№ 2036
гр. София, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20201100509634 по описа за 2020 година
при секретаря Йорд. Петрова, като разгледа докладваното съдия Станимира
Иванова въззивно гр. дело № 9634 по описа за 2020г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 543764/20.11.2018г. по гр.д. № 12697 по описа за 2015г. на
Софийски районен съд, 50-ти състав е разпределено на основание на чл. 32,
ал.2 от ЗС ползването между В. Н. АТ. , ЕГН **********, ЦВ. ЕМ. Й., ЕГН
**********, СТ. Г. АТ. , ЕГН **********, Д. Й. Й., ЕГН **********, Н. АЛ.
С., ЕГН **********,, ЕЛ. Н. С., ЕГН ********** и П. Н. С., родена на ****г.
действаща чрез майка си и законен представител Н. АЛ. С. на недвижим имот
с идентификатор 68134.1976.578 с адрес: гр. София, ул. ****, идентичен с
УПИ ХІV-578, кв. 8 по плана на София с площ от 650кв.м. по начина, отразен
в скица на лист 84 от делото към заключението на вещото лице Д.П.,
представляваща неразделна част от решението, а именно: В. Н. АТ. , ЕГН
********** да ползва северния дял от имота, отразен в червено, каквото
право има има и ответника СТ. Г. АТ. , ЕГН **********; ЦВ. ЕМ. Й., ЕГН
********** да ползва южния дял от имота, отразен в синьо, като същите имат
1
право да ползващ общо 1 кв.м. , отбелязан в жълто на скицата между точки
778.36; 778.19.778; 777.76.777.82,778.22, а Д. Й. Й., ЕГН **********, Н. АЛ.
С., ЕГН **********,, ЕЛ. Н. С., ЕГН ********** и П. Н. С., родена на ****г
имат право да ползват общо площ от 1,5кв.м. в долната част на алеята,
оцветена в жълт цвят, като за общо ползване на съсобствениците остава
площта, оцветена в зелен цвят, като всеки от ответниците СТ. Г. АТ. , ЕГН
********** , Д. Й. Й. , ЕГН **********, Н. АЛ. С., ЕГН **********,, ЕЛ. Н.
С., ЕГН ********** и П. Н. С., родена на ****г заплатят разноски по
36,66лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
5000342/02.01.2019г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на
27.12.2018г. от ЦВ. ЕМ. Й., ЕГН ********** и Д. Й. Й., ЕГН **********.
Изложили са съображения, че решението е неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочили са, че неправилно съдът е разпределил ползването на имота.
Неправилно било кредитирано заключението по техническата експертиза,
вещото лице не било посочило площите на отделните дялове, а и така
направеното разпределение не отговаряло на нуждите собствениците и на
страната с учредено право на строеж. Следвало да се съобразят
подобренията, установеното фактическо състояние, достъпа до
притежаваните жилища и обслужващи постройки, правата в съсобствеността.
Предложеното от вещото лице и възприето от СРС налагало отварянето на
нов вход/изход към дворното място, което било преустройство , изискващо
влагане на средства и не било целесъобразно при наличие на такъв вход/изход
от лявата страна на левия павилион Неправилно били изключено от
разпределението площта под павилионите, които всеки съсобственик
разположил откъм лицевата страна на имота. Тази площ следвало да бъде
оставена за ползване на съсобствениците В.А. и Ц.Й., поставили
павилионите. Нито една от страните по делото не искала разпределението да
се извърши по начина, посочен от вещото лице. Нямало спор между страните
за площта под павилионите и за разполагането им, за ползването им, поради
което и безпредметно оставало разпределението на ползването на останалата
част. Пътеката между двата павилиона и търговския обект не била съобразена
с денивелацията на терена. Пътеката не се ползвала и не отговаряла на
фактическото положение. Не следвало да се разпределя ползването и поради
2
липса на достъп до сградата с автомобил. Септичните ями и за двата
павилиона били в дела на ищците, което би затруднило почистването им.
Претендирали са разноски.
Въззиваемите- Н. АЛ. С., ЕГН **********,, ЕЛ. Н. С., ЕГН **********
и П. Н. С., родена на ****г са оспорили жалбата. Навели са твърдения, че
решението е правилно в по-голямата си част, но площта над изгребната яма
обслужвала търговския обект на суперфициара, каквото уточнение вещото
лице направило при изслушването му пред СРС и така тази площ следвало да
е към търговска сграда. Претендирали са разноски.
Въззиваемите В. Н. АТ. , ЕГН **********, СТ. Г. АТ. , ЕГН ********** в
предоставения срок за отговор не са изразили становище, в о.с.з. В.А. е
оспорила жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2793/12.03.2015г. уточнена с молба т 03.11.2015г. на В. Н. АТ. , ЕГН
********** срещу ЦВ. ЕМ. Й., ЕГН ********** , Д. Й. Й., ЕГН **********,
Н. АЛ. С., ЕГН **********,, ЕЛ. Н. С., ЕГН ********** и П. Н. С., родена
на ****г. и СТ. Г. АТ. , ЕГН **********, с която е поискали от съда да
разпредели ползването на незастроената част от съсобствения им недвижим
имот с идентификатор 68134.1976.578 с адрес: гр. София, ул. ****,
идентичен с УПИ ХІV-578, кв. 8 по плана на София с площ от 650кв.м.
Посочили са, че в имота имало построена двуетажна жилищна сграда и
страните притежавали по един етаж от нея, дворното място било съсобствено
при равни квоти като приживе праводателите на страните били разпределили
ползването му, като обособили два дяла, разделени от алея за общо ползване
, това ползване било отразено на архитектурния проект от 12.10.2015г. В
южния дал имало изграден търговски обект по учредено право на строеж в
полза на Н.С.. Ц. Й. не бил съгласен с така установеното фактически
ползване на дворното място , което пораждало интерес от ищците да
предявят искане по чл. 32, ал.2 от ЗС. С. А. имала запазено вещно право на
ползване върху първи етаж от сградата, собственост на В.А., Ц.Й. и на
съпругата му Д.Й. били собственици на втория етаж от сградата. Търговската
сграда била собственост на наследниците на Н.С. - Н. АЛ. С., ЕГН
3
**********,, ЕЛ. Н. С., ЕГН ********** и П. Н. С., родена на ****г.
Ответникът ЦВ. ЕМ. Й., ЕГН ********** е посочил, че действително
страните били съсобственици на дворното място ищците отказвали среща за
разпределение на ползването на имота. В имота имало построена двуетажна
страда, имало и търговски обект на суперфициар, отделно всеки съсобственик
бил разположил преместваем обект – павилион, на лицевата част на имота .
Ищцата не обитавала имота и не можело да има спор за ползването на
останалата част от имота. Неприемливо било искането на ищец ползването да
се разпредели на два дяла, като в неговия дял попадне търговския обект на
суперфициара, а в дела на ищеца площта да е свободна.
Ответниците Н. АЛ. С., ЕГН **********,, ЕЛ. Н. С., ЕГН **********
действаща със съгласието на майка си Н.С. и П. Н. С., родена на ****г.
действаща чрез представителя си по закон майка Н.С. са посочили че
искането е частично основателно. Собствеността и квотите в нея били така
както са посочени от ищеца, но ползването на дворното място не било
разпределяно с договор. Между страните през годините нямало спор как да се
ползва дворното място, но по отношение на прилежащата част на търговската
сграда нямало установено разпределение на ползването й и това следвало да
се направи в процеса. В момента имало проблеми между съсобствениците
свързани с ползването на дворното място.
Ответникът Д. Й. Й., ЕГН ********** е посочила, че нямало договор за
разпределение на ползването на дворното място, ищцата отказвала срещи за
разпределяне на ползването му, тя не обитавала и не посещавала имота.
Всеки съсобственик на дворното място бил разположил павилион към
лицевата страна на имота, одобрения проект от 2005г. не доказвал съгласие за
разпределението на ползването. Площта заета от търговския обект на
суперфициара не следвало да се разпределя за ползване между
съсобствениците на дворното място.
Ответникът СТ. Г. АТ., ЕГН ********** не е изразила становище.
По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт №
112/12.10.2012г. съгласно който СТ. Г. АТ. е дарила на дъщеря си В. Н. АТ.
собственото си жилище на първи етаж в двуетажна жилищна сграда със
сутерен, със застоена площ от 74,33 кв.м. с вход от запад, заедно с ½ ид.ч. от
сутерена и от тавана на сградата и от общите й части, както и с ½ ид.ч. от
4
дворното място в което е построена сградата с площ от 650 кв.м. и
идентификатор 68134.1976.578, представляващо УПИ ХІV-578, кв. 8 по плана
на София, кв. Драгалевци, ул. ****, като дарителят си е запазила пожизнено
вещното право на ползване върху имота.
