Решение по адм. дело №181/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Производството по делото е образувано по искова молба от В. И. А. от гр. Габрово против „Многопрофилна болница за активно лечение – Кубрат“ ЕООД – гр. Кубрат с претенция за заплащане на 3000 /три хиляди/ лева неимуществени вреди за периода 10.09.2024-20.05.2025 година включително, вследствие на отменено Експертно решение № 91581 от 15.08.2024 година на ТЕЛК при „МБАЛ – Кубрат“ ЕООД – гр. Кубрат, както и законна лихва върху посочената по-горе главница от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

В исковата молба се твърди, че ищцата от години страда от множество тежки хронични заболявания, вследствие на които още през 2006 година с ЕР на ТЕЛК ѝ е призната трайно намалена работоспособност /ТНР/. Поради заболяванията ищцата не работи и за своята и на малолетната ѝ дъщеря издръжка разчита най-вече на инвалидната пенсия. С ЕР на ТЕЛК № 91581 от 15.08.2024 година на ТЕЛК при „МБАЛ – Кубрат“ ЕООД – гр. Кубрат ТНР била намалена от определените до момента 50 % на 44 %, което наложило обжалване на решението пред НЕЛК, която с ЕР № 92459 от 04.12.2024 година отменила ЕР на ТЕЛК и определила 62 % ТНР. Поради обжалването инвалидната пенсия на ищцата била спряна, от м. септември2024 година до м. януари 2025 година не получавала нито един лев пенсия от НОИ, което я принудило да изтегли заем в размер на 1500 лева за покриване на най-неотложни нужди. До м. септември 2024 година ищцата заедно с децата си живеела под наем в апартамент в гр. Габрово, но спирането на пенсията я принудило да напусне жилището, като изпратила дъщеря си при баба й, синът й отишъл да живее при приятелката си, а ищцата сключила брак и отишла да живее при съпруга си. Нещата приключили благополучно през м. февруари 2025 година, като ищцата получила от НОИ сумата он 3060 лева, представляваща спряната пенсия за 5 месеца, пенсията за м. февруари 2025 година и добавка от още 100 лева. Ищцата твърди, че напрежението, свързано със спиране на единствения й сигурен доход, оказало много неблагоприятно въздействие върху душевното й състояние, което и до сега е силно разстроено; през цялото време била изключително притеснена, изпитвала постоянно безпокойство и душевен дискомфорт, които се задълбочавали от ден на ден, накрая изпаднала и в депресия. Макар понастоящем да получава редовно пенсията си и да е върнала взетия заем, ищцата твърди, че все още психически не се е възстановила напълно, поради което през м. март на настоящата година й се наложило да посети лекар, тъй като описаните по-горе симптоми не отминавали, като според нея единствената причина да стигне до толкова тежко психическо състояние, било само решението на ТЕЛК, вследствие на което била спряна получаваната от нея пенсия. Заявява се претенция за присъждане на сторените деловодни разноски.

В открито съдебно заседание ищцата В. И. А. не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се исковата молба, както и искането по същество, съображения за което са развити в депозирана по делото писмена защита /л. 184-185/. Представя се и списък на разноските /л. 181/.

Ответната страна „Многопрофилна болница за активно лечение – Кубрат“ ЕООД – гр. Кубрат се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, оспорва се исковата молба; в депозиран по делото писмен отговор на исковата молба /л. 33-38/ се развиват доводи за неоснователност и недоказаност на исковата претенция, поради което се прави искане за отхвърлянето й; заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение; в открито съдебно заседание се поддържа позицията за неоснователност и недоказаност на исковата претенция, по същество се прави искане за отхвърлянето й, подробни съображения за което са развити в депозирана по делото писмена защита /л. 186-192/.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за недоказаност на претенцията по основание и размер, като се навеждат доводи, че ищцата не се е справила с разпределената й доказателствена тежест, вредите не могат да са само бланкетно посочени, като дори и за такива следва да е налице причинно-следствена връзка, поради което намира, че искът следва да бъде отхвърлен.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С ЕР на ТЕЛК № 0783 от 31.03.2006 година на ищцата е определена 51 % трайно намалена работоспособност /л. 155/. По повод поредно преосвидетелстване е издадено ЕР № 91581 от 15.08.2024 година на ТЕЛК при „МБАЛ – Кубрат“ ЕООД – гр. Кубрат, с което й е определена 44 % трайно намалена работоспособност /л. 88-89/. Недоволна от посоченото ЕР, ищцата го обжалва пред НЕЛК, която с ЕР № 92459 от 04.12.2024 година отменя оспореното ЕР и определя 62 % трайно намалена работоспособност /л. 86-87/.

С разпореждане [номер] от 26.09.2024 година на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Габрово личната пенсия за ИОЗ по чл. 74 от КСО на ищцата е спряна, считано от 01.09.2024 година /л. 10/.

С разпореждане [номер] от 24.01.2025 година на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Габрово за периода 01.09.2024-01.08.2025 година на основание чл. 75 от КСО и чл. 30, ал. 3 от НПОС личната пенсия за ИОЗ по чл. 74 от КСО на ищцата е определена в същия размер, в какъвто е била преди спирането й /л. 10, гръб/, като видно от Удостоверение изх. № 1021-07-130 ♯1 от 27.03.2025 година, издадено от ТП на НОИ – Габрово, от м. 09.2024 до м. 01.2025 година на ищцата не е изплащана пенсия, добавка за чужда помощ и други добавки, а през м. 02.2025 година е изплатена сума за пенсии 3060.88 лева и добавка /друга/ в размер на 100 лева /л. 11/. Данните от удостоверението се потвърждават и от отговор от ТП на НОИ – Габрово по искане по реда на чл. 192 от ГПК вр. чл. 144 от АПК /л. 71/.

Видо от Удостоверение за декларирани данни изх. №070192502667101 от 21.05.2025 година, издадено от ТД на НАП – Велико Търново, след 01.04.2021 година по отношение на ищцата /като работник/служител/ няма деклариран трудов договор /л. 41-42/.

От представената от НЗОК извадка от Националната здравноинформационна система /НЗИС/ се установяват отчетените прегледи на ищцата от общопрактикуващи лекари и такива със специалност „Психиатрия“, като последният отчетен преглед е от общопрактикуващ лекар на 28.12.2023 година, с поставена диагноза Други уточнени невротични разстройства /л. 64-69/.

Според писмо с изх. № 10-04-02-112♯1 от 04.08.2025 година на Дирекция „Бюро по труда“ – Габрово, ищцата не е имала регистрация като безработно лице за периода 01.09.2024-30.01.2025 година /л. 171/.

От писмо с изх. № 0701-11-00-1025 от 26.08.2025 година на Дирекция „Социално подпомагане“ – Габрово се установява, че за периода 01.09.2024-30.01.2025 година ищцата е подпомагана с месечна финансова подкрепа за лице с увреждане по чл. 70 от ЗХУ в размер на 36.82 лева месечно до 30.09.2024 година съобразно срока на валидност на представено ЕР на ТЕЛК, и с помощ в размер на 50 лева месечно по реда на чл. 7, ал. 1 от ЗСПД за едно дете, отглеждано в семейството за периода от 01.09.2024- 31.01.2025 година вкл.; изплатените суми са посочени в удостоверение /л. 179-180/.

От представените от ищцата доказателства се установява, че същата е майка на 2 деца, родени съответно през 2003 година /л. 43/ и 2013 година /л. 15/. На 23.05.2023 година е сключен договор за наем на жилище /апартамент/, находящо се в гр. Габрово, за срок от 2 /две/ години, между сина на ищцата като наемател и наемодател друго физическо лице /л. 17-18/. Според месечен погасителен план, преди м. 09.2024 година ищцата е изтеглила кредит в размер на 1500 лева, със срок 12 месеца /л. 12/, който кредит е погасен предсрочно на 07.02.2025 година /л. 13/. На 07.09.2024 година ищцата е сключила граждански брак, преди който е била с фамилия Ц. /л. 16/, с която фигурира и в част от документите, приети като доказателства по делото.

