№ 1504
гр. Варна, 22.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско
дело № 20253100501866 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:37 часа се явиха:
Въззивникът И. С. Н. и В. К. Н., редовно и своевременно призовани, не се явяват,
представляват се от адв. И. З., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
Въззиваемата страна БАНКА ,,ДСК“ АД, редовно и своевременно уведомени по
реда на чл.56, ал.2 от ГПК, не изпращат представител.
Адв. З.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 56387/24.06.2025г. от И. С. Н., ЕГН:
**********, и В. К. Н., ЕГН: **********, срещу Решение № 1562/05.05.2025г., постановено
по гр.д. № 20243110105662 по описа за 2024г. на РС Варна, 7-ми състав, с което съдът:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо ищеца „Банка ДСК“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „М.“ № **, сключения между
ответниците И. С. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. И., община А., ул. „Г. П. “, бл. **, и В. К.
Н., ЕГН **********, с адрес: с. С., община А., брачен договор от *** г., сключен на
1
основание чл. 38, ал. 1, т. 5 от Семейния кодекс, вписан в Служба по вписванията – В. с вх.
рег. № *** г., Акт № ***, том *, дв. вх. рег. № ***, в частта, касаеща прехвърлянето от И. С.
Н. на 1/2 идеални части от следните недвижими имоти: новоизградена жилищна сграда на
два етажа, въведена в експлоатация с Удостоверение № ** от *** г. на Главния архитект на
община А., със застроена площ от 110,70 кв.м. и разгъната застроена площ от 259,53 кв.м.,
изградена в урегулиран поземлен имот (УПИ) ***, както и изградените в имота стопанска
постройка и гараж, без посочена квадратура към момента на придобИ.ето им, описани в
Нотариален акт за покупко-продажба № ***, том ****, дело 7542 от 29.07.1995 г., вписан във
Варненския районен съд с вх. рег. № ****, том *****, стр. *****, ведно с 1250/2250 кв.м.
идеални части от УПИ ***, целият с площ 2250 кв.м., находящ се в с. С., община А., област
В., кв. ** по действащия план на селото, одобрен със Заповед № *** г. на Председателя на
ОНС – Варна, при граници: УПИ ***, път, УПИ ***, ведно с всички трайни подобрения и
приращения в имота, на основание чл. 135 от Закона за задълженията и договорите.
В жалбата е изложено становище за недопустимост на съдебното решение като
постановено по недопустим иск, в евентуалност за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение поради необоснованост и неправилно приложение на
материалния закон. Сочи се, че искът по чл. 135 от ЗЗД, насочен срещу само част от
предмета на брачния договор /отделен имот/ е недопустим, тъй като предметът на брачния
договор е комплекс от имуществени отношения и обявяване на относителна
недействителност само на част от брачния договор не може да се допусне. По основателност
счита, че съдът е допуснал правна грешка като е приел, че брачният договор е увреждащ
спрямо втория договор с кредитора, тъй като договорът за кредит е сключен много след
брачния. Твърди още, че ВРС неправилно е приложил института на поръчителството.
Отговорността на поръчителя е субсидиарна и възниква само при неизпълнение от страна на
главния длъжник. След като вземането по кредита спрямо поръчителя все още не е било
изискуемо, то не съществува в правен смисъл и следователно действието по подписването
на брачния договор не е увреждащо спрямо кредитора. Твърди още, че към момента на
сключване на брачния договор не е било налице знание за увреждането, тъй като не е било
налице неизпълнение по договора за кредит. Сочи още, че ефекта на брачния договор
настъпва едва след постановяване на развода /един месец по-късно/, което отново изключва
умисъла за увреждането. Няма увреждане и защото не е налице разпореждане със свое
имущество от страна на Н., а то е било изначално на съпругата му. Посочва още, че
умисълът не е доказан от другата страна, тъй като не е достатъчна презумпцията на закона.
Оспорва и извода на съда за безвъзмездност на договора в атакуваната му част, като сочи, че
става въпрос за сложни имуществени взаимоотношения. Счита, че съдът е следвало да
изследва предпоставките на чл. 21 ал. 4 от СК, както и че неправилно не е кредитирал
свидетелските показания. Неправилен бил и извода на съда, че в настоящото производство
не могат да бъдат разгледани възраженията за нищожност на договорите за кредит. Счита, че
могат да бъдат релевирани инцидентно и в настоящото производство и необсъждането им
представлява нарушение на процесуалния и материалния закон.
2
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови
ново, с което да отхвърли предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, в който
излага становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и правилност и
законосъобразност на постановеното решение. Счита, че Павловият иск може да се насочи и
към конкретни разпореждания с имуществен характер, доколкото има облигационен, а не
вещен характер. В производството по чл. 135 от ЗЗД не се изследва дали вземането на
кредитора е ликвидно и изискуемо, а качеството на кредитор може да се отрече само след
влязло в сила съдебно решение. По делото са представени доказателства, че ищецът е
кредитор на ответника Н. по договорите за кредит, по които той отговаря в качеството му на
поръчител. Съгласно нормата на чл. 140 ал.1 от ЗЗД поръчителят е задължен заедно с
главния длъжник за цялото вземане и отговаря солидарно с него, т.е. е длъжник по
вземането. Срокът по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД не е изтекъл съгласно ТР ***г. по т.д. *** на ВКС,
ОСГТК. Отчуждаване на длъжниково имущество във всички случаи води до намаляване на
възможността за удовлетворение на кредитора. Разпореждането с процесния имот е
извършенo безвъзмездно, като това е видно от клаузите на самия брачен договор.
Отношенията между съпрузите, вкл. имуществените такива, нямат връзка с отношенията
между кредитора и длъжника и не могат да се установяват в производството по чл. 135 от
ЗЗД. Правилно е прието от ВРС, че свидетелските показания са декларативни, както и че
същите следва да се преценяват съобразно нормата на чл. 172 от ГПК. Не следва да бъдат
разглеждани възраженията за нищожност на договорите за кредит, тъй като не са въведени в
процеса чрез предявяване на насрещен иск.
Адв. З.: Запознат съм с доклада обективиран в Определение №4070 от 04.09.2025г. и
нямам възражения. Поддържам депозираната въззивна жалба, оспорвам отговора.
Няма да соча други доказателства. Представям списък на разноски по чл. 80 от ГПК,
ведно с доказателства за извършването им.
СЪДЪТ намира, че следва да бъде приет представения от процесуалния представител
на въззивниците списък с разноските по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за
извършването им, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния представител на въззивниците
списък с разноските по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
3
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. З.: Уважаема г-жо Председател, уважаеми окръжни съдии, моля да уважите
въззивната жалба на доверителите ми. Моля да отмените обжалваното решение и да ни
присъдите сторените разноски за двете инстанции по доводи и съображения подробно
изложени във въззивната жалба. В този смисъл моля за Вашето решение.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:39 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4