Р Е Ш Е Н И Е
№ 121
гр. Трявна, 16.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТРЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в
публично заседание на двадесет и четвърти април, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА
ПЕТРАКИЕВА
при
секретаря Христина Тунева, като разгледа докладваното от съдия Петракиева ГР.Д.
№ 243 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 и чл.86 от Закона
за задълженията и договорите /ЗЗД/.
В
исковата молба на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“АД против М.М.В. се твърди, че
ответникът е клиент на ищцовото дружство, притежаващ кл. №**********, във
връзка с продажбата на ел. енергия за обект на потребление с аб. №********** и
аб. №**********, находящи се в с. Ф., Община Трявна. Към датата на подаване на
искова молба ответникът имал непогасени задължения в общ размер на сумата от
235,18 лв. за обектите с аб.№№********** и **********. В посочената сума били
включени неплатени фактури за ел. енергия и такса за възстановяване в общ
размер на 220,76 лв. и мораторна лихва върху тази сума в размер на 14,42 лв.,
считано от падежа на всяка от фактурите до 15.06.2018г.
Претендира се в исковата молба да се осъди ответника да
заплати на ищеца горепосочените суми като главница и лихва за забава, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното заплащане на задължението. Претендира се и заплащане на
юрисконсултско възнаграждение.
Препис от
исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, на основание
чл.53 вр. чл.47 ал.6 във вр. с чл. ал.5 от ГПК, а на същия е назначен особен
представител – адв. П. П..
В срока
по чл.131 ГПК е представен писмен отговор от назначения на ответника особен
представител – адв. П.П., в който се взима становище за основателност на
предявените искове.
В открито съдебно заседание ищецът не взима
становище относно предявените по делото искове. Ответникът, чрез назначения му
особен представител, поддържа изложеното в писмения отговор становище.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намери следното за
установено от фактическа страна:
Въз основа на представените по делото писмени
доказателства се установява, че ответникът М.М.В. е гражданин на държавата Н., който
има статут на постоянно пребиваващ в РБългария, с адрес на пребиваване в с. Ф.,
Община Трявна. Едновременно с това, ответникът е потребител на електрическа
енергия, доставяна от ищцовото дружество до имота в с. Ф., Община Трявна, като
в това си качество притежава кл.№ **********, аб.№№ ********** и аб.№ **********.
През
периода 20.06.2017г. – 20.11.2017г. ищцовото дружество е издало общо 12 броя
фактури за доставена електрическа енергия в имота на ответника в с. Ф., Община
Трявна, както следва:
Фактура №
**********/20.06.2017г., с падеж на 10.07.2017г. за сумата от 3,98 лв. –
относно доставена електрическа енергия през периода 05.05.2017г. – 04.06.2017г.;
Фактура
№**********/20.06.2017г., с падеж на 10.07.2017г. за сумата от 5,53 лв. -
относно доставена електрическа енергия през периода 05.05.2017г. – 04.06.2017г.;
Фактура
№02557989726/20.07.2017г., с падеж на 10.08.2017г. за сумата от 38,12 лв. - относно
доставена електрическа енергия през периода 05.06.2017г. – 04.07.2017г.;
Фактура
№**********/20.07.2017г., с падеж на 10.08.2017г. за сумата от 33,24 лв. - относно
доставена електрическа енергия през периода 05.06.2017г. – 04.07.2017г.;
Фактура
№**********/21.08.2017г., с падеж на 11.09.2017г. за сумата от 23,14 лв. - относно
доставена електрическа енергия през периода 05.07.2017г. – 04.08.2017г.;
Фактура
№**********/21.08.2017г., с падеж на 11.09.2017г. за сумата от 32,26 лв. - относно
доставена електрическа енергия през периода 05.07.2017г. – 04.08.2017г.;
Фактура
№**********/12.09.2017г., с падеж на 12.09.2017г. за сумата от 19,00 лв. – за
възстановяване на захранването /електромер/ на обект №**********;
Фактура
№**********/20.09.2017г., с падеж на 10.10.2017г. за сумата от 19,79 лв. - относно
доставена електрическа енергия през периода 05.08.2017г. – 04.09.2017г.;
Фактура №**********/20.09.2017г.,
с падеж на 10.10.2017г. за сумата от 22,25 лв. - относно доставена електрическа
енергия през периода 05.08.2017г. – 04.09.2017г.;
Фактура
№**********/16.10.2017г., с падеж на 16.10.2017г. за сумата от 19,00 лв. - за
възстановяване на захранването /електромер/ на обект №**********;
Фактура
№**********/19.10.2017г., с падеж на 10.11.2017г. за сумата от 3,12 лв. -
относно доставена електрическа енергия през периода 05.09.2017г. – 04.10.2017г.;
Фактура
№**********/20.11.2017г., с падеж на 11.12.2017г. за сумата от 1,33 лв. -
относно доставена електрическа енергия през периода 05.10.2017г. – 04.11.2017г.