По делото са събрани свидетелски показания от Г. М., приятелка на сина на ищцата, според които показания спирането на пенсията се отразило зле на ищцата – била зле, раздразнителна, депресирана, постоянно повтаряла, че няма пари, че е останала без основния си доход; от около месец /показанията са дадени в о.с.з. на 16.07.2025 година – л. 44-46/ се забелязвала положителна промяна, станала по-спокойна, започнала да се възвръща към нормалното си състояние; след спирането на пенсията сключила граждански брак и отишла да живее при мъжа си, синът й се преместил при свидетелката, а дъщерята на ищцата отишла да живее при баба си.

На основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ „Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност“. Увреждането представлява сложен юридически състав, чиито предпоставки следва да са налице кумулативно при търсене на отговорност от посочените незаконосъобразни актове, действия или бездействия, съгласно чл. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ. Ангажирането на отговорността и присъждането на обезщетение е допустимо при наличието на следните елементи: незаконосъобразен акт, действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност; вреда; пряка и непосредствена причинна връзка между акта и вредата. Под преки вреди следва да се разбират онези, които са типична, нормално настъпваща по време и място последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправното действие или бездействие, съответно незаконосъобразния акт. Липсата на който и да е елементите от посочения фактически състав води до невъзможност да се реализира отговорността на държавата и общината по предвидения от закона ред. В тежест на ищеца е да докаже наличието на причинна връзка между отменения акт на административния орган /неговото незаконосъобразно действие или бездействие/ и твърдените претърпени имуществени и неимуществени вреди /чл. 154 от ГПК/. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ отговорността на държавата е обективна, безвиновна, поради което въпросът за вината не се изследва. Съгласно чл. 205 от АПК „искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите”, като в § 1, т. 1 от ДР на АПК е дадена легална дефиниция на административен орган – „орган, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги.”. Съгласно т. 4 от мотивите на Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС „държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, която отговорност е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган – т.е. ако изобщо не са регламентирани в закона, или ако противоречат на материалноправни и процесуални норми”. Елемент от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е незаконосъобразният акт да е издаден и незаконосъобразното поведение да е проявено при или по повод административна дейност.

Искът се явява допустим, като предявен срещу юридическото лице, в чиято структура е субектът, от чийто незаконосъобразен акт се претендира, че са причинени търсените в настоящото производство вреди /арг. от чл. 205 от АПК във връзка с чл. 37 от Закона за лечебните заведения/.

„Многопрофилна болница за активно лечение – Кубрат“ ЕООД – гр. Кубрат е юридическо лице, в чиято структура, на основание чл. 105, ал. 2 от Закона за здравето, функционира и процесната ТЕЛК, от чийто отменен акт се претендират посочените в ИМ неимуществени вреди. ТЕЛК не е административен орган, но извършва административна дейност по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК. Това е така, защото упражнява властнически правомощия, свързани с установяване на здравното състояние на физическите лица и издаване на решение в тази насока, които имат административен характер. Съгласно разпоредбата на чл. 105 от Закона за здравето и чл. 10 от Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, ТЕЛК се откриват и закриват от директорите на РЗИ, съгласувано с министъра на здравеопазването, към държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ, центрове за психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания и комплексни онкологични центрове, като ТЕЛК са структурни звена на лечебните заведения, към които са открити. По своята организационна структура, съгласно чл. 3 във връзка с чл. 37 от Закона за лечебните заведения, лечебните заведения, без тези по чл. 5, ал. 1, се създават по Търговски закон или по Закона за кооперациите, както и като дружества по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, при спазване изискванията на този закон, като търговски дружества или кооперации, както и като дружества по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и осъществяват дейност след получаване на разрешение по реда на чл. 46, и са юридически лица. От посоченото следва, че страна по материалноправния спор и носител на правата и задълженията по него, съответно пасивната материалноправна легитимация, е на юридическото лице, в чийто състав е ТЕЛК, която не е самостоятелен правен субект, респ. причинените от ТЕЛК вреди, ако бъдат доказани всички елементи от фактическия състав на относимата разпоредба на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, подлежат на компенсиране, и отговорно е ЮЛ, към която структура се числи съответната ТЕЛК.

