дели на две и
повече части с оглед на неговото превозване, тъй като това деление би довело
до излишни разходи или би породило риск от нанасяне на вреди и който
поради своите размери или маса не може да бъде превозван от моторно
превозно средство, ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да отговаря
изцяло на изискванията на наредбата. Превозвания товар, в настоящия случай
(трошен камък) може да бъде "разглобен на части" без това деление да доведе
до излишни разходи или да породи риск от нанасяне на вреди, съответно да
бъде превозен в рамките на общественото ползване на пътищата с превозно
средство, ремарке, съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията
на Наредбата.
Във всички случаи, в които разрешение не се следва поради наличие на
възможност конкретен товар да бъде разделен и превозен на части, така че
ППС, с което превозът се извършва да не надвишава нормите, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, е налице изрична
забрана за превоз на този товар по начин, по който със същия конкретното
ППС ще бъде претоварено, съответно извънгабаритно - тежко, по смисъла на
чл. 3 във вр. с чл. 6 и чл. 7 от Наредба № 11/03.07.2001 г. В случая са
неприложими нормите на чл. 8, ал. 1 и ал. 5 от Наредба № 11/03.07.2001 г. (
РЕШЕНИЕ № 1077 ОТ 26.06.2025 Г. ПО К. АДМ. Н. Д. № 202/2025 Г., I
КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК).
Работникът не е действал в условията на изпълнение на неправомерна
служебна заповед по смисъла на чл. 25 от ЗАНН. От приложената заповед (л.
32 по делото) се установява, че Г. е командирован за процесната дата да
извърши превоз като изрично е посочено, че превоза на товар следва да се
извърши съобразно нормативните изисквания.
На основание чл. 177, ал. 5 от ЗДвП, водач, който повторно, без да спазва
установения за това ред, управлява пътно превозно средство с натоварване на
ос, което надвишава нормите, определени от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000
лева. Посочено, е че с наказателно постановление № 34-0000173/20.06.2024 г.
5
на Г. му е било наложено наказание за същото нарушение, поради което
глобата е наложена в законоустановения размер от 1 500 лева.
С оглед на това определеният размер на наложеното административно
наказание се явява адекватна санкционна мярка, съобразена с обществената
опасност на деянието и съответно смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства обсъдени от съда.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 34-0000644 от 14.05.2024 г., издадено от
началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Перник, с което
на Б. С. Г. с ЕГН ********** от с. В., обл. К. на основание чл. 177, ал. 5 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП, във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Перник по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6