Решение по дело №186/2019 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 116
Дата: 15 юли 2019 г. (в сила от 15 юли 2019 г.)
Съдия: Мариана Николаева Иванова
Дело: 20193500500186
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

         №      /15.07.2019г.                                                                     гр.Търговище

    в името на народа

 

ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ                                            трети състав

 

На осми юли                                                                              2019 година

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИАНА ИВАНОВА                               

          ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ

                                     БИСЕРА МАКСИМОВА

                                                              

Секретар:Ирина Василева

като разгледа докладваното от съдията Милен Стойчев  в.гр.д.№186 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

                        Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца “Ф.и.” ЕАД-гр.София, ЕИК ********* против решение №185/22.03.2019г., постановено по гр.д. №1743/2018г. на Районен съд-Търговище, с което са отхвърлени предявените от него против ответницата Д.Й.Л. *** установителни искове за съществуване на вземане по чл.422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК за сумата от 440.39 лв. главница по договор за потребителски кредит №*********/19.06.2015г., сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД-гр.София, ЕИК ********* и ответницата, задълженията по който са цедирани на ищеца, ведно със законната лихва от 25.06.2018г. до изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 52.10лв. за периода 25.07.2015г.- 09.08. 2015г., лихва за забава в размер на 27.38лв. за периода 25.07.2015г.- 31.05.2018г. и такси в размер на 214.72лв. за периода 25.07.2015г.- 09.08.2015г., за което съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №632/26.06.2018г., постановена по ч.гр.д.№ 1110/2018г. по описа на Районен съд-Търговище.С доводи за нарушения на закона и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение  и за уважаване на предявените искове.

С писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК особеният представител на въззиваемата страна-адв.Л.М. *** оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.

Решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е допустима и частично основателна.

Предявените  искове по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване съще-ствуването на вземания за сумата от 440.39 лв.- главница по договор за потребителски кредит №*********/19.06.2015г., сключен между „Про-видент Файненшъл България” ООД-гр.София, ЕИК ********* и ответ-ницата, задълженията по който са цедирани на ищеца на 28.07.2016г., ведно със законната лихва от 25.06.2018г. до изплащане на задълже-нието, договорна лихва в размер на 52.10лв. за периода 25.07.2015г.- 09.08.2015г., лихва за забава в размер на 27.38лв. за периода 25.07.2015г.- 31.05.2018г. и такси в размер на 214.72лв. за периода 25.07.2015г.- 09.08.2015г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №632/ 26.06.2018г., постановена по ч.гр.д.№ 1110/2018г. по описа на Районен съд-Търговище, са обосновани с  неизпълнение на договорните задължения от страна на ответницата.

Особеният представител на ответницата-адв.Л.М. *** оспорва исковете с възражения за нищожност на договора за кредит и липса на действие на цесията по отношение на длъжника.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

Видно от приложените писмени доказателства, между „Прови-дент Файненшъл България” ООД-гр.София, ЕИК ********* и ответни-цата е сключен договор за потребителски кредит №*********/19.06. 2015г. за сумата 500 лв., вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 28.07.2016г., подлежаща на възстановяване на 45 седмични вноски от по 19.66 лв. за периода 26.06.2015г.-29.04.2016г., при договорна лихва в размер на 68.30 лв.(29.73% годишно и 49% ГПР), такса за оценка на досие-25 лв. и такса за услуга“кредит у дома“-291.40 лв., като от заключението на вещото лице се установява, че ответницата е  извършила плащания в общ размер от 123лв., като след крайния срок на договора е останала задължена с 440.49лв.- главница, договорна лихва в размер на 52.10лв., лихва за забава за периода от 25.07.2015г. до 31.05. 2018г. в размер на 127.56 лв., такса оценка на досие в размер на 21.08лв. и такса услуга „кредит у дома“ в размер на 248.03лв.