Искът е предявен преди изтичане на предвидената давност. ЗОДОВ определя специален ред и условия за обезщетяване на лицата, твърдящи увреда на техните законни права и интереси. За неуредените в закона хипотези, включително погасителната давност, се прилагат общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Съгласно чл. 110 от ЗЗД давността за предявяване на иск по ЗОДОВ, с оглед липсата на специална разпоредба в самия закон, е 5 години. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. В случая ЕР № 91581 от 15.08.2024 година на ТЕЛК при „МБАЛ – Кубрат“ ЕООД – гр. Кубрат е отменено от НЕЛК с ЕР № 92459 от 04.12.2024 година и по отношение на ищцата е определена 62 % трайно намалена работоспособност /л. 86-87/, като видно от отговор на НЕЛК /л. 43, гръб/, срещу ЕР на НЕЛК не е подавана жалба от заинтересованите страни и същото е станало задължително и подлежащо на изпълнение по аргумент от чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето, което се доказва и от издаденото разпореждане [номер] от 24.01.2025 година на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Габрово, с което е възобновена личната пенсия за инвалидност и общо заболяване на ищцата /л. 10, гръб/. Макар да не се установява точна дата на влизане в сила на ЕР на НЕЛК № 92459 от 04.12.2024 година, предвид датата му на издаване и предявяването на иска на 21.05.2025 година, последният се явява предявен много преди изтичане на общата 5-годишна погасителна давност.

По делото е безспорно установено, че ЕР № 91581 от 15.08.2024 година на ТЕЛК при „МБАЛ – Кубрат“ ЕООД – гр. Кубрат е отменено от НЕЛК с ЕР № 92459 от 04.12.2024 година и по отношение на ищцата е определена 62 % трайно намалена работоспособност /л. 86-87/, от което следва, че е доказано наличието на първата от изискуемите предпоставки, а именно наличие на незаконосъобразен административен акт.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая претендираните за обезщетяване неимуществени вреди, както и връзката им с отменения административен акт не са доказани. Тук следва да се посочи, че съдебната преценка е ограничена до фактическите основания на предявения иск, посочени в исковата молба и уточняващата молба от 28.05.2025 година /л. 23/, като в исковата молба се сочи, че единствената причина да стигне до толкова тежко по лично мнение на ищцата психическо състояние било само решението на ТЕЛК, вследствие на което била спряна получаваната от ищцата пенсия, което спиране довело до претендираните за обезщетяване неимуществени вреди. Спирането на пенсията е по силата на разпореждане [номер] от 26.09.2024 година на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ /л. 10/, което разпореждане е индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване, каквото в случая не е осъществено. Разпореждането е издадено поради уведомяване на ТП на НОИ – Габрово с Протокол от 19.09.2024 година на РКМЕ при РЗИ – Габрово за обжалване на ЕР № 91581 от 15.08.2024 година на ТЕЛК при „МБАЛ – Кубрат“ ЕООД – гр. Кубрат от страна на ищцата пред НЕЛК, а посоченото правно основание за издаване на разпореждането е чл. 95, ал. 1, т. 6 от КСО, според която разпоредба изплащането на пенсията се спира с разпореждане на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, когато са представени или се установят данни за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване на основанията по чл. 96, ал. 1. Съдът не би могъл да се произнесе по реда на косвения инцидентен контрол на осн. чл. 17, ал. 1 ГПК, тъй като това се прави от гражданския съд. В АПК не е предвидена възможност, аналогична на тази по чл. 17, ал. 2 от ГПК, за извършване на инцидентен контрол за валидността на административните актове, като е предвидена безсрочна възможност за съдебен контрол за действителност на административните актове /арг. чл. 149, ал. 5 от АПК/.

Дори и да се приеме, че е налице причинна връзка между отмененото ЕР на ТЕЛК и спирането на пенсията на ищцата, като факт, породил претендираните неимуществени вреди, то съдът намира, че претендираните неимуществени вреди не са доказани в настоящото производство. От приетите по делото доказателства - извадка от Националната здравноинформационна система /НЗИС/ относно отчетените прегледи на ищцата от общопрактикуващи лекари и такива със специалност „Психиатрия“, като последният отчетен преглед е от общопрактикуващ лекар на 28.12.2023 година, с поставена диагноза Други уточнени невротични разстройства /л. 64-69/, а последният отчетен преглед от лекар със специалност „Психиатрия“ е от 08.08.2013 година, се установява, че ищцата е имала оплаквания досежно емоционално и психично състояние с начало от преди 20 години, като липсват доказателства оплакванията да са се появили, респ. влошили вследствие на отмененото ЕР № 91581 от 15.08.2024 година на ТЕЛК при „МБАЛ – Кубрат“ ЕООД – гр. Кубрат. Липсват твърдения и подкрепящи ги доказателства за проведено медикаментозно лечение, а дори и за проведена консултация със лекар специалист, които да бъдат отнесени към периода, за който се претендират неимуществените вреди. В Амбулаторен лист № 2507060837А2 от 11.03.2025 година от проведен преглед от общопрактикуващ лекар /л. 14/ са вписани оплаквания, свързани с вътрешно напрежение, понижено самочувствие и плачливост, но липсват данни за последваща консултация и лечение от специалист.

От приетото по делото Удостоверение за граждански брак /л. 16/, се установява, че ищцата е сключила граждански брак на 07.09.2024 година, който факт поставя под съмнение твърденията за емоционален дискомфорт, породен от отмененото ЕР на ТЕЛК, с начална дата на претендираните вреди 10.09.2024 година, като в тази връзка съдът намира за несъстоятелни и житейски нелогични твърденията в писмената защита, че ищцата е сключила брак, за да има къде да живее. Относно представения Договор за наем от 23.05.2023 година /л. 17-18/ следва да се посочи, че ищцата не е страна по него – наемател е синът й, както и това, че договорът няма достоверна дата, като се отнася за наем на апартамент, находящ се в гр. Габрово, ул. „Свищовска“ № 85, но липсват каквито и да било доказателства, освен свидетелските показания на Г. М., които не могат да бъдат приети за такива с голяма степен на достоверност, че ищцата го е обитавала - във всички документи по делото ищцата е с посочен адрес гр. Габрово, ул. „Младост“ № 5, което поставя под съмнение твърдението, че в резултат на отмененото ЕР на ТЕЛК и спирането на пенсията й е била принудена да напусне наетото жилище. Не може да бъде прието за достоверно и надлежно доказано и твърдението, че ищцата била принудена да изтегли кредит от фирма за т. нар. бързи кредити, за посрещане на неотложни нужди, доколкото датата на изтеглянето на кредита е близка до датата на сключване на гражданския брак. От свидетелските показания на Г. М. се установява само, че ищцата била много притеснена от спирането на пенсията й, като единствен доход, на който разчита – повтаряла, че няма пари, станала раздразнителна и депресирана, като от около месец имало промяна в положителна посока; сключила брак, преместила се при съпруга си, а децата заживяли отделно – синът при приятелката си, дъщерята при баба си по майчина линия. Съдът обаче не кредитира с доверие така дадените показания, предвид факта, че свидетелката е приятелка на сина на ищцата, което поставя под съмнение достоверността на дадените показания. Макар да не става въпрос за родствена връзка, при която законът допуска отказ от свидетелстване, фактическите отношения в случая пораждат съмнения за заинтересованост в полза на ищцата. Отделно от това, в показанията, които са твърде лаконични и общи, в голяма степен с липса на конкретика, не се твърдят и посочват конкретни промени в поведението на ищцата, конкретни емоционални състояния и страдания, които същата да е претърпяла вследствие отмяната на експертното решение на ТЕЛК. Такива изводи, както бе споменато и по-горе, не следват и от представените медицински документи за проведени болнични и амбулаторни лечения. Ищцата не е доказала наличие на психо-емоционално състояние, което да е резултат от отмененото решение на ТЕЛК, каквото е изискването на чл. 4 от ЗОДОВ, вредите да са пряка и непосредствена последица от увреждането, т. е. от административния деликт. Преки са вредите, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, каквато в настоящия казус липсва. Действително всеки гражданин, при защита на свои права и интереси и при неблагоприятен изход на водено от него административно производство би могъл да понесе неблагоприятни емоционални преживявания и притеснения. В случая обаче, ищцата е била страна в административно производство, което не се отличава с необичаен характер, т.е. процедурите пред органите медицинската експертиза са обичайна практика. Тя самата също неколкократно е била страна в такива производства и изходът от решенията на ТЕЛК не може да се отличават за нея с изключителност и необичайност. По делото не се установи процедурата пред ТЕЛК и НЕЛК да е продължила извън обичаните и разумни срокове, което да причини извънредни вреди за ищцата.

Обезщетение за неимуществени вреди се присъжда за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая в хода на производството не бе установено засягане в гореописания аспект, което да обоснове основателност на претенцията за обезщетение. Приобщените доказателства по делото в тяхната съвкупност не установиха негативни преживявания за ищцата, които да обуславят обезвреда по реда на ЗОДОВ. Действително процесното ЕР на ТЕЛК е отменено като незаконосъобразно, но при отсъствието на доказателства за причиняването на неимуществени вреди на ищцата като един от елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, няма основание за ангажиране на отговорността на ответника. Фактът на отмяната на незаконосъобразен акт сам по себе си не може да обуслови ангажирането на отговорността на държавата в посочената насока. Настоящата инстанция намира, че отмяната на един административен акт поради неговата незаконосъобразност, не презумира отговорност на държавата за настъпили вреди. Необходимо е да се докаже реалното настъпване на тези вреди, за да може да се определи и съответният техен паричен еквивалент. Това обаче също не е достатъчно, а следва вредите да са пряка и непосредствена последица, тоест да са настъпили като естествен резултат от незаконосъобразния акт. Следва да се отбележи и това, че в писмената защита се излагат и нови факти и обстоятелства, непосочени в исковата молба, недоказани по тази причина в хода на производството, като подобни твърдения, почиващи на лична оценка и опит, по никакъв начин не могат да бъдат отнесени към реално настъпили негативни преживявания за ищцата в резултат на отмяната на ЕР на ТЕЛК.

Неоснователността на главния иск обуславя и тази на акцесорния относно законната лихва, претендирана от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на главницата.

Искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора и разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, поради което следва да бъде уважено, като ищцата следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответната страна сумата от 150 /сто и петдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на и съобразно критериите по чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ /вид и количество на извършената работа/ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска на В. И. А. от гр. Габрово против „Многопрофилна болница за активно лечение – Кубрат“ ЕООД – гр. Кубрат с претенция за заплащане на 3000 /три хиляди/ лева неимуществени вреди за периода 10.09.2024-20.05.2025 година включително, вследствие на отменено Експертно решение № 91581 от 15.08.2024 година на ТЕЛК при „МБАЛ – Кубрат“ ЕООД – гр. Кубрат, както и законна лихва върху посочената по-горе главница от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

ОСЪЖДА В. И. А. от гр. Габрово с [ЕГН] да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение – Кубрат“ ЕООД – гр. Кубрат сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба и касационен протест пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.