По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт №
118/12.12.2012г. съгласно който Е. Г. С. е продала на ЦВ. ЕМ. Й. собственото
си жилище на втори етаж в двуетажна жилищна сграда със сутерен, със
застоена площ от 74,33 кв.м. с вход от изток, заедно с ½ ид.ч. от сутерена и от
тавана на сградата и от общите й части, както и с ½ ид.ч. от дворното място в
което е построена сградата с площ от 650 кв.м. и идентификатор
68134.1976.578, представляващо УПИ ХІV-578, кв. 8 по плана на гр. София,
кв. Драгалевци, ул. ****
Приет е неоспорен от страните договор за доброволна делба с нотариално
заверени подписи от 23.11.2005г., съгласно който СТ. Г. АТ. и Е. Г. С. са
поделили съсобствената си сграда в гр. София, кв. Драгалевци, ул. ****, като
С.А. е получила жилище на първи етаж с вход от запад ведно с 1:2 ид.ч. от
дворното място в което е построена от сутерена и от тавана и общите части на
сградата, а Е. С. е получила жилище на втори етаж от сградата с вход от изток
ведно с 1:2 ид.ч. от дворното място в което е построена от сутерена и от
тавана и общите части на сградата.
Приет е неоспорен от страните нотариален акт № 58/14.11.2005г., съгласно
който СТ. Г. АТ. и Е. Г. С. са учредили на Н.С. право на строеж върху УПИ
ХІV-578, кв. 8 по плана на София, кв. Драгалевци, ул. **** за построяването
на едноетажна монолитна търговска сграда състояща се от два магазина от
33,45кв.м. и 23,11 кв.м. всеки със склад и санитарен възел със застроена
площ от 56,56 кв.м. и частичен сутерен от 26,44 кв.м. съобрзано проект от
12.10.2005г.
Приети са неоспорени разрешение за строеж от 21.12.2005г., , констативен
акт, акт за приемане на конструкция, удостоверение за въвеждане в
експлоатация, проекти, съгласно които Н.С. е построил в имота едноетажна
монолитна търговска сграда състояща се от два магазина от 33,45кв.м. и
23,11 кв.м. всеки със склад и санитарен възел със застроена площ от 56,56
кв.м. и частичен сутерен от 26,44 кв.м. съобразно проект от 12.10.2005г.,
който е въведен в експлоатация на 16.01.2008г., като в констативния акт е
5
посочено, че отводняването се осъществява чрез съществуваща изгребна яма
в имота, хоризонтална изолация е изпълнена вкопана върху положен бетон.
Приети са геодезическо заснемане, инвестиционен проект, разрешение за
поставяне от 26.01.2022г., съгласно които на Ц.Й. е разрешено поставянето на
павилион за алкохол и цигари в УПИ ХІV-578, кв. 8 по плана на София, кв.
Драгалевци, ул. ****
Прието е разрешение за монтаж № 579/25.11.2004г. на СО, район Витоша
съгласно което на С.А. и на Е. С. е разрешено за монтират павилион за
пакетирани изделия , алкохол, цигари и закуски с площ от 8 кв.м. в УПИ
ХІV-578, кв. 8 по плана на София, кв. Драгалевци, ул. ****.
Разпитана по делото св. А.А. е заявила, че от 2011г.- ползвала под наем
павилион в имота на В.А. в гр. София ул. „**** , този павилион й го давала
под наем Валерия , по-скоро майка й С.А. се занимавала с това, в този имот
имало още един павилион, който се ползвал от Ц.Й.. В имота имало
двуетажна къща, както и сграда с магазини. Посочила е, че ползва левия
павилион и от лявата му страна имало разстояние от 70см. и можела да мине
оттам, за да влезе в двора. От дясната страна в момента имало разположени
хладилници от Ц.Й. и не можела да мине оттам. Знаела че С. и Ц. се били
скарали нещо във връзка с наемите. Знаела че имало устна уговорка С. да
ползва павилионите, а Е. С. да ползва сградата с магазините.
Разпитана по делото св. С.Е. е заявила, че до преди 3,5 години работела в
по-малкия магазин, който се намирал от дясната страна на монолитна сграда
и знаела, че по-малкия павилион се ползва от А., а по-големия – от Ц..
Магазинът в монолитната сграда имал мазе, понякога стоката за него се
разтоварвала с бус зад сградата. Не знаела между десен павилион и сграда да
има врата, не била виждала врата между левия павилион и оградата, нито
някой да влиза оттам. Дворното място било затревено, от няколко години Ц.
го косял, не се ползвало. Не била виждала В.А. да посещава имота. От
дясната страна на десния павилион имало хладилници, които мислела че към
десния павилион.
