№ 124
гр. Враца, 17.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на седемнадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Мария К. Ценова
в присъствието на прокурора К. Мл. Тр.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20221400200123 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано по молба от В.
И. М., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание
лишаване от свобода. В молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил право
на УПО.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от Началника
на Затвора - Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС,
план на присъдата, личното затворническо досие на осъдения и експертно решение
№1176 от 094/30.06.2020г. на ТЕЛК към МБАЛ "Св. Иван Рилски"ЕООД гр. Козлодуй,
за освидетелстване на лицето Т. В. И. с ЕГН **********, син на осъдения М..
В съдебно заседание, осъденият участва чрез видеоконферентна връзка, като
поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Служебният защитник адв.Г.А. поддържа молбата за УПО, като излага
подробни съображения, че по отношение на л.св. В.М. са налице всички законови
предпоставки. Същият излага доводи, че е достатъчен периода от 6 месеца и 18 дни
престой в затвора, за да се направи извода и да се въздържа в бъдеще осъдения М. от
извършване на подобни престъпления. Иска да бъде уважена молбата на осъденото
лице и да бъде освободен условно-предсрочно, като изпитателния срок да бъде за срок
от 2 месеца и 12 дни, т.е. остатъка от наказанието.
И. С.- Началник на Затвора - Враца изразява становище за неоснователност на
молбата с доводи, че осъденият М. макар и да има положително отношение към плана
1
на присъдата, опитва се и полага усилия за изпълнение на договорените цели и задачи,
но същите все още не са изпълнени в пълен обем. Все още не е изградено изцяло
критично отношение към деянието му. Становището на социалния работник е, че
работата с л. св. М. следва да продължи в посока затвърждаване на започнатите
позитивни промени и изграждане на устойчива мотивация за законосъобразно
поведение. По отношение на л. св. не са изпълнени и етапите, предвидени в
прогресивната система за изтърпяване на наказанията, а именно: промяна на режима и
мястото за изтърпяване на наказанието. Предвид гореизложеното, становището на
администрацията на Затвора – Враца, е че л. св. не отговаря на изискванията на чл.
439а НПК, поради което предлага молбата му да не бъде уважена.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище
за неоснователност на молбата и прави искане за оставянето й без уважение.
Поддържа, че съобразно с доказателствата по делото и най-вече с компетентното
становище на затворническата администрация към Затвора - Враца следва да се
отбележи, че макар у л. св. М. да е налице известен прогрес в поведението си към
настоящия момент, не може да се направи категоричен извод, че той демонстрира
достатъчно критично поведение към проявите си до този момент, поради което се
счита, че същия не дава достатъчно доказателства за своето поправяне.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените
по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но
неоснователна по следните съображения:
С Определение постановено на 17.09.2021г. по НОХД № 257/2021г. по описа
на PC - Козлодуй, М. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
343б, ал. 2 НК съдът му е определил наказание "лишаване от свобода" за срок от 9
/девет/ месеца, при първоначален "строг" режим.
Осъденият е постъпил в Затвора Враца на 23.09.2021г., и до момента
фактически е изтърпял 5 месеца и 24 дни. От работа му се зачитат 24 дни или общо
изтърпяно до момента наказание е в размер на 6 месеца и 18 дни.
Остатъкът към настоящия момент е 2 месеца и 12 дни.
При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 1/2 от
определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1
НК.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и
индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия се
стреми да спазва режимните ограничения, но въпреки това поведенческите му нагласи
за промяна не са устойчиви.
Първоначалната оценка на риска от рецидив е била със средни стойности 45
2
точки.
В профила на криминогенни нужди с дефицитните стойности са посочени
зоните: "Отношение към правонарушението" – отчетено е, че осъдения е слабо
критичен към собственото си поведение и не поема пълна отговорност за извършеното
и неосъзнава напълно факторите, допринесли за криминалното му поведение и не е
достатъчно настойчив да промени това свое поведение; "Умения за мислене" – не
разпознава проблемите си и не отчита собствения си принос в тях, не винаги ги решава
по адекватен и законосъобразен начин, отчетено е че надценява собствения си опит и
интуиция.
Рискът от вреди е отчетен с ниски стойности за служителите и останалите
лишени от свобода. Има нагласи за безпроблемен престой.Рискът от суицид и
самоувреждане е с ниски стойности. Рискът от извършване на бягство е нисък.
Рискът от вреди за обществото е определен в средни стойности, като се
акцентира, върху това, че извършените престъпления са свързани с употребата на
алкохол и шофиране на МПС след употреба на алкохол.
Като цели в плана на присъдата са били заложни формиране на самокритичност
и възлагане на конкретни трудови задачи. Осъзнаване на причинените вреди и
придобиване на трайни трудови навици чрез включване в трудовия процес. Междинна
оценка на риска от рецидив не е извършвана.
От доклада на социалният работник е видно, че при извършената оценка е
констатирано, че М. устно изразява съжаление за извършеното деяние, но омаловажава
сериозността му и възможните негативни последици в личен и обществен план.
Отчетена е слаба мотивация за промяна модела на употреба на алкохол след
освобождаването му от затвора. Не осъзнава негативните последици от системната
употреба на алкохол, като уменията му за самоконтрол не са необходимото ниво.
Отчетено е липсата у М. на критично отношение към деянието и е склонен към
необмислено и рисково поведение след употребата на алкохол.
