№ 7
гр. П., 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря Л.В.А.Д.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20211720103866
по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.238 ГПК.
Предявени са искове реда на чл.422, ал.1 от ГПК с правно основание чл.415, ал.1 от
ГПК, вр.чл.410 от ГПК и чл.86 от ЗЗД
Предявени са обективно съединени искове от “***” ЕАД, с ЕИК *** срещу Р. В. Г.,
ЕГН **********, с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.410 от ГПК и чл.86 от ЗЗД,
с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, в качеството
му на цесионер по Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 28.07.2016 г.,
сключен с „***“ ООД, сумата от 309.49 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит с № *** от 16.06.2015 г., лихва за забава в размер на 64.78 лева, от
които сумата в размер на 62.76 лева за периода от 15.03.2018 г. до 13.03.2020 г. и сумата от
2.02 лева за периода от 14.07.2020 г. до 12.03.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед №
*** от 22.03.2021 г., по ч.гр.д. № ***/2021 г. по описа на ПРС.
В срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, ответникът Р. В. Г. не е
подал отговор на исковата молба и не е взел становище по иска.
В депозирана от ищеца писмена молба, „***“ ЕАД са направили искане за
постановяване на неприсъствено решение.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща
1
представител. Не е направил и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. На
ответника са му указани последиците от това процесуално поведение с разпореждането на
съда по реда на чл.131 от ГПК с № *** от 30.08.2021 г., получено лично от ответника (л.38
от делото).
Съдът, като прецени доказателствата по делото, становището на ищеца и като взе
предвид приложимото право, намери за установено следното:
Съгласно чл.239, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение при
кумулативното наличие на предвидените в правната норма предпоставки, а именно: на
страните да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа, от
неявяването им в съдебно заседание, и ако искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
В настоящия случай, съдът намира, че така визираните предпоставки са налице, тъй
като с разпореждането по реда на чл.131 от ГПК, след като съдът е констатирал, че
предявената искова молба е допустима и редовна, я е изпратил ведно с доказателствата към
нея на насрещната страна, което разпореждане е било надлежно връчено на ответника с
указания, че ако не представи в срок писмен отговор на исковата молба, и ако не се яви в
първото по делото заседание без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него.
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства, събраните по делото писмени
доказателства, и приложеното ч. гр. д. № ***/2021 г. на ПРС, съдът намира, че предявените
искове са вероятно основателни. Тежестта на доказване плащането на претендираните с
исковата молба суми, е на ответника, който не ангажира никакви доказателства, а съгласно
разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, изправната страна по едно договорно, облигационно
отношение може да търси от неизправната страна или реално изпълнение на задължението
си по договора, ведно с обезщетение за забава, или ако има интерес от едно последващо,
забавено изпълнение, да търси обезщетение за неизпълнението. В тази връзка съдът намира,
предявения иск за вероятно основателен.
Съдът намира, че са налице кумулативно изискуемите от закона предпоставки
(чл.238, ал.1, вр. чл.239, ал.1 от ГПК) за постановяване на неприсъствено решение, като
исковете бъдат уважени, без да е необходимо излагане на мотиви по същество (чл.239, ал.2
от ГПК).
Уважаването на главния иск като последица обуславя уважаването на иска по чл.86
от ЗЗД, който се явява акцесорен такъв, и също основателен, с оглед установяването, че е
налице парично задължение, което не е изплатено, т.е. налице е забава, която следва да се
обезщети парично.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 25.00 лева
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, определено по
2
реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.25 и чл.26 от НЗПП, предвид липсата на фактическа и
правна сложност на делото.
С оглед приетото в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело
№ 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство дължи произнасяне и по разноските в
заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от Тълкувателното
решение, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца и направените разноски в заповедното производство в
размер на 25.00 лева – държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.239, ал.2 от ГПК, *** районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ****
ДЪЛЖИ на “***” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, в
качеството му на цесионер по Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 28.07.2016
г., сключен с „***“ ООД, сумата от 309.49 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит с № *** от 16.06.2015 г., лихва за забава в размер на 64.78 лева, от
които сумата в размер на 62.76 лева за периода от 15.03.2018 г. до 13.03.2020 г. и сумата от
2.02 лева за периода от 14.07.2020 г. до 12.03.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 18.03.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед № *** от 22.03.2021 г., по ч.гр.д. № ***/2021 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Р. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.П., **** ДА ЗАПЛАТИ на “***”
ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., *** сумата в размер на 125.00
лева, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по
исковото производство и сумата от 75.00 лева, разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение по ч.гр.д. № ***/2021 г. по описа на ПРС.
На основание чл.239, ал.4 от ГПК, решението НЕ подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № ***/2021 г. по описа на Районен съд –
П. да се отдели и върне на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3