№ 786
гр. Перник, 27.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20251700500659 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 699/11.07.2025 г., постановено по гр. дело № 1416/2024 г. по описа
на Районен съд – П., съдът е оставил без уважение молбата по чл. 59, ал. 9 вр. чл. 127,
ал. 2 СК на А. И. В., ЕГН **********, срещу Л. И. Л., ЕГН **********, за изменение
чрез ограничаването му на режима на лични отношения на роденото на 18.02.2019 г.
тяхно общо малолетно дете Л. Л.ев Л., ЕГН **********, установен със съдебна
спогодба от 19.05.2022 г. по гр.д. № 1962/2022 г. на Районен съд П., I гр. с-в.
Съдът е отменил служебно на основание чл. 59, ал. 9 вр. чл. 127, ал. 2 СК
установения с тази съдебна спогодба режим на лични отношения на бащата с детето,
като вместо това е определил следния режим:
-всяка четна според поредния й номер в годината седмица за времето от 17.30 часа в
петък до 08.00 часа в понеделник сутрин на следващата седмица, като в учебно време
бащата взима детето от детска градина/училище и го връща преди началото на
занятията в съответното заведение (за първа седмица от годината се счита тази, която
съдържа първия четвъртък от новата година, тоест поне четири от седем дни са от
новата година);
В случаите когато съботният или неделният ден е официален празник и поради
тази причина понеделник е почивен ден, както и в случаите когато понеделник е
официален празник, следващ падащите се на бащата събота и неделя, бащата следва да
връща детето в училище в първия работен вторник.
1
-три пъти по 10 дни в месеците юни, юли и август по време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава до 30.04. да уведоми
писмено бащата кога ще ползва същия. Ако до 30.04. майката не уведоми писмено
бащата за времето на платения й годишен отпуск, бащата има право да определи
дните, през които ще вземе детето, като уведоми майката писмено до 30.05. всяка
година за рождените дни на бащата, на неговите родители, на съжителката на бащата и
на нейното дете;
-всяка нечетна година през първата половина на зимната учебна ваканция, както
и на пролетната учебна ваканция, като ако съответната ваканция е от нечетен брой
дни, по-голямата с един ден половина се полага на майката;
-всяка четна година през втората половина на зимната учебна ваканция, както и
на пролетната учебна ваканция, като ако съответната ваканция е от нечетен брой дни,
по-голямата с един ден половина се полага на майката;
-всяка нечетна година за Великденските празници, като бащата взима детето в
17.30 часа на Велики четвъртък от детска градина/училище и го връща в първия
учебен вторник (Светли вторник) в детска градина/училище не по-късно от началото
на занятията в съответното заведение;
-всяка нечетна година на рождения ден на детето.
-На рождените дни на майката, на нейните родители и на другото дете на
майката детето следва да бъде при майката.
С решението съдът задължава бащата да спазва стриктно и безусловно всички
медицински и фармацевтични предписания по отношение на детето.
С постановеният краен акт, първата инстанция задължава майката незабавно
след влизане в сила на решението да информира администрацията в детската
градина/училището на детето, че в определените му за това дни бащата лично или чрез
дядото по бащина линия ще взима детето, като посочи техните три имена.
Съдът разяснява на майката, че е в правомощията на бащата, в случай на
необходимост, да възлага грижите на детето, когато то е при него, на своите родители
или на съжителката си.
С постановеното решение районният съд задължава всеки един от двамата
родители да информира другия за възникнал здравословен проблем при детето, след
като първо се е погрижил за решаването му, като освен в изключителни случаи
информацията следва да е кратка, ясна и точна, а общуването по този повод да се
състои от едностранното изявление на родителя, при когото в този момент се намира
детето, а не от диалози (въпроси и отговори).
Задължава се майката, освен в изключителни случаи, когато детето е при
2
бащата, да звъни на детето само по един на път на ден за телефонен разговор до 15
минути, без включена камера, и да се въздържа от въпроси по всички други
комуникационни канали както към бащата, така и към детето. ЗАДЪЛЖАВА бащата да
насърчава детето за провеждането на тези разговори, като само в случай че детето по
независещи от него (бащата) причини и въпреки насърчението му не желае да проведе
телефонен разговор с майката, бащата има задължение да изпрати до 22.00 часа на
майката кратко, ясно и точно съобщение за състоянието и преживяванията на детето
през деня, без да отговаря на последващи въпроси.