За престоя си в затвора М. е включен и успешно е завършил програма
"Формиране на умения за безопасно шофиране у осъдените лица по чл.343б НК" за
периода от 09.02.2022г. до 18.02.2022г. Същият посещава образователна програма
"Християнски ценности". По негова инициатива е устроен на работа като чистач на 4 –
ти етаж, малко крило и е отчетено, че се справя добре с възложените задачи. Със
Заповед №Л-528/25.02.2022г. на основание чл.98, ал.1, т.1 ЗИНЗС за примерно
поведение е получил "писмена похвала". Отчетено е съхранение на социалните
контакти у осъдения М., получава от близките си необходимата подкрепа.
Според ИСДВР, у осъдения липсва критично отношение към престъпните му
действия, склонен е към импулсивни постъпки, податлив на негативно влияние.
Приема, че шофирането след употреба на алкохол в малко населено място, в което
3
живее/с.***/ не носи риск за обществото и за самия него. Не са налице доказателства за
действителното поправяне на осъдения, поради което е посочено в доклада, че
трудовата терапия следва да бъде продължена, в посока изграждане на устойчива
мотивация за законосъобразно поведение и формиране на гъвкав модел на мислене и
поведение.Посочва се в доклада към затворническото досие, че плана на присъдата не е
изпълнен в пълен обем.
От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи: За да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в
настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне.
По отношение на л. св. М. първата предпоставка формално е налице.
Не е налице обаче втората предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК –
достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК
доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна
промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно,
преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му
по време на цялостния му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички
събрани по делото доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан
от мнението на затворническата администрация.
Съдът, като прецени наличните доказателства по делото, фактите от които са
описани в горното изложение, поведението на л. св. М. по време на изтърпяване на
наказанието, в изпълнение на набелязаните цели и задачи в плана за преодоляването им
и риска от рецидив и вреди, счита, че няма как да се приеме наличие на достатъчно
доказателства за поправянето му по смисъла на чл. 70, ал. 1 НК.
Констатираните частични положителни промени по отношение трудовите
навици на осъдения, съдът намира, че все още не са налице достатъчно доказателства за
поправянето на осъдения. Доброто поведение в затвора, участието в трудови и
образователни мероприятия и липсата на нарушения на реда трябва да е правило при
изпълнение на наказанието, а не изключение, водещо задължително до наградата
предсрочно освобождаване. Награждаването на М. при упражняваната трудова дейност
е безспорна индикация за начало на положителна промяна у осъдения и отразява
адекватната реакция на затворническата администрация и положителната оценка от
нея на поведението му. Доброто му поведение обаче трябва да свидетелства за
съзнателно поправяне на затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите
за УПО.
Така констатираните положителни промени в личността на л. св. според съда
все още не са достатъчно основание за неговото условно-предсрочно освобождаване
4
поради няколко причини.
В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото
лице, от които е видно, че не се е поправил напълно. Приложените мерки за корекция
не са дали нужните резултати за ефективна промяна на мисленето и действията му в
контролирана среда. Корекционната работа с него не е осъществена в максимална
степен, поради което и следва да бъдат положени допълнителни усилия за постигането
на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение. Явно е, че за
осъдения институтът на условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само
като една потенциална възможност за преждевременно напускане границите на
местата за лишаване от свобода.
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат
най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не
възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът
на поправяне при лишения от свобода М. не е завършен към момента.
За пълнота на настоящото изложение, следва да бъде добавено, че семейното
положение на осъденото лице, обстоятелството, че съпругата му е принудена сама да
се грижи за малолетното им болно дете, не са сред обстоятелствата, които
законодателят е предвидил като такива, които могат да бъдат взети предвид от съда, за
да бъде постановено УПО. Видно от приложеното експертно решение тези
обстоятелства са били налични и към периода на извършване на деянието, за които М.
е осъден и изтърпява наложеното му наказание "лишаване от свобода" и въпреки това
те очевидно не са изиграли своята роля да възпрат осъденото лице да извършва
общественоопасни деяния.
Следва да се отбележи, че законодателят ясно е посочил, че УПО от
изтърпяване остатъка от наказание "лишаване от свобода" може да бъде постановено
по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и
същевременно е изтърпял съответно половината от наложеното му наказание
"лишаване от свобода". Не случайно на първо място в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от
НК законодателят като условие за постановяване на УПО е посочил необходимостта
осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, след което е поставил като
изискване изтърпяването на съответната част от наказанието "лишаване от свобода".
Имайки предвид горното, от всички данни по делото може да се направи
единственият извод, че е налице само една от двете законови предпоставки за условно
предсрочно освобождаване, а именно тази по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК - изтърпяване на не
по-малко от 1/2 от наложеното наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си осъденото лице не е дало достатъчно убедителни доказателства
за своето трайно поправяне и превъзпитание. Необходимо продължаване на
5
поправителното въздействие спрямо молителя, за пълното постигане целите на
наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде
постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл. 440 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения В. И. М., роден на *** в
гр.Оряхово, с настоящ адрес с.***, община ***, ***, понастоящем в Затвора - Враца,
българин, български гражданин, осъждан, ЕГН **********, да бъде освободен условно
предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода,
определено му с Определение постановено на 17.09.2021г. по НОХД № 257/2021г. по
описа на PC - Козлодуй, с остатък 2/два/ месеца 12/дванадесет/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.
Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
6