 Видно от приложения договор за кредит, същият е сключен в предвидената по чл.10, ал.1 от ЗПК писмена форма, като простото сравнение и то без ищецът да е бил задължен да представи оригинала на съответния документ, не е достатъчно да обоснове извод, че след първата страница шрифтът е по-малък от 12. А и на посочената страница достатъчно ясно са отразени съществените условия на договора-брой на седмичните вноски-45, които са в един и същ размер-19.66 лв.; падеж на всяка вноска-петък; общ размер на фиксираната лихва-68.30 лв. при ГЛП-29.73%, който няма променливи величини, конкретни такси и общото оскъпяване до размер на 884.70 лв.С оглед на тези обстоятелства, следва да се приеме, че правата на заемателя не са ограничени и същият е бил в състояние добре да разбере условията на договора, още повече-ответницата е подписала и стандартен европейски формуляр, съдържащ необходимата информация за този вид кредити, поради което договорът не е недействителен, поради нарушение на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.9-11 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК.Без значение са и обстоятелствата по уведомяването на длъжника за цесията, след като към настоящия момент липсва изпълнение, както към новия, така и към предишния кредитор.

При тези обстоятелства, налице е неизпълнение на договорните задължения от страна на ответницата, поради което същата дължи на кредитора главница в размер на  440.49лв.- главница, договорна лихва в размер на 52.10лв. за периода 25.07.2015г.-09.08.2015г. и претендираната лихва за забава за периода от 25.07.2015г. до 31.05. 2018г. в размер на 27.38 лв., обуславящо отмяна на обжалваното решение на районния съд в посочените части и уважаване на посочените искове по чл.422, ал.1 от ГПК.

По отношение на задължението за такса по допълнителната услуга“кредит у дома“, посочената клауза е нищожна, поради заобикаляне на забраната по чл.19, ал.4 от ЗПК, а и не са представени доказателства за осъществяването на посочената услуга от кредитора, поради което предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на посоченото вземане в размер на 214.72 лв. е неоснователен.В тази му част обжалваното отхвърлително решение на районния съд е постановено в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.

Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски в размер на 53.08 лв. и направените в исковото производство разноски в общ размер на 654.70 лв.(442.38 лв. за първата и 212.32 лв.-за втората инстанция), определени съразмерно на уважената част от претенциите.

         Въз основа на изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение №185/22.03.2019г., постановено по гр.д. №1743/2018г. на Районен съд-Търговище в частта му, с която са отхвърлени предявените от ищеца “Ф.и.” ЕАД-гр.София, ЕИК *********, представлявано от А. Г. и юрисконсулт Т.К. против ответницата Д.Й.Л. ***, ЕГН **********  установителни искове за съществуване на вземане по чл.422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК за сумата от 440.39 лв.-главница по договор за потребителски кредит №*********/19.06.2015г., сключен между „Прови-дент Файненшъл България” ООД-гр.София, ЕИК ********* и ответни-цата, задълженията по който са цедирани на ищеца на 28.07.2016г., ведно със законната лихва от 25.06.2018г. до изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 52.10лв. за периода 25.07.2015г.- 09.08. 2015г. и лихва за забава в размер на 27.38лв. за периода 25.07.2015г.- 31.05.2018г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №632/26.06.2018г., постановена по ч.гр.д.№ 1110/2018г. по описа на Районен съд-Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК, като

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  съществуването на вземания на ищеца “Ф.и.” ЕАД-гр.София, ЕИК *********, представлявано от А. Г. и юрисконсулт Т.К. против ответницата Д.Й.Л. ***, ЕГН **********  за сумата от 440.39 лв.- главница по договор за потребителски кредит №*********/19.06.2015г., сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД-гр.София, ЕИК ********* и ответницата, задълженията по който са цедирани на ищеца на 28.07.2016г., ведно със законната лихва от 25.06.2018г. до изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 52.10лв. за периода 25.07.2015г.- 09.08. 2015г. и лихва за забава в размер на 27.38лв. за периода 25.07.2015г.- 31.05.2018г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №632/26.06.2018г., постановена по ч.гр.д.№1110/2018г. по описа на Районен съд-Търговище, на осн.чл.422 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1 и чл.86 във вр.с чл.99 от ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана отхвърлителна част, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Д.Й.Л. ***, ЕГН **********  да заплати на “Ф.и.” ЕАД-гр.София, ЕИК *********  направените в заповедното производство разноски в размер на 53.08 лв. и направените в исковото производство разноски в общ размер на 654.70 лв., определени съразмерно на уважената част от претенциите.

РЕШЕНИЕТО  не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

                                                                                       1.

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:                                                                                                                                             

                                                                                                       2.