Задължава бащата при изявено от самото дете желание за повече телефонни
разговори с майката да не ограничава тази комуникация.
Задължава майката веднъж седмично, в седмиците, когато детето не е при
бащата, да насърчава провеждането на телефонен разговор между бащата и детето.
Задължава майката при изявено от самото дете желание за повече телефонни
разговори с бащата да не ограничава тази комуникация.
Напътва страните да решават всички възникнали помежду им спорове, касаещи
детето, само с посредници – адвокати, психолози, медиатори.
Указва на страните, че за обезпечаване на доброто психическо състояние на
детето следва да:
-нормализират комуникацията помежду си относно детето, като за целта първо
всеки един от тях трябва да коригира собствените си дефицити, констатирани в
мотивите на настоящото решение;
-преустановят подаването на необосновани сигнали до органите на полицията,
прокуратурата и съда, а да се обръщат към тези органи само в изключителни случаи.
Задължава на основание чл. 138а, ал. 3 СК родителите А. И. В., ЕГН
**********, и Л. И. Л., ЕГН **********, да ползват самостоятелно и заедно с детето
Л. Л.ев Л., ЕГН **********, социални услуги с цел преустановяване на негативните
поведенчески прояви на детето, преодоляване на родителския конфликт и повишаване
на родителския капацитет, като по отношение на детето се възобнови услугата
психологическо консултиране и социална работа и посредничество в ЦСРИ „Т.
Арсова“ към Фондация „П.У.Л.С.“ за срок от две години при госпожа И. К., а по
отношение на родителите след съгласуване ДСП П. и ДСП С., гр. С. следва да
определят дали е достатъчно родителите да се включат в социалната услуга на детето
или е необходимо да ползват други услуги самостоятелно или съвместно и за какъв
срок.
Задължава ДСП П., ДСП С., гр. С. и ЦСРИ „Т. Арсова“ към Фондация
„П.У.Л.С.“ да изготвят и депозират по настоящото дело доклади за положението на
детето и взаимоотношенията между родителите в шестмесечен срок от влизане в сила
3
на решението.
Задължава ДСП П., ДСП С., гр. С. и ЦСРИ „Т. Арсова“ към Фондация
„П.У.Л.С.“ при създаване на пречки от родителите и други форми на отказ да
сътрудничат, както и при настъпили изменения, налагащи промяна на защитните
мерки, да уведомят съда по делото – Районен съд П., който, ако интересът на детето го
изисква, ще предприеме действия по реда на чл. 59, ал. 9 СК. ДСП П. и ДСП С. също
могат да направят искане за изменение или допълване на мерките, постановени с
настоящото решение в хипотезата на чл. 59, ал. 9 СК.
Увеличава, считано от предявяване на иска - 29.03.2024 г., на основание чл. 59,
ал. 9 СК вр. чл. 150 СК, установената със съдебна спогодба от 19.05.2022 г. по гр.д. №
1962/2022 г. на Районен съд П., I гр. с-в месечна издръжка, дължима от бащата на
детето от 200 лв. на 350 лв., платима до 10-то число на съответния месец чрез майката,
ведно със законната лихва от забава върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ
този иск за горницата над 350 лв. до пълния му размер от 500 лв.
Допуска на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта, с която Л. И. Л., ЕГН **********, считано от 29.03.2024 г., е
осъден да заплаща месечна издръжка в увеличен размер от 350 лв., платима до 10-то
число на съответния месец чрез майката, ведно със законната лихва от забава върху
всяка просрочена вноска.