Разпитана по делото св. М.М. е заявил, че ползвал под наем магазина на
Надежда и дъщерите й в гр. София , ул. ****, в сградата имало два магазина,
той ползвал единия под наем-десния магазин. Магазинът имал самостоятелен
вход откъм улицата, складово помещение под магазина, вход откъм двора за
6
него. Септичната яма била с бетонна плоча върху нея и била показана на
скица в зелено, , бетонната площадка я ползвал да разтоварва стока върху нея,
автомобил можел да влезе отдясно на сградата, в задната част на сградата не
можело да влезе автомобил. Бил свидетел на строежа на тези магазини и
видял че септичната яма се строи заедно с тях, тази яма била направена за да
обслужва сградата с магазините.
Приет е проект, одобрен от СО на 12.10.2005г. за търговска сграда в имота,
на който са показани два павилиона към лицето на имота към улицата, както
и търговска сграда с два магазина, двуетажна сграда в дъното в източната
част на имота зад която има свободна площ, както и алея минаваща надлъжно
на имота между павилионите и сградата с магазина, заобикаляща двуетажната
страда, като така в северна част остават павилиони и жилищна двуетажна
сграда, а в южна част остава сградата с магазини.
С прието по делото от районния съд заключение по съдебно-техническата
експертиза, вещото лице след запознаване с документи по делото, справки и
оглед на имота е посочило, че достъпът до жилищната двуетажна сграда в
имота се осъществява по обща пътека, показана в зелено на скицата, в същия
цвят показвал стара полуструтена тоалетна, каменен зид и контур А-Б-В-Г-А,
по която била и изгребна яма с излята върху нея бетонна плоча. Посочил е, че
за ползването на търговската сграда с магазини и на жилищната сграда следва
да се отдели площ от по 1,5м. около тях и ги показал в жълто на скицата.
Павилионите били два и всяка страна ползвала по един от тях, необходим
обслужващ терен за тях бил по 1 м. Незастроената част разделил на две като
едната била оцветена в синьо, а другата – в червено на скицата на лист 84 от
делото. Предлагал два дяла – единия в синьо, а другият в червено, а
оцветената в зелено да остане за общо ползване, реално никой не искал да
ползва срутената тоалетна и каменния зид, които показал в зелено. В момента
върху бетонната площадка зад сграда с магазини имало струпани отпадъци-
счупени касетки, столове, не знаел зали това следва да е към магазин Можело
тази площ да се оцвети в жълто, явно това била попивната яма към
търговския обект. Двата павилиона имали лице към улицата, отделно всяка от
зоните в червено и в синьо имала лице към улицата Разпределил само
свободната площ, а не тази заета от павилиони, сгради. В жълто оставали
площи за обслужване на сградите и павилионите.
7
С прието по делото от въззивния съд уточнение на заключение по
съдебно-техническата експертиза, вещото лице след запознаване с документи
по делото оглед на имота е посочило, че площта в червено е 175 кв.м., а
площта в синьо е 185кв.м., те били изцяло свободни от застрояване. Почти
цялото лице на имота било заето от павилионите и от сградата с магазини. В
момента входът на алеята показана в зелено бил възпрепятстван за ползване
от поставени там хладилници, обслужващи десния павилион. Отводняването
на търговската сграда се осъществявало от изгребна яма в имота с площ от 17
кв.м. в зелено, но всъщност била обслужваща търговската сграда и следвало
да се покаже в жълто Алеята в зелено обслужвала и двата дяла . Площта на
падналата тоалетна била 10кв.м. От улицата до входовете на жилищна сграда
разстоянието било 35м. Не било възможно да се постигне разделяне на
свободни площи в абсолютно еднакви размери, показаните от него дялове се
различавали с 10 кв.м. Имало разлика във височината, защото имало
денивелация на терена в северозападната чу част. Нямало такава в частта с
жилищната сграда, но било възможно да има като гледал хоризонталите, явно
било в случая е подравнена в тази част, за да може да се ползва.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението :
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал.2 от ЗС ако съсобствениците не могат
да постигнат съгласие или да формират мнозинство или ако решението на
мнозинството е вредно за общата вещ, по искане на който и да е от
съсобствениците районният съд решава въпроса, взема необходимите мерки и
ако е нужно – назначава управител на общата вещ.
Претенцията по чл. 32, ал.2 от ЗС по съществото си не е иск, насочен към
разрешаване на гражданско правен спор със сила на пресъдено нещо.
8
Производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС е производство на спорна съдебна
администрация. Съдът не е сезиран с правен спор, а замества липсата на
мнозинство от съсобствениците, като постановява това, което мнозинството е
следвало да реши с оглед на най-целесъобразното използване на общата вещ.
