РЕШЕНИЕ
№ 598
гр. Бургас, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20252100501018 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК. Образувано е по въззивна
жалба на Д. Х. Т. – ответник в първоинстанционното производство, против
Решение №941/29.04.25г., постановено по гр.д.№8530/2025 г. по описа на
Районен съд Бургас, в частта, с което въззивницата е осъдена на основание
чл.233, ал.1 ЗЗД да освободи и предаде на Н. Д. Ф., държането на следния
недвижим имот находящ се в ***, с площ от 45.29 кв.м. и прилежащо избено
помещение от 2.78 кв.м., ведно с 0.730 % идеални части от общите части на
сградата, който обект е с идентификатор 07079.653.510.2.4 по КК на гр.
Бургас, както и да заплати на ищцата сумата от 440 лв., представляваща
направените по делото съдебно – деловодни разноски. Въззивницата изразява
недоволство от решението и претендира отмяната му, с постановяване на
въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен. Излага съображения че
между нея и ищцата не съществуват облигационни правоотношения – такива
са налице спрямо другия ответник Ф., искът срещу когото е отхвърлен.
Намира, че искът е следвало да бъде предявен и срещу малолетните деца на
ответницата.
Въззиваемият – ищец Н. Д. Ф. на 09.06.25г. представя в срока по
чл.263, ал.2 ГПК отговор на жалбата. В него въззиваемата излага съображения
за потвърждаване на решението. Заявява, че искът е предявен не на
облигационно основание – не се твърди наемно правоотношение, а на
1
основание заем за послужване – излага съображения. Според въззиваемата,
доколкото децата на ответницата са малолетни и от тяхно име правни
действия извършват родителите, то искът не следва да се предявява срещу тях
като ответници – излага съображения.
В частта, с което е отхвърлен иска по отношение на Ф. Г. Ф.,
решението не се обжалва, поради което в таз част същото е влязло в сила
и не е предмет на въззивна проверка.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира че първоинстанционният съд е установил релевантните
за спора факти и обстоятелства, досежно качеството на ищцата Н. Д. Ф. на
собственик на недвижим имот находящ се в ***, с площ от 45.29 кв.м. и
прилежащо избено помещение от 2.78 кв.м., ведно с 0.730 % идеални части от
общите части на сградата, който обект е с идентификатор 07079.653.510.2.4 по
КК на гр. Бургас. Установил е, че ответницата Д. Х. Т., в качеството си на
съжителстваща със сина на ищцата Ф. Ф., живее (се намира в държане), на
основание заем за послужване, без уговорен срок в гореописания имот и не го
предава на ищцата, въпреки отправената й покана. Установил е, че в имота се
намират и малолетните деца на ответницата и сина на ищцата. Поради това и
на осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща към мотивите на
първоинстанционното решение в тази им част.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното
решение, извършена на осн. чл.269, изр.1 ГПК, не установи съществуването
на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което
намира, че то е валидно и допустимо. След като взе пред вид събраните
поделото доказателства, становищата на страните, и като съобрази Закона
намира, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение в
обжалваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено,
при споделяне на мотивите на съда и в тази им част на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение по изложените във въззивната жалба оплаквания, само
по които въззивната инстанция дължи произнасяне на осн. чл.269 ГПК, следва
да се каже:
По делото не се спори, че процесният недвижим имот е собственост
на ищцата, нито че ответницата се намира в него. Ищцата не твърди и по
делото не се спори, че между страните не е налице наемно правоотношение.
Поради това съображенията, основани на нормата на чл.233, ал.1 ЗЗД,
изложени в жалбата не са относими към основанието на настоящата
претенция. Същата е предявена на основание чл.249, ал.2, вр. чл. 243 ЗЗД –
претендира се връщане на недвижим имот, предоставен в заем за послужване
на сина на ищцата и ответницата, в качеството й на фактически
съжителстваща със сина. Предвид липсата на твърдения и доказателства това
правоотношение да е обвързано от срок, заемателят дължи връщане на вещта
след покана. И т.к. не го е сторил доброволно, следва да бъде осъден да го
направи.
Оплакването, че искът е следвало да се насочи и срещу малолетните
деца на ответниците, не може да бъде споделено. Съобразно нормата на
чл.126, ал.1 СК, родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно.
Малолетните лица не могат да изразяват правно валидна воля и същите се
представляват от своите родители, съгласно чл.129 СК. Ето защо, малолетните
деца се намират в имота по силата на това, че родителят, който упражнява
2
родителската власт се намира там и на основание горепосочените разпоредби.
Поради това по отношение на тях не следва да се предявява самостоятелен
иск за предаване на вещта.
По изложените съображения искът е основателен. Решението на
Бургаския районен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Разноски не се претендират от въззиваемата, поради което не следва
да й се присъждат.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №941/29.04.25г., постановено по гр.д.
№8530/2025 г. по описа на Районен съд Бургас.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред
Върховен касационен съд, в едномесечен срок от връчване на препис от него
на всяка от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3