Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 09.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, Х – ти състав, в
открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като
разгледа гр. д. № 5510 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба от К.К.П., ЕГН**********, с адрес ***, чрез пълномощника си адв. К.П., с адрес ***, с която са предявени кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление гр.Перник, кв. „Варош“, ул.”Средец” № 11, представляван от Иван Несторов Витанов /към момента на подаване на исковата молба/сумите по и.д. № **** по описа на ЧСИ С.В.Б. за 2011г. Горепосоченото изпълнително производство е посочено, че е образувано въз основа на изпълнителен лист издаден по гражданско дело № ****/****г. по описа на Районен съд - Перник за сумата в размер на 696.97 лева - главница, представляваща стойност на доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 25.02.2006г. до 08.11.2010г„ сума в размер на 161.35 лева - законна лихва за забава от 06.04.2006г. до 24.03.2011г„ ведно със законната лихва върху главницата считано от 11.04.2011 г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 25.00 лева направени по делото разноски. Сочи се, че сумите не се дължат поради погасяването им по давност.
В исковата молба се сочи, че въз основа на молба с вх. № 8066 от 28.06.2011г. на „Водоснабдяване и канализация” ООД срещу ищеца е било образувано изпълнително дело № **** по описа на ЧСИ С.В.Б. за 2011г. Горепосоченото изпълнително производство е образувано въз основа на изпълнителен лист издаден по гражданско дело № ****/****г. по описа на Районен съд - Перник за сумата в размер на 696.97 лева - главница, представляваща стойност на доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 25.02.2006г. до 08.11.2010г„ сума в размер на 161.35 лева - законна лихва за забава от 06.04.2006г. до 24.03.2011г„ ведно със законната лихва върху главницата считано от 11.04.2011 г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 25.00 лева направени по делото разноски.
Претендираните
от ответното дружество суми, се описва, че не се дължат от ищеца, тъй като са погасени по
давност. Твърдението за недължимост на тези суми са поради погасяване на
вземането, по съществото е посочено,че
се прави възражение за изтекла погасителна давност, което е въпрос по
същество на правен спор по повод на предявен иск и образувано съдебно
производство, в което същото може да се релевира. Основание на отрицателния иск
за признаване със сила на присъдено нещо несъществуването на спорното парично
вземане на ответника по иска, може да бъде всеки юридически факт, който е
изключващ съществуването, прекратяващ или погасяващ спорното материално право
на вземане на ответника. Счита
че по изп. дело № **** по описа на ЧСИ С.В.Б. за 2011г. взискателят не е искал
извършване на изпълнителни действия, респ. не е внасял съответните такси и
разноски за извършването им, в продължение на повече от 3 години вземането е
погасено по давност. С оглед горното СОЧИ,
ЧЕ е налице е правен интерес от установяване на обстоятелството, че ищецът не
дължи по отношение на ответника „Водоснабдяване и канализация” ООД сумите по
изпълнителен лист, издаден по гражданско дело № ****/****г. по описа на Районен
съд - Перник, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ****/2011г.
по описа на ЧСИ С.В.Б.. Излага правни съображения. В тази насока са и мотивите
на тълкувателното решение от 26 юни 2015 год., постановено по тълкувателно дело
№ 2 по описа Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на
Гражданска и Търговска колегия за 2013 г.
Предвид горното се моли съдът да постанови решение, с което съдът да признае за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи на „Водоснабдяване и канализация" ООД сумите, в размер на 696.97 лева - главница, представляваща стойност на доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 25.02.2006г. до 08.11.2010г., сума в размер на 161.35 лева - законна лихва за забава от 06.04.2006г. до 24.03.2011г.,
Моли се да бъде изискано изпълнително дело № **** по описа на ЧСИ С.В.Б. за 2011г., като същото е било приобщено по делото
С исковата молба са представени писмени доказателства за представителна власт и упълномощаване – пълномощно и договор за правна защита и съдействие, приети по делото
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Водоснабдяване и канализация" ООД, Перник, не е депозирал писмен отговор.
В проведеното по делото съдебно заседание, не са се явили представители и на двете страни по
делото, като съдът е докладвал и приел по делото постъпила по делото молба становище, с рег.№
7535/06.03.2020 г. от управителя на „ВиК“ ООД - Перник инж. Б.И., чрез
юрисконсулт Йорданова, с която моли да се даде ход на делото в отсъствие на
техен представител за насрочено за 11.03.2020 г. съдебно заседание. Съдът
докладва и постъпили два броя молби, респективно от ищцовата, и от ответната,
страна. Постъпила молба, с рег.№
1244/17.06.2020 г. от адв. К.П., по
същество на делото с приложен към същата списък на разноските по реда на чл. 80 ГПК. В молбата-становище адв. П. моли да се даде ход на делото, поддържа
съображенията, изложени в исковата молба, сочи, че няма възражения по доклада
на съда и няма доказателствени искания. Счита, че ако съдът счете делото за
изяснено от фактическа и правна страна следва да се произнесе с решение, с което да уважи иска,
за което излага доводи.
Молбата-становище с рег. № 12450/17.06.2020 г. от
управителя на „ВиК“ ООД - Перник инж. Б.И., депозирана чрез юрисконсулт Златина
Петрова, представяща пълномощно. Същата моли да се даде ход на делото в
отсъствие на процесуален представител, в която се моли в случай, че съда
прекрати съдебното дирене, да постанови решение, с което да отхвърли иска, сочи
се, че изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, но вземането
продължава да съществува. Прави възражения досежено намаляване на адвокатския
хонорар на ищцовата страна.
Съдът е намерил, след
приобщаване и на и.д. по делото, че същото е изяснено от фактическа и
правна страна и е приключил събирането на доказателствата, обявил е, че ще се
произнесе с решение в законовия срок.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото са
приложени материалите по ч. гр. д. №
2265 по описа на ПРС за 2011г., от които
се установява, че „Водоснабдяване и канализации” ООД е подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение срещу К.К.П., ЕГН**********, с адрес ***. Установява се още, че е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №№ 2265 по описа
на ПРС за 2011г от 11.04.2011 г., която
е влязла в сила на 27.05.2011 г., когато е бил издаден и изпълнителе лист за
сумите по заповедта /стр. 2 от делото/ или както следва: 696.97 лева -
главница, представляваща стойност на доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води за периода от 25.02.2006г. до 08.11.2010г„ сума в
размер на 161.35 лева - законна лихва за забава от 06.04.2006г. до 24.03.2011г„
ведно със законната лихва върху главницата считано от 11.04.2011 г. до
окончателното й изплащане, както и сума в размер на 25.00 лева направени по
делото разноски, за които суми е било образувано и.д. № **** по описа на ЧСИ С.В.Б. за 2011г..
въз основа на молба с вх. № 8066 от 28.06.2011г. на взискателя. По и.д., видно от
представеното дело ЧСИ е изпратил неколкократно ПДИ до лицето- от 04.07.2011 г.
И 14.07.2011 г., писма до НАП и до ОД на МВР-Перник, като е било установено МПС, собственост на
длъжника и същото е било запорирано, като е било изпратено запорно съобщение от 14.12.2011 г., като с писмо от 28.12.2011 г., сектор ПП при
ОД на МВР-Перник, уведомяват, че запорът е наложен. Други изпълнителни действия
по делото не са били извършвани.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
доколкото в исковата молба липсват твърдения за наличие на висящо изпълнително
производство. В случая ищцовата страна не оспорва изпълнението по смисъла на
чл. 439, ал. 1 ГПК, а твърди, че не дължи парични суми, без да е навела доводи
същите да са предмет на производство по индивидуално принудително изпълнение,
поради което предявеният иск намира основанието си в общата норма на чл. 124,
ал. 1 ГПК като отрицателен установителен иск.
Ищецът
твърди, че не дължи процесните вземания, като се позовава на изтекла
погасителна давност. В настоящия случай ищецът може да се позовава на изтекъл
давностен срок след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е
така, защото заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава
възможност да възрази срещу вземането по нея. Ако не бъде депозирано в срок
възражение заповедта влиза в сила и всякакви възражения и твърдения, които
длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират. Заповедите за изпълнение се ползват със
стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти
(изтекъл давностен срок), настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение. В настоящия случай се касае за
влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери
дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила
заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при
постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма основание да
се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно
решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други
актове на ВКС (Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1528/2018 г., IV г. о., Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т.
д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК).
Понастоящем в заповедното производство издаването на
изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт –
заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която
съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК).
Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на
последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и
преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за
изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства
или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал
или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на
пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно
очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е
наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено
изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било
проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на
влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за
вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения.
По
изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че погасителната
давност за вземането е общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай. В този смисъл е Решение № 321 от
16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479
по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник.
В случая заповедта за изпълнение
е влезнала в сила на 27.05.2011 г. /приема се
най-късната възможна дата, тази на издаването на изпълнителния лист/, от която дата започва да тече
предвидения в закона петгодишен давностен срок. Давността е прекъсната на 04 и на 14.07.2011 г. с изпрлащането до длъжника на ПДИ /покана за
добровлно изпълнение/ по образуваното изпълнително производство, като същата е била
прекъсната и с последното изп. Действие налагането на запора върху МПС-то-
14.12.2011 г. от тази датата е започнала да тече нова петгодишна давност, която
е изтелкла на 14.12.2016 г. Няма
анжажирани други писмени доказателства, в това число и от изпълнително делото,
например да е направено искане за
налагане на запор върху вземанията на длъжника и/или налагането на възбрана
върху недвижим имот, което е било в доказателствена тежест на ищеца, за да
опровергае правоизключващите възражения на ищеца по делото. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение (в този смисъл мотивите от т. 10 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2013 г. на ОСГТК на
ВКС).
Съгласно дадените задължителни разяснения в
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя) - насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Това води до извод, че с изпращането на ПДИ и впоследствие налагането на запора/последното
изпълнително действие, за което има данни/ на 14.12.2011 г. е прекъсната давността
и от тази дата започва да тече петгодишен давностен срок, който изтича на 14.12.2016
г. Исковата молба е подадена на 28.09.2019 г., което е след изтичане на
обсъжданата давност, което води до извод за основателност на исковата
претенция.
По разноските:
С оглед
изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищцовата страна има право
да му се заплатят направените разноски в производство. Същата е направила
следните разноски: 50 лева - държавна такса; и 500 лева - адвокатско
възнаграждение и 24 лв- такса за изискване на и.д.. Ответната страна е
направила възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в отговора на
исковата молба. Съдът намира за неоснователно това възражение, тъй –като
претендираното адвокатско възнаграждение по смисъла на чл.7, ал.2 от Наредбата
е в минималния предвиден от същата
размер, съотнесен към размера на заявената претенция.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.К.П., ЕГН**********, с адрес ***, НЕ ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и канализации” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Средец” № 11, сумата от 696.97 лева - главница, представляваща стойност на доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 25.02.2006г. до 08.11.2010г„ сума в размер на 161.35 лева - законна лихва за забава от 06.04.2006г. до 24.03.2011г„ ведно със законната лихва върху главницата считано от 11.04.2011 г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 25.00 лева направени по делото разноски, за които суми е било образувано и.д. № **** по описа на ЧСИ С.В.Б. за 2011г.,поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализации” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. „Средец” № 11 ДА ЗАПЛАТИ на К.К.П., ЕГН**********, с адрес ***, сумата от 574 лева – направени разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с
оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: