Определение по дело №723/2024 на Окръжен съд - Сливен

М О Т И В И

към определение № 470/27.11.2024 г. по чнд № 723/2024 г. по описа на СлОС

Производството е образувано по искане на прокурор от Окръжна прокуратура – С.
за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо С.П.А. - обвиняем по
досъдебно производство № 1675/2024 г. по описа на РУ на МВР – С., вх. № 2024/2024 г., пор.
№ 208/2024 г. по описа на Окръжна прокуратура – С..
В искането се сочи, че в Окръжна прокуратура - С. е на производство досъдебно
производство № 1675/2024 г. по описа на РУ на МВР – С., вх. № 2024/2024 г., пор. №
208/2024 г. по описа на Окръжна прокуратура – С., започнато на 24.11.2024 г. на основание
чл. 212 ал.2 от НПК с първото действие по разследването - оглед на местопроизшествие, за
извършено престъпление по чл. 115 от НК, за това, че на посочената дата в гр. С. умишлено
е умъртвен П.А.И., като в хода на разследването, с постановление на разследващия орган от
25.11.2024 г., е повдигнато обвинение на С.П.А. за това, че на 24.11. 2024 год. в гр. С., по
особено мъчителен начин, умишлено умъртвил баща си П.А.И. и направил опит умишлено
да умъртви майка си Д.С.И., като деянието е останало недовършено п независещи от волята
му причини- престъпление по чл.116 ал.1 т. 3 предл.1 т.4 предл.3 и т.6 предл.2 вр.чл.115
вр.чл.1 вр.чл.18 ал.1 НК. Твърди се, че престъплението, за което на С.А. е предявено
обвинение се наказва с лишаване от свобода и се явява „тежко престъпление“ по смисъла на
чл.93 т.7 от НК, доколкото предвиденото по закон наказание е лишаване от свобода е повече
от 5 години, както и че от събраните към настоящия момент множество гласни и веществени
доказателства може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност. В искането се заявява,
че обвиняемият се явява лице със завишена степен на обществена опасност, което, ведно с
високата степен на обществена опасност на процесното деяние и тежестта на предвидената
санкция, дават основание да се приеме, че целта на мерките за неотклонение по смисъла на
чл.57 от НПК, а именно да се попречи на обвиняемия да се укрие или да извърши
престъпление, може да бъде постигната единствено с вземането на мярка за неотклонение
"Задържане под стража". В тази връзка прокурорът се позовава и на разпоредбата на чл.63
ал.2 т.3 от НК, доколкото предвиденото за извършеното от обвиняемия Андонов
престъпление наказание е „лишаване от свобода“ за срок от 15 до 20 години, доживотен
затвор или доживотен затвор без замяна и
аргументира наличието на законовата презумпция за съществуване на реалната опасност
обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, поради което се заключава, че са
налице основанията на чл.63 ал.1 от НПК за вземане на мярка за неотклонение "Задържане
под стража" и се настоява за вземане на същата.
В съдебно заседание пред настоящия съд представителят на прокуратурата заявява,
че поддържа искането си за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“
спрямо обвиняемия и моли за уважаването му. Счита, че независимо от началната фаза на
разследването, от приобщените по делото доказателства би могло да се формира обосновано
предположение, че именно той е извършител на престъплението, а предвид квалификацията
на предявеното му обвинение е налице законовата презумпция на чл.63 ал.2 т.3 НПК т.е.
налице са всички предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение
„Задържане под стража“.
Защитникът на обвиняемия принципно не оспорва доводите на прокурора в
искането на прокуратурата за вземане на най-тежката мярка за неотклонение, като
единствено акцентира върху обстоятелството, че обвиняемият страда от психично
заболяване и това предпоставя настаняването му в съответното специализирано здравно
1

