О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 2012 14.11.2017 г.
гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд , гражданско отделение,
въззивен състав, на четиринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година,
в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мариана Карастанчева Членове: 1.Пламена Върбанова
2.мл.с.Сияна Димитрова
Секретар:
________________
Прокурор:________________
Като
разгледа докладваното от съдията
Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 1675 по описа за 2017 година на
Окръжен съд-Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е с правно
основание чл.258 ГПК и сл. и е образувано по предявена от Г.П.Д. чрез процесуалния му представител-
адвокат Н.Б.-А. въззивна жалба против Решение № 1126/27.07.2017г., постановено
по гр.д.№ 1562/2016г. по описа на БРС в
частта, с която въззивникът-ответник е осъден солидарно с останалите
ответници по делото да заплати на ищеца Н. Стойков Стоилов сумата от 6225 лева,от
която 6200 лева –обезщетение за неимуществени вреди и 25 лева имуществени вреди
за непозволено увреждане на 17.04.2017г. около 19.00 часа в
гр.Бургас,ж.к.“Славейков“,пред сграда на вероизповеданието „Свидетели на
Йехова“, ведно със законната лихва въррху общата сума,начиная от 18.04.2017г.
до окончателно изплащане на задължението, както и направените разноски за
уважената част от иска в размер на 1360,87 лева.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно. На първо
място се сочи, че исковата молба била нередовна, тъй като не било уточнено
каква е претенцията на ищеца за причинените му неимуществени вреди,каква е
претенцията за притеснението на ищеца да не пострадат други хора в залата и към
кой от ответниците кои вреди
претендира.По делото се установило, че телесните повреди били настъпили по
различно време, очевидно нанесени от различни хора и било несъстоятелно да се
приеме, че ответниците вкупом са нанесли едновременно всички вреди.Подробно се
изтъкват доводи за това, че липсвали доказателства, установяващи, че
въззивникът Д. е участвал във физическа
разправа с ищеца Стоилов, както и в създаване на притеснения в същия- че ще
навреди на други хора в залата. Изтъкнати са доводи досежно тази част от
мотивите на БРС, с които се приема, че
като водач на ВМРО-Бургас самото участие на Д. в събитието на
17.07.2011г. придава виновност на поведението му за настъпилите от инцидента
вредоносни последици; изтъкнати са доводи и за това, че мотивите и решаващите изводи на БРС
почивали на предположения.Изтъкват се съображения и относно извода на БРС- че Д.
бил „водач“ на ВМРО, доказателства за което липсвали по делото; относно
приемането на ВМРО за националистическа
партия,доказателства за което
липсвали по делото.Намира се за необоснован извода на БРС- че увреждането е
причинено от неколцина предвид обстоятелството,
че по делото било налице определение по наказателно дело, от което се установявало кой от
ответниците кое деяние е извършил.БРС освен това приел разпечатки от интернет,
оспорени от ответната страна поради недоказаност на тяхното авторство и
автентичност, а не били ангажирани доказателства, установяващи, че именно Д. е
техен автор,както и доказателства за водена от същия „електронна
кореспонденция“. С влязло в сила определение по наказателно производство от
16.07.2012г. било прието за установено, че Д. не е участвал в тълпа като
предводител и подбудител; липсвала причинно-следствена връзка между поведението
на отв. Д. и настъпилите вредоносни последици за Стоилов.Изложени са
съображения и относно приетото от БРС- че психическото насилие над ищеца
Стоилов било и изтезание по смисъла на цитирана от БРС Конвенция против
изтезанията и други форми на жестоко нечовешко или унизително отнасяне или наказание;
че проявата на Д. да изрази свободно своите убеждения било прието от БРС като
дискриминационно отношение; цитирани са решение на Комисия за защита от
дискриминация и на ВАС.Представя за сведение
четири решения на четири различни съдебни състава от БРС,които приели за установено, че ответникът
Д. на процесната дата не бил извършил деликт.Моли за отхвърляне на исковите
претенции срещу отв.Д. и присъждане на направените пред двете съдебни инстанции
разноски.
Въззивна жалба е предявена от ответниците М.П., Д.Ч., С.
Геров и Т.Т., всички чрез процесуален представител адвокат Б.Д.,в която , след
анализ на установената фактическа обстановка, се сочи, че неправилно гражданският съд
безприкословно приел възоснова на представените определения на наказателния съд
по водени срещу всеки един от
ответниците наказателни дела , че всички
ответници са виновни и следва да носят солидарна отговорност спрямо ищеца, а следвало в производството по
делото да се установи и докаже- от кой от ответниците са произлезли вредите .В
този смисъл излага доводи за
неправилност на решението в осъдителната му част, като се позовава и на експертизата на вещото лице Косьо Янков ,
моли отмяна на обжалвоното решение и отхвърляне на иска; алтернативно заявява
искане за намаляване на присъденото
обезщетение.Моли за присъждане на разноските.
Въззивна жалба е предявена и от
особения представител на С.В.С., чрез адвокат Н.И., който на първо място намира
за недопустимо искането за солидарно осъждане на ответниците, респ.-за
уважаване на така предявена искова молба. Сочи, че при неуточняване от
ищеца в исковата му молба- какви вреди е
претърпял от поведението на всеки един
от ответниците; респ.- какви претенции заявява срещу всеки един от тях в
резултат на конкретното му поведение на процесната дата, съдът нямал основание
да приеме за доказани предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на
ответниците.Заявени са конкретни доводи за неоснователност на иска срещу В. ;
претендира отмяна на решението в частта, с която същият е осъден солидарно с останалите ответници да заплати
сумата от 6200 лева имуществени вреди и моля потвърждаване на ответниците в
останалата му част.Моли за присъждане на възнаграждение за особен представител.
Въззивна жалба е предявена от Я.М.Г.
чрез адвокат Т.Ж. , който излага съображения за неправилност на
решението в атакуваната част поради неправилно тълкувания от гражданския
съд нормата на чл. 383,ал.1 НК вр.
чл.300 ГПК – за задължителния характер на влязла в сила присъда за гражданския съд. Обосновава извода- че ако
престъплението не включвало в състава си съставомерни вреди, какъвто бил настоящия случай, присъдата на наказателния
съд не се ползвала със СПН относно настъпилите вреди, които следвало да
се установят при условията на пълно и главно доказване с всички доказателствени
средства по грражданското дело. В тази връзка прави анализ на доказателствения
материал по делото , като изтъква-
че тъй като деянията не са извършени в
съучастие с другите ответници по делото, не можело да се търси солидарна
отговорност по чл.53 ЗЗД; посочва съдебна практика. Изложени са конкретни доводи
за недоказаност ,респ.-неустановяване на причинно-следствена връзка между
деянието на Я.Г. и причинените вреди на ищеца Стойков, като в тази връзка
поставя конкретни въпроси, които
първоинстанционният съд не установил по делото; изтъква, че районният съд не
мотивирал размера на присъденото обезщетение чрез посочване на частта,
присъдена като вреди от телесни
увреждания и вредите за негативните преживявания. Изтъква съображения за
неправилно определяне от първоинстанционния съд размера на разноските- 40% от
830 лева-332 лева. Моли за отмяна на решението в атакуваните части и отхвърляне
изцяло на исковете, предявени срещу Я.Г..Моли за присъждане на разноските по
делото.
Постъпил е писмен отговор по
въззивната жалба на Г.Д. от ищеца-въззиваем Н. Стойков Стоилов,както и нарочен
писмен отговор по въззивната жалба на
въззивниците- ответници М.П., Д.Ч., С. Геров и Т.Т., в който заявява становище
за тяхната неоснователност.Твърди, че
въззивникът Д. , в качеството си на лидер на ВМРО, след инцидента направил две
официални изявления пред журналисти,
цитирани в писмения отговор; от видео
материала по делото се установявали нанесените
щети, изразяващи се в болка, страдание, унижение и депресия.Обсъден е
доказателствения материал по делото- комплексна техническа и фотопотретна съдебна експертиза, от която ставало видно
присъствието на Г.Д. на процесната демонстрация, което ангажирало отговорността
му на основание чл.53 ЗЗД.Въззиваемият се позовава конкретно на делото „Караахмед срещу България“ и други решения на ЕСПЧ по повод
твърдението му за нарушаване правото на свобода на религията и проявена
религиозна дискриминация.Сочи, че организирания протест бил в пряко нарушение
на ЗСММ.Излага твърдения за
организаторската роля на Д., който популяризирал протеста в интернет
–страницата на ВМРО, като се излагат доводи и
конкретни факти и обстоятелства, от които въззивникът черпи изводи
за участието на въззиваемия Д. в
протеста и като цитира правни норми, обосновава солидарната отговорност на
същия.В писмения отговор по въззивната жалба на ответниците М.П., Д.Ч., С.
Геров и Т.Т. , обосновава деликтната им отговорност с оглед съдебни актове на наказателния съд и
прилагане от гражданския съд разпоредбата на чл.300 ГПК;обосновава конкретни
доводи за вредите, произтичащи от поведението на тези лица, посочва съдебна
практика и дела на ЕСПЧ и правни съображения, идентични с тези от писмения
отговор по въззивната жалба на Д.. Моли за потвърждаване на решението и за
присъждане на извършените по делото разноски.
На основание
чл.267 от ГПК съдът извърши проверка относно допустимостта на всяка от въззивните жалби,за което констатира,
че е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения
срок и от страна, която има правен интерес да го обжалва, с внесена по сметка
на БОС държавна такса, поради което е допустима и следва да се внесе за
разглеждане в открито съдебно заседание .
Мотивиран от горните съображения ,Бургаският
окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно
заседание, което насрочва на 13.12.2017г.
от 10.10 часа, за което да се уведомят
страните с изпращане на преписи от настоящето
определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.