Общата
стойност на сумите по всички фактури е 220,76 лв. Сумите по две от фактурите -
фактура №**********/12.09.2017г. и фактура №**********/16.10.2017г., всяка от
които в размер на 19,00 лв., представлява сума за възстановяване на
захранването /електромера/. Фактурите не са оспорени от ответната страна.
Видно от приложената от
ищцовото дружество справка, също неоспорена от ответната страна, върху всяка от
дължимите суми по фактурите е начислена лихва за забава, считано от датата на
падежа й до датата 15.06.2018г., която е в размер, както следва: върху сумата
по фактура
№ **********/20.06.2017г. – 0,37 лв.; върху сумата по фактура
№**********/20.06.2017г. – 0,52 лв.; върху сумата по фактура
№02557989726/20.07.2017г. – 3,27 лв.; върху сумата по фактура
№**********/20.07.2017г. - 2,85 лв.; върху сумата по фактура №**********/21.08.2017г.
– 1,78 лв.; върху сумата по фактура №**********/21.08.2017г. – 2,48 лв.; върху
сумата по фактура №**********/12.09.2017г. – 0,00 лв.; върху сумата по фактура
№**********/20.09.2017 – 1,36 лв.; върху сумата по фактура
№**********/20.09.2017г. – 1,54 лв.; върху сумата по фактура
№**********/16.10.2017г. – 0,00 лв.; върху сумата по фактура №**********/19.10.2017г.
– 0,18 лв.; върху сумата по фактура №**********/20.11.2017г. – 0,07 лв., или
всичко 14,42 лв.
При гореустановеното от фактическа страна съдът
намери за установено следното от правна страна:
Относно иска по чл.79 ал.1 ЗЗД:
Въз основа на събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че ответникът е „битов клиент“ по смисъла на чл.2 т.1
от Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Енеро-про Продажби“АД
/ОУПЕЕ/, одобрени с решение ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР, като през периода 05.05.2017г.
– 04.11.2017г. ищецът му е доставил електрическа енергия в два обекта на
потребление, находящи се в с. Ф., Община Трявна. Стойността на доставената и
потребена електрическа енергия е 182,76 лв., за което са издадени 10 на брой
фактури, като дължимата сума не е била заплатена от ответника, поради което
предявеният по делото иск относно тази сума се явява основателен и доказан. Ответникът
следва да бъде осъден да я заплати, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 12.07.2018г. до окончателното погасяване
на задължението, на основание чл.79 ал.1 ЗЗД.
По отношение стойността на другите 2 броя фактури,
всяка от които на стойност 19,00 лв., представляващи такса за възстановяване на
захранването, или общо 38,00 лв., съдът намира същата за недължима, поради
следното: Заплащането на такса за възстановяване на електрическата енергия е
уредено в чл.37 на ОУПЕЕ, одобрени с решение ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР.
Съгласно нея, възстановяването на преноса на електрическа енергия се
възстановява след отпадане на основанието за прекъсването и клиентът заплати на
„Енерго – Про Продажби“АД цена, съгласно ценоразпис, в която са включени всички
направени разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата на електрическа
енергия. Посочената клауза е неравноправна. Същата противоречи на чл.122-124 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/. Предвиденото
изискване в ОУПЕЕ за компенсиране от потребителя на разходите за
прекъсване и възобновяване на снабдяването не намира опора и в
нормите на ЗЕ. Съгласно чл.123 ал.1 ЗЕ, доставчиците от последна
инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители, производителите и
търговците на електрическа енергия имат право да преустановят временно
снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на
задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при
неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми
във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Според разпоредбата на
чл.124 от ЗЕ, енергийното предприятие възстановява
снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване
на причините, довели до преустановяването, т.е. предприятието има
задължение да възстанови снабдяването, като не се сочи друго условие
за възстановяването освен отстраняване на причините за
преустановяване на електроснабдяването по чл.123 ал.1 от ЗЕ. В този смисъл
клаузата на чл.37 от ОУПЕЕ е неравноправна по см. на чл.143
т.2 ЗЗП, тъй като ограничава правата на потребителя, произтичащи от
закон. /в с.см. решение №125/07.08.2015г. на ВКС по т.д.
