Мотиви към
присъда №55/22.04.2019г. по НОХД №1673/2018г., изготвени
на 22.04.2019г.
РП-
С. е внесла обвинителен акт против подсъдимия К.С.К. за престъпление по чл.191,
ал.3, вр. ал.1 от НК.
В
разпоредително заседание подсъдимият не се явява. Явява се назначен от
досъдебното производство служебен защитник, който отговаря на въпросите по
чл.248, ал.1 от НПК.
В
разпоредително заседание пострадалата и майка й не се явяват в съдебно
заседание.
В
разпоредително заседание представител на РП- С. се явява и отговаря подробно на
всички въпроси по чл.248, ал.1 от НПК.
След
изслушване на страните в разпоредително заседание съдът счете въпросите по
чл.248, ал.1 от НПК за изяснени, приключи разпоредителното заседание и насрочи
съдебно заседание.
Представителят
на РП- С. в съдебно заседание поддържа обвинението като го счита за доказано по
безспорен начин. Предлага подс. К. да бъде признат за виновен по повдигнатото
обвинение и да му се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЧЕТИРИ
месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК да се отложи за
изпитателен срок от ТРИ години.
В
съдебно заседание подсъдимият не се явява. Вместо него се явява назначения служебен
защитник, който моли съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи
наказание при условията на чл.55 от НК, както предлага прокурора.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Пострадалата
Г.А.Я. е родена на ***г. и през месец
януари 2016г. не е била навършила 14- годишна възраст. Била е с навършени 13 години. Към настоящия
момент тя е навършила 16 години. Подс. К.К. *** и към месец
януари 2016г. е бил пълнолетен. Родителите му не живеят с него, а се намират във Великобритания. Г.Я. живеела до месец януари 2016г. заедно с
родителите си- С.А.Я. и А. Ж. Я. в гр. С.. Подсъдимият К. се е запознал през месец ноември 2015г. със св. Г.Я..
Към този момент тя е била малолетна, на 13 години.
Двамата се харесали и започнали да се виждат. Връзката им се задълбочила и на
неустановена дата през месец януари 2016г. решили да заживеят заедно на семейни начала. Родителите и на
двамата били съгласни с това. В изпълнение на това решение, на неустановена
дата през месец януари 2016г. двамата направили „годеж“ и „сватба“. Малолетната Г.Я. напуснала дома на родителите си в гр. С. и отишла да живее при подс. К.. Той знаел, че към този момент св. Я. не е навършила 14- годишна възраст, а
била на 13 години. Двамата заживели в дома на подсъдимия като
съпрузи, споделяйки едно общо домакинство, без да имат сключен граждански брак. Подс. К. и малолетната Г.Я. осъществявали полови съвкупления помежду си,
вследствие на които тя забременяла. На 28.09.2018г.
Г.Я. родила дете- Г. Г. А., което не е било припознато от подс. К.. Към момента подс. К. и св. Г.Я. живеят заедно, на семейни
начала, заедно с детето Генджибай. Родителите на подс. К.
живеят във Великобритания, а тези на Г.Я. в Австрия. ДОКАЗАТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО: Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и
относими към предмета на делото. Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели М.С., С.К. и Д.П., тъй като същите са последователни, логични и не
противоречат на събрания по делото доказателствен материал. Съдът дава вяра и на всички писмени
доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, тъй като са относими към предмета на делото и не бяха оспорени от
страните. Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подс. К. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.191, ал.3, вр. ал.1 от НК, затова че на неустановена дата през месец януари 2016г. в гр. С. като пълнолетно лице, без да е сключило граждански
брак заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 14- годишна възраст- Г.А.Я. родена на ***г. на 13 години
от гр. С.. Деянието
е извършено от подс. К. с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици. Той е знаел, че Г.Я. е малолетна, тъй като не е била навършила 14-
годишна възраст към месец януари 2016г., но въпреки това е заживял с нея на
съпружески начала в дома на родителите си. Причини,
мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна
култура на подсъдимия. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прие чистото му съдебно минало, разкаянието му по време на
досъдебното производство, съдействието му за разкриване на обективната истина
по време на разследването и добрите му характеристични данни. Съдът
не констатира отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия К.
съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанията. Съдът счете, че следва да наложи на подс. К. с оглед постигане
целите на генералната и специална превенция наказание при условията на чл.55,
ал.1, т.1 от НК. Видно е, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства. Съдът счита, че предложеното наказание от прокурора е
адекватно и с него ще се постигнат целите на генералната и специалната
превенция. Ето защо съдът определи на подс. К. наказание „Лишаване от свобода”
за срок от ЧЕТИРИ месеца. Това наказание съдът счита, че подс. К. не следва да
изтърпи, тъй като са налице условия за прилагане института на условното
осъждане. От събраните по делото доказателства е видно, че подсъдимият не е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода, а именно за срок от четири
месеца и за постигане целите на наказанието и най- вече за поправянето му съдът
счита, че не следва да го изтърпи. Ето защо на основание чл.66, ал.1 от НК
отложи изпълнението му за изпитателен срок от ТРИ години. Така
определено наказанието съдът счита за справедливо и отговарящо в максимална
степен на обществената опасност на деянието и дееца. С оглед
правилата на процеса съдът осъди подс. К. да заплати в полза на държавата по
сметка на Националното бюро за правна помощ направените по делото разноски в
размер на 150 лева. Ръководен
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: