РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и втори
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно
наказателно дело № 20221880200042 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба, подадена
от Т. В. З., ЕГН **********, с адрес: гр. Н. И., ул. „.....“ , чрез пълномощник,
против Наказателно постановление № 21-0353-000229 от 23.06.2021 г.,
издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. С
него на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“
в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от шест месеца. В жалбата си З. излага съображения за
незаконосъобразност и неправилност на НП и моли да бъде отменено, като се
оспорват и фактическите констатации отразени в акта за установяване на
административното нарушение (АУАН) и в наказателното постановление
(НП). Защитникът, в открито съдебно заседание, поддържа жалбата, като
заявява, че подзащитният му не е управлявал процесния мотоциклет марка
„Ямаха“ по републиканската и общинска пътна мрежа, поради което липсва
1
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а НП е
неправилно и незаконосъобразно и иска то да бъде отменено.
Административнонаказващият орган (АНО) не изразява становище по
редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не
се представлява в проведеното открито съдебно заседание.
Към делото са приобщени административната преписка по обжалваното
НП, и изисканите от съда заверени преписи от материалите по прокурорска
преписка № 305/2021 г. по описа на РП Своге (понастоящем РП –
Костинброд, ТО – Своге), както и справка за нарушител/водач за
жалбоподателя и са разпитани четирима свидетели – С. С. Я. –
актосъставител, на длъжност ..... към ....., Г. В. Ц., Й. К. Т. и В. Г. З..
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 02.06.2021 г, около 13,00 часа, полицейските служители С. С. Я. и Г.
В. Ц. били изпратени от дежурния при оперативната дежурна част на РУ
Своге в центъра на гр. Своге, на ул. „Цар Симеон“ срещу № 47 по сигнал за
паркирани кросови мотоциклети без регистрационни табели пред пицария „О
пица“. Когато пристигнали на място свидетелите Я. и Ц. установили два
кросови мотоциклета, които били без регистрационни табели и без водачи.
Посочените свидетели не са видели някой да управлява мотоциклетите.
Единият от тези кросови мотоциклети бил процесният – марка „Ямаха“ с
номер на рама ............ След извършена справка в РСОД – работна станция за
отдалечен достъп, полицейските служители установили, че се касае за МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред. По-късно е установено лице, което
е заявило, че е собственик на мотоциклета – жалбоподателят, който е дал
писмено сведение, че е карал мотоциклета в гората, но не и по обществен път
или в гр. Своге. Въз основа на тази фактология полицейските служители
приели, че моторното превозно средство не е регистрирано по надлежния ред,
съответно е налице административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. На
място бил съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) Серия GA № 356382/02.06.2021 г. от св. Я. на жалбоподателя в
присъствието на св. Ц., който бил предявен за запознаване със съдържанието
на З. и същият го подписал без възражения. Последният се е запознала със
2
съдържанието на акта и е бил уведомен за правото в 3-дневен срок да направи
допълнителни възражения и обяснения, което е удостоверено с подписа му.
По случая била извършена проверка с оглед данни за извършено
престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, като с постановление от 22.06.2021 г. по
пр.пр. № 305/2021 г. на РП Своге прокурор при РП Своге отказал да образува
досъдебно производство, предвид несъставомерност на деянието на З. от
обективна страна, доколкото липсват данни последният да е управлявал
мотоциклета по пътищата, отворени за обществено ползване и изпратил
материалите за преценка дали същото представлява административно
нарушение на началника на РУ Своге. Въз основа на горецитираното
постановление на РП Своге е издадено от началник група към ОДМВР
София, РУ Своге обжалваното Наказателно постановление № 21-0353-000229
от 23.06.2021 г., връчено редовно на З. на 27.01.2022 г., а жалбата е постъпила
в РУ Своге на 01.02.2022 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на горепосочените свидетели, както и от писмените
доказателства по делото, които са безпротиворечиви и съдът ги кредитира
изцяло. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото
свидетели, като намира същите за логични и конкретни. В събрания
доказателствен материал не се констатираха противоречия относно
релевантни за делото обстоятелства, които да следва да бъдат обсъждани.
Относно първоначално заявеното от св. Я., че разбрал от жалбоподателя, че е
управлявал мотоциклета от гората до мястото, където същият е бил паркиран
в центъра на гр. Своге, посоченият свидетел сам отстрани това противоречие,
с оглед снетото сведение от жалбоподателя на 02.06.2021 г., като заяви, че
полицейските служители са снели сведението и че е направил подобна
асоциация, единствено поради използването на думата „паркирали“, поради
което си помислил, че жалбоподателят е имал предвид, че е управлявал
мотоциклета, но си спомнил, че „момчетата казаха, че не ги карат по
асфалта“. Само за пълнота следва да се отбележи, че съдът намира, че дори да
не беше отстранено това противоречие в свидетелските показания на този
свидетел с останалите събрани по делото доказателства и доказателствени
средства, същото би било ирелевантно. Това е така, тъй като след като е
упражнил правото си на жалба, жалбоподателят фактически би оттеглил
самопризнанието, дори такова да е било направено и същото не би могло да
3
бъде използвано от съда, но в настоящия случай такова самопризнание
изобщо не е правено пред полицейските органи.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Подадената жалба е редовна и допустима, тъй като е депозирана в срока
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект (срещу който е
издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред компетентния съд (по
местоизвършване на твърдяното нарушение).
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
началник група към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН също е
съставен от компетентен орган – ..... към ....., оправомощен съгласно същата
заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра
на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях
длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Заповедта на министъра
на вътрешните работи, който е компетентно лице да издава такава заповед,
съгласно ЗДвП, е подписана от същия и приложена към делото. С оглед на
това и съдът намира, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно
делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на
вътрешните работи лице.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, НП се издава тогава,
когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и
неговата вина.
На първо място следва да се посочи, че в НП напълно липсват мотиви
по отношение на становището на прокурора, наблюдавал преписката относно
същото деяние, че липсва състав на престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, с
оглед липсата на каквито и да било доказателства, че З. е управлявал
4
мотоциклета по пътищата, отворени за обществено ползване. Отказът на
прокурора е изпратен на началника на РУ Своге за преценка дали е налице
административно нарушение, а не с указание за санкциониране на З. по
административен ред. Въпреки това АНО е решил да издаде НП, без да
изложи дължимите аргументи – защо след като липсват каквито и да било
доказателства, че З. е управлявал мотоциклета относно престъплението по чл.
345, ал. 2 от НК, АНО приема, че въззивникът е осъществил състава на
същото административно нарушение – чл.140, ал. 1 от ЗДвП, който също
предполага от обективна страна З. да е управлявал мотоциклета по пътищата,
отворени за обществено ползване, т.е. да е имал качеството „водач“ на ППС.
Според § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, „водач“ е
лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група
пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или
стада по пътищата. По делото няма никакви доказателства на 02.06.2021 г.,
около 13,00 часа, в центъра на гр. Своге, на ул. „Цар Симеон“ срещу № 47, З.
да е управлявал процесното моторно превозно средство. Тъкмо обратното –
по делото се установи категорично, че мотоциклетът е бил без водач
(показанията на свидетелите Я., Ц. и Т.).
В настоящия случай, видно от материалите по преписката, НП е било
издадено единствено въз основа на съставения АУАН и постановлението за
отказ да бъде образувано ДП, което наложи да бъдат изискани служебно от
съда материалите от горепосочената прокурорска преписка, като в самото НП
никакви други доказателства освен АУАН не са коментирани и очевидно не
са послужили за издаване на НП.
Нарушението, за което е ангажирана отговорността на въззивника с
издаденото процесно наказателно постановление, е свързано с императивното
задължение, предвидено в чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, съгласно която
разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Съдът намира, че в материалите по АНП, а и в тези изискани служебно
от съда, не се съдържат доказателства за осъществен състав на
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Обвинението не може
да почива на недоказани предположения. Всяко едно нарушение има
5
обективна и субективна страна, като при липса на която и да е от тях няма и
нарушение, а по настоящото дело съдът намира, че не се установиха и двете.
Фактът, че в АУАН не са изложени възражения по установеното
административно нарушение от страна на лицето, не означава, че изложеното
в самия акт се приема за безспорно установено. Нещо повече – в саморъчно
попълненото от З. сведение от 02.06.2021 г. пред полицейските органи същият
категорично е заявил, че не е управлявал мотоциклета по пътищата, отворени
за обществено ползване. Тези възражения са останали необсъдени от АНО.
Това съставлява и съществено нарушение на процесуалните правила. В
случая не следва да намери приложение и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от
ЗДвП. За да се приеме, че съставеният АУАН има доказателствена сила,
следва установените в него факти да се потвърждават от приложените
доказателства, докато в случая това не е така. Както в хода на АНП, така и в
съдебната фаза на производството няма представени доказателства, че
действително З. е управлявал мотоциклета по пътищата, отворени за
обществено ползване. Следователно, не е изпълнен фактическият състав на
чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗдвП.
С оглед всичко гореизложено, в конкретния случай АНО е нарушил
разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен
начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е
извършило, и неговата вина, като въпреки това е наложил на въззивника
наказание, без да е било установено безспорно извършването на нарушението
от обективна и субективна страна, което обуславя и неправилно приложение
на материалния закон.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които са
обусловили незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради което и
НП следва да бъде отменено.
Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта
на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.
По разноските:
Жалбоподателят претендира присъждането на разноски по два договора
за правна защита и съдействие – първият от 27.01.2022 г. за сумата от 500
6
лева във връзка с изготвянето на жалбата и предоставянето на правна
консултация за това, а вторият от 22.06.2022 г. – за процесуално
представителство по настоящото дело или общо 1 000 лева. Първият от тези
договори изобщо не е представен по делото, поради което съдът приема, че
липсват доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение над размера
от 500 лева до пълния предявен размер от 1 000 лева, поради което в тази
част, претендираните разноски са недължими. Освен това, от страна на
пълномощника на наказващия орган е направено възражение за прекомерност
на договореното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съдът
счита същото за основателно, тъй като е налице несъответствие между
размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права, както и с обема на извършената работа. Поради така
установената прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лева, съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото, съдът намалява размера на разноските до минимално определения
съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно 300 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0353-000229 от 23.06.2021
г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, с което на Т. В.
З., ЕГН **********, с адрес: гр. Н. И., ул. „...“ , на основание чл. 175, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200
лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок
от шест месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
– София, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Гео Милев” №
71, ЕИК *********, представлявана от директора, да заплати на Т. В. З., ЕГН
**********, с адрес: гр. Н. И., ул. „...“ , направените по делото разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, като същото е
намалено на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН.
7
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
8