№990/2015г., I т.о./. Като неравноправна
посочената клауза е нищожна и не следва да се прилага. Съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи и без да е направено възражение от страните
по делото.
По изложените съображения предявеният
по делото иск в частта досежно сумата от общо 38,00 лева, от които по фактура №
**********/12.09.2017г. на стойност 19,00 лв. и фактура № **********/16.10.2017г.
на стойност 19,00 лв., се явява неоснователен. Ето защо за горницата над 182,76
лв. до претендирания размер от 220,76 лв. предявеният иск следва да се
отхвърли.
Относно иска по чл.86 ЗЗД:
Искът с правно основание
чл.86 ЗЗД е акцесорен спрямо иска по чл.79 ал.1 ЗЗД. С оглед основателността на
последния за сумата от 182,76 лв., представляваща доставена електрическа
енергия до имота на ответника, за което са издадени фактури през периода
20.06.2017г. – 20.11.2017г., се явява основателен и искът за заплащане на лихва
за забава върху тази сума, считано от датата на падежа на всяка от фактурите до
15.06.2018г. Съгласно приложената по делото справка лихвата за забава върху
тази сума и за посочения по-горе период е 14,42 лв., поради което предявеният
иск за заплащането й се явява изцяло основателен и доказан.
Върху сумите по двете
фактури на обща стойност 38,00 лв., представляващи такси за възстановяване на
захранването не е начислена лихва за забава, според представената справка.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и направеното от
ищеца искане, както и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да му заплати сумата от 483,84 лв. – направени разноски по делото, от
които: 83,84 лв. – ДТ съобразно уважената част от исковете; 300,00 лв. –
възнаграждение за назначения на ответника особен представител; 100,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Юрисконсултското възнаграждение е определено
съобразно фактическата и правна сложност на делото, както и обема и вида на
извършените от юрисконсулта процесуални действия.
В
присъдените по делото разноски не се включва сума в размер на 40,00 лв.,
внесена по сметката на Държавен вестник, тъй като призоваването на ответника не
е извършено по този ред, поради което може да бъде възстановена на ищеца.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.М.В.,
гражданин на Н., роден на ***г., ЛНЧ ********** /с особен представител адв. П.П.
***/, да заплати на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, район Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС – Г,
бул. „Владислав Варненчик“ №258, представлявано от всеки двама между П.С.С., Я.М.Д.
и Г.К., сумата от 182,76 лв. /сто осемдесет и два и 76 ст./, представляваща консумирана електрическа енергия по фактури, издадени в
периода 20.06.2017г. – 20.11.2017г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 12.07.2018г. до окончателното погасяване
на задължението, на основание чл.79 ал.1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск за горницата над 182,76 лв. до претендирания размер от 220,76
лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА
М.М.В.,
гражданин на Н., роден на ***г., ЛНЧ ********** /с особен представител адв. П.П.
***/, да заплати на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, район Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС – Г,
бул. „Владислав Варненчик“ №258, представлявано от всеки двама между П.С.С., Я.М.Д.
и Г.К., сумата от 14,42 лв. /четиринадесет
лева и 42 ст./ - лихва за забава върху сумите по фактурите за периода от падежа
на всяка от тях до 15.06.2018г., на основание чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.М.В., гражданин на Н.,
роден на ***г., ЛНЧ ********** /с особен представител адв. П.П. ***/, да
заплати на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, район Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС – Г, бул.
„Владислав Варненчик“ №258, представлявано от всеки двама между П.С.С., Я.М.Д.
и Г.К., сумата от 483,84 лв. /четиристотин осемдесет и три лева и 84 ст./ -
направени разноски по делото, на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат преведени
по сметка IBAN:
*** „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“АД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: