Постъпила е частна жалба ,депозирана от „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр. Пловдив, с която се обжалва частично разпореждането, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК № 66/22.07.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 52/09 г. по описа на Ардинския районен съд. В частната жалба се твърди,че разпореждането в частта му, с която е отказано присъждане на мораторна лихва върху главницата в търсения размер от 505.45 лв., за периода от 14.02.2008 г. до 17.07.2009 г., е незаконосъобразно. Жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени първоинстанционното разпореждане в атакуваната му част и да издаде заповед за изпълнение за цялата претендирана сума. В частната жалба се излагат съображения, че отказът на съда по същество обезсмислял предвидения от разпоредбата на чл.410 от ГПК, облекчен ред. както и че същият бил в противоречие със съдебната практика. Съдът в обхвата на своята въззивна проверка установи следното : Ардинският районен съд по предявено от „ЕВН България Електроснабдяване” АД,гр. Пловдив, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е издал такава, с която е разпоредил „ТУНИМЕКС” ЕООД, гр. Ардино, да заплати на заявителя, жалбодател в настоящото производство, сумата в размер на 9 894.32 лв., съставляваща стойността на доставена и консумирана електрическа енергия, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 17.07.2009 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 666 лв., съставляваща разноски по делото. Съдът е отхвърлил предявеното заявление в частта му досежно направеното искане за присъждане на сумата 505.45 лв., съставляваща размера на мораторната лихва върху присъдената главница, за периода от 14.02.2008 г. до 17.07.2009 г., с мотива, че това вземане подлежи на установяване по съдебен ред. В хода на тези констатации съдът намира депозираната частична частна жалба за допустима и основателна. Постановеното от първоинстанционния съд разпореждане в обжалваната му част е неправилно.За разлика от разпоредбата на чл.417, ал.2 от ГПК, в която е вменено задължението на съда да извърши преценка досежно редовността на приложения документ от външна страна и да провери налице ли е в този аспект подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, в производството по издаване на заповед по реда на чл.410 от ГПК, единствено и достатъчно условие за издавеното й е искането да отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК, същото да не противоречи на закона и добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище , както и обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България. Или казано с други думи доколкото тези предпоставки в депозираното заявление са налице, до който извод е достигнал и първоинстанционния съд, уважавайки го в по-голямата му част, то следва същото да бъде уважено изцяло. С оглед на това следва длъжникът да бъде осъден да заплати на кредитора и сумата в размер на 505.45 лв., съставляваща размера на мораторната лихва за забава върху присъдената главница, за периода от 14.02.2008 г. до 17.07.2009 г., като делото бъде върнато на Ардинския районен съд за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С оглед изложеното и на основание чл.278, ал.2 от ГПК, въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА „ТУНИМЕКС” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Ардино, ул. „Орлови скали” № 1, ЕИК *********, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, ЕИК *********, сумата в размер на 505.45 лв., съставляваща мораторната лихва за забава върху присъдената главница, за периода от 14.02.2008 г. до 17.07.2009 г., ВРЪЩА делото на Районен съд, гр. Ардино, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Определението е окончателно.
Председател: Членове:1.
2.
|