Веднъж разрешен въпроса за начина на ползване на вещта, той може да бъде
пререшаван при настъпило изменение на фактическото положение, като няма
пречка това да се извърши от мнозинството от съсобствениците, съответно от
съда по реда на чл. 32, ал.2 от ЗС (напр. намалена поради регулация площ;
изграждане на нова постройка, събаряне на съществуващи към минал момент
такива и т.н.). В това производство съдът не може да постанови промяна, за
която е нужно съгласие на всички съсобственици, ако няма такова съгласие –
напр. да се построи нова постройка или да се премахне съществуваща такава,
ако няма съгласие на всички съсобствениците. Това е така защото
компетентността на съда е ограничена до въпроси на управление, което се
взема с мнозинство от съсобствениците, а не с единодушие. Съдът
постановява решението си съобразно съществуващото фактическо положение
на общия имот без да съобразява предвиждания или изменения на
застроителния план. Решението на съда по чл. 32, ал.2 от ЗС не създава в
полза на съсобственик вещно право върху отредените им за ползване реални
части от общия имот, а е само реализация на правото на съсобственика да
ползва общата вещ съобразно предназначението й, без да пречи на останалите
участници в общността да упражняват правата си. При разпределяне на
ползването съдът следва да съобрази квотите на страните, квадратурата на
имота, ползите от определените дялове, както и индивидуалните права върху
намиращите се в дворното място постройки, които са изключени от
разпределението. Ако в дворното място всеки съсобственик притежава в
индивидуална собственост отделен жилищен обект, то тогава
разпределението следва да бъде съобразено с оглед на осигуряване на достъп
на всеки съсобственик до жилището му и складовите помещения, излаз на
улица за всеки дял, съответствие на дела с квотата.
Искането за разпределяне ползването на съсобствена вещ по чл. 32, ал. 2
ЗС може да бъде предявен и от съсобственика, притежаващ повече от
половината от общата вещ. Нормата на закона не поставя ограничения с оглед
квотата в съсобствеността. Решението по чл. 32, ал.2 от ЗС има изпълнителна
сила и за съсобственика, притежаващ мажоритарен дял от вещта, винаги ще е
9
налице правен интерес от предявяването на такъв иск. ( В този смисъл
Тълкувателно решение № 13/10.04.2013г. на ОСГК на ВКС).
За да се постанови решение по чл. 32, ал. 2 от ЗС по делото следва да се
установи, че вещта е обща на страните при определени квоти, както и че тя е
съществува реално. В конкретния случай по делото не е спорен въпрос по
делото е дали имотът е съсобствен между страните. Този спор няма пречка да
бъде повдигнат и разрешен в настоящото производство, независимо че касае
субективно материално право. Действително, производството по чл. 32, ал.2
от ЗС е спорна съдебна администрация, тоест предмет му е промяната на
граждански правоотношения, съгласно установени от закона критерии и
интереси, а не субективни материални права. За да се постигне
законосъобразна промяна на тези правоотношение следва да се установи
правоотношението (страни, права, задължения), в което ще се внесе промяна.
Характерът и целта на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС не
налагат отклонение от процесуалните правила на общия исков процес, поради
което, съдът дължи разглеждане на всички възражения на страните, които са
от значение за решаване на делото. В това производство съдът изследва дали
е налице съсобственост между страните и какви са квотите им в
съсобствеността. В рамките на това производство страните могат да правят
възражения относно правата им в съсобствеността. Тези възражения по
съществото си са преюдициални спорове за собственост и с разглеждането им
в рамките на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, а не в отделно производство
по иск за собственост в най-голяма степен би се постигнала целта на закона –
разпределяне на ползването на вещта, което да е съобразено с действителните
права на страните в съсобствеността върху нея. ( В този смисъл Тълкувателно
решение № 13/2013г. на ОСГК на ВКС).
В конкретния случай по делото не се спори и се установява от приетите
по делото писмени доказателств, неоспорени от страните, заключение по
техническата експертиза, че процесният имот с идентификатор
68134.1976.578 с адрес: гр. София, ул. ****, идентичен с УПИ ХІV-578, кв. 8
по плана на София с площ от 650кв.м е застроен с двуетажна жилищна
сграда всеки етаж от него представлява самостоятелно жилище със
самостоятелен вход, като първия етаж е собственост на В.А. и върху него има
запазено право на ползване майка й С.А., вторият етаж е собственост на Ц.Й.
