№ 372
гр. Дупница, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20251510100493 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-
р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу Н. В. В., ЕГН:
**********, с адрес: *** с която е предявен иск с правно основание чл. 422, вр. с чл.415 от
ГПК.
Ищецът твърди, че на 02.01.2024г. между „Кеш Кредит Мобайл“ ООД, в качеството на
заемодател, и Н. В. В., в качеството на заемател, е сключен Договор за потребителски
кредит № *********/02.01.2024г. при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит.
Договарянето между страните се е осъществило чрез средствата за комуникация от
разстояние /по електронна поща, уеб-сайт и телефон/, като договорът се сключва във
формата на електронен документ или на хартиен или друг траен носител и
правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежни системи
/ЗПУПС/, Закона за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/, Закона за
потребителския кредит /ЗПК/. Сключването на договора за кредит с инициирано от страна
на кредитополучателя, който попълва Заявка за кандидатстване, намираща се на уеб-
страницата на кредитора, където предоставя пълни и верни лични данни. В края на Заявката
за кандидатстване кредитополучателят посочва, че е съгласен с приложимите Общи условия,
като приемането на Общите условия е необходимо условие за изпращане на заявката.
1
Между „Кредит Гаранция“ ЕООД и Н. В. В. е сключен договор за възлагане на
поръчителство във връзка с възникналото облигационно правоотношение между
кредитополучателя и кредитодателя.
На 21.06.2024г. е подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания, сключен между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД от дата 21.06.2024г., по силата на който вземането, произтичащо
от гореописания договор за кредит, е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности.
Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането
от името на първоначалния кредитор с Уведомително писмо, изпратено с известие за
доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на
пълномощник на цедента.
Ищецът сочи, че поради неизпълнението на задълженията от ответника, е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което
заявлението е образувано ч.гр.д. 2870/2024г. по описа на РС-Дупница, по което е издадена
заповед за изпълнение в полза на ищеца, срещу която ответницата е възразила в
законоустановения срок.
Предвид горното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответницата, че същата му дължи следните суми: 500.00 лева-
главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до
окончателното плащане; 53.80 лв.-договорна възнаградителна лихва за периода от
02.02.2024г. до 02.07.2024г. и 34.20 лв.-лихва за забава за периода от 03.02.2024г. до датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда. Претендира присъждане на сторените
разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който се изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Ответницата признава, че има задължение
към „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, по сключен между тях Договор за потребителски кредит №
*********/02.01.2024г., по силата на който посоченото дружество й е дало в заем сумата от
500.00 лв. Оспорва обаче, че е надлежно уведомена за цесията на вземането към ищеца.
Ответницата прави и възражение за недействителност на клаузите за лихви, такси и
разноски от сключения договор за потребителски кредит, като противоречащи на
императивни разпоредби на ЗЗП и ЗПК, като излага съображения в тази насока.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства,
се установява следното: на 02.01.2024г. между „Кеш Кредит Мобайл“ ООД, в качеството на
заемодател, и Н. В. В., в качеството на заемател, е сключен Договор за потребителски
кредит № *********/02.01.2024г. Размерът на предоставения заем е 500.00 лв., за срок от
шест месеца. Погасителните вноски (6 на брой в размер на 92.30 лв. всяка) съставляват
2
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на
кредитора, при което обшият размер на всички плащания по заема възлиза на 553.80 лева,
при първа погасителна вноска 02.02.2024г. Крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита е 02.07.2024г. (дата на последна погасителна вноска съгласно
погасителен план, неразделна част от договора за заем).
Договарянето между страните се е осъществило чрез средствата за комуникация от
разстояние /по електронна поща, уеб-сайт и телефон/, като договорът се сключва във
формата на електронен документ или на хартиен или друг траен носител и
правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежни системи
/ЗПУПС/, Закона за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/, Закона за
потребителския кредит /ЗПК/. Сключването на договора за кредит е инициирано от страна
на кредитополучателя, който попълва Заявка за кандидатстване, намираща се на уеб-
страницата на кредитора, където предоставя пълни и верни лични данни. В края на Заявката
за кандидатстване кредитополучателят посочва, че е съгласен с приложимите Общи условия,
като приемането на Общите условия е необходимо условие за изпращане на заявката.
Заемът следвало да бъде обезпечен с поръчителство, в която връзка Между „Кредит
Гаранция“ ЕООД и Н. В. В. е сключен договор за възлагане на поръчителство, по силата на
който ответницата дължала и възнаграждение в размер на вноските по погасителния план,
или сума в размер на общо 553.80 лева; в договора за кредит са посочени като абсолютни
стойности лихвения процент по заема и годишен процент на разходите /ГПР/; в договора
липсва методика на формиране на ГПР и това кои компоненти се включват в него; в
договора е посочен само лихвеният процент – 36 % , но не и как тази стойност се съотнася
към ГПР по договора; в ГПР не са включени разходите за заплащане на възнаграждение по
договор за поръчителство; не са включени и условията за издължаване на кредита.
На 21.06.2024г. е подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания, сключен между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД от дата 21.06.2024г., по силата на който вземането, произтичащо
от гореописания договор за кредит, е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности.
Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането
от името на първоначалния кредитор с Уведомително писмо, изпратено с известие за
доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на
пълномощник на цедента.
Ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК за дължимите му се суми, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело №
2870/2024г. по описа на ДРС и е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответницата е
възразила в законоустановения срок.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните
правни изводи:
3
Безспорно е установено по делото, че по силата на сключен договор за паричен заем
от 02.01.2024г. дружеството „Кеш Кредит Мобайл“ ООД, е дало в заем на ответницата
сумата от 500.00 лева, при посочени в договора условия.
По силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ и приложение
№1/21.06.2024г. към него, „Кеш Кредит Мобайл“ ООД, е прехвърлило на ищеца вземането
си от ответницата по процесния договор. Представено е потвърждение за сключената цесия.
Представено е и пълномощно, с което първоначалният кредитор е упълномощил цесионера с
права да уведоми от негово име всички длъжници по вземания на дружеството за
извършената цесия, във връзка с чл.99, ал.3 ЗЗД. Представено е уведомително писмо от
упълномощения цесионер до ответницата, с което я уведомява за цесията. Безспорно се
установи по делото, че ответницата е получила дадената в заем сума по договора за паричен
заем. Ето защо следва да се приеме, че е налице валидно сключен договор за заем.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.
7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи.
В случая предвид приетото за установено от фактическа страна следва да се приеме,
че договорът за кредит е сключен в нарушение на изискванията, установени в разпоредбите
на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК.
Не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
4
ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по
договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по
кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Посочената годишна
фиксирана лихва от 36 % не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на
общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално
е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
Въведеното изискване за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство с
одобрено от заемодателя срещу заплащане на възнаграждение на поръчителя от заемателя,
което да се кумулира към погасителните вноски, следва извод, че тя води единствено до
скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Това
обстоятелство, обаче не е включено в ГПР разходите, поради което е налице нарушение на
чл. 19, ал. 1 и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Ето защо и поради липса на част от задължителните
реквизити на т. 10 на чл. 11 ЗПК, договорът се явява недействителен.
Доколкото се касае за възнаграждения по усвояването и управлението на кредита, с
тях реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това допълнително плащане се
покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би
надхвърлил законовото ограничение. Ето защо посочения в договора годишен процент на
разходите не отговаря на действителния такъв. Посочването в договора за кредит на по-
нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви
като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП
във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.
19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. В този смисъл: Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив
по в. гр. д. № 1207/2019 г., Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
2373/2019 г.; Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.;
Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.
Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно,
за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11,
т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения
кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи,
които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на
5
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да
преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в
ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Липсата на
разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно
да заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването
му. Същевременно - посочването на по - нисък от действителния ГПР, представлява невярна
информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива
2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която
следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от
Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост /Решение №
1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/.
Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр.
с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК при недействителност на
договора за потребителски кредит потребителят следва да върне само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Предвид горното ищецът има
право да претендира от ответницата връщане само на предоставената главница по кредита,
която е безспорно установено, че е в размер на 500.00 лв.
Предвид всичко гореизложено следва да се признае за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищцовото дружество единствено сума в размер на 500.00 лв.,
представляваща дължимата главница по сключения между ответницата и „Кеш Кредит
Мобайл“ ООД договор за паричен заем. В останалите части, искът следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен.
Предвид частичното уважаване на иска и съобразно дадените задължителни указания
с Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС, ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца и направените по заповедното производство разноски в размер на 63.78 лв.,
съразмерно с уважената част от иска.
По настоящето производство, ищецът е доказал разноски в размер на 25.00 лева-
заплатени държавна такса (25.00 лв.). На същият се дължи и сумата от 100.00 лева-
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1
НЗПП. На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца направените по настоящото дело разноски, съразмерно с уважената част от иска в
размер на 106.29 лева.
Ищецът дължи на ответницата сторените разноски по делото за адвокатско
възнаграждение (в размер на 100.00 лв., определено от съда съобразно с фактическата и
правна сложност на делото и реално извършените от адвоката действия, изразяващи се
единствено в написване на отговор на исковата молба), съразмерно с отхвърлената част от
иска, а именно сума в размер на 15.00 лв.
Мотивиран така, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Н. В. В., ЕГН:
**********, с адрес: ***, че същата дължи на Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“
№ 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 500.00 лв. (петстотин лева),
представляваща дължимата главница по сключен на 02.01.2024г. между „Кеш Кредит
Мобайл“ ООД, в качеството на заемодател, и Н. В. В., в качеството на заемател, Договор за
потребителски кредит № *********/02.01.2024г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК-30.12.2024г. до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за сумата от 53.80 лв. (петдесет и три лева и осемдесет стотинки)-
договорна възнаградителна лихва за периода от 02.02.2024г. до 02.07.2024г. и за сумата
от 34.20 лв. (тридесет и четири лева и двадесет стотинки)-лихва за забава за периода от
03.02.2024г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Н. В. В., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от
63.78 лв. (шестдесет и три лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща сторените
разноски по ч.гр.дело № 2870/2024г. по описа на ДРС и сумата от 106.29 лв. (сто и шест
лева и двадесет и девет стотинки), представляваща сторените разноски по настоящото
производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, да заплати на Н. В. В., ЕГН: **********, с адрес: *** сума в
размер на 15.00 лв. (петнадесет лева), представляваща сторените разноски по делото за
адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд-Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7