№ 383
гр. Благоевград, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора И. Ал. А.
като разгледа докладваното от Атанас Маскръчки Въззивно административно
наказателно дело № 20251200600936 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.378, ал.5 вр. чл.313 сл. от НПК и е
образувано по въззивен протест от РП-Б., ТО - Р. против Решение № 500100 /
15.05.2025 год., постановено по а.н.д. № 485 / 2020 год. по описа на РС – Р. с
което обв. Н. М. М. от гр. Р. на основание чл.304 от НК е признат за невиновен
и оправдан по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по
чл.325, ал.1 от НК.
Според изложените във въззивния протест съображения и доводи,
поддържани от прокурора в производството пред окръжния съд, обжалваното
решение е необосновано и незаконосъобразно. Районният прокурор счита, че
повдигнатото срещу обв. Н. М. обвинение се доказва от ангажираните по
делото доказателства. Иска се оправдателното решение да бъде отменено и
обв. М. - осъден за извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК, като при
условията на чл.78а от НК му бъде наложено предвиденото административно
наказание глоба.
Въззиваемият Н. М., редовно призован, не се явява на съдебното
1
заседание пред окръжния съд. Същият се представлява от защитник – адв. Е.
Я., който оспорва основателността на подадената въззивна жалба и моли
решението на районния съд да бъде потвърдено като законосъобразно и
правилно.
Във въззивното производство не са ангажирани нови
доказателства.
Окръжният съд разгледа подадения протест в качеството си на
инстанция по същество, и след като обсъди събраните по делото
доказателства и доводите на страните, при спазване на изискванията на чл.314
от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивния протест е подаден в срока по чл.319, ал.1 от НПК и е
процесуално допустим, а разгледан по същество е неоснователен:
С обжалваното решение обв. Н. М. М. е признат за невиновен по
обвинението в това, че на 20.08.2019 г. около 03.30 часа в гр. Р. пред домове на
ул. „М.“ извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото - нанесъл побой чрез
нанасяне на удари с ръце върху М.Р.М. от гр. Р. счупил стъкла на прозорци на
къщата на М., активирал двигателя на моторен трион, с който опитал да влезе
в дома на М. - престъпление по чл.325, ал.1 от НК, поради което и на
основание чл.378, ал.4, т.2, вр. чл.304 от НПК съдът го оправдава по така
внесеното и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.325,
ал.1 от НК.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че в резултат на
анализа на доказателствения материал се установява по несъмнен начин
фактическа обстановка, така както е възприетата от районния съд, а именно:
Обв. Н. М. М. е на ...
Обв. Н. М. и св. М. М. са съседи, като отношенията им са
влошени.
На 19 срещу 20 август 2019 год. в дома на обв. М. празнували
семейството му и негови близки на вечеря, като в малките часове на
денонощието компанията разговаряла на висок глас и звучала силно музика.
Св. М. М. решил да направи забележка за намаляване на шума и отишъл до
дворното място и гаража на къщата на обвиняемия, след което започнал да
удря по гаражната врата. Съпругата на Н. М. – св. Р. М.а излязла да отвори
2
вратата и да види кой и защо удря по вратата. При отваряне на вратата М. М.
се нахвърлил агресивно върху Р. М.а, ударил я с ръка по лицето и тя паднала
на земята. Обв. Н. М., виждайки съпругата си на земята, се нахвърлил върху
М. М. и започнал да го удри с ръце по тялото и главата. М. на свой ред
отвърнал също с удари по обвиняемия. Двамата се сбили, отправяйки си
взаимни удари, обиди и закани. Извикана била полиция и на място
пристигнали полицейски - служители М.С. и Н. Х., които предупредили обв.
Н. М. и М. М. да не се саморазправят.
Междувременно съпругата на М. М. – св. Д. М.а /вече разведени/
се обадила на св. Г.И. и на съпругата му – А.И. да отидат до дома им, тъй като
между М. и съседите имало скандал. Докато И. били в дома на М.и чули, че
някой задействал моторен трион и след известно време някой хвърлил част от
дърво, с което ударил стъклото на прозореца на стаята, в която били двете
семейства. Изплашени от случващото се И. и М.и избягали от дома на
последните, прехвърляйки се през имота на техни съседи.
На 20.08.2020 г. М. М., Н. М. и Р. М.а са прегледани от д-р В.Г. и са
им издадени медицински свидетелства. Видно от същите, при св. М. М. е
установено контузия на главата, лицето и крайниците; кръвонасядане на
клепача на лявото око; охлузвания на дясно коляно; разкъсно-контузна рана на
горна устна. Св. Р. М.а има контузия на главата, лицето и крайниците;
контузия на палеца на дясната ръка; счупване на носа; охлузване на ляво
коляно. Обв. М. е има контузия на ляв лакът; контузия на тялото и на
крайниците.
Визираните фактически обстоятелства се извеждат на базата на
анализа на всички събрани, и приобщени към доказателствения материал на
съдебното следствие доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност.
По същество извършеният анализ на доказателствения материал, изложените
съображения и направените изводи от районния съд се споделят изцяло и от
настоящия състав на въззивния съд, поради което не се налага детайлно да
бъдат излагани същите съображения.
Районният съд правилно е приел за установени обстоятелствата,
които е посочил в мотивите към постановения съдебен акт, като се е позовал
на доказателства събрани по установения в НПК ред, съобразно разпоредбата
на чл.104 от НПК. Изпълнени са задълженията на съда съгласно чл.13, ал.1,
3
чл.107, ал.3 и чл.106 от НПК, който е направил подробен анализ на всички
събрани доказателства, изложил е убедителни и логически съображения,
приемащи едни и отхвърлящи други от установените факти, като пълно и
всестранно е разкрил обективната истина по делото, обсъждайки както
доказателства в подкрепа на обвинението така и тези събрани в подкрепа на
защитата. Съдът при изграждането на изводите си от фактическа страна и
оценката на събраните доказателства, правилно е кредитирал събраните по
делото доказателства, които е ценил позовавайки се на тяхната процесуална
годност и съдържание, като е акцентирал при обсъждането си и обясненията
на подсъдимия, събрани в съдебната фаза на процеса при преценката си за
обективната страна на престъплението за което е повдигнато обвинение.
Изводите на съда при формирането на вътрешното му убеждение за липсата
на достатъчно надеждни и убедителни доказателства относно извършено
съставомерно деяние за ангижиране на наказателната отговорност на
обвиняемия Н. М. по повдигнатото срещу него обвинение, съображенията и
доводите му от правна страна се споделят изцяло от настоящия състав на съда,
тъй като те намират опора в установената доказателствена съвкупност,
анализирана внимателно и задълбочено от първостепенния съд.
Съдът внимателно е анализирал обясненията на обв. Н. М.,
изхождайки от обстоятелството, че наред с качеството си на доказателствено
средство като всички останали доказателствени средства, тези обяснения
представляват и основно средство за защита на всеки подсъдим, още повече,
че той е в най-голяма степен заинтересуван от изхода на делото, а и не носи
наказателна отговорност в случай, че изнесе факти, които не отговарят на
действителността. На тези обяснения следва да се даде вяра, но частично и по
отношение на точно определени факти и обстоятелства и само ако те са
непротиворечиви и непротиворечащи на останалия доказателствен материал и
доколкото допринасят по един или друг начин за изясняването на обективната
истина по делото.
Настоящият съдебен състав споделя съображенията на първата
инстанция, досежно кредитирането изцяло на обясненията на обв. Н. М., тъй
като са последователни, логични и непротиворечиви, подкрепяни от
показанията на свидетелите Р. М.а, Е. М.а, М. М., Х.С.. В тази връзка съдът е
съобразил, че макар и обвиняемият и посочените свидетели да се намират в
семейни и роднински връзки помежду си, същите дават подробни и детайлни
4
показания, които кореспондират не само с обясненията на обвиняемия, а и с
показанията на полицейския служител К.Д. и тази на неутралния свидетел
Г.И., както и с обективните данни на медицинските удостоверения.
От посочените доказателствени източници се установя по
несъмнен начин, че М. М. е влизал в дома на обвиняемия Н. М., за да направи
забележка да спрат музиката. Доказва се, че същият е ударил св. Р. М.а, след
което са се сбили с обвиняемия и взаимно са си причинили телесни травми.
Същевременно показанията на св. М. М. са фрагментарни,
противоречиви, хаотични и неубедителни. Твърденията му, че не е влизал в
двора на М.и и не е удрял св. Р. М.а не кореспондират със събрания
доказателствен материал по делото. Очевидно само от показанията на този
свидетел не може да се приеме за установено по несъмнен начин, съобразно
изискванията на чл.303, ал.2 от НПК, че обв. Н. М., действайки по хулигански
подбуди му е нанесъл побой.
Наред с това, в хода на съдебното следствие по делото не се
събраха доказателства, че именно Н. М. е счупил стъклото на прозореца на
М.и и е активирал двигателя на моторна резачка, както и че се е опитал да
влезе в жилището. Свидетелите Д. М.а-М., Г.И., К. К., Н. П. установяват, че
между М. и М. имало вербална или физическа агресия един спрямо друг, но
никой от свидетелите не потвърди да е видял Н. М. да чупи прозорците на
къщата на М. или да държи в ръцете си моторен трион. М. М. също сочи, че е
чул гласове отвън и чул моторен трион, но не е видял кой е счупил прозореца и
кой държи моторния трион.
Настоящият съдебен състав счита, че е недопустимо
постановяването на осъдителен съдебен акт при недоказаност на
обвинителната теза по несъмнен начин и то в частта относно авторството на
деянието. Само когато всички факти, включени във веригата на причинно-
следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат
установени безспорно и категорично, съдът може да ангажира претендираната
от обвинителната власт отговорност на подсъдимото лице. Присъдата не може
да почива на предположения, на съмнителни и колебливи обстоятелства
относно обективните и субективни признаци на престъпното деяние.
Задължение на съда е да признае подсъдимия за виновен само и единствено,
когато обвинението е доказано убедително /чл. 303 НПК/, което е гаранция за
5
реализиране на неговите права в наказателния процес, произтичащи от
презумпцията за невиновност, изрично установена в чл.16 от НПК.
Наред с това следва да се отбележи, че всяко сбиване, респ.
нанасяне на побой на публично място и в присъствието на множество лица,
представлява непристойно поведение, нарушаващо обществения ред и
изразяващо неуважение към обществото. Съществено е с какъв умисъл
действа извършителят, какво обхващат неговите субективни представи, а най-
точен критерий за последното са неговите подбуди. В случая дори да се
приеме, че деянието е извършено на публично място, пред множество хора,
настоящият състав счита, че личния мотив в извършването му има превес и с
действията си обвиняемия не е целял проява на брутална демонстрация
против установения ред, нито явно изразяване на неуважение към обществото
- елементи, чието наличие е задължително за квалифициране на едно деяние,
като такова извършено по хулигански подбуди. Данните по делото са тъкмо в
посока, че обв. Н. М. е бил движен от личен мотив. Двамата с М. М. са се
сбили, като поводът за това е е посегателството срещу съпругата на
обвиняемия, което не може да обуслови наличието на хулигански подбуди за
причиняване на телесна повреда. Очевидно е, че подбудите и на двамата са
били лични, а не хулигански. Ето защо съдът приема, че от субективна страна
обвиняемият М. е искал да се саморазправи с М., а не да демонстрира
пренебрежително отношение към обществения ред. Нарушаването на
нормите, уреждащи реда и общественото спокойствие, както и установените в
държавата обществени отношения, основани на нравствеността, със сигурност
не са били пряка, нито дори и евентуална цел на дееца.
При така установените по-горе фактически обстоятелства и
изложените съображения и доводи, настоящият състав на въззивната
инстанция приема, че районния съд правилно на основание чл.304 от НПК е
признал подс. Н. М. за невиновен по възведеното му обвинение за извършено
престъпление по чл.325, ал.1 от НК, и същия е оправдан по това обвинение. В
тази връзка окръжният съд счита, че Решение № 500100 / 15.05.2025 год.,
постановено по а.н.д. № 485 / 2020 год. по описа на РС – Р. е правилно и
законосъобразно, породи което следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл.378, ал.5 вр.
6
чл.338 вр. чл.334, т.6 от НПК, БлОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 500100 / 15.05.2025 год.,
постановено по а.н.д. № 485 / 2020 год. по описа на РС – Р..
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7