и на съпругата му Д.Й., всички те са съсобственици на сутерена, тавана на
10
сградата и на общите й части, както и на цялото дворно място, в което е
построена тази сграда при квоти от по ½ ид.ч. Не се спори че към момента на
придобивната сдЕ. с приобретател Ц.Й. той е бил в граждански брак с Д.Й. и
съдът приема за установено това обстоятелство по делото. Установява се от
приетия по делото нотариален акт, разрешение за строеж и разрешение за
ползване, заключение по техническата експертиза, което в тази част съдът
кредитира като вярно и задълбочено, неопровергано от останалите
доказателства по делото, че по учредено право на строеж от 2005г. на Н.С. в
имота е построена търговска сграда с два магазина, складове и изгребна яма,
която е била собственост на Н.С.. По делото не се спори, че наследството на
Сърбинов е открито и тази собственост е преминала в патримониума на
наследниците му Н. АЛ. С., ЕЛ. Н. С. и П. Н. С.. По делото не се спори, а и се
установява от събрани по делото гласни доказателства, които в тази част са
еднозначни и съдът г и кредитира като резултат от личните впечятления на
свидетелите, че в североизточната част на имота с лице към улицата са
разположени два преместваеми павилиона, единият се ползвал от В.А., а
другият от Ц.Й..
В конкретния случай спорния въпрос по делото е ползването на дворното
място, което не е заето от двуетажната жилищна сграда, от двата павилиона и
от търговската сграда. Страните изрично са заявили, че няма спор за
ползването на площта, заета от тези постройки. Действително, частично
противоречиви са изявленията на Ц. и Д. Й.и в частта за площта под двата
павилиона. От една страна са посочили, че тази площ следва да се разпредели
за общо ползване, от друга страна са заявили, че всеки от съсобствениците на
дворно място ползва по едни от тези павилиони и спор за ползването им няма,
но обсъдени в съвкупност изявленията и организираната защита съдът приема
че и те не въвеждат като спор терена под двата преместваеми павилиона.
Решението по чл. 32, ал.2 от ЗС разрешава спора за ползването на имота в
състоянието, в което е в момента, поради което съдът приема, че спорът
между страните не е за площта, заета от преместваемите павилиони. Това е
така, защото те съществуват към момента в имота и спор за ползването им
няма, евентуално при промяна на фактическото положение би могло да се
повдигне спор за същото, но към момента такъв спор не е повдигнат.
Съдът приема, че разпределението на ползването на имота следва да се
11
извърши съобразно заключението по техническата експертиза по скицата,
изготвена към уточнение с отбелязването на площите на отделните дялове.
Съдът изцяло кредитира изводите на вещото лице като верни и задълбочени,
обоснови със събраните по делото доказателства, оглед и измерване на място.
Събраните по делото гласни доказателства не установяват установено
фактическо ползване на свободното дворно място, което да обоснове друг
извод. Свидетелите са посочили ползването само и единствено за изградените
в дворното място търговска сграда и павилиони, както и че те са
разположени към лицето на имота, че бетоновата площадка зад търговската
сграда се ползва за разтоварване на стока за магазините в нея. В случая
вещото лице е съобразило съществуващите в имота сгради, прилежащата
площ на всяка една от тях, квотите на страните в съсобствеността на дворното
място, входа за всеки от етажите на жилищната сграда като посочените от
него два дяла за имота оцветени в синьо и червено са с почти еднаква площ с
направен извод за невъзможно обособяване на абсолютно еднакви по площ
дялове. При така установеното по делото съдът приема, че делът оцветен в
червено на скицата следва да се предостави за ползване от В.А. и на С.А.,
входът на етажа от къщата на които е в тази част. Делът в синьо съдът
приема, че следва да бъде поставен за ползване от Ц. и Д. Й.и входът на
етажа от къщата на които е в тази част. Това разпределение позволява на
всеки от тях да ползва принадлежащия им етаж от жилищната сградата
съобразен с входа на всеки етаж, със свободния достъп до жилищната сграда
и до ползвания от всеки от тях преместваем павилион, осъществяван чрез
показаната от вещото лице в зелено алея, като всеки от тях има достъп и
излаз на улица и еднакви условия за достъп с автомобил. Неоснователни са
доводите на въззивниците , че при този вариант следвало да се отвори нов
вход към улицата. Вещото лице е посочило, че излаз на улица има по
зелената алея, който в момента е препречен от поставени хладилници, че
достъп до улицата има и от север и от юг на имота, достъп до улицата имат и
търговската сграда с магазини и всеки от павилионите. Тези изводи на
вещото лице съдът кредитира като подкрепени от събраните по делото гласни
доказателства и като неопровергани от останалите събрани по делото
доказателства. Неоснователни са доводите на въззивника, че в неговата площ
оставала търговската сграда. Вещото лице изрично е посочило, че в площта
на синия дял не е включена площта на търговската сграда. Участието в
12
съсобствеността на дворното място на Д. и Ц.Й.и от една страна и на В.А.
като собственик и на С.А. като вещен ползвател от друга страна са равни.
