РЕШЕНИЕ
№ 688
гр. Плевен, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Силвия Г. Иванова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело №
20234430104436 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Пред РС-Плевен е депозирана искова молба от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД /предходно наименование „Теленор България“ ЕАД/ , ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район „***“, жк.“ ***“******,
сграда *** представлявано от ***, чрез адв.Л. Г. от САК, против В. К. Й., ЕГН
********** с постоянен адрес: гр.Плевен, обл.Плевен, жк. „***“ № ***,
вх.***, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422,
ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата в общ размер от
523,10 лв., представляваща непогасени задължения, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от
ГПК до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№2008/2023 г. по описа на РС-Плевен.
Сочи се в исковата молба, че вземането произтича от следните
обстоятелства:
1
Твърди се, че В. К. Й. е сключила с „Йеттел България“ ЕАД (предходно
наименование „Теленор България“ ЕАД) допълнително споразумение към
Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 20.10.2019 г.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договорите,
в следствие на което те са прекратени едностранно от „Йеттел България“ ЕАД
(предходно наименование „Теленор България“ ЕАД) на 13.07.2021 г. (за
договора за лизинг -чл.11, ал.1 от общите условия на договор за лизинг; за
договора за мобилни услуги: т. 19б от Общите условия).
Твърди се, че В. К. Й. е сключила с „Йеттел България“ ЕАД (предходно
наименование „Теленор България“ ЕАД) Допълнително споразумение към
Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ***7 от 10.01.2019 г.
Твърди се, че В. К. Й. е сключила с „Йеттел България“ ЕАД (предходно
наименование „Теленор България“ ЕАД) допълнително споразумение към
Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 10.01.2019 г.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договорите,
в следствие на което те са прекратени едностранно от „Йеттел България“ ЕАД
(предходно наименование „Теленор България“ АД) на 09.06.2021 г. (за
договора за лизинг чл. 11, ал.1 от общите условия на договор за лизинг; за
договора за мобилни услуги: т. 19б от Общите условия)
Ищецът твърди, че към 10.08.2021 г., ответникът е имал задължения за
преходни периоди в размер на 398,12 лв. Твърди се, в исковата молба, че като
последица от посоченото неизпълнение са начислени договорени неустойки
за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 124,98 лв. по
допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер *** от 20.10.2019 г.
Ищецът сочи в исковата молба, че процесните клаузи, в които е
заложено правото на кредитора на неустойка, са обективирани в т. 11 от
договора за мобилни услуги, сключен с длъжника. Позовава се на тези
клаузи, съгласно които при предсрочно прекратяване на договора по вина на
потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на
всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В
допълнение излага доводи, че потребителят дължи и възстановяване на част
2
от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове,
съответстваща на оставащия срок на договора и в случаите, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава
част от разликата между стандартната цена на устройството в брой, без
абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на
договора, и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно
обща лизингова вноска/, каквато съответства на оставащия срок на договора.
Ищецът сочи, че претендираните суми за неустойка се формират чрез
кумулиране на две самостоятелни неустойки, които обезпечават две различни
престации на кредитора- по договор за мобилни услуги, представляваща три
месечни такси и по договор за мобилна услуга, чрез който е закупено
устройство на преференциална цена или е предоставено устройство за
ползване за време на договор за лизинг, без да е върнато устройството при
прекратяване на договора и представляващи разлика между цената на
устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор
за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен
план. Счита, че така формулирани двете неустойки не противоречат на
добрите нрави и не излизат извън обезщетителната си функция, поради което
са действителни, породили са действие и обвързват страните.
Излагат се доводи в исковата молба, че задълженията за предходен
период в общ размер на 398,12 лв. са обединени във Фактура №
***/10.02.2021 г. Фактура № ***/10.03.2021г. и Фактура №
**********/10.04.2021 г., като във всяка фактура е посочено подробно как е
формирано вземането (приложения към заявлението). Посочва се, че към
настоящия момент длъжникът има задължение за предходен период в размер
на 398,12 лв., формирано както следва:
122,93 лв., дължими за период 10.01.2021г.-09.02.2021г., от които: по
Допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 10.01.2019 г. сума в размер на 23,68 лв.,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги; по допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги
с предпочетен номер ***от 20.10.2019 г. сума в размер на 68,26 лв.,
представляващи непогасено задължение за абонаментна такса и такса за
потребление на мобилни услуги; по допълнително споразумение към
3
Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 10.01.2019г.
сума в размер на 30,99 лв., представляващи абонаментна такса и такса за
потребление на мобилни услуги;
173,23 лв., дължими за период 10.02.2021г.-09.03.2021 г., от които: по
Допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 10.01.2019г. сума в размер на 23,65 лв.,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги; по допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги
с предпочетен номер *** от 20.10.2019 г. сума в размер на 114,51 лв.,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги; по допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги
с предпочетен номер *** от 10.01.2019г. сума в размер на 34,07 лв.,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги;
101,96 лв., дължими за период 10.03.2021г.-09.04.2021 г., от които: по
Допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 10.1.2019 г. сума в размер на 20,98 лв.,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги; по допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги
с предпочетен номер *** от 10.01.2019г. сума в размер на 30,99 лв.,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги; по допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги
с предпочетен номер *** от 20.10.2019 г. сума в размер на 49,99 лв.,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги.
Ищецът излага доводи, че при сключването на договор с „Йеттел
България“ ЕАД всяко лице получава един или повече клиентски номера, под
които „Йеттел България“ ЕАД обединява всички сключени и действащи към
момента договори на конкретното лице и издава една обща фактура за
задълженията по тях. Уточнява, че под един клиентски номер може да има
един или повече мобилни номера, но всички те получават услугите си по
договор, сключен с конкретното лице, носител на дадения клиентски номер.
Сочи, че във всяка издадена от „Йеттел България“ ЕАД фактура има
подробно описване на вида услуги, на база на които се формира
задължението, индивидуализирано по вид и размер. Посочва, че в случай, че
4
към момента на издаване на фактурата клиентът има непогасени задължения
от предходен период, тази сума се включва в стойността на новоиздадената
фактура като „задължения от предходен период“. При констатиране на
неизпьлнение на задълженията по един или няколко договора, сключени от
дадено лице под един клиентски номер, услугите по всички договори под този
клиентски номер се деактивират, а непогасените и дължими към момента
задължения се обединяват в една фактура като дължими за предходни
периоди, като във фактурата се начисляват и съответните неустойки. В тази
връзка уточнява, че в системата на „Теленор България“ ЕАД ответникът В. К.
Й. е с клиентски номер ***.
В заключение ищецът твърди, че непогасените и изискуеми задължения
на В. К. Й. са в размер на 523,10 лева, и са обединени във Фактура №
***/10.08.2021 г. за клиентски номер ***, със срок на плащане 15 дни от дата
на издаването им. Ищецът твърди, че към настоящия момент посочената сума
не е заплатена от В. Й..
Отправено е искане към Съда, да признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 523,10 лева (петстотин двадесет и
три лева и десет стотинки), от които:
- 122,93 лв., дължими за период 10.01.2021г.-09.02.2021 г., от които: по
Допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 10.01.2019 г. сума в размер на 23,68 лв.,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги; по допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 20.10.2019 г. сума в размер на 68,26 лв.,
представляващи непогасено задължение за абонаментна такса и такса за
потребление на мобилни услуги; по допълнително споразумение към Договор
за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 10.01.2019г. сума в размер на
30,99 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на
мобилни услуги;
173,23 лв., дължими за период 10.02.2021г.-09.03.2021 г., от които:по
Допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 10.01.2019 г. сума в размер на 23,65 лв.,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги; по допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги
5
с предпочетен номер *** от 20.10.2019 г. сума в размер на 114,51 лв.,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги; по допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги
с предпочетен номер *** от 10.01.2019г. сума в размер на 34,07 лв.,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги;
101,96 лв., дължими за период 10.03.2021г.-09.04.2021 г., от които: по
Допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 10.01.2019 г. сума в размер на 20,98 лв.,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги; по допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги
с предпочетен номер *** от 10.01.2019г. сума в размер на 30,99 лв.,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги; по допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги
с предпочетен номер *** от 20.10.2019 г. сума в размер на 49,99 лв.,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги.
- 124,98 лв., неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по
допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер *** от 20.10.2019 г.;
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, до изплащане на вземането.
Претендират се разноски. С исковата молба е направено
доказателствено искане – за прилагане на ч.гр.д.№2008/2023 г. по описа на
РС-Плевен и не са представени писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, редовно уведомен чрез
назначения *** адв. Р. М. от АК-Плевен, депозира писмен отговор. Изложени
са съображения, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. В тази
връзка се сочи, че с исковата молба не са представени доказателства, от
които да е видно през кой период от време са ползвани мобилните услуги.
Развиват се доводи, че Фактура № ***/10.08.2021г. е за префактурирани
мобилни услуги ползвани през предходен период. Съгласно общите условия
за доставка на мобилни услуги от Теленор България ЕАД, с който В. Й. е
сключила договор: чл. 37. „Заплащането на ползваните услуги се извършва
6
въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на крайния
потребител“; Чл. 38. Дължимата сума се заплаща през месеца, следващ
месеца на провеждане на разговорите, като по съгласие на страните, същата
може да се предплаща. Плащането на посочената във фактурата сума се
извършва не по късно от датата, посочена във фактурата.
Особеният представител излага доводи, че вземането за всяко месечно
потребление на мобилни услуги се погасява по давност след изтичането на
тригодишен срок от датата, посочена във фактурата. Прави възражение, че
вземанията по фактура № ***/10.08.2021г. са погасени по давност, тъй като
по нея са префактурирани мобилни услуги за предходен период.
Посочва също така, че предвид обстоятелството, че задължението по
главното вземане е погасено по давност, прави възражение относно
претенцията за неустойка и деловодни разноски. Правя възражение и за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, предвид цената
на иска и липсата на сложност на правния спор.
В открито съдебно заседание ищецът не се представлява. Постъпила е
молба Вх. №10791/17.04.2024. от процесуалния представител на ищеца, с
която е отправено искане да бъде даден ход на делото в отсъствие на
процесуален представител на ищеца. Поддържа се исковата молба по
изложените в нея съображения. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от
назначения *** адв. Р. М. от АК-Плевен. Отговорът на исковата молба се
поддържа по изложените съображения.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна следното:
По делото се установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е
издадена заповед за изпълнение №1135/ 13.04.2023г. по ч.гр.д.№2008/2023г.
по описа на РС-Плевен, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. В
указания от съда едномесечен срок, по реда на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, е
предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.
По делото се установява, от приложените писмени доказателства по
изисканото по ч.гр.д.№2008/2023г. по описа на РС-Плевен, че между ищеца-
като доставчик и ответника- като потребител, са сключени описаното в
7
исковата молба Допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги
с предпочетен номер *** от 10.01.2019 г.; допълнително споразумение към
Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 10.01.2019 г.;
допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер *** от 20.10.2019 г.; Договор за лизинг от 10.01.2019г. От приложените
ксерокопия на договорите е видно, че всички са подписани от абоната. Към
договорите са изготвени приложение-ценова листа за абонаментни планове
от съответните дати. Приложени са подписани от абоната копия на
декларация-съгласие за запознаване на абоната с общите условия, чрез
предоставяне на екземпляр от тях; предоставяне и получаване на информация
по чл. 4, ал.1 от Закона за защита на потребителите; запознаване с
политиката за лични данни на оператора.
Съдът приема, че договорите, обективиращи материалноправните
отношения между страните са подписани от ответника, в качеството на
абонат, и пораждат валидни облигационни правоотношения.
По делото се установява, от приложените писмени доказателства по
изисканото ч.гр.д.№2008/2023г. по описа на РС-Плевен, че са издадени
Фактура № ***/10.02.2021 г., Фактура № ***/10.03.2021г. и Фактура №
***/10.04.2021 г., като във всяка фактура е посочено подробно как е
формирано вземането, както и какви са задълженията от предходен период.
Установява се от последна покана за доброволно плащане, че е
изготвена на дата 11.05.2021г., за процесната сума в общ размер от 523,10
лева.
Съдът намира, че предвид наличието на валидни договори, ответникът
дължи заплащане на договорените месечни абонаментни такси по договорите,
независимо от потреблението на услуги през съответния период. Породилите
действие договори създават задължение на абоната да заплаща ежемесечни
такси, съобразно избраните абонаментни планове. Съдът намира, че сумите се
дължат от ответника, доколкото дължимостта им не е обвързана от реалното
ползване на услуги. Операторът е задължен да предостави достъп до мобилна
мрежа/до уговорените в съответния договор услуги, като задължението за
заплащане на месечна такса не е обвързано от потреблението.
Фактурите са частни свидетелстващи документи и в това си качество
имат формална доказателствена сила, като удостоверяват извършване на
8
изявлението и неговото авторство / чл.180 от ГПК / без да доказват верността
на вписаните в него други обстоятелства. Изключение от това
правило /материална доказателствена сила на частен свидетелстващ
документ/ е хипотезата, при която издателят удостоверява неизгодни за себе
си факти, като конкретният случай не е такъв. Именно поради това фактурите
не се ползват с доказателствена сила относно доставката на услугите по
сключените договори между страните и тяхната стойност. От друга страна,
представените по делото заверени преписи на фактури са писмени
доказателства по смисъла на ГПК и възпроизвеждат дължимите по сключения
договор суми, като не е необходимо тези фактури да са подписани доколкото
чрез същите не се установява основанието на вземането. Установява се, че
във всяка фактура е посочено името на съставителя, а освен това същата
отговаря на всички изисквания на Закона за счетоводството и няма пречка да
бъде приета и ценена като доказателствено средство. Потребителят по
договор за мобилни услуги е задължен да заплаща определените от „Йеттел
България“ ЕАД цени по начин и в срокове за плащане, посочени в чл. 27 от
Общите условия. Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна
фактура, която се издава на името на абоната. Заплащането на ползваните
услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на
името на потребителя. Неполучаването на фактура не освобождава абонатите
от задължението им за плащане на дължимите суми /чл.26 от Общите
условия/.
Месечните сметки на абоната могат да бъдат оспорени пред оператора в
6 – месечен срок след датата на издаване на фактурата или по общия ред,
предвиден в действащото законодателство / чл.31 от Общите условия/. Съдът
намира, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си като е издало
процесните фактури със съответните приложения към тях, които отразяват
ползването на мобилни услуги от конкретния номер, предоставен на
ответника по подписан от него договор с ищцовото дружество. Не са
представени доказателства, че ответникът въобще е оспорил издадените
фактури.
Съгласно чл. 75 от Общите условия, при неспазване на което и да
задължение от Общите условия или в случай на неизпълнение на някое от
другите задължения на потребителя, операторът има право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите или да прекрати едностранно
9
индивидуалния договор с потребителя, или да откаже сключване на нов
договор с него. Във всички договори е предвидено, че в случай на
прекратяване преди изтичане на срока, по вина или инициатива на
потребителя или при нарушение на задълженията му по договора,
потребителят дължи неустойка в размер на всички месечни абонаменти за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималния
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
месечните абонаменти. Съдът намира, че при формиране на неустойката не се
създават условия за неоснователно обогатяване на доставчика на услугата, не
се нарушава принципа за справедливост и така формирана, неустойката не
излиза извън присъщите й по закон функции-обезщетителна и обезпечителна.
Не са представени доказателства, че ответникът е оспорил фактурите.
Ответната страна също така не представя доказателства за изпълнение на
задължението си за заплащане по стойност и за съответните периоди на
дължимите суми така, както са посочени в издадените фактури. Във връзка с
гореизложеното, Съдът приема, че е налице виновно неизпълнение на
договорно задължение от страна на ответника, поради което претенцията на
ищеца е основателна.
Съдът намира за неоснователно възражението на особеният
представител за погасяване на вземанията по давност. Обобщаващата
фактура №***/10.08.2021г. е издадена за клиентски номер ***, като в нея са
начислени всички дължими суми с настъпил падеж по всеки от сключените
договори, вкл. и неустойка. Ответникът не е оспорил обобщаващата фактура.
Непогасените задължения са за периодични плащания, като изискуемостта на
всяко настъпва от падежната дата, посочена във всяка фактура, а плащането
следва да се извърши в срока, указан във фактурата, но не по-късно от
осемнадесет дни от издаването й / чл. 26 от Общите условия/. Същите се
погасяват с изтичането на 3- годишен давностен срок и броен от най-ранната
дата на падеж на търсените задължения, който срок не е изтекъл до датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 12.04. 2023г.
Съдът не обсъжда останалите доказателства и възражения на страните,
като неотносими.
На основание гореизложеното, Съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК е основателен и следва да бъде
10
уважен изцяло.
По разноските:
Неоснователни са възраженията на особения представител на ответника,
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца.
Съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 Юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: 1. при
интерес до 1000 лева - 400 лева. Видно е, че възнаграждението за адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, за което е
представена издадена фактура за 480 лева, не е прекомерно, а напротив- в
минимален размер, доколкото е налице регистрация по ДДС, съответно
посочен идентификационен номер по ДДС на адв. Л. Г. от САК. Съгласно
представения договор за правна помощ, така уговореното минимално
възнаграждение е изплатено в брой, при подписване на договора за правна
помощ, съответно е дължимо предвид изхода на делото.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски: 25 лева държавна такса; 480 лева за
адвокатско възнаграждение, 400 лева за депозит за ***.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, Съдът следва
да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство. Ето защо следва ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца и разноските от заповедното производство в размер на 25 лева за
държавна такса и 480 лева за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Районен съд-Плевен
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1
вр.чл. 415 от ГПК, че В. К. Й., ЕГН ********** с постоянен адрес:
гр.Плевен, обл.Плевен, жк. „***“ № ***, вх.***, ДЪЛЖИ на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район „***“, жк.“ ***“*** ***, сграда *** представлявано от ***, сумата в
общ размер от 523,10 лева, представляваща непогасени задължения, от
които:
122,93 лв., дължими за период 10.01.2021г.-09.02.2021 г., от които: по
11
Допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 10.01.2019 г. сума в размер на 23,68 лв.,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги; по допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги
с предпочетен номер *** от 20.10.2019 г. сума в размер на 68,26
лв., представляващи непогасено задължение за абонаментна такса и
такса за потребление на мобилни услуги; по допълнително споразумение
към Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 10.01.2019г.
сума в размер на 30,99 лв., представляващи абонаментна такса и такса за
потребление на мобилни услуги;
173,23 лв., дължими за период 10.02.2021г.-09.03.2021 г., от които:по
Допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 10.01.2019 г. сума в размер на 23,65 лв.,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги; по допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги
с предпочетен номер *** от 20.10.2019 г. сума в размер на 114,51 лв.,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги; по допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги
с предпочетен номер *** от 10.01.2019г. сума в размер на 34,07 лв.,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги;
101,96 лв., дължими за период 10.03.2021г.-09.04.2021 г., от които: по
Допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 10.01.2019 г. сума в размер на 20,98 лв.,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги; по допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги
с предпочетен номер *** от 10.01.2019г. сума в размер на 30,99 лв.,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги; по допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги
с предпочетен номер *** от 20.10.2019 г. сума в размер на 49,99 лв.,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги;
- 124,98 лв., неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по
допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер *** от 20.10.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК-12.04.2023г. до окончателното изплащане на
12
сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение №1135/13.04.2023г. по
ч.гр.д.№2008/2023 г. по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В. К. Й., ЕГН **********
с постоянен адрес: гр.Плевен, обл.Плевен, жк. „***“ № ***, вх.***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр.София, район „***“, жк.“ ***“*** ***, сграда ***
представлявано от ***, направените разноски в исковото производство: 25
лева държавна такса, 480 лева за адвокатско възнаграждение, 400 лева за
депозит за ***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В. К. Й., ЕГН **********
с постоянен адрес: гр.Плевен, обл.Плевен, жк. „***“ № ***, вх.***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр.София, район „***“, жк.“ ***“*** ***, сграда ***
представлявано от ***, направените разноски в заповедното производство в
размер на 25 лева за държавна такса и 480 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд-Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
13