Указва на Л. И. Л., ЕГН **********, да спазва задължението си по т. 3.3 от
съдебната спогодба, като независимо от определената месечна издръжка в размер на
350 лв. участва наравно в съответните разноски за детето, свързани с неговото
образование и обучение, участие в спортни и културни събития, зелени и спортни
училища, лагери, занимални и др., включително като незабавно започне да заплаща
ежемесечно половината от разходите за допълнителните занимания на детето в
детската градина, за което УКАЗВА на майката да му изпраща по имейл ежемесечен
разходен документ, издаден от детската градина, въз основа на който документ да
може да изчисли припадащата му се част.
С решението съдът се е произнесъл и досежно разноските в производството.
В законоустановения срок е постъпила жалба от А. И. В., чрез адв. Л. Т., с която
се обжалва решението на Районен съд – П. частично, а именно в частта, с която в
частта, в която Районен съд - П. е оставил без уважение депозираната от името на
ищцата А. И. срещу ответника Л. Л. искова молба с правно основание чл. 59, ал.9 във
вр. е чл. 127, ал.2 от СК въз основа на която е образувано първоинстанционното
производство, в частта, посредством която на основание чл. 59, ал.9 във вр. с чл. 127,
ал.2 от СК първоинстанционният съд е отменил служебно /ех officio/ установения
посредством съдебна спогодба по чл. 127, ал.1 от СК относно родителските права,
местоживеенето на малолетното дете, режима на лични отношения с другия родител и
4
издръжката на детето, одобрена посредством протоколно определение на PC-П.,
постановено в о.с.з., проведено на 19.05.2022 г. по гр.д. №1962/2022 г., по описа на РС-
П., прекратено, влязло в законна сила на 27.05.2022 г., режим на лични отношения на
бащата е детето, определяйки вместо него индивидуализиран в обжалвания съдебен
акт режим на лични отношения, в частта, в която съдът задължава ищцата А. И. да
информира администрацията на детската градина/училището на детето, че в
определените за това дни бащата лично или чрез дядото по бащина линия ще взима
детето, посочвайки техните три имена, задължава също така моята доверителка И.,
освен в изключителни случаи, когато детето е при бащата, да звъни на малолетното
дете Л. Л. Л. само по един път на ден за телефонен разговор до 15 минути, без
включена камера, както и да се въздържа от въпроси по всички други комуникационни
канали както към бащата, така и към детето, обжалвам също така изрично и
категорично постановения първоинстанционен акт и в частта, посредством която и на
основание разпоредбата на чл. 138а, ал.З от СК РС-П. задължава ищцата Ал. И.
/понастоящем В./да ползва както самостоятелно, така и заедно с малолетния си син
социални услуги с цел преустановяване на негативни поведенчески прояви на детето,
преодоляване на родителския конфликт и повишаване на родителския капацитет, като
по отношение на детето се възобнови услугата психологическо консултиране и
социална работа и посредничество в ЦСРИ „Т. Арсова“ към Фондация ..П.У.Л.С.“ за
срок от две години при И. К., а по отношение на родителите след съгласуване ДСП -
П. и ДСП - С. - гр. С. следва да определят дали е достатъчно родителите да се включат
в социалната услуга на детето или е необходимо да ползват други услуги
самостоятелно или съвместно и за какъв срок. включително и по отношение на
субсидиарните задължения, вменени от Съда по силата на чл. 138а, ал. 3 от СК на
ДСП- гр. П., ДСП С.-гр. С., и ЦСРИ „Татяна Арсова“ към фондация „П.У.Л.С.“, както
и посредством настоящата въззивна жалба обжалвам съдебното решение, постановено
на 11.07.2025 г., и в частта, посредством която първоинстанционният съд отхвърля
предявения от ищцовата страна иск за увеличаване размера на месечната издръжка,
дължима от страна на ответника Л. в полза на малолетния му син Л. Л. Л., с правно
основание разпоредбата на чл. 59, ал.9 от СК във вр. с чл. 150 от СК, по отношение на
горницата над 350.00 лв. до пълния му размер от 500.00 лв. Твърди се, че същото в
атакуваните му части е неправилно, необосновано, немотивирано и недопустимо,
постановено в разрез с императивната правна уредба и при съществени процесуални
нарушения на съдопроизводственнте правила, както и в колизия с висшия интерес на
малолетното дете Л. Л.ев Л.. На първо място се излагат изключително подробни
съображения, че районният съд е постановил неправилно и необосновано решение,
като се твърди, че в хода на производството не са събрани доказателства, които да
установяват негативни прояви от страна на майката Ал. И. /понастоящем
В.//понастоящем В./, които да са се отразили неблагоприятно на малолетното дете,
5
както и на режима на лични отношения, осъществяван от бащата и сина му. В тази
насока се сочи, че направените от ответната страна твърдения, не се доказват по
никакъв начин, дори посредством свидетелските показания на свидетелката М. Г..
Допълва, че показанията на тази свидетелка са недостоверни, нелогични,
непоследователни и неподкрепящи се от останалите налични по делото доказателства,
като счита, че същите следва да бъдат преценени през призмата на чл. 172 от ГПК, с
оглед обстоятелството, че същата е настояща съжителка на бащата - Л. Л.. Оспорва се
изцяло като неправилна и необоснована преценката на първоинстанционният съд, че
липсват данни за упражнено от страна на бащата спрямо малолетното дете насилие,
като се сочи, че съдът е достигнал до този извод като е отказал да уважи направеното
от ищцовата страна доказателствено искане за изискване на полицейска/прокурорска
преписка, образувана по повод сигнал депозиран от А. във връзка с установени от нея
наранявания в областта на главата и лицето на малолетния Л., както и като не е взел
предвид приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение. Отбелязва, че
след приключване на съдебното дирене по делото, Ал. И. /понастоящем В./ е
депозирала молба с правно основание чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН и чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН,
въз основа на която е издадена Заповед за незабавна защита № 41 от 02.07.2025 г. В
продължение с въззивната жалба се сочи за необоснован и неправилен извода на съда,
че ищцата е възпрепятствала осъществяването на режима на лични контакти на бащата
с малолетното дете, като се твърди, че такива доказателства не са ангажирани от
ответната страна и отделно от това счита, че тази констатация на съда е безспорно и
категорично оборена посредством разпита на свидетелите Л. И., Р. А. и П. П.. На
следващо място се оборва възприетото от Районен съд – П., че майката Ал. И.
/понастоящем В./едностранно е прекратила консултациите с фондация П.У.Л.С, като се
излагат доводи, че това действие от нейна страна е продиктувано от липсата на
какъвто и да е прогрес и напредък от терапевтичната работа със страните по делото.
Допълва, че към настоящия момент е осигурено от страна на майката психологическо
подпомагане на малолетното дете, като същото посещава частен психолог. С жалбата
се навеждат твърдения, че първата инстанция, при формиране на своето вътрешно
убеждение и постановяване на съдебен акт неоснователно и при липсата на всякаква
аргументация е игнорирала факта, че свидетелските показания на И. К. влизат в
директна колизия с констатациите и изводите, инкорпорирани в тримесечните доклади,
изготвяни лично от нея във връзка с терапевтичната работа с детето – Л. Л..
Припомня, че в тези доклади се съдържат данни за осъществено насилие от ответната
страна, както и съдържат насоки досежно необходимостта от мерки като превенция,
насочени срещу повторно въвличане и попадане на малолетното дете в среда на
насилие. Излагат се редица аргументи, като се твърди, че служебното определяне на
режима на лични контакти от страна на съда е в разрез с най-добрия интерес на
детето. В тази насока допълва, че решаващият съд изобщо не е взел предвид силната
6
емоционална връзка между майката и детето. Твърди, че всички изложени факти и
обстоятелства в хода на производството обуславят безспорните възможности на Ал. И.
/понастоящем В./правилно да отглежда и възпитава детето си. Допълва, че в протИ.вес
с поведението на майката, в хода на производството са установени множество
негативни родителски прояви, които съдът е игнорирал при служебното определяне на
по-разширен режим на лични отношения в полза на бащата. В тази връзка сочи, че в
хода на първоинстанционното производство безспорно е установено, че малолетното
дете системно и умишлено е настройвано от бащата против своята майка, като се
излагат редица съображения в тази насока. За необосновано, неоснователно и
тенденциозно се сочи обстоятелството, че пи определяне на новия режим на лични
контакти на бащата с детето, районният съд е пренебрегнал наличието на данни
свързани с осезателно влошеното психологическо и емоционално състояние на детето,
изразяваща се в автоагресия от негова страна по време и непосредствено след
осъществяване на срещи с неговия баща. В продължение счита, че при оценката на
приетото по делото експертно заключение, съдът неоснователно е игнорирал
обстоятелството, че психологът А. С. не е извършила каквото и да е цялостно и
експертно обследване по отношение на въпроса за какво индикира и какво се
установява в емоционален и психологичски аспект като въздействие върху детската
психика в резултат на поведението и действията на неговия баща по отношение на
него и майка му от нарисуваната от детето картина в края на месец юли 2024 г. На
следващо място твърди, че при оценката на КСППЕ не е отчетено обстоятелството, че
и двете вещи лица в хода на изготвяне на експертизата и по-конкретно при
проведеното психолого-психиатрично обследване по отношение на бащата, не са
съобразили установената от страна на психолога при теста за измерване на
агресивност, склонност на ответника да се представя в по-добра светлина в сравнение
с действителното си поведение. Навеждат се твърдения, че събрания в хода на делото
доказателствен материал е преценен неправилно, като анализът му е направен неясно,
хаотично и в протИ.речие с правилата на логиката, поради което решаващият съд е
достигнал до грешни изводи. С въззивната жалба се излагат съждения, че
постановеното от първата инстанция решение освен неправилно и необосновано е и
недопустимо. На първо място в подкрепа на това твърдение се сочи, че съдът е
задължил Ал. И. /понастоящем В./както самостоятелно, така и заедно, без да е
направено такова предложение от страна на дирекция „Социално подпомагане“. В
продължение се твърди, че първата инстанция в разрез както с правната уредба, така и
с житейската логика е посочил и конкретен доставчик на социалната услуга, както и
конкретен специалист, като е пренебрегнал изцяло факта, че същата е свидетелствала
по делото по искане на ответната страна. На следващо място се излага, че районният
съд определя нов режим на лични контакти на бащата с малолетното дете, без да е
сезиран с такова искане от насрещната страна. Освен това решението се сочи за
7
недопустимо и на още едно основание, а именно обстоятелството, че решаващия съд е
вменил родителски правомощия в полза на дядото на детето по бащина линия, без
такова искане да е налице. Правят се оплаквания, че Районен съд – П. е постановил
атакуваното решение в разрез с принципа за равенство на страните, като без
наличието на каквито и да било мотиви и определил детето да бъде при бащата както
за неговите рождени дни, така и за рождените дни на неговите родители, на
съжителката на бащата и дори на нейното дете, но същевременно не е намерил за
необходимо детето да бъде при своята майка на рождения ден на нейния съпруг - С.
И., при все че той е и роднина по сватовство на малолетния Л.. Следващо основани за
направеното твърдение е задължаването на майката по отношение на честотата и
начина на провеждане на комуникация с детето, докато същото е при своя баща, като
се твърди, че по отношение на другата страна не са предоставени подобни
недопустими и субективно тенденциозни съдебни указания. Сочи, че съдът е
демонстрирал неправомерна и недопустима намеса в личните отношения между
страните, каквито правомощия законът не му предоставя. Правят се твърдения, че
Районен съд – П. е постановил акта си без да е извършил цялостна и съвкупна
преценка на наличните по делото материали и без да се води от максимата, че
решението на съда трябва да защитава висшия интерес на малолетното дете. Допълва,
че съдът е постановил акта си като неоснователно е игнорирал наличието на
достатъчно данни, от които се установява, че от страна на бащата са осъществявани
актове на физическо, психическо и емоционално насилие, както по отношение на
детето, така и спрямо майката, както и данни за злоупотреба с алкохол и други рискови
фактори от страна на ответника. Сочат се аргументи въз основа на които се твърди, че
районният съд необосновано и неоснователно е разширил режима на лични контакти в
изключителна полза на другата страна, като същевременно определеният режим е в
ущърб на малолетното дете. Допълва, че съдът е неглижирал и обстоятелството, че
детето скоро ще навърши 7 години и ще започне да посещава училище, поради което
ново определеният от страна на първата инстанция режим на лични отношения,
преповтарящ и съществено задълбочаващ несъвършенствата на предходния, ще
рефлектира по негативен начин н върху образователната подготовка на малолетния Л..
Възразява се против решението на съда да не приобщи към доказателствената
съвкупност психологическата експертиза на малолетния Л. Л., както и извадка от
електронна кореспонденция между страните, осъществена между страните но делото в
периода 03.07.2023 - 26.11.2023 г., представени ведно с исковата молба. За
неоснователен се сочи и отказът на съда да уважи направеното от ищцата
доказателствено искане за служебно изискване на пр. пр. № 64420/2020 г. на Районна
прокуратура – Б., както и пр. пр. № 1643/2025 г. по описа на Районна прокуратура – П..
Досежно искането за увеличаване на дължимата издръжка за отглеждане на
дете, се сочи за безспорно и категорично установено по делото, че неговата майка
8
осигурява нормалното му интелектуално, емоционално и социално развитие, като
заплаща и всички разходи необходими за възрастта, в която се намира детето,
здравословното му състояние, талантите и интересите, които притежава, които от своя
страна водят до необходимост от допълнителни средства за лекарства, допълнителни
ваксини, хранителни добавки, медицински консумативи, медицинска козметика,
медицински прегледи и изследвания, разходи, свързани с хоспитализации на детето в
болница за активно и рехабилитационно лечение, дрехи, висококачествени обувки,
материали за писане, рисуване и развитие, книжки за четене, психологически
материали и такива за развитие на емоционалната сфера, настолни и други игри за
развитие на фина моторика и когнитивните процеси, разходи за детската градина. В
допълнение сочи, че по отношение на бащата в хода на производството е безспорно
установено, че същият се намира в трудово правоотношение, доходите му са над
средните за страната, притежава движими имущества, в това число и 4 на брой МПС,
поради което и за него е възможно да заплаща месечна издръжка на малолетния си син
Л. Л., в размер на 500 лева месечно, която сума счита, че отговаря на нуждите на
малолетното дете към настоящия момент. Отбелязва, че дори след постановяване на
атакуваното решение, ответникът продължава да не заплаща и да не се включва
финансово в разходите за допълнителни занимания на детето.
Въз основа на подробно изложените аргументи, се моли съда да отмени
частично атакуваното решение в обжалваните му части, като се постанови друго, с
което да бъдат уважени в цялост така предявените от ищцата искове. В условията на
алтернативност се моли съда да обезсили частично постановеното първоинстанционно
съдебно решение като недопустимо и да го върнете на Районен съд - П. за произнасяне
по предявените искове.
В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи настоящата въззивна
жалба, /с оглед обстоятелството, че понастоящем, считано от 22.08.2025 г., в
съответствие и в изпълнение на издадената Заповед за незабавна защита по реда на чл.
18 от ЗЗДН. приложена към настоящата, срещите между баща и син се осъществяват в
защитена среда и по-конкретно в ЦОП - гр. П., като преди тази дата поради издаването
на същата от страна на PC-П. двамата в продължение на повече от два месеца не са
осъществявали лични срещи помежду си/, се моли посредством постановяването на
въззивното съдебно решение да бъде предвиден преходен период по отношение
осъществяването на режим на лични отношения между баща и син, с цел постигане на
плавен преход, предвид необходимостта от защита на най-добрия интерес на
малолетното дете.
В условията на евентуалност /в случай че въззивният съд постанови
малолетното дете да бъде при баща си по време на коледните празници/, се моли
настоящия съд да бъде определено малолетният Л. да бъде със своята майка по време
9
на коледните празници всяка нечетна година в съответствие с настоящия режим на
лични отношения, и което е по-важно - поради обстоятелството, че по силата на
съдебна спогодба с правно основание разпоредбата на чл. 127, ал.1 от СК относно
родителските права, местоживеенето на малолетното дете. режима на лични
отношения с другия родител и издръжката на детето, одобрена посредством
протоколно определение на PC-П., постановено в о.с.з., проведено на 25.02.2022 г. по
гр. д. № 3405/2021 г., по описа на Районен съд - П., е определено по-големият син на
въззивницата И. - Б., да прекарва коледните празници всяка четна година със своя
баща във Федерална република Германия, с цел двамата братя да имат възможност да
посрещат заедно рождествените празници, което ще гарантира спазването на висшия
интерес и на двете депа. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете
съдебни инстанции разноски. С въззивната жалба са направени доказателствени
искания, а именно да бъдат приобщени към доказателствената съвкупност:
- психологическата експертиза на малолетния Л. Л.
- извадка от електронна кореспонденция между страните, представени ведно с
ИМ, както и на основание новелата на чл. 266, ал.З от ГПК във вр. с чл. 186 от ГПК;
- да бъдат изискани служебно материалите и книжата, съставляващи
прокурорска преписка № 64420/2020 г. по описа на Районна прокуратура - Б., както и
прокурорска преписка № 29082/2025 г. по описа на С. районна прокуратура.
В законоустановения срок е постъпил отговор от насрещната страна Л. И. Л.,
чрез адв. И. М., с който се оспорва депозираната въззивна жалба и изложените в нея
твърдения. Атакуваното решение се сочи за правилно, обосновано и законосъобразно,
като се твърди, че същото е постановено след като съдът правилно е възприел и
обсъдил в цялост наличните по делото доказателства. Досежно твърдението на
насрещната страна, че решението е недопустимо, се излага становище, че в
производствата по чл. 59 от СК, съдът се води от висшия интерес на детето и не е
длъжен да се съобразява с искането на страните. С отговора се излага установеното в
производството пред първата инстанция през призмата на въззиваемата страна.
Оспорват се всички изложени от ответната страна твърдения, като се сочи, че същите
са неверни и недоказани. Твърди, че установено по делото е, че бащата има изградена
много добра връзка с малолетното си дете, която връзка майката иска да разруши. За
абсолютно неверни и недоказани се сочат и направените от страна на И. твърдения, че
бащата злоупотребява с алкохол и употребява наркотици. В тази връзка се твърди, че
от приетата по делото СППЕ категорично се установява, че бащата няма никакви
зависимости. За абсолютно несъстоятелни и недоказани се сочат и твърденията на
ищцата, че когато детето е при баща си, грижа за него полагат основно неговите
родители. Твърди, че тези твърдения са напълно опровергани. По отношение на
твърдението, че бащата настройва негативно детето по отношение на неговата майка
10
и, че същото проявява самоагресия след като е било при него, се излага, че видно от
заключението на КСППЕ става ясно, че не става дума за самоагресия, а по- скоро за
„тръшкане“, когато не му се позволи нещо. В допълнение се излагат аргументи, че
всъщност това поведение на детето при връщането на неговата майка, би могло да
означава, че то предпочита да е при баща си. Досежно твърденията за образувано
производство по ЗЗДН, се твърди, че производството по същото е прекратено по
искане на ищцата. По отношение на определения режим на лични контакти на бащата
с детето, се излагат съображения, че в хода на производството не са установени
никакви пречки, които да обосновават промяна на режима. Допълва, че основна цел на
режима на лични контакти на детето с родител, който не упражнява родителките права,
е осигуряване на възможността то да расте под грижите и подкрепата на всеки
родител, както и че времето следва да е достатъчно за поддържане на пълноценен
контакт с веки от родителите. Счита предявения иск за увеличаване на издръжката за
неоснователен и доказан до размер от 300 лв., съобразно нуждите на детето. Прави се
възражение по отношение на направените с въззивната жалба доказателствени
искания. Моли да не бъде приета по делото представена кореспонденция между
страните, както и да не бъдат изисквани посочените прокурорски преписки. По
отношение на представената Заповед за закрила, моли съда да има предвид, че
производството по ЗЗДН не е приключило. Въз основа на изложените аргументи, се
моли съда да постанови решение, с което постановеният от първата инстанция акт да
бъде потвърден, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че жалбата е допустима и е съобразена с изискванията за редовност.
По доказателствените искания направени във въззивната жалба следва да се
отбележи, че с оглед предмета на делото законът е възложил на съда служебно да
следи за интереса на ненавършилите пълнолетие деца, както и да допусне поисканите
от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето /т. 1 и
т. 3 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК /.
Досежно направеното с въззивната жалба доказателствено искане за приемане по
делото на психологическата експертиза на малолетния Л. Л., настоящия състав на съда
намира същото за основателно и следва представеният документ да бъде приет като
доказателство по делото, като допустимо и относимо доказателство.
По отношение на направено от въззивния жалбоподател доказателствено искане
да бъде приложена към материалите по делото извадка от електронна кореспонденция
между страните, настоящият съд намира същото за неоснователно. В тази насока
въззивната инстанция, счита за правилен отказът на районния съд по отношение на
направеното идентично доказателствено искане, като е мотивирал същия с
обстоятелството, че това доказателство не е събрано по надлежния предвиден в ГПК
11
ред и не съставлява годно доказателствено средство.
Относно направеното с въззивната жалба доказателствено искане служебно да
бъде изискана от съда пр.пр. № 64420/2020 г. по описа на Районна прокуратура – Б.,
съдът намира, че следва същото да се остави без уважение, тъй като материалите по
нея обхващат период, който не влиза в предмета на настоящия спор –същата се отнася
за предпроцесни факти и обстоятелства, настъпили пред влизане в сила на процесното
споразумение от 19.05.2022г., като в тази насока изводите на настоящия съд се
припокриват с тези на първата инстанция.
Съдът намира, че следва да бъде издадено съдебно удостоверение, което да
послужи пред С. районна прокуратура и въз основа на което въззивният жалбоподател
да се снабди с препис от документите, съдържащи се в пр.пр. 29082/2025 г. по описа на
СРП и същите да бъдат представени по делото.
Относно направеното с въззивната жалба доказателствено искане да бъдат приети
по делото писмени доказателства, а именно: Заповед за незабавна защита №
41/02.07.2025 г, издадена по гр.д. № 2582/2025 г., VI с.с., по описа на PC-П. - копие;
Социален доклад с вх. № 16142/11.07.2025 г. - копие; Договор за ползване на социална
услуга № 15/22.08.2025 г. - копие; Договор за ползване на социална услуга
№16/25.08.2025 г. – копие и извадка от електронна кореспонденция (електронно писмо
от 29.07.2025 г., ведно с приложени към него документи за разходи), съдът счита, че
предвид предмета на делото и възложеното му от закона служебно да следи за
интереса на ненавършилите пълнолетие деца, следва да приеме и приложи същите по
делото, като допустими и относими доказателства.
На осн. чл. 15, ал. 6 ЗЗДетето и чл. 138а СК за съдебното заседание следва да се
уведоми съответната дирекция „СП”, Отдел „Закрила на детето“ като изпрати
представител, който да изрази становище и представи актуален соц. доклад.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на определението.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото определение имат характер на
окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото копие от заключение по
психологическа експертиза на Л. Л.ев Л. от 10.07.2023 г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените с
12
въззивната жалба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивния
жалбоподател да бъде приложена към материалите по делото извадка от електронна
кореспонденция между страните в периода 03.07.2023 – 26.11.2023г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивния
жалбоподател да бъдат изискани по служебен път материалите и книжата, съдържащи
се в пр.пр. № 64420/2020 г. по описа на Районна прокуратура – Б..
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на въззивния жалбоподател, което да
послужи на същия и на осн. чл. 186 от ГПК да се снабди с материалите и книжата,
съдържащи се в пр.пр. № 29082/2025 г. по описа на С. районна прокуратура.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 26.11.2025 г. от 10,30
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, а на жалбоподателя – препис от отговора на въззивната жалба.
ДА СЕ УВЕДОМИ Дирекция “Социално подпомагане” - гр. П. за съдебното
заседание да изпрати представител, който да изрази становище и представи актуален
социален доклад относно детето Л. Л.ев Л..
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са
длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13