Площта на дяловете в синьо и в червено се различава само с 10 кв.м., еднакви
са възможностите на дяловете за достъп до жилищна сграда, до павилиони и
до улица. Не е установено фактически да е постигнато разпределение на
ползването, което да е различно от показаното на скица от вещото лице, нито
че има подобрения или други обслужващи постройки на някой от
съсобствениците, които да налагат друго разпределение. Денивелация на
дворното място е установено, че има в североизточната част на дворното
място, която попада в оцветено в червено дял, вещото лице е посочило, че на
място в частта на жилищната сграда такава денивелация не е установило,
вероятно терен бил изравнен, поради което неоснователни са доводите на
въззивниците, обосновани с денивелацията на терена.
При така въприето съдът приема, че разпределението на ползването на
имота следва да се извърши по начина, показан на скицата изготвена от
вещото лице по уточнението на заключението прието пред въззивния съд на
лист 35-36 от въззивното дело, като площта от 175 кв.м. оцветена в червено се
предостави за ползване на В.А. като съсобственик и на вещния ползвател
С.А., площта оцветена в синьо от 185 кв.м. се предостави за ползване на Ц.Й.
и на Д. Й.и; на всички тях за общо ползване следва да се постави
прилежащата площ около двата павилиона, показана от вещото лице в
жълто на скицата на лист 35-36 от делото, както и алеята между двата дяла,
показана в зелено, както и площта от 10кв.м. показана в зелено в дъното на
имота, заета от полуструтена външна тоалетна и зид. Площта, оцветена в
жълто около търговската сграда с 2 магазина и площта оцветена в зелено от
17 кв.м. , намираща се зад търговската сграда , представляваща бетонова
площадка върху изгребна яма следва да се разпредели за ползване на
суперфициарите, собственици на тази търговска сграда. Оцветената в жълто
площ е прилежаща към търговската сграда. Вещото лице е било категорично
в извода си пред въззивния съд, какъвто извод е извел и при изслушването му
пред районния съд, че площта в зелено от 17 кв.м. върху изгребната яма е
прилежаща към търговския обект, че тя е заета от изгребната яма, която е по
проект за търговската сграда. Свидетелят М. е посочил, че тази бетонова
площадка е изградена при построяването на търговската сграда. При така
установеното неправилно районния съд е приел, че тази площ следва да бъде
13
оставена за общо ползване на всички притежатели на сгради в имота.
Неправилно районният съд за ползване на Д.Й. е разпределил площта,
която е за ползване и на суперфициарите. Д.Й. е съпруга на Ц.Й. като не се
спори по делото, че към момента на покупко-продажбата на втория етаж от
жилищната сграда и на ½ ид.ч. от общите й части и от дворното място Д.Й. и
Ц.Й.и са били в граждански брак. При така установеното съдът приема, че
предоставеното за ползване на Д.Й. следва да съвпада с това, което е
предоставено за ползване на Ц.Й., защото правата им са еднакви и са в режим
на съпружеска имуществена общност.
При така възприето съдът приема, че решението на СРС е частично
неправилно и следва да се отмени отчасти, а отчасти да се потвърди.
Доколкото в случая се касае за разпределяне на ползване на имот в който са
построени две сгради, има и павилиони, като скици са част от решението, то
за правна яснота и сигурност решението на СРС следва да се отмени изцяло,
като се постанови друго, с което ползването се разпредели съобразно мотиви
посочени по-горе, но при разпределяне на отговорността за разноски по
делото, както и при определяне на индекс за извършен инстанционен
контрол на решението на СРС, следва да се съобрази, че решението на СРС е
само частично неправилно.
По отговорността за разноски
Производството е по спорна съдебна администрация, но при спор за
наличието на съсобственост, на квотите в съсобствеността, както и при
обжалване на решението по чл. 32, ал.2 от ЗС, включително и по начина на
разпределение на ползването, отговорността за разноски се разпределя по
правилото на общата разпоредба на чл. 78 от ГПК. Това е така, защото такова
процесуално поведение е типично за общото исково производство, поради
което и няма основание да не се приложи общата разпоредба на чл. 78 от
ГПК.
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да се постави в тежест на страните, при съобразяване, че всъщност
основателна се оказва само жалбата на суперфициарите, поискали само з тях
да се разпредели в ползване площта от 17 кв.м. , както и че решението на СРС
е неправилно в частта за предоставената на Д.Й. площ, като те са
претендирали разноски. Така само Д.Й. и суперфициарите имат право на
14
разноски по делото пред СГС.
Въззиваемите А. не са претендирали разноски и такива не им се следват.
За производство пред СГС въззиваемите Сърбинови са направили разноски
за възнаграждение за вещо лице от 10лв. и имат право на разноски от общо
4,40лв. , които следва да се поставят в тежест на насрещните страни.