заведение. Предоставя на съда да прецени основателността на искането. Самият обвиняем
също не оспорва обвинението, като предоставя на съда да прецени каква мярка за
неотклонение да му бъде взета.
Въз основа на събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на
страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Досъдебното производство е започнато на 24.11.2024 г. при условията на чл.212 ал.2
от НПК с първото действие по разследването – оглед на местопроизшествие, затова, че на
същата дата – 24.11.2024 г. в с.С., общ.С., ул. „Р.“ № 15, умишлено е умъртвен П.А.И. –
престъпление по чл.115 от НК.
С постановление на разследващия орган от 25.11.2024 г. по досъдебно производство
№ 1675/2024 г. по описа на РУ на МВР – С., предявено на същата дата, С.П.А. е привлечен в
качеството на обвиняем за това, че на 24.11.2024 г. в с. С., общ.С., ул. „Р.“ № 15, чрез
нанасяне на множество удари с железен лост в областта на главата и тялото, по особено
мъчителен начин умъртвил повече от едно лице – баща си П.А.И. и майка си Д.С.И., по
отношение на която деянието не е довършено по независещи от дееца причини –
престъпление по чл.116 ал.1 т.3 предл.1 т.4 предл.3 и т.6 предл.2 вр.чл.115 вр.чл.18 ал.1 от
НК.
Разпитан в това си качество, при предявяването на обвинението обв. С.А. е заявил,
че разбира обвинението. Депозирал е обяснения, в които твърди, че с метален лост е нанесъл
удари по главите на майка си и баща си, след което от личния си телефон се е обадил на тел.
112.
С разпореждане на наблюдаващия прокурор от 25.11.2024 г. обв. С.А. е задържан
считано от момента на предявяване на обвинението на 25.11.2024 г. до довеждането му пред
Окръжен съд – С. за участие в съдебното производство по вземане на мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ по досъдебното производство, като задържането не може да
продължи повече от 72 часа.
В хода на разследването е извършен оглед на местопроизшествие, с последващо
одобрение от съдия от СлОС в частта относно намерените и иззети от помещение в
обитаваното от обвиняемия жилище вещи, които разследващите са преценили като
относими към предмета на делото – 1 бр. метални гиричка тип дъмпел, чехли и лаптоп.
С протокол за доброволно предаване обвиняемият е предал дрехите, с които е бил
облечен, по времето когато е удрял с желязо майка си и баща си.
В качеството на свидетели са разпитани лицата Р.Д. и В.Д.. Първият е син на
майката на обв. С.А. от първия й брак и депозира твърдения относно отношенията с майка
си и с другите й деца. Вторият свидетел е полицейски служител, пристигнал на мястото на
произшествието във връзка с подаден сигнал на тел. 112 и депозира твърдения относно
установеното от него при пристигането му в дома на обвиняемия в с.С., общ.С..
По делото е приложена характеристична справка, от която се установява, че обв.
С.А. се води на учет в психиатрично отделение при МБАЛ „Д-р Ив.С.“ – С. и въпреки
заболяването си, когато приема лекарства, води нормален начин на живот; че не умее да
контактува с други хора освен родителите си; че не работи и през цялото време е в къщи; че
през 2021 г. против него е била подедан жалба от майка му за агресивно поведение спрямо
нея и баща му.
Според приложената декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, обв. С.А. няма доходи и не притежава имущество.
Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост, обв. С.А. не е осъждан.
От приложената етапна епикриза се установява, че обв. С.А. страда от параноидна
шизофрения, непрекъснато протичане със значителни затруднения при соцеалната
2

адаптация.
Въз основа на така установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Искането на Окръжна прокуратура – С. за вземане по отношение на обв. С.А. на
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по досъдебно производство № 1675/2024 г.
по описа на РУ на МВР – С., вх. № 2024/2024 г., пор. № 208/2024 г. по описа на Окръжна
прокуратура – С. и във връзка с повдигнатото му обвинение за по чл.116 ал.1 т.3 предл.1 т.4
предл.3 и т.6 предл.2 вр.чл.115 вр.чл.18 ал.1 от НК е основателно и като такова следва да се
уважи.
Съдът намира, че са налице всички предпоставки съдържащи се в разпоредбата на
чл.63 ал.1 от НПК за вземане на най-тежката мярка за неотклонение спрямо обвиненото
лице.
Обв. С.А. е привлечен към наказателна отговорност, като му е повдигнато и
предявено обвинение за тежко умишлено престъпление - по чл.116 ал.1 т.3 предл.1 т.4
предл.3 и т.6 предл.2 вр.чл.115 вр.чл.18 ал.1 от НК, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без
замяна.
Независимо от обстоятелството, че разследването е в съвсем начален етап,
доколкото същото е започнало на 24.11.2024 г., събраните са достатъчно доказателства, въз
основа на които може да се направи обосновано предположение за съпричастност на
обвиненото лице към престъпленията, за които това лице е привлечено към наказателна
отговорност.
В тази връзка съдът съобрази, че в хода на извършения оглед на местопроизшествие
е намерен и иззет предметът /метален лост/, с който евентуално са причинени ударите по
главите и телата на пострадалите.
Налице са и достатъчно гласни доказателства, съдържащи се както в показанията на
разпитаните до този момент свидетели, от които може да се направи извод относно
авторството на деянието.
От тези доказателствени материали може да се направи обосновано подозрение, че
обвиняемият е причинил уврежданията, в резултат на които е починал баща му и са
настъпили нараняванията на майка му.
В тази връзка е необходимо да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1
от НПК, за нуждите на производството по вземане на мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ не е необходимо доказателствата да са толкова и такива, че по категоричен
начин да установяват авторството и вината на конкретно лице в извършването на конкретно
престъпление, а е достатъчно само да може въз основа на тези доказателства да се направи
обосновано подозрение за съпричастност на обвиненото лице към деянието, за което той е
привлечено към наказателна отговорност.в конкретния случай от писмените и гласни
доказателствени материали може да се направи такова обосновано предположение.
Освен това следва да се има предвид, че разследването е едва в съвсем начален
стадий, като предстои събирането на много други и различни по своя вид доказателства.
Предстои да бъде разпитани и други свидетели, които биха могли да дадат сведения за
обстоятелства имащи значение по случая респ. да бъдат извършени и очни ставки. Предстои
назначаването на съдебно медицинска и съдебно психиатрична експертизи за изясняването
на обстоятелствата относно механизма на причиняване на телесните уврежданията,
характера на същите и причината на настъпването на смъртта на П.И., както и психичното
състояние на обвиняемото лице.
Налице е и последната предпоставка за вземане на най-тежката мярка за
3

неотклонение – съществуване на реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши
престъпление.
По отношение на тази предпоставка, от една страна е налице хипотезата на чл.63
ал.2 т.3 от НПК т.е. законовата презумпция, че съществува реална опасност лицето да се
укрие или да извърши престъпление, доколкото обв. С.А. е привлечен към наказателна
отговорност за престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 15 до
20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
От друга страна, предвид съдържащото се в материалите от досъдебното
производство, тази опасност е реална не само по силата на цитираното по-горе законово
предположение, а с оглед на конкретните доказателства по делото. Обвинението е за
извършено убийство и опит за убийство при наличието на няколко квалифициращи
обстоятелства, а механизма на осъществяване на деянието, както и данните за наличие на
психично заболяване, характеризиращо се с прояви на агресивност, допълнително подкрепят
така направения извод за съществуване на коментираната по-горе реална опасност.
Законовата презумпция по смисъла на чл.63 ал.2 т.3 от НПК не се опровергава по
никакъв начин от събраните до този момент по делото доказателствени материали.
С оглед на изложените съображения относно степента на обществената опасност на
деянието и на дееца в конкретния случай, както и предвид останалите изложени по-горе
съображения, съдът стигна до извода, че единствено най-тежката мярка за неотклонение би
изпълнила целите визирани в разпоредбата на чл.57 от НПК, като при определянето й са
съобразени и обстоятелствата визирани в нормата на чл.56 ал.3 от НПК.
Опредена по-лека мярка за неотклонение вкл. и „Домашен арест“ не би изпълнила
целите в чл.57 от НПК вкл. и с оглед на възможността обвиняемият да продължи да
извършва престъпления.
Предвид така направените по-горе констатации и изложените съображения, съдът
намери, че следва да бъде уважено искането на Окръжна прокуратура – С. и спрямо
обвиняемия С.П.А. следва да бъде взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по
досъдебно производство № 1675/2024 г. по описа на РУ на МВР – С., вх. № 2024/2024 г., пор.
№ 208/2024 г. по описа на Окръжна прокуратура – С. и във връзка с повдигнатото му
обвинение за по чл.116 ал.1 т.3 предл.1 т.4 предл.3 и т.6 предл.2 вр.чл.115 вр.чл.18 ал.1 от
НК.
Ръководен от изложеното, съдът постанови определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
4

Номер на акта:	470
Дата:	27 ноември 2024 г.
Съдия:	Мартин Данчев Данчев

Дело:	20242200200723
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	27 ноември 2024 г.

Определение по дело №723/2024 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите