№ 14341
гр. София, 24.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20221110151742 по описа за 2022 година
Предявен е от ищеца Р. С. И. осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал.1, предл. 1-во ЗЗД срещу ... за заплащане на сумата 92,76 лева (след
направено с молба вх. № 187073/30.06.2023 г. и допуснато в проведено на
04.07.2023 г. първото открито съдебно заседание по делото изменение на иска
чрез увеличение на неговия размер от 10,00 лева – част от общо вземане в
размер на 150,00 лева), представляваща платено без основание
възнаграждение за поръчителство при начална липса на основание поради
нищожен Договор за поръчителство № 3891613/04.08.2022 г., евентуално
нищожна клауза на договора за кредит, ведно със законната от датата на
депозиране на исковата молба – 26.09.2022 г. до окончателното плащане.
Ищецът Р. С. И. излага твърдения, че на 04.08.2020 г. сключил Договор
за паричен заем № 38916138 с ..., по силата на който последният, в качеството
си на кредитодател, отпуснал сумата от 300 лв. в полза на ищцата и
кредитополучател по кредита при ГПР в размер на 49% и фиксиран годишен
лихвен процент в размер на 40 %. Сочи, че в чл. 4 от Договора било
уговорено предоставяне на обезпечение – две физически лица поръчители,
които да отговарят на конкретни изискуеми от кредитора условия, или
банкова гаранция, в полза на кредитора. Поддържа, че при сключване на
договора за кредит ищецът сключил и договор за предоставяне на
поръчителство № 3891613, съгласно който ответникът поело задължението да
обезпечи изпълнението по договора за паричен заем от страна на ищеца.
Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за
изплащане на задълженията на кредитополучателя, като ищецът заплатил
възнаграждение в размер на 350 лв., които били разсрочени за плащане заедно
с месечната погасителна вноска по кредита. Ищецът следвало да заплаща
дължимите парични суми на кредитодателя, който бил упълномощен от
1
ответника да събира в негова полза възнаграждението му по договора за
предоставяне на поръчителство. Посочва се, че ищецът погасил изцяло
сумата по кредита. Поддържа, че действителността на договорът за
поръчителство е предпоставена от валидно съществуване на главното
правоотношение по договор за кредит или отделни негови клаузи, сред които
и тази на чл. 4. Поддържа нищожност на клаузите за възнаграждение за
поръчителство, тъй като същата целяла заобикаляне на закона. Твърди, че с
възнаграждението по договора за поръчителство се целяло едно
допълнително оскъпяване по кредита. С уговорката за заплащане на
допълнителна сума по него се заобикаляла забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
поради факта, че се касаело за разход по договора за кредит и същият
следвало да се счита включен към ГПР. Посочва, че невключването на
възнаграждението в ГПР на кредита е в нарушение с добрите нрави и влече
недействителност на целия договор за кредит. Сочи се, че кредитодателят и
поръчителят са свързани лица, като в случая чрез плащането на
възнаграждение за предоставено обезпечение се осигурява разпределянето на
печалба в полза на едноличния собственик на ответника в лицето на
дружеството, отпуснало кредита. По този начин се прикривало едно
допълнително възнаграждение по договора за кредит, което било изначално
ясно, но не било включено в ГПР. Твърди, че договорът за поръчителство е
недействителен, тъй като не се предоставя реална услуга, и същият е сключен
в противоречие с добрите нрави и цели заобикаляне на закона. Сочи се, че
договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен поради
накърняване на добрите нрави и защото сумата, уговорена като
възнаграждение, била в размер на повече от половината сума по отпуснатия
заем. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество ... депозира отговор на
исковата молба, като оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че
сключеният договор за предоставяне на поръчителство е действителен и не
противоречи на закона и добрите нрави. Оспорва престациите по договора да
са явно нееквивалентни, тъй като дружеството ответник се е задължило да
отговаря солидарно с цялото си имущество при евентуално неизпълнение от
ищеца. Оспорва в договора за кредит да е било поставено като условие за
сключване на договора заемателят да сключи договор за предоставяне на
гаранция. Посочва, че не е страна по главния договор за паричен заем, поради
което не заема становище относно наведените с исковата молба твърдения за
неговата недействителност. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
присъждане на разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото относими доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят, а и от събрания по делото доказателствен материал
се установява, че между ищеца и ... е сключен Договор за паричен заем №
38916138/04.08.2020 г., по силата на който дружество е предоставило в заем
сумата от 300,00 лева в полза на ищцата, в качеството му на
2
кредитополучател, срещу задължението да възстанови сумата по кредита на
12 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 26,27 лева, при фиксиран
годишен лихвен процент от 40,00 % и ГПР в размер на 45,53 %, като общата
сума на плащанията възлизала на 315,24 лева. Съгласно чл. 4 от Договора
страните са уговорили договорът да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и
на определени условия, банкова гаранция или ценна книга или одобрено от
заемодателя дружество поръчител.
Страните не спорят, а и от събрания по делото доказателствен материал
се установява, че между ищеца и ответника е сключен Договор за
поръчителство № 3891613/04.08.2022 г. за обезпечение на задълженията на
ищеца по сключения с „...“ АД Договор за паричен заем №
38916138/04.08.2020 г. Видно от разпоредбите на договора, ответникът ..., в
качеството му на гарант, поел задължението да издаде гаранция за плащане
(за изпълнение на парично задължение) в полза на ... с наредител –
потребителят, с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на
потребителя, възникнали съгласно договорите за паричен заем, както и за
всички последици от неизпълнението на потребителя по договора за заем /чл.