За производство пред СГС въззивникът Д.Й. е направила разноски за вещо
лице от 5лв., за държавна такса от 40лв. и за адвокат от 1500лв., жалбата й е
уважена частично и то само в частта срещу съсобствениците А., поради
което те общо следва да й заплатят сумата от общо 1477,13лв. разноски за
дело пред СГС.
За производство пред СРС при съобразяване изхода на делото, че не е
подадена молба по чл. 248 от ГПК пред СРС, разноските следва да се
разпределят съобразно изводите на СРС за направените разноски които
следва да се поставят в тежест на страните, но при съобразяване на
обстоятелство, че решението на СРС е частично неправилно. Така всеки
ответник следва да бъдат осъден да заплати на ищеца сумата от по 35,04лв.
разноски за производство пред СРС.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 543764/20.11.2018г. по гр.д. № 12697 по описа за
2015г. на Софийски районен съд, 50-ти състав и вместо това постановява:
РАЗПРЕЛЯ на основание на чл. 32, ал.2 от ЗС ползването на недвижим
имот с идентификатор 68134.1976.578 с адрес: гр. София, ул. ****,
идентичен с УПИ ХІV-578, кв. 8 по плана на София с площ от 650кв.м. в
частта, в която не е заета от двата павилиона, от двуетажна жилищна сграда
и от търговска сграда с два магазина, съобразно скицата изготвена от вещото
лице Д.П. на лист 35 -36 от въззивното дело, представляваща неразделна част
от решението и приподписана от съдебния състав, както следва:
1. В. Н. АТ. , ЕГН ********** и СТ. Г. АТ. , ЕГН ********** да ползват
северния дял от имота, отразен в червено на скицата с площ от 175кв.м.;
2. ЦВ. ЕМ. Й., ЕГН ********** и Д. Й. Й., ЕГН ********** да ползват
южния дял от имота, отразен в синьо на скицата с площ от 185кв.м.;
15
3. В. Н. АТ. , ЕГН ********** и СТ. Г. АТ. , ЕГН **********, ЦВ. ЕМ. Й.,
ЕГН ********** и Д. Й. Й., ЕГН ********** да ползват общо:
показаната в жълто на скицата площ непосредствено около двата
павилиона в северозападна част на имота; показаната на скицата в
зелено алея, разделяща оцветените в синьо и в червено площи ;
площта от 10кв.м., показана в зелено на скицата, намираща се в
източния край на имота, заета от полусрутена външна тоалетна и зид.
4. Н. АЛ. С., ЕГН **********,, ЕЛ. Н. С., ЕГН ********** и П. Н. С.,
родена на ****г да ползват общо площта, оцветена в жълто на
скицата около собствената им търговска сграда и площта оцветена в
зелено от 17 кв.м., намираща се зад тази търговска сграда ,
представляваща бетонова площадка върху изгребна яма , обслужваща
търговската сграда.
ОСЪЖДА ЦВ. ЕМ. Й., ЕГН ********** и Д. Й. Й., ЕГН **********, В.
Н. АТ. , ЕГН ********** и СТ. Г. АТ. , ЕГН ********** да заплатят на Н.
АЛ. С., ЕГН **********, ЕЛ. Н. С., ЕГН ********** и П. Н. С., родена на
****г на основание на чл. 78 от ГПК сумата от общо 4,40лв. /четири лева и
0,40лв/, представляващи разноски за производство пред СГС.
ОСЪЖДА В. Н. АТ. , ЕГН ********** и СТ. Г. АТ. , ЕГН ********** да
заплатят на Д. Й. Й., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от общо 1477,13лв. /хиляда четиристотин седемдесет и седем лева и
0,13лв/, представляващи разноски за производство пред СГС.
ОСЪЖДА всеки от СТ. Г. АТ. , ЕГН ********** , ЦВ. ЕМ. Й., ЕГН
********** , Д. Й. Й., ЕГН **********, Н. АЛ. С., ЕГН **********, ЕЛ. Н.
С., ЕГН ********** и П. Н. С., родена на ****г. действаща със съгласието на
майка си Н. АЛ. С., ЕГН ********** да заплати на В. Н. АТ. , ЕГН
********** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК разноски за производство
пред СРС в размер от по 35,04лв./тридесет и пет лева и 0,04лв/.
Неразделна част от решението и приподписана от съдебния състав скица,
изготвена от вещото лице Д.П. в производство пред СГС, намираща се на
лист 35 -36 от въззивното дело.
Решението е окончателно – арг. по чл. 280, ал.3, т. 2 от ГПК.
16
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17