1, ал. 1 от договора/. Посочено е в чл. 1, ал. 2 от договора, че гаранцията се
издава от гаранта и влиза в сила, в случай че потребителят не изпълни
задължението си по чл. 4, т. 1 и чл. 4, т. 2 от договора за паричен заем в
указание срок да предостави обезпечение – поръчителство от две физически
лица или банкова гаранция. За поемане на задължението по договора, в полза
на гаранта ... е уговорено възнаграждение в размер на сумата от 92,76 лева,
платима от потребителя разсрочено, на вноски от по 7,73 лева на уговорените
в договорите падежни дати /чл. 3, ал. 1/. ... било овластено да приема
плащания и за гаранта – ответник по делото, като дори е уговорено, че в
случай че заплатената от потребителя сума е недостатъчна да покрие както
вноската по договора за заем, така и тази към гаранта, с приоритет се
погасяват задълженията към гаранта /чл. 3, ал. 3/.
От представените от ответника и третото лице заемодател справки,
които не са оспорени от ищеца се установява, че по процесния договор за
кредит ищецът е платил сумата 408,00 лева, с която са погасени главница
300,00 лева, възнаградителна лихва 15,24 лева и възнаграждение за
поръчителство в размер на 92,76 лева.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз
основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична
сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели,
извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният
по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това сключеният между ищеца и...
3
договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на
чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за
наличието на които съдът следи служебно.
Следователно преценката относно действителността на процесните
договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на гаранция
следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с
нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени
договорите. Автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от
заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите
нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за
търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по
тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК.
В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства не може да се приеме, че процесните договорни съглашения
отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ ("Договор за
потребителски кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на
ГПР 45,53%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Посоченият размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не
включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по
договора за предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с ..., което се
включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя"
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
4
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на
вземанията по договора. Още повече – от служебно извършена справка в
Търговския регистър се установява, че ... е едноличен собственик на капитала
на ..., като двете дружества са с един адрес на управление. В същото време,
съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на поръчителство, ... е
овластено да приема вместо гаранта възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за
възнаграждение в полза на гаранта е известен на заемодателя, което се
потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.
Анализът на клаузите относно обезпечението на кредита не подкрепят
доводите за доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката
им става ясно, че за да бъде потребителят одобрен за отпускане на кредита,
следва да сключи още и договор за предоставяне на гаранция с посочено от
кредитора юридическо лице - гарант. Гореизложеното води и до извода, че в
конкретния случай договорът за гаранция има за цел да обезщети кредитора
за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което
влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика
на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции. В частност общото задължение на ищеца е съответно на вписаните
в погасителния план – неразделна част от договора за кредит, сборни
плащания, в които изрично е посочено и задължението за предоставяне на
гаранция (седмичният размер на вноската е начислен като сбор от части от
главница и договорна лихва, както и сумата от 7,73 лева – ежеседмично
дължимо възнаграждение за предоставяне на гаранция). Плащането на
възнаграждението за гаранция обаче не е отразено като разход при
формирането на оповестения ГПР – 45,53%, въпреки че е включен в общия
дълг и месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е
съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитането на
възнаграждението за предоставяне на гаранция като несъмнен разход
действителният ГПР е значително завишен.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и
този за предоставяне на гаранция, формално представляват самостоятелни
договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази
обвързаност се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на
обезпечение чрез сключване на договор за гаранция на кредитополучателя с
одобрено от кредитодателя юридическо лице - гарант, сключването на
договора за гаранция в деня, в който е сключен самият договор за кредит,
както и с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за
предоставяне на гаранция, ведно с основното задължение по кредита. С оглед
5
изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на гаранта за
обезпечаване вземанията на ... по процесния договор за потребителски
кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия
разход по кредита (в тази насока Решение ... от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр.
д. № 7108/2021 г., Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020
г. по описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
2806/2021 г. и др.)
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от
уговорките СРС счита, че макар формално договорът за паричен заем да
покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не
кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от
сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като
целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие
или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил
действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил
изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което
обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл.
22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК
(в този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019
г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение ... от 10.01.2022 г. по в.гр.д.
№ 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.).
Следва да се отбележи, че договорът, сключен между потребителя и ... и
договорът, сключен между потребителя и ..., се намират във взаимовръзка
помежду си и като система от правоотношения между страните, поради което
последиците от недействителността на договора за потребителски кредит
неминуемо рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на
гаранция, поради естеството на правоотношенията (в тази насока Решение №
264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение №
264616 от 9.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9991/2020 г., Решение № 260628
от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.). Предвид изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че и процесният договор за предоставяне
на гаранция е изцяло нищожен.
Както беше посочено по-горе, безспорно се установява по делото, че по
процесния договор за предоставяне на гаранция общата изплатена сума от
ищеца на ответното дружество е в размер на 92,76 лева. Следователно и
предвид нищожността на договора за предоставяне на гаранция, ищецът се
легитимира като кредитор на вземане в размер на 92,76 лева, представляващо
платено при начална липса на основание, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане, поради което
6
искът при квалификацията на чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД е доказан по
основание и до пълния предявен размер и следва да бъде уважен.
При този изход на спора и предвид изрично направеното искане в тази
насока, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на сторените
разноски в размер 50,00 лева – държавна такса и реално заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 лева. Насрещната страна своевременно е
релевирала възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, което се явява неоснователно. Заплатената сума е
съобразена с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, материалния
интерес, правната и фактическа сложност на делото и извършените
процесуални действия.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със съдебен адрес ..., ... ДА ЗАПЛАТИ на Р. С.
И., ЕГН ********** с адрес с. ..., ул. „...” ... на основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД сумата от 92,76 лева – платено без основание възнаграждение за
поръчителство при начална липса на основание поради нищожен Договор за
поръчителство № 3891613/04.08.2022 г., ведно със законната лихва от
26.09.2022 г. до окончателното изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 450,00 лева